Решение по дело №391/2023 на Административен съд - Русе

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 257

гр.Русе, 03.10.2023 г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Административен съд-Русе, I-ви състав, в открито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

                                                                 СЪДИЯ: Ивайло Йосифов

при участието на секретаря Наталия Георгиева, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 391 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

           Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК вр. чл.28, ал.3 от  ЗАРИДСНПНП.

        Образувано е по жалба на „Грийн Ойл 24“ ООД, със седалище в гр.Русе, чрез процесуалния му представител, срещу заповед за налагане на принудителна административна мярка № 136-ФК/14.06.2023 г., издадена от в.и.д. началник отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която, на основание чл.28, ал.1 вр. ал.2 от Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход (ЗАРИДСНПНП), е постановено запечатването на стопанисвания от жалбоподателя търговски обект – бензиностанция и газстанция, находяща се в гр. Сливо поле, обл. Русе, ул. “България“ № 2, и е забранен достъпът до него със срок до датата на регистрация на жалбоподателя за извършване на дейността. В жалбата и в представеното писмено становище се твърди, че дейността по търговия на дребно с нефтопродукти била надлежно регистрирана и по отношение на нея липсвало каквото и да било основание за прилагане на ПАМ, а по отношение на другата дейност – пълнене на бутилки с втечнени нефтени газове търговецът се снабдил с удостоверение за регистрация в хода на самото административно производство и то преди издаването на оспорения административен акт. Развити са подробни оплаквания за неговата незаконосъобразност поради нарушение на материалния закон и поради липсата на фактическите предпоставки за издаването му. Моли съда да постанови решение, с което да отмени оспорената заповед. Претендира направените деловодни разноски по представен списък.

Ответникът по жалбата – в.и.д. началник на отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, изразява становище за недопустимост и неоснователност на жалбата. Поддържа, че жалбата е била безпредметна още към момента на подаването й - към 04.07.2023 г., тъй като още към тази дата търговецът е разполагал с удостоверения за извършване и на двете икономически дейности, визирани в чл.2, ал.1, т.2 и т.5 от ЗАРИДСНПНП – както за търговия на дребно с нефт и продукти от нефтен произход, но така и за пълнене на бутилки с втечнени нефтени газове (LPG) извън данъчни складове, което обстоятелство представлявало прекратително условие по отношение изпълнението на административния акт. Липсата на възможност за изпълнение на акта, от своя страна, лишавало жалбоподателя от правен интерес за неговото оспорване. Моли съда да остави жалбата без разглеждане, респ. да я отхвърли като му присъди юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски за заплатен адвокатски хонорар.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, приема за установено следното:                                  

Съдът намира, че формалното наличие в правния мир на оспорения административен акт - заповед за налагане на ПАМ №136-ФК/14.06.2023 г., е достатъчно, за да обоснове правен интерес от оспорването, независимо дали този акт ще бъде изпълнен или не с оглед наличието още към момента на издаване на акта на надлежна регистрация на жалбоподателя за развиване и на двата вида икономически дейности – търговия на дребно с нефт и продукти и пълнене на бутилки с втечнени нефтени газове. Административният орган е разполагал с възможността да оттегли оспорения акт съгласно чл.156 от АПК, в който случай жалбата действително би била безпредметна и следваше да бъде оставена без разглеждане – чл.159, т.3 от АПК, от която възможност обаче ответникът по жалбата не се е възползвал.

Поради това съдът намира жалбата за процесуално допустима като подадена от легитимирана страна - адресата на акта, който е неблагоприятно засегнат от него, при наличието на правен интерес, в преклузивния срок по чл.149, ал.1 от АПК и срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Според чл.28, ал.1 от ЗАРИДСНПНП, заповедта за прилагане на ПАМ за преустановяване дейността на съответното лице и запечатване на предприятието му до неговата регистрация за извършване на дейността се издава от длъжностните лица, определени по чл.26, ал. 1 от същия закон - поотделно или заедно от длъжностни лица, определени от органите на Министерството на икономиката, Министерството на вътрешните работи, Националната агенция за приходите, Агенция "Митници", Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси", Държавната агенция за метрологичен и технически надзор и Българския институт по метрология.

По делото (на л.19 от адм. преписка) е представена заповед № 3ЦУ-1148/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП, с която, на основание чл.10, ал. 1, т. 1 от ЗНАП, чл. 186, ал. 3 и 4 от ЗДДС, чл. 28 от ЗАРИДСНПНП и чл. 81, ал. 1 от АПК, началниците на отдели "Оперативни дейности" в дирекция "Оперативни дейности" в Главна дирекция "Фискален контрол" в Централното управление на НАП са определени да издават заповеди за налагане на ПАМ по чл.28 от ЗАРИДСНПНП. Представена е и заповед № 375/05.06.2023 г., с която, на основание чл.16 от ЗДСл, считано от 05.06.2023 г., на издателя на оспорения акт – държавния служител Свилен Горчев Горев, заемащ длъжността „началник на сектор“ в сектор „ГКПП и Мобилни групи“ Варна 2, отдел „Оперативни дейности“ Варна, дирекция „Оперативни дейности“, ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, е възложено да изпълнява и длъжността „началник на отдел“ на отдел „Оперативни дейности“ Варна, дирекция „Оперативни дейности“, ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, за срок до назначаване на служител на незаетата длъжност, но за не повече от 6 месеца. Следователно обжалваният административен акт  е издаден от материално и териториално компетентен административен орган – от в.и.д. началник на отдел "Оперативни дейности" Варна в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, в рамките на предоставените му правомощия, при предвидена в закона – чл.26, ал.1 от ЗАРИДСНПНП възможност за тяхното делегиране и в условията на вътрешно съвместителство – чл.16 от ЗДСл по отношение на незаетата длъжност. 

Оспорената заповед е издадена в писмена форма и съдържа всички изискуеми от закона реквизити. В изложените към нея мотиви са посочени правните и фактически основания за издаването й.  

Административният акт обаче се явява незаконосъобразен, тъй като е издадена при отсъствие на фактическите предпоставки за това, в нарушение на административнопроизводствените правила във връзка със служебното изясняване на релевантните факти и събиране на доказателства за тях, което е довело и до нарушение на материалния закон.

Според изричната разпоредба на чл.28, ал.2 от ЗАРИДСНПНП, когато нарушението е за отделна дейност по чл.2, ал. 1 или отделен обект на контролираното лице, преустановява се само съответната дейност, съответно се запечатва само съответният обект. В мотивите на оспорения акт изрично е отбелязано следното: „По време на проверката от „Грийн ойл 24“ ООД са изискани удостоверения за регистрация на дружеството по реда на ЗАРИДСНПНП, като такива са представени, а именно удостоверение № 2007/27.11.2020 г., доп. от 19.07.2022 г., изм. от 24.11.2022 г., за регистрация за извършване на търговия на дребно с нефт и продукти от нефтен произход по реда на чл.2, ал.1, т.2 от закона. Не е представено удостоверение за регистрация по реда на чл.2, ал.1, т.5 от закона за пълнене на бутилки с втечнени нефтени газове (LPG) извън данъчни складове“. Посоченото удостоверение № 2007/27.11.2020 г., доп. от 19.07.2022 г., изм. от 24.11.2022 г., издадено от зам.- министъра на икономиката и индустрията (на л.16 от делото) е с вписани в него два обекта за осъществяване на дейността, единият от които е бензиностанцията, чието запечатване е разпоредено - с адрес гр.Сливо поле, общ.Сливо поле, обл.Русе, бул.“България“ № 2. При безспорното наличие на надлежна регистрация на жалбоподателя за икономическата дейност по чл.2, ал.1, т.2 от ЗАРИДСНПНП както към датата на извършване на проверката – на 30.04.2023 г., така и към датата на издаване на оспорения акт, постановеното с оспорената заповед запечатване и забрана за достъп по отношение на целия търговски обект се явява в грубо нарушение на чл.28, ал.2 от същия закон.

Оспореният акт се явява незаконосъобразен и в останалата си част – по отношение постановеното запечатване и забрана за достъп до обекта поради липсата на регистрация за дейността по чл.2, ал.1, т.5 от ЗАРИДСНПНП.

По делото се установява, че на 30.04.2023 г. е извършена проверка на търговски обект бензиностанция и газстанция, находяща се в гр.Сливо поле, обл.Русе, ул.“България“ № 2, стопанисвана от дружеството-жалбоподател. По време на проверката е установено, че извършваните от жалбоподателя икономически дейности попадат в обхвата на чл. 2, ал. 1, т. 2 и т. 5, във връзка с §1, т.10 от ДР от ЗАРИДСНПНП. Съгласно чл. 3, ал 1 от закона всяко лице, което осъществява дейност по чл. 2, ал. 1, подлежи на регистрация по този закон. Установено е, че жалбоподателят не попада в изключението по чл. 3, ал. 2 от  ЗАРИДСНПНП. Контролните органи приели, че в бензиностанцията се извършва зареждане на течни горива – бензин, дизел, LPG, на превозни средства с търговска цел, както и продажба на битова газ в бутилки (замяна на пълно-празно). В обекта бил налична един брой електронна система с фискална памет (ЕСФП), модел „Диамел плюс“ версия 3.5 KL, ИН на ФУ DL002223, ИН на ФП59002545, регистрирана в НАП под № 4553629, която функционирала от 11.04.2022 г.

В хода на проверката от „Грийн Ойл 24“ ООД са изискани удостоверения за регистрация на дружеството по реда на ЗАРИДСНПНП като, както беше посочено, е представено удостоверение № 2007827.11.2020 г. доп. от 19.07.2022 г., изм. от 24.11.2022 г. за регистрация за извършване на търговия на дребно с нефт и продукти от нефтен произход по реда на чл. 2, ал. 1, т. 2 от закона. Извършена била проверка в публичния електронен регистър по чл. 16, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП към Министерството на икономиката и индустрията, при която било установено, че към момента на проверката няма издадено удостоверение на дружеството за извършване на дейност по чл. 2, ал. 1, т. 5 от същия закон.

 В преписката (на л.15) се съдържа писмо № 12-00-459/14.06.2023 г. от директор на Дирекция „Регулиране на икономическата дейност“, адресирано до началник на отдел „Оперативни дейности“ Варна ТД на НАП, в отговор на запитване относно „Предоставяне на информация за „Грийн Ойл 24“ ООД, с ЕИК *********, стопанисващ обект – бензиностанция, газстанция и пълначно за туристически бутилки, находящ се в гр. Сливо Поле, обл. Русе, бул. „България“ № 2.  В т.1 от цитираното писмо се сочи, че дружеството - жалбоподател е регистрирано в Министерство на икономиката и индустрията и е вписано в Регистъра на лицата, осъществяващи икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход за извършване на дейност „ Търговия на дребно с нефт и родукти от нефтен произход“ , за което има издадено удостоверение № 2007/27.11.2020 г. В т. 2 от писмото е отбелязано, че дружеството е подало заявление за регистрация с вх. № 05-01-360/18.05.2023 г. за извършване на дейност по чл. 2, ал.1, т.5 от ЗАРИДСНПНП, като към 14.06.2023 г., удостоверението за вписване е предоставено за подпис на министъра на икономиката и индустрията. Оспореният акт е издаден на същата дата – 14.06.2023 г. като в него е прието, че жалбоподателят осъществява посочената икономическа дейност без да е регистриран за това.

С жалбата (на л.17 от делото) е представено удостоверение № 2816 от 12.06.2023 г., издадено от министъра на икономиката и индустрията, за извършване на дейност „Пълнене на бутилки с втечнени нефтени газове (LPG) извън данъчни складове“, която дейност се осъществява в пункт за пълнене на бутилки с втечнен нефтен газ, находящ се в гр.Сливо поле, общ.Сливо поле, обл.Русе, т.е. в търговския обект, чието запечатване било разпоредено. Следователно, както е посочено и в самото удостоверение, същото било издадено още на 12.06.2023 г., т.е. преди датата на оспорения административен акт, макар и в писмо № 12-00-459/14.06.2023 г. от директор на Дирекция „Регулиране на икономическата дейност“ в МИИ да е неправилно посочено, че към 14.06.2023 г. удостоверението било предоставено за подпис на министъра на икономиката и индустрията. Последното обстоятелство не освобождава административния орган от задълженията му по чл.7, ал.1 и чл.35 от АПК. Според чл.7, ал.1 от АПК административният акт следва да се основава на действителните факти от значение за случая, които, съгласно чл.35 от АПК, органът има служебното задължение да изясни преди произнасянето си. Обстоятелството, че към датата на издаване на заповедта за налагане на ПАМ търговският обект, чието запечатване е било разпоредено, е бил с надлежна регистрация и за дейността по чл.2, ал.1, т.5 от ЗАРИДСНПНП, е следвало да е служебно известен на административния орган, който, както беше посочено, има качеството на контролен орган по чл.26, ал.1 от същия закон. Нещо повече, съгласно чл.16 ЗАРИДСНПНП в Министерството на икономиката и индустрията се води регистър на лицата, осъществяващи икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход. Според чл.22 от същия закон този регистър е публичен и поддържа се в електронен вид на интернет страницата на министерството [1], което означава, че информацията от него е общодостъпна, включително и за органите на НАП. Видно от екранната снимка от интернет страницата на Министерството на икономиката и индустрията (на л.9 от преписката), справката в регистъра е извършена на 12.05.2023 г. като, видно от отбелязването, регистърът е бил актуален към 11.05.2023 г., поради което в него все още не е било отразено издаденото през следващия месец удостоверение на жалбоподателя - удостоверение № 2816 от 12.06.2023 г., което е вписано на ред № 2541 в регистъра. Административният орган е бил длъжен непосредствено преди издаването на своя акт да извърши повторна проверка в регистъра, за да провери дали жалбоподателят междувременно не е бил регистриран за извършване и на дейността по чл.2, ал.1, т.5 от ЗАРИДСНПНП, което задължение този орган, в нарушение на чл.35 и чл.36, ал.1 от АПК, не е изпълнил.

По изложените съображения съдът счита, че оспорената заповед противоречи на материалния закон, което съставлява основание за нейната отмяна.

   При този изход на делото, на основание чл.143, ал.1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените деловодни разноски в общ размер на 700 лева, от които 50 лева – държавна такса и 650 лева – заплатено адвокатско възнаграждение. Възражението на ответника по жалбата по чл.78, ал.5 от ГПК вр.чл.144 от АПК за прекомерност на така заплатеното възнаграждение е неоснователно. Към датата на сключване на договора  за правна защита и съдействие – 04.07.2023 г. (л.5 от делото, гръб), съгласно чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималното адвокатско възнаграждение по административни дела без определен материален интерес, каквото е и настоящото дело, възлиза на 1000 лева. Следователно уговореното възнаграждение, за чието заплащане в брой договорът за правна помощ има силата на разписка съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, е под минималния размер по наредбата, поради което не е прекомерно. Направените от жалбоподателя деловодни разноски, на основание § 1, т.6 от ДР на АПК, следва да бъдат възложени в тежест на НАП, която агенция има качеството на юридическо лице съгласно чл.2, ал.2 от ЗНАП.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

  ОТМЕНЯ заповед за налагане на принудителна административна мярка № 136 – ФК/ 14.06.2023 г. издадена от в.и.д. началник отдел "Оперативни дейности" Варна в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която, на основание чл.28, ал.1, вр. ал.2 от Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, е постановено запечатването на стопанисвания от „Грийн Ойл 24“ ООД, с ЕИК *********, търговски обект – бензиностанция и газстанция, находяща се в гр.Сливо поле, обл.Русе, ул.“България“ № 2, и е забранен достъпът до него със срок до датата на регистрация на жалбподателя за извършване на дейността.

  ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на  „Грийн Ойл 24“ ООД, ЕИК *********, със седалище и с адрес на управление гр. Русе, ул. „Ниш“ № 32, представлявано заедно и поотделно от управителите К.С.Г. и Х. П. ., сумата от 700 лева – деловодни разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.                 

                                                         СЪДИЯ: