Р Е
Ш Е Н
И Е 260387/3.12.2021г.
гр. ЯМБОЛ.03.12.2021.г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЯМБОЛСКИЯТ....................районен
съд .......................... гражданска колегия в публично
заседание на ........02.12.2021........година в състав:
Председател:Св.ДИМИТРОВА
при секретаря .......................П.А.….....................................……...........и
в присъствието на
прокурора.....................................................................................……като
разгледа докладваното от
........................................СЪДИЯ ДИМИТРОВА……………….....…...гр.дело N .2947..
по описа
за 2020 год. и за да се произнесе взе предвид
следното.....................................................................
Производството по делото е образувано по
молба на И.Д.С.,
с която желае да се приеме за установено по отношение на „СИД и КО 2000" ЕООД,
че И.Д.С., е собственик на основание договори за дарение и покупко-продажба на 2/3
/две трети/ идеални части от поземлен имот с идентификатор № 46783.12.234
съгласно Скица на поземлен имот № ***-15.09.2020г. на Служба по геодезия,
картография и кадастър-гр.Я., с адрес на поземления имот: с.М., местност „***",
с площ 5999 кв.м. /пет хиляди деветстотин деветдесет и девет кв.м./, с трайно
предназначение: земеделска, начин на трайно ползване:нива, категория на земята-***,
номер по предходния план-***, при съседи: имот №46783.12.230, имот
№46783.12.235, имот №46783.12.340, имот №46783.12.233, както и да бъде осъден
ответника „СИД и КО 2000" ЕООД, да й предаде, собствеността и владението
върху описания поземлен имот.
Моли също
така, при условията на евентуалност да бъде постановено решение, с което на
основание чл.26, ал.1 np. l-во от ЗЗД, вр.чл.229,ал.2 от ЗЗД да бъде обявена за нищожна поради
противоречието й със закона клаузата за уговорения срок на сключения между Т.М.Ш.,
действащ чрез пълномощник, в качеството му на наемодател и „СИД и КО 2000"
ЕООД, в качеството му на наемател договор за наем на земеделска земя вписан в
Служба по вписванията –Я. с вх. ***/28.05.2019г.,
том **, .№*** по силата на който Т.М.Ш., е отдал под наем на „СИД и КО
2000"ЕООД, следния поземлен имот с идентификатор №46783.12.234 съгласно скица
на поземлен имот № ***-15.09.2020г.
на Служба по геодезия, картография и кадастър-гр.Я, с адрес на поземления имот: с.М., местност „***", с площ 5999 кв.м. /пет
хиляди деветстотин деветдесет и девет кв.м./, с трайно предназначение: земеделска, начин на
трайно ползване:нива, категория на земята-***, номер по предходния план-***,
при съседи: имот
№46783.12.230, имот №46783.12.235, имот №46783.12.340, имот №46783.12.233 за срока
над три години до договорения срок от 5 години.
Претендира
за присъждане на направените по делото разноски.
Ищцата твърди, че е притежава 2/3
ид.части от следната земеделска земя, находяща се в землището на с.М., обл.Я.,
община Т., а именно:
Поземлен
имот с идентификатор №46783.12.234 съгласно скица на поземлен имот №***-15.09.2020г. на Служба по
геодезия, картография и кадастър-гр.Я., с адрес на поземления имот: с.М., местност „***", с площ 5999 кв.м. /пет
хиляди деветстотин деветдесет и девет кв.м./, с трайно предназначение: земеделска, начин на
трайно ползване:нива, категория на земята-***, номер по предходния план-***,
при съседи: имот
№46783.12.230, имот №46783.12.235, имот №46783.12.340, имот №46783.12.233.
Горния
имот, в съответната 1/9 /една девета/ идеална част ищцата е придобила на
21.10.2019г. чрез дарение от С.М. Д., за което е съставен нотариален акт за
дарение на земеделска земя №***, том ***, рег. № ***, дело №*** от 21.10.2019г. на нотариус с район на действие РС-Я.
5/9 /пет
девети/ идеални части от горния земеделски имот ищцата е придобила чрез
продажба от В. М. К., Р.М.Т. и Т. М. Д., за което е било съставен нотариален
акт за продажба земеделска земя № ***, том *** рег. №***, дело №*** от
21.10.2019г. на нотариус с район на действие РС-Я.
Собствеността върху горния земеделски
имот е възстановена с Решение № ***/02.02.1998г. по преписка № *** на ОСЗ – Т.Я.
на С. К. Ш. на сина й Т.М.Ш., и на двете й дъщери К. М.П. и В. М. К., съгласно
плана за земеразделяне в землището на с. М върху процесната земеделска земя.
След смъртта на С. К. Ш., починала на 13.05.2003г. са призовани към наследяване
нейния син Т.М.Ш. и двете и дъщери В. М.К. и К.М. П. При това положение квотите
са по 1/ 3 за сина и по 1/3 за дъщерите й. Дъщеря й К. М. П. е починала на
21.09.2019г. и при това положение квотите са по 1/9 ид.ч. за дъщерите й Р. М. Т.,
Т. М. Д., и С. М.Д. С. М. . В.М. К., Р.М.Т. и Т.М. Д. като наследници са
собственици на 2/3 идеални части от процесния земеделски имот.
Твърди,
че на 22.05.2019г. само един от наследниците-съсобственици Т.М.Ш., притежаващ
1/3 ид.ч. от земите, без знанието и съгласието на останалите съсобственици,
сключва договор за наем, чрез пълномощник М. М. К.със „СИД и КО 2000"ЕООД,
за срок от пет години, считано от 01.10.2019г. Договора е вписан в Служба по
вписванията –Я. с вх. рег.№***/28.05.2019г., том ***, парт.№***.
За
сключването на този договор няма решение на съсобствениците взето с мнозинство
минимум 50% от притежаваните идеални части от имотите и при това положение
счита, че договора е непротивопоставим на всеки един от тях. Твърди, че в
момента всички имоти се държат от ответника и се ползват от него, тъй като той
е посочен като техен наемател. Държането се осъществява без правно основание за
това, тъй като договора е сключен от лице което не би могло да предоставя права
за ползване на имотите за посочения срок, освен това е налице съсобственост по
отношение на която намира приложение разпоредбата на чл.32, ал.1 от ЗС.
Гореизложеното
обуславя правния интерес на ищцата от предявяване на иска за собственост върху
имотите против лицето което към момента го държи без правно основание.
Съобразно
разпоредбата на чл.229 ал.2 от ЗЗД лицата, които могат да извършат само
действия по обикновено управление не могат да сключват договори за наем за
повече от три години. В настоящия случай процесния договор за наем е бил
сключен от името само един от съсобствениците - Т.М.Ш., действащ
чрез пълномощник, който към момента на сключването му, считано от
22.05.2019г. вписан в Служба по вписванията-Я. на 28.05.2019г. е притежавал 1/3
ид.част от него и при сключването му е можел да извършва единствено действия по
обикновено управление на съсобствения имот, т.е. не е можел да го отдава под наем
за срок повече от три години, като предвид квотата му в съсобствеността
договора за наем е бил непротивопоставим на останалите съсобственици.
Като е
сключил договора за наем за повече от 3 години съсобственика -Т.М.Ш. е нарушил
императивната правна разпоредба на чл.229, ал.2 от ЗЗД, поради което клаузата
за срока на ползване се явява и нищожна на основание чл.26, ал.1, предл.1 - во
от ЗЗД поради противоречието й със закона.
В проведеното съдебно заседание ищцата не се
яви, не се яви и процесуалният й представител, не е направено искане за
разглеждане на делото в отсъствие на ищцата.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от
пълномощника на ответника, с който оспорва изцяло предявените искове като
недопустими и неоснователни.
Счита,
че ищцата няма материално - правна и процесуална легитимация да предявява исковете, т.к.
ищцата не притежава посочените идеални части от имота, предмет на договора за
наем, т.к. част от имота е закупила, а друга част е наследствена заедно с други
наследници, като между тях не е извършвана делба на наследство. Отделно
от това твърди, че ищцата не е била
съсобственик по времето в което е сключван договора за наем, а
именно на 22.05.2019 год., защото тя е придобила идеални части от правото на
собственост в по-късен момент -
на 21.10.2019 год..
Ответника не оспорва
наличието на сключен Договор за наем наземеделска земя от 22.05.2019 год.,
нотариално заверен с рег.№***от 22.05.2019 год., том ***, акт №***, на нотариус
С. С.с рег.№*** в регистъра на НК с район на действие PC-Я.,
вписан в Службата по вписванията – Я., с вх.№***/28.05.2019 год., том ***,
парт.№***, за посочената в договора и в исковата молба процесна земеделска
земя,по силата на който договор за наем ответното дружество има право да ползва и да
стопанисва процесния земеделски имот, и който Договор за наем е действащ към
настоящия момент.
Счита ,че
договорът, бидейки наемен договор по новата специална законова уредба в чл.4а и
чл.4б от ЗСПЗЗ, които разпоредби дерогират общата норма на чл.32 от ЗС, е
действителен и валидно предоставя възмездното ползване на процесната земеделска
земя, и дава право на ответното дружество да ползва и обработва имота, като
създава валидно правно основание за това. Така изрично в чл.4а, ал.1, т.З, във
вр. с ал.2 от ЗСПЗЗ се предвижда, че Договор за наем на земеделска земя със
срок над една година се сключва от съсобственик или съсобственици на земеделска
земя, притежаващи повече от 25 на сто идеални части от съсобствения имот, или
от упълномощено от тях лице, като в тези случаи отношенията между
съсобствениците се уреждат съгласно чл.30, ал.З от Закона за собствеността, а
чл.4б от ЗСПЗЗ постановява, че договорите за наем на земеделска земя със срок,
по-дълъг от една година, както и споразуменията за тяхното изменение или
прекратяване се сключват в писмена форма с нотариално удостоверяване на
подписите на страните, извършени едновременно. Счита ,че в процесния случай са
изпълнени посочените законови изисквания при сключването на посочения Договор
за наем от 22.05.2019 год., както и заявява ,че той е с характер на търговска
сделка /правилата за търговските сделки се прилагат и за двете страни в
правоотношението, когато за едната от тях сделката е търговска - чл.287, във
вр. с чл.286 от ТЗ/, защото ответното дружество е търговец и процесната сделка
е в рамките на неговата търговска дейност по обработването на земеделски земи и
по производството на селскостопанска продукция. Несъстоятелен е аргумента на
ищеца, че той не бил упълномощавал наемодателя Т.М.Ш. за сключването и
подписването на договора от 22.05.2019 год., просто защото към този момент
ищецът още не е собственик изобщо, както и защото негово последващо съгласие
изобщо не се изисква за валидността на сделката и за създаването на правно
основание на дружеството да ползва земята, предвид изложените по-горе
съображения по специалния ЗСПЗЗ, който дерогира общите разпоредби на ЗС относно
ползването на общите земеделски земи, бидейки те вещи - недвижими имоти под
специален законов режим, по отношение предоставянето им под наем.
Така,
посочения Договор за наем на земеделска земя от 22.05.2019 год., създава правно
основание на ответното дружество да ползва и обработва процесната земеделска
земя,защото е сключен от съсобственик, притежаващи повече от 25% идеални части
от тази земеделска земя.ЗСПЗЗ, като специален закон уреждащ към 22.05.2019 год.
- момента на сключването на договора, предоставяне ползването на земеделските
земи по наем, дерогира действието на общия ЗС и общата разпоредба на чл.32 от
ЗС и ЗЗД.
Твърди,
че ответното дружество е получавало години наред, и по настоящем е получило
правото да ползва и стопанисва земеделския имот по исковата молба на валидни правни
основания - Договори за наем, и от сключването на договорите до настоящия
момент дружеството добросъвестно е изпълнявало и продължава да изпълнява
задължението си на ползвател - наемател по договорите, да заплаща дължимата
наемна цена -наемно плащане на всички сънаследници - съсобственици съобразно
притежаваните от тях квоти в наследството и идеални части в съсобствеността,
Освен това, за сключването и изпълнението на договорите съществувало и знание и
съгласие от съсобствениците -сънаследници именно по този начин да се използва и
управлява общата вещ, предвид липсата на тяхно противопоставяне на тези
правоотношения и ежегодното получаване на дължимото наемно пращане от тях.
Освен
горните аргументи, посочва и обстоятелството че ищецът е нов приобретател -
съсобственик, придобил права върху имота едва на 21.10.2019 год., т.е. след
сключването на процесното договор, именно от прехвърлителите - съсобственици,
които по-рано при сключването и изпълнението на договорите за наем изразяваха
съгласие по този начин да се използват и управляват общите вещи както и които
редовно са си получавали наемното плащане от ответника- наемател от 01.10.2014
год., до този момент, като по този начин, Договорът за наем на земеделска земя
от 22.05.2019 год., е противопоставим както на тях, така и на новия
приобретател, защото той черпи правата си именно от праводателите си, които
по-рано са се съгласили "СИД и КО 2000" ЕООД да е наемател,
включително и чрез изразеното съгласие чрез получаването на наемните плащания от
ответника от 01.10.2014 год. насам, което представлява тяхно волеизявление
насочено към приемане и съгласие с наемните правоотношения.
Ищецът е
бил наясно с факта, че по отношение на земеделската земя, която той купува, има
вписан и валиден Договор за наем от 22.05.2019 год., който представлява
своеобразна „тежест" върху имота и дава право на ответника да обработва
същия. Според него приобретателят -
ищец, встъпва в правоотношенията, които
са обвързвали неговите прехвърлители, които са си получавали
възмездността всяка година от сключването на първия договор за наем от
31.10.2013 год., до сега, и не са оспорвали нито договорите, нито правото на
ответника да ползва и да обработва земеделските земи. Като замества своите
праводатели в посоченото правоотношение по ЗЗД, приобретателя - ищец е обвързан
от същото, както и по силата на специалната законова уредба по ЗСПЗЗ - чл.4а и
чл.4б. В условията на евентуалност, заявява че в тази
хипотеза, приложение намира и чл.293, ал.З, във вр. с ал.2 от ТЗ- страната не
може да се позовава на нищожността, ако от поведението й може да се заключи, че
не е оспорвала действителността на изявлението, по сключването и по
изпълнението на търговските сделки - посочените наемни правоотношения, каквито безспорно
са като процесния договор за наем, така и предходния договор за наем от
31.10.2013 год., по които едната страна е търговец, и които договори са по
предмета на търговските сделки на ответното дружество по обработването на
земеделски земи и по производството на селскостопанска продукция. Счита, че факта
че сънаследниците са получавали редовно и ежегодно наемни плащания, обосновават
и правния извод, че в условията на
евентуалност са влезли с ответника в нови облигационни правоотношения по наемни
договори /а евентуално в договор за предоставяне възмездното
ползване на имота/ и които правоотношения са приети и съсобствениците са приели и са се съгласили да влязат в тях
- в тези нови договорни правоотношения по възмездно отдаване за
ползване на процесната земеделска земя на ответника за ползване, които дори и
да не изпълняват законоустановената форма на договора, са действителни ,защото сънаследниците - съсобственици /в
това число и тези които са праводателите на ищеца/, така и самият ищец, не могат да се позовават на
недействителността - чл.293, ал.З, във вр. с ал.2 от ТЗ. Счита,
че ищецът не може да се позове на тази недействителност, защото той е
правоприемник на праводателите си, от които черпи права, а за тях сделките са действителни.Така
въвежда в процеса ВЪЗРАЖЕНИЕ срещу
исковите претенции, за наличие на такива нови облигационни правоотношения по
Наемни договори и моли това възражение да бъде включено в предмета на делото.
Посочва,
че ищецът, закупил идеалните части от сънаследниците просто ги замества в облигационното правоотношение и има право да
претендира от сега нататък на него да се изплащат дължимите наемни плащания или
друга възмездност.
Оспорва и
твърдението на ищеца, че договорът за наем или за предоставяне възмездното
ползване на имота, бил сключен от лице, което не можело да предостави права за
ползване на имотите за посочения срок, т.к. лицето сключило договора, а именно Т.М.Ш.,е съсобственик на имота, притежаващ 1/3 ид.ч. от съсобствеността равна
на приблизително 33.3% идеални части от правото на собственост, като
така той бидейки такъв, може да сключи процесния договор за срока му на
действие - 5 години /по силата на специалната законова уредба към 22.05.2019
год., в ЗСПЗЗ - аргументчл.4а и чл.4б от ЗСПЗЗ, в редакцията им от ДВ, нов, бр.
42 от 2018 г., в сила от 22.05.2018 г., действащ и към 22.05.2019 год.).
Бидейки и съсобственик, наемодателя може
и да извършва действия на разпореждане със земеделската земя, а
не само обикновени действия на управление с нея. Така, в крайна сметка Т.М.Ш. е
правоспособен за сключването на Договора за наем на земеделска земя от
22.05.2019 год., противно на твърденията на ищеца ,че била нарушена нормата на
чл.229, ал.2 от ЗЗД. Счита, че посочената норма не е нарушена и защото е на
лице съгласието /чрез конкулдентни действия по приемане на наемните плащания/
на всички съсобственици -сънаследници с наемните правоотношения с ответника,
заради приемането на годишните наемни плащания от тях през годините назад във
времето, и които действия представляват тяхно съгласие със сключването,
действието и изпълнението на този договор, а специалният ЗСПЗЗ уреждащ
обществените отношения по възмездното предоставяне под наем на земеделска земя,
е категоричен по въпросите за формата, съдържанието, правата и задълженията на
страните и правоспособността им за неговото сключване, както и кой може да
сключи такъв договор за наем и да предостави ползването на земеделските земи на
ползвател -наемател. Оспорова
твърденията на ищеца, че останалите сънаследници не знаели и че не били
съгласни със сключването на този договор. Твърди, че наследниците
са знаели и са били съгласни с това че ответникът е наемателя, който има право
да ползва имота още от 01.10.2014 год. /от когато започва да тече първия договор
за наем от 31.10.2013 год./, и всички са получавали насрещната възмездност -
наемното плащане, редовно - всяка стопанска година, и така са изпълнявали
наемните правоотношения.
Твърди,
че предявените от ищеца обективно съединени искове са неоснователни, и защото
ответното дружество не владее и не
държи процесния имот,и въвежда възражение за липса на владеене, държане
и ползване на процесния имот от ответника. От друга страна безспорно е че
ответникът има право да
владее имота предмет на договора, като по този начин дори и под резерв
хипотетично да приемем че ответникът осъществява реално ползване и стопанисване
на имота предмет на делото, то той има правата на наемател по чл.4а и чл.4б от
ЗСПЗЗ, а от друга страна той би бил не владелец а държател, който държи имотите
за съсобствениците, с които е сключил договорите за наем или за предоставянето
на възмездното ползване.
На
следващо място, оспорва като невярно твърдението на ищеца, че за сключването на
процесния Договор за наем на земеделска земя от 22.05.2019 год., било нужно
решение на съсобствениците взето с мнозинство минимум 50% от притежаваните
идеални части от имота и че нямало такова решение, и че така договорът бил
непротивопоставим на всеки един от съсобствениците. Такова решение и воля от
страна на съсобствениците има, съгласно изложените по-горе аргументи, а на
следващо място такова решение с такова мнозинство на съсобствениците не е необходимо за сключването
на договора, първо защото още дялова съсобственост не е формирана, защото липсва извършена делба
на наследството, и второ защото предоставянето
на една земеделска земя под наем за временно и възмездно ползване
може да се извърши и
Договорът да се сключи и подпише от
отделен сънаследник-съсобственик за цялата земеделска земя /аргумент
чл.4а и чл.4б от ЗСПЗЗ/, още повече сънаследник може и да се разпоредии изцяло със сънаследствената земеделска земя, което
разпореждане е действително между страните - отчуждител и приобретател или
наемодател и наемател, като на относителната
недействителност по чл.76 ЗН, могат да се позоват само сънаследниците и то в делбено
производство, какъвто не е този процес. Наличието или отсъствието
на съгласие между сънаследниците - съсобственици /или на 50% от идеалните части
от съсобствеността/ за ползването и управлението на общата вещ, в това число и
за предоставянето й под наем, аренда или изобщо за възмездно ползване е релевантно само за вътрешните отношения помежду
им /чл. 32 ЗС/, но не и за отношенията
им с трети лица, каквито са наемателите на съсобствената земеделска земя по договорно
правоотношениепо наем.
Относно
цитираната от ищците разпоредба на чл.32 от ЗС, счита същата за неприложима в случая, защото
има специална законова уредба за това в
чл.4а и чл.4б от ЗСПЗЗ, а и защото в чл.32 от ЗС се предвижда
съвсем различна хипотеза на съдебната администрация, при която съдът замества липсващото или взето във вреда на
общата вещ съгласие на съсобствениците относно реалното ползване
на имота и с оглед правото на всеки съсобственик да си служи с общата вещ, и то
става въпрос за реално лично ползване, а не за извличане на добиви и граждански
плодове от веща , още повече за да се прилага чл.32 ЗС, то трябва да е налице
дялова съсобственост извършена посредством делба на наследството, която липсва.
Счита
исковете за неоснователни, т.к. Т.М.Ш., бидейки съсобственик /притежаващ 1/3 ид.ч. от имота, равняваща се
приблизително на около 33.3% ид.ч.
от земеделската земя/, може и има право валидно да отдаде под наем целия имот
на ответното дружество за договорения срок от 5 години. От друга страна, той
бидейки сънаследник при неосъществена делба на наследството и на основание
чл.76 от ЗН, би могъл да извършва действия на разпореждане дори и с цялата
сънаследствена и съсобствена земеделска земя /Тълкувателно решение № 1 от
19.05.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1/2004 г., ОСГК/, които разпореждания ще са
действителни за страните по. Предвид и посочената специална законова уредба в
ЗСПЗЗ, процесния Договор за наем от 22.05.2019 год.,е валиден и действителен и
създава валидно правно основание - право на наемно ползване, на ответника по
отношение на процесната земеделска земя, както и клаузите за сроковете на
действие на договора не са нищожни и не противоречат на тази специална законова
уредба/чл.4а и чл.4б от ЗСПЗЗ/, която изключва приложението на общия чл.32 от
ЗС и чл.229 от ЗЗД. Искът по чл.108 от ЗС счита също за неоснователен, защото
на първо място ответника не е във владение или в държане на имота, а на
следващо място дори и хипотетично да се приеме че той осъществява ползване и
обработване, то същото би било на правно основание - по силата на наемния
договор по чл.4а и чл.4б от ЗСПЗЗ, даващ право на ответника да обработва и
ползва земеделската земя, защото за предоставянето и под наем има специална
законова уредба в ЗСПЗЗ.
В проведеното съдебно заседание чрез процесуалния
си представител ответника е направил искане за постановяване на неприсъствено
решение на осн.чл.238,ал.2 от ГПК.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становището на
ответника, приема за установена следната правна и фактическа обстановка:
Предявеният
иск е с правно основание чл.108 от ЗС. Предявеният евентуален иск е с правно
основание чл.26,ал.1,пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.229,ал.2 от ЗЗД.
Съдът намира, че са налице
предпоставките на чл.238,ал.2 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение,
тъй като ищцата не се явява, като не изпраща представител в първото съдебно
заседание, не е взела становище по отговора на исковата молба и не е поискала
разглеждане на делото в нейно отсъствие.
Съгласно чл.239,ал.1, т.1 от ГПК, съдът
постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от
неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно
заседание.
От приложената към делото призовка е видно, че
на ищцата са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на
книжа и от неявяването й в съдебно заседание.
С оглед на посочените в исковата молба и
отговора на исковата молба обстоятелства, както и представените от ответника
неоспорени писмени доказателства и правилата на доказателствената тежест,
по силата на които ищцата следваше да установи че е собственик на 2/3
идеални части от процесния имот, предмет на делото, и че имота се намира във
владение и се владее от ответника без правно основание, а по евентуалния иск да
установи фактите въз основа на които излага твърдения за нищожност на клауза от
договора за наем,
съдът приема, че предявеният иск е вероятно неоснователен. Такъв е и
предявеният в условията на евентуалност иск по чл.26,ал.1,пр.1 от ЗЗД във вр. с
чл.229,ал.2 от ЗЗД. Това е така, с оглед направените възражения и подкрепящите
ги доказателства.
Предвид горните съображения,
съдът счита, че следва да се постанови решение, като изцяло се отхвърли
исковата претенция, без да се излагат мотиви по съществото на спора, като се
постанови неприсъствено решение.
При този изход на делото ищцата
следва да заплати на ответника направените от него разноски по делото в размер
на 1000лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от
гореизложеното , Я Р С
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от И.Д.С. с ЕГН ********** *** против „СИД И КО 2000“ЕООД, с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление: гр.Я., ***, представлявано от Управителя С. Х. Ж. иск по чл.108 от ЗС да се
приеме за установено по отношение на „СИД и КО 2000" ЕООД, че И.Д.С., е
собственик на основание договори за дарение и покупко-продажба, на 2/3 /две
трети/ идеални части от поземлен имот с идентификатор № 46783.12.234 съгласно
Скица на поземлен имот № ***-15.09.2020г. на Служба по геодезия, картография и
кадастър-гр.Я., с адрес на поземления имот: с., местност „***", с площ
5999 кв.м. /пет хиляди деветстотин деветдесет и девет кв.м./, с трайно
предназначение: земеделска, начин на трайно ползване:нива, категория на земята-***,
номер по предходния план-*** при съседи: имот №46783.12.230, имот
№46783.12.235, имот №46783.12.340, имот №46783.12.233, както и да бъде осъден
ответника „СИД и КО 2000" ЕООД, да й предаде, собствеността и владението
върху описания поземлен имот
и евентуален иск по чл.26,ал.1,пр.1 от ЗЗД във
вр. с чл.229,ал.2 от ЗЗД, да бъде обявена за нищожна поради противоречието й
със закона клаузата за уговорения срок на сключения между страните договор за наем на земеделска земя вписан в Службата
по вписванията – Я. с вх.№ ***/28.05.2019г., том ***, парт. №*** за срока над
три години до договорения срок о от 5 години като неоснователни.
ОСЪЖДА на осн.чл.78,ал.3 от ГПК И.Д.С. да заплати на „СИД
И КО 2000“ЕООД направените по делото разноски в размер на 1000лв.
Решението е неприсъствено и не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: