№ 30728
гр. София, 19.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:В.В.М.
като разгледа докладваното от В.В.М. Гражданско дело № 20251110105801 по
описа за 2025 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Посочените с исковата молба писмени доказателства, съдът намира да са
допустими, относими и необходими за правилното решаване на спора и
събирането им по делото следва да бъде допуснато.
Без уважение следва да бъде оставено искането на ответника по чл. 183
ГПК, доколкото ищецът твърди договорът между страните да е сключен по
реда на ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и ЗЕДЕП, следователно редът по чл. 183 ГПК е
неприложим.
Следва да бъде допуснато изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза
със задачите, поставени в исковата молба.
На основание чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът следва да уведоми страните, че
следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с
потребител, както и за нищожност, произтичаща пряко от представените по
делото доказателства, като им предостави възможност да вземат становище и
да ангажират доказателства.
Във връзка с това си задължение, съдът намира, че на основание чл. 195,
ал. 1 ГПК следва да служебно да допусне допълнителен въпрос към съдебно-
счетоводна експертиза, както следва: Има ли извършени, кога и в какъв размер
плащания по договора за кредит и по договора за гаранция (поръчителство) от
страна на ответника?
Внасянето на депозит за допуснатата експертиза следва да бъде
възложена в тежест на ищеца, доколкото негова е доказателствената тежест да
установи действителността на договора.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за 08.10.2025 г. от 15.30 часа, за която дата и час да
1
се уведомят страните с препис от настоящото определение, а на ищеца да се
изпрати и препис от отговора на исковата молба на ответника.
ДОПУСКА СЪБИРАНЕТО на представените към исковата молба
документи като писмени доказателства по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника по чл. 183 ГПК да
бъде задължен ищецът да представи в оригинал договора за кредит и
приложените към него документи.
ПРИЛАГА за послужване ч. гр. дело № 14924/2024 г. по описа на СРС,
119 състав.
ДОПУСКА изслушването на заключение на съдебно-счетоводна
експертиза по въпросите, поставени от ищеца в исковата молба, като вещото
лице отговори и на въпроса: Има ли извършени, кога и в какъв размер
плащания по договора за кредит и по договора за гаранция (поръчителство) от
страна на ответника?
НАЗНАЧАВА за вещо лице В. С. С..
ОПРЕДЕЛЯ ДЕПОЗИТ за изготвянето на ССчЕ в размер на 400 лева,
вносим от ищеца, в едноседмичен срок от съобщението, като в същия срок по
делото да бъдат представени доказателства за внасянето на депозита.
Да се уведоми вещото лице за поставената задача и да се призове за
съдебно заседание с указания да работи след представяне на платежен
документ за внесен депозит.
НАПЪТВА страните към медиация или други способи за доброволно
уреждане на спора.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА. Указва на страните, че
доброволното (извънсъдебно) уреждане на отношенията е най-
взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора.
УКАЗВА на страните на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, че съдът следи
служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с
потребител, както и за нищожност, произтичаща пряко от представените по
делото доказателства, като им предоставя възможност да вземат становище и
да ангажират доказателства.
ДАВА СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявен е по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК
установителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9, ал.
1 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „М. Ф. М.” АД, ЕИК *********** е предявил по реда на чл.
422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК установителен иск с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99, ал. 1
ЗЗД срещу А. Х. К. за признаване на установено, че А. Х. К. дължи на „М. Ф.
М.” АД сумата от 2000 лв., представляваща главница по Договор за
предоставяне на потребителски кредит № ********* от 14.06.2020 г., ведно
със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК по ч.
гр. д. № 14924/2024 г. на СРС, 119 състав – 13.03.2024 г. до изплащане на
2
вземането, за което вземане по ч. гр. д. № 14924/2024 г. на СРС, 119 състав, е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Ищецът твърди, че между кредитополучателя А. Х. К. и „Ф. Б.“ ЕООД е
сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит № ********* от
14.06.2020 г. по реда на ЗПФУР, ЗЕДЕУУ, ЗЕДЕП, по който
кредитополучателят е получил в заем сумата от 2 000 лв. Съгласно договора
заетата сума следвало да бъде върната, ведно с лихвата, в срок до 09.06.2021 г.
Твърди, че на същата дата е сключен договор под същия номер между
ответника и „Фератум Банк“ (сега М. Б.), с който „Фератум Банк“ се е
задължил спрямо кредитора по договора за потребителски кредит – „Ф. Б.“
ЕООД да гарантира изпълнение на задължението на кредитополучателя, като
плати вместо него в случай, че кредитополучателят не е изпълнил точно
договорното си задължение. Такова плащане било осъществено от гаранта,
който встъпил в правата на кредитора спрямо длъжника. На основание
сключен на 26.10.2023 г. между „М. Б.“ ООД и „М. Ф. М.“ АД договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) и приложение към същия,
всички вземания на поръчителя били прехвърлени на цедента - ищец „М. Ф.
М.“ АД, за което длъжникът бил уведомен. При горните твърдения и
неизпълнение на задълженията на А. Х. К. по Договор за предоставяне на
потребителски кредит № ********* от 14.06.2020 г., се претендира исковата
сума. Моли за уважаване на иска. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът А. Х. К. е подал отговор на
исковата молба, с който оспорва иска. Оспорвам да е на лице действителен
договор за цесия, сключен между „М. Ф. М.“ АД и „М. Б.“ ООД, както и да е
надлежно уведомен за извършената цесия. Счита предявеният иск за
недопустим, тъй като ищецът няма активна материална и процесуална
легитимация да предяви иск за установяване дължимостта на вземане,
произтичащо от договор за цесия, за който договор длъжникът не е уведомен
надлежно. Счита цесията за недействителна, тъй като не индивидуализира
прехвърленото вземане и липсва посочване на цена на прехвърлянето. Поради
изложеното счита договорът за цесия за нищожен, поради липса на съгласие
на осн. чл. 26, ал. 2 , пр. 2 ЗЗД. Оспорва да е налице валидно облигационно
правоотношение по процесния договор за кредит. Оспорва кредиторът да е
предоставил на ответника сумата в размер на 2 000 лв. по процесния договор
за кредит. Считам, че процесният договор за потребителски кредит е нищожен
на основание чл. 26 от ЗЗД, поради липса на съгласие, тъй като представените
индивидуален договор, стандартен европейски формуляр и договор за
предоставяне на гаранция, не са подписани. Липсвало изходящо от него
електронно изявление, съдържащо съгласие за получаване на заемната сума
срещу задължение за връщането чрез усъвършенстван или квалифициран
електронен подпис, нито потвърждаването на линка за сключване на договора
да генерира уникални данни за създаване на електронен подпис, които да се
използвани единствено от ответника. Излага подробни съображения за липса
на представени по делото доказателства за сключване на договора. Счита
договора за нищожен, поради нарушение разпоредбите на ЗПК – чл. 11, ал. 2,
чл. 11, ал. 1, т. 10, чл. 19, ал. 4, чл. 11, ал. 1, т. 12, чл. 11, ал. 1, т. 20, 23 и 24.
3
Счита, че процесния договор за потребителски кредит е нищожен в частта, в
която са уредени лихвите, поради противоречие с добрите нрави (чл. 26, ал. 1,
пр. 3 от ЗЗД) и поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл. 11,
т. 9 и т. 10 от ЗПК във вр. с чл. 22 ЗПК, с произтичащите от това последици по
чл. 23 от ЗПК. Оспорвам да е налице облигационна връзка между него и „М.
Б.“ ЕООД. Прави възражение за погасяване на вземането по давност. Моли за
отхвърляне на иска. Претендира разноски.
По иска по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1
ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД в доказателствена тежест на
ищеца е да установи следните обстоятелства: сключването на валиден
Договор за предоставяне на потребителски кредит № ********* от 14.06.2020
г., сключването на валиден договор за гаранция; заемодателят да е
предоставил, съответно ответникът да е усвоил сумата по отпуснатия заем;
изпълнение на задълженията на заемодателя по договора, плащане
задълженията от страна на гаранта, конкретния размер на неизплатените
на съответните падежи суми за главница, прехвърляне на вземанията по
договора на ищеца въз основа на валидно сключен договор за цесия;
надлежно съобщаване на длъжника на извършената цесия.
Указва на ищеца, че не сочи доказателства за сключен договор за
цесия и съобщаване на длъжника на извършената цесия.
С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност в
тежест на ищеца е да установи по делото факти, чието проявление е
обусловило спиране, респективно прекъсване теченето на погасителната
давност за съдебно предявените вземания.
В доказателствена тежест на ответника е при установяване на
посочените обстоятелства да докаже погасяване на задължението, за което не
сочи доказателства.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 146 вр. чл. 140, ал. 3 ГПК те
могат да вземат становище по проекта за доклад и дадените със същия
указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4