Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 167 /11.02.2022 Година Град Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, III състав, на втори февруари две хиляди двадесет и
втора година в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Чавдар
Димитров
Секретар И.Л.
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия Димитров,
административен характер дело номер 2530 по описа за 2021 година и за да се
произнесе взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ във връзка с чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на Т.Е.Г. с ЕГН **********
*** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0769-001377
от 02.08.2021г., издадена от полицейски инспектор към ОДМВР - Бургас, Сектор
"Пътна полиция", с която на основание чл.171, т.4 ЗДвП е иззето
свидетелството му за управление на МПС /СУМПС/.
Жалбоподателят оспорва издадената заповед като
незаконосъобразна. Счита, че не е налице хипотезата на чл.171, т.4 от ЗДвП
доколкото НП, на които се позовава административният орган не са му били
връчени по надлежния ред. Твърди, че е налице неяснота относно броя на отнетите
контролни точки. Възразява, че не е уведомен за възникналото задължение по
чл.157, ал.4 от ЗДвП. Счита, че предвид дългия период между последно издаденото
НП и издаването на процесната ПАМ,
последната се явява безпредметна. Твърди, че наложената ПАМ не съответства на
целта на закона. Моли съда да отмени оспорения административен акт и да присъди
направените съдебно-деловодни разноски. Ангажира допълнителни доказателства, а
именно Съдебнографична експетиза, която да установи автентичност на подписите
положени в разпискната част на наказателните постановления за жалбоподателя.
В съдебно заседание, чрез процесуалния си
представител поддържа жалбата и прави искане да бъде уважена.
Ответникът по жалбата – Полицейски инспектор
към ОДМВР - Бургас, Сектор "Пътна полиция", не изпраща процесуален
представител и не взема становище по жалбата. Представил е административната
преписка по издаване на оспорения административен акт. При изпращането на
жалбата с преписката на съда, е изразено писмено становище за нейната
неоснователност.
Административен съд- Бургас, като взе предвид
изложените доводи, съобрази приложените писмени доказателства и закона, намира
за установено следното :
Жалбата е подадена в
срока по чл. 149, ал.1 АПК, от лице, което има правен интерес от оспорването по
смисъла на чл.147, ал.1 АПК, атакува индивидуален административен акт, съдържа
необходимите форма и реквизити, поради което е допустима.
Разгледана по същество,
съдът намира жалбата за основателна по следните съображения:
Предмет на оспорване в
настоящото производство е Заповед № 21-0769-001377 от 02.08.2021г., издадена от
полицейски инспектор към ОДМВР - Бургас, Сектор "Пътна полиция", с
която на основание чл.171, т.4 от ЗДвП е отнето свидетелството за управление на
жалбоподателя Т.Г.. В заповедта се сочи, че на жалбоподателя са отнети всички
контролни точки, с влезли в сила наказателни постановления, както следва:
1. Наказателно постановление № 678/28.03.2008г., влязло в сила на
04.07.2009г., с което са отнети 13 контролни точки;
2. Наказателно постановление № 3337/30.04.2010г., влязло в сила на
18.06.2010г., с което са отнети 8 контролни точки (л.30, връчено срещу подпис
на нарушителя на 10.06.2010г., с отбелязване, че е влязло в сила на
18.06.2010г.);
3. Наказателно постановление № 480/19.10.2010г., влязло в сила на
30.10.2010г., с което са отнети 8 контролни точки (л.35, връчено срещу подпис
на нарушителя на 22.10.2010г., с отбелязване, че е влязло в сила на
30.10.2010г.);
4. Наказателно постановление № 1040/26.07.2010г., влязло в сила на
26.10.2010г., с което са отнети 3 контролни точки;
5. Наказателно постановление № 5096/18.11.2010г., влязло в сила на
13.05.2011г., с което са отнети 12 контролни точки (л.24, връчено по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН
на 05.05.2011г., с отбелязване, че е влязло в сила на 13.05.2011г.)
6. Наказателно постановление № 8385/27.10.2011г., влязло в сила на
19.01.2012г., с което са отнети 4 контролни точки (л.38, връчено срещу подпис
на нарушителя на 11.02.2012г., с отбелязване, че е влязло в сила на 19.01.2012г.);
7. Наказателно постановление № 1899/21.10.2011г., влязло в сила на
19.01.2012г., с което са отнети 4 контролни точки.
Твърди се, че жалбоподателят не е изпълнил
задължението си по чл.157, ал.4 ЗДвП.
При така изложените фактически данни, които се
подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достига до
следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК,
съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146 от АПК.
Оспорената заповед е издадена от
административен орган с териториална и материална компетентност, тъй като
съгласно чл.172, ал.1 ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т.
1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана
заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая това
е полицейски инспектор към ОДМВР - Бургас, Сектор "Пътна полиция", на
когото са делегирани правомощия да издава заповеди за прилагане на принудителни
административни мерки с т. 1.8 от заповед рег. № 251з-209/18.01.2017 г. на
директора на ОДМВР-Бургас, вр. със заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. на
министъра на вътрешните работи (л. 41).
В хода
на административното производство не е допуснато съществено процесуално
нарушение, въпреки че административният орган не е изпълнил задължението си по
чл.26 от АПК, да уведоми жалбоподателя за започналото производство. По силата
на чл.157, ал.4 от ЗДвП, водач на който са отнети всички контролни точки е
длъжен сам да върне свидетелството за управление и неизпълнението на това
задължение води до налагане на принудителната административна мярка предвидена
в чл.171, т.4 от ЗДвП. В този случай административният орган действа в условията
на обвързана компетентност, като поведението му се предопределя от факта на
налагане на наказание за извършеното нарушение.
Обжалваната заповед е мотивирана, тъй като
съдържа фактически и правни основания за нейното издаване, като в
обстоятелствената и́ част се съдържа изрично посочване на издадените
наказателни постановления и отнетите с тях контролни точки на лицето. В
заповедта изрично е посочено, че подлежи на обжалване по реда на АПК, пред кой
орган и в какъв срок.
Заповедта обаче е постановена в несъответствие
с материалноправните разпоредби на закона. Съгласно чл.171, т.4 от ЗДвП за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилага принудителна административна мярка
изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило
задължението си по чл.157, ал.4 от същия закон. Правилото на последно
цитираната правна норма предвижда, че водач, на когото са отнети всички
контролни точки губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне
свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на
вътрешните работи.
През различните периоди на спорното
правоотношение е действала Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007г. за определяне на
първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно
превозно средство, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията
на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат (отменена). Съгласно същата,
отнемането на контролни точки се извършва въз основа на влязло в сила
наказателно постановление. Наказателните постановления, с които се налагат
законоустановените наказания, подлежат на съдебен контрол по реда на ЗАНН, пред
съответния районен съд, съгласно препращащата разпоредба на чл.189, ал.14 (бивша
ал.6) от ЗДвП.
Законодателят, с цел безопасност на
движението, е преценил, че извършването на определен брой и вид нарушения е
основание за отнемане на правоспособността на водача на моторното превозно
средство. С цел ефективност на контрола по
отношение на извършените нарушения е въвел максимален брой контролни точки и
отнемане на определен брой от тях за определени нарушения. В сега действащия
нормативен акт - Наредба № Iз-2539/17.12.2012г., законодателят е определил
максимален размер на контролните точки 39 и конкретния брой точки, които се
отнемат за отделните нарушения - чл.6, ал.1 от Наредба № Iз-2539.
Регламентирано е, че контролните точки се отнемат въз основа на влязло в сила
наказателно постановление - чл.3, ал.1 от Наредбата, а според чл.3, ал.2 от същата,
„при налагане на наказания за нарушенията, посочени в тази наредба, в
наказателното постановление се отбелязват броят на отнетите и броят на
оставащите контролни точки.“
Следователно, за да е налице релевантно
отнемане на контролни точки, а в резултат на това да може да се установи
преминат ли е максимално допустимия им брой, е необходимо да е установено по
надлежния ред извършването на някое от визираните в чл.4, ал.1 от Наредба №
Iз-1959 от 27.12.2007г. (действала при постановяването на спорните НП) нарушения.
За да е установено по надлежния ред административното нарушение е необходимо
наказателното постановление, което го констатира, да е станало окончателен,
изпълняем, т.е. влязъл в сила акт. Само този акт има изпълнителна сила и с
оглед на това поражда предвидените в правната норма правни последици. Съгласно
чл.64 от ЗАНН влизат в сила наказателните постановления, които не подлежат на
обжалване, не са били обжалвани или са обжалвани, но са били потвърдени или
изменени от съда.
Едва след осъществяването на някой от
посочените юридически факти наказателното постановление ще е влязло в сила и по
надлежния ред ще е установено извършването на съответното нарушение и на нарушителя
ще следва да бъдат отнети съответния брой контролни точки. За да се установи,
че дадено наказателно постановление е влязло в сила е необходимо да се установи
датата, на която то е съобщено на адресата и дали е обжалвано или не. Ако е
упражнено правото на обжалване следва да се установи, че с влязло в сила
съдебно решение наказателното постановление е потвърдено. Доказателствената
тежест за тези релевантни факти е на административния орган, съгласно нормата
на чл.170, ал.1 АПК.
В конкретният случай по делото, като
неразделна част от обжалваната заповед е приложена справка, сочеща за издадени
на жалбоподателят наказателни постановления в периода 1994г.-2017г. за
извършени нарушения по ЗДвП, видно от която общо са му отнети над 40 контролни
точки от първоначално притежавани 39 к.т. Жалбоподателят твърди, че не са му
отнети всички контролни точки.
С административната преписка по делото са представени
наказателно постановление № 3337/30.04.2010г., влязло в сила на 18.06.2010г., с
което са отнети 8 контролни точки, наказателно постановление № 480/19.10.2010г.,
влязло в сила на 30.10.2010г., с което са отнети 8 контролни точки и
наказателно постановление № 8385/27.10.2011г., влязло в сила на 19.01.2012г., с
което са отнети 4 контролни точки, Наказателно постановление №
1040/26.07.2010г., влязло в сила на 26.10.2010г., с което са отнети 3 контролни
точки, като и четирите са връчени срещу подпис на нарушителя.
Представено е и наказателно постановление №
5096/18.11.2010г., влязло в сила на 13.05.2011г., с което са отнети 12
контролни точки. Същото е връчено по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН, за което има
съставена докладна записка (л.25 от делото).
Останалите наказателни постановления, на които се
позовава административният орган за издаване на процесната ПАМ, са Наказателно
постановление № 678/28.03.2008г., посочено като влязло в сила на 04.07.2009г.,
с което са отнети 13 контролни точки - за него липсва положен подпис на
нарушителя, а видно от оригинала на същото НП - под корекция е записано „вр.
тук“, най-вероятно значещо - „връчено тук“, без това обстоятелство да е било
удостоверено от нарушителя или от длъжностно лице с положен подпис;
Същевременно липсват данни и отбелязвания върху него да са били връчени по реда
на чл.58, ал.2 от ЗАНН, поради което се налага извода, че горното наказателно
постановление не е връчени надлежно, поради което не е влязло в сила.
За да бъде приет от съда за правно релевантен
факта на връчването е необходимо това да бъде доказано с допустимите от закона
доказателствени средства. Законът изисква - чл.58, ал.1 ЗАНН, връчването да се
установи с подпис на нарушителя. Безспорно, подписът може да бъде положен и на
друг документ, стига от него по несъмнен начин да се установява факта на
връчване на конкретното наказателното постановление. В случая по делото няма
доказателства, от които по безспорен начин да се установи визирания в чл.58,
ал.1 ЗАНН факт - връчването срещу подпис на горните 2 наказателни
постановления.
За да докаже защитната си теза, че част от НП
не са му били надлежно връчени, поради което същият не е знаел за тях,
жалбоподателят, чрез процесуалния си представител ангажира съдебнографическа
експертиза - назначена, изслушана и приета по делото. Според заключението по
същата, подписът положен при графа „разписка“ на НП №1040/26.07.2010г. е
изпълнен от Т.Е.Г.. Според същото заключение, подписите положени от името на
жалбоподателя в графа „разписка“ от името на Т.Г. в Наказателни постановления с
№№ 3337/30.04.2010г.; 480/19.10.2010г. и №8385/27.10.2011г., всички на Сектор
ПП при ОД на МВР Бургас, като и НП №1899/21.10.2011г. на РУ Поморие, не са
изпълнени от Т.Е.Г..
Съгласно чл. 3, ал. 1 Наредба № Iз-2539 (идентични са
разпоредбите и в отменените наредби) контролните точки се отнемат въз основа на
влязло в сила наказателно постановление. Изложеното води до извод, че в хода на
настоящото производство не се установяват фактическите основания за издаването
на заповедта.
Отнетите контролни точки по останалите две
надлежно връчени наказателни постановления, представени от ответника и описани
по-горе в решението, са както следва : № 1040/26.07.2010г., влязло в сила на
26.10.2010г., с което са отнети 3 контролни точки и Наказателно постановление №
5096/18.11.2010г., влязло в сила на 13.05.2011г., с което са отнети 12
контролни точки, т.е. общо 15. Техният сбор не дава основание да се счита, че
са изпълнени предпоставките на чл.157, ал.4 от ЗДвП.
За пълнота на изложението следва да бъде
посочено и това, че По делото е било представено пълномощно от страна на
жалбоподателя в полза на лицето Живка Данчева Георгиева с нотариална заверка на
подписа на упълномощителя, с което жалбоподателят оправомощава последната да
получава от негово име и за негова сметка наказателни постановления. По нито
едно от наказателните постановления, обсъдени по-горе, като връчени срещу
подпис, не фигурира името на пълномощника, нито е налична индиция за това, че
НП е получено от пълномощник, като отбелязване на това обстоятелство или
прилагане на пълномощното към приетото за връчено НП. Напротив посочено е
именно името на Т.Г.. Видно от поставения на гърба на пълномощното щемпел -
подписът е поставен от Т.Г. на 27.09.2021г., т.е. значителен период след датите,
посочени като такива на връчване на спорните НП. Заплащането на глобите само по
себе си също е обстоятелство, различно от връчването на НП и не възпрепятства
оспорването му, което е допустимо в срок, считано от датата на надлежното му
връчване. В този смисъл, представената в хода на съдебното производство справка
за нарушител е само индиция за наличието на фактически основания за налагането
на мярката. Справката не може да замести визирания в чл.58, ал.1 ЗАНН факт на
връчване на тези наказателни постановления. Тя не установява по надлежен начин
влизането в сила на наказателните постановления, с които са отнети контролните
точки.
По тези съображения съдът намира, че оспорената
заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0769-001377 от
02.08.2021г., издадена от полицейски инспектор към ОДМВР - Бургас, Сектор
"Пътна полиция", е незаконосъобразен административен акт, като
издаден в противоречие с материалноправни разпоредби на приложимия закон и
следва да бъде отменен.
По изложените съображения и с оглед изхода на
спора, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, на жалбоподателя следва да се
присъдят направените от него разноски по делото, които са своевременно поискани
и доказани в размер на 210,00 лева, от които 200,00 лева възнаграждение за
експерта по допуснатата СГЕ и 10,00 лева държавна такса.
Мотивиран от горното и на основание чл.172,
ал.2 АПК, Административен съд- Бургас,
ІІІ-ти състав
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № № 21-0769-001377 от 02.08.2021г., издадена от
полицейски инспектор към ОДМВР - Бургас, Сектор "Пътна полиция", с
която на основание чл.171, т.4 ЗДвП, на Т.Е.Г. с ЕГН ********** ***, е иззето
свидетелството за управление на МПС /СУМПС/.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на
вътрешните работи гр.Бургас да заплати в полза Т.Е.Г. с ЕГН ********** ***,
направените по делото разноски в размер на 200,00
лева.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно на основание чл.172, ал.5 ЗМВР.
Оригиналите
на наказателните постановления да бъдат върнати на компетентните да ги
съхраняват администрации.
СЪДИЯ: