Р Е Ш Е Н И Е
№ 2107
гр.Пловдив, 18.11.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, V
състав, в публично
съдебно заседание на първи ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ БОЕВА
при секретаря: ТАНЯ СТОИЛОВА
като разгледа АНД №
5982/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, V наказателен състав и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба
от „Резидънс Сити Гардън“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Велико Търново“ № 19, срещу наказателно
постановление № К-0047978 от 11.06.2019 г., издадено от Директора на Регионална
дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара
Загора при Комисия за защита на потребителите /КЗП/, с което на основание чл. 206
ал.1 от Закона за туризма /ЗТ/, му е наложено административно наказание –
имуществена санкция в размер на 1100 лева, за нарушение на чл. 114 т.1 ЗТ.
В жалбата се излагат съображения
за незаконосъобразност на обжалваното НП, доколкото същото се явява
немотивирано. Възразява се, че не е извършено нарушение от дружеството –
жалбоподател, тъй като управителят на обекта е представил заверено копие на
заявление за категоризация и по този начин е изпълнил задължението си по чл.
114 т.1 ЗТ. Посочва се, че дружеството е извършило всички необходими действия
във връзка с категоризирането на обекта, като пропуските се дължат на забава от
страна на Министерството на туризма. Поради изложеното моли НП да бъде
отменено.
В проведеното открито съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, представлява се от адв. Б., с
пълномощно по делото. По същество се излагат идентични съображения с тези,
изложени в депозираната жалба, за маловажност на нарушението. В допълнение се
посочва, че не е спазен срокът за издаване на НП. Поради изложеното от съда се
иска отмяна на обжалваното НП.
Въззиваемата страна – КЗП Пловдив,
редовно призована, не изпраща представител.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за
установено следното:
Жалбата се явява процесуално
допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59 ал.2 ЗАНН срок, от
легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения:
От фактическа страна съдът установи следното:
На 06.11.2018 г. било подадено
Заявление – декларация за категоризиране на заведение за хранене и развлечение
от дружеството – жалбоподател.
На 04.02.2019 г. свидетелката С.Г.,
заемаща длъжността „***”, извършила проверка на обект – заведение за хранене и
развлечение, находящ се в гр. Пловдив, ул. „Велико Търново“ № 19, стопанисван от „Резидънс Сити Гардън“ ООД,
ЕИК: *********. Проверката била
извършена в присъствието на управителя на обекта – Н.С.-К. В хода на
извършената проверка свидетелката Г. установила, че на видно място не било
поставено удостоверение за утвърдена категория на обекта или временно
удостоверение за открита процедура по категоризиране. За извършената проверка
бил съставен Констативен протокол № К-2658876/04.02.2019 г. Със същия протокол
било дадено предписания до дружеството – жалбоподател, на 14.02.2019 г. в 15:30
часа да се яви управителят или упълномощено от него лице, което да представи в
КЗП РД – Пловдив, оригинали и копия на удостоверение за утвърдена категоризация
или временно удостоверение за открита процедура по категоризиране.
От управителя на обекта бил
представен в оригинал и със заверено копие вх. № П-82-00-7/06.11.2018 г. в
Министерство на туризма, за което същият заявил, че касае подадени документи за
категоризиране на хотел „Резидънс Сити Гардън“, ресторант „Нобел“ и Лоби бар.
Във връзка с представените
документи свидетелката Г. изпратила запитване за предоставяне на информация вх.
№ Т-92-00-218/20.03.2019 г. до Министерство на Туризма. С отговор изх. №
П-82-00-7/28.03.2019 г. Директор на ДТП към Министерство на туризма посочил, че
в същото са входирани три заявления на 06.11.2018 г. от дружеството –
жалбоподател за категоризиране на обекти, между които и на заведение за хранене
и развлечение. В писмото било посочено, че има издаден протокол за издаване на
Временно удостоверение № РК-06-01/24.01.2019 г., заповед за издаване на
Временно удостоверение № Т-15-18/19.02.2019 г. и Временно удостоверение №
РК-18-9116/19.02.2019 г. със срок на валидност до 19.06.2019 г.
Въз основа на направените
констатации при проверката, на 03.05.2019 г. свидетелката Г. съставила на
дружеството – жалбоподател АУАН бл. № К-0047978, с който му вменила нарушение
по чл.114 т.1 от Закона за туризма. Въз основа на съставения АУАН било издадено
обжалваното НП.
На 14.08.2019 г. било издадено
Удостоверение № РК-19-12573 за категория пет звезди на процесния обект.
Така описаната и възприета от съда
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел С.Г.,
която описва извършената проверка и сторените при същата констатации. Съдът
кредитира същите показания като логични, непротиворечиви и съответстващи на
събраната по делото доказателствена съвкупност. Описаната и възприета
фактическа обстановка се установява и от писмените доказателства по делото – Заявление
– декларация за категоризиране на заведение за хранене и развлечение вх. №
П-82-00-7/06.11.2018 г. на Министерство на туризма; отговор изх. №
П-82-00-7/28.03.2019 г. Директор на ДТП към Министерство на туризма;
Констативен протокол № К-2658876/04.02.2019 г.; Временно удостоверение №
РК-18-9116/19.02.2019 г. със срок на валидност до 19.06.2019 г.; Удостоверение
№ РК-19-12573 за категория пет звезди.
Относно приложението на процесуалните правила:
С оглед изложеното, съдът
след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният
АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като
материалната компетентност на административнонаказващия орган и актосъставителя
следват от така представените Заповед № 289/ 22.04.2015 г. и Заповед № 390 ЛС/22.04.2015
г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите. При съставянето на
АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните
правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното
производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден
при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава
неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на
жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в тридневен срок от
съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП
съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци,
водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и
сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
В тази връзка не се споделят
възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя, че не са спазени
сроковете за издаване на НП. Съобразно нормата на чл. 34 ал.3 ЗАНН
административнонаказателното производство се прекратява, ако не е издадено НП в
шестмесечен срок от съставянето на АУАН. В настоящия случай АУАН е съставен на
03.05.2019 г., а НП е издадено на 11.06.2019 г., респ. шестмесечният срок е
спазен.
От правна страна съдът намира следното:
На жалбоподателя е вменено
нарушение по чл. 114 т.1 от Закона за туризма /ЗТ/, съгласно който лицата,
извършващи хотелиерство и/или ресторантьорство в туристически обекти по чл. 3 ал. 2 т. 1,
2 и 3, са
длъжни да предоставят туристически услуги в
категоризиран туристически обект или в обект, на който е издадено временно
удостоверение за открита процедура по категоризиране.
В настоящия случай
по делото не се спори, а и от описаната фактическа обстановка се установява, че
проверяваният обект има характера на туристически такъв по чл. 2 ал.2 т.2 ЗТ, а
именно: заведение чрез хранене и развлечение, както и че същият е предоставял
услуги.
Несъмнено се
установи и че към момента на извършване на проверката в обекта, за същия не е
било издадено удостоверение за категоризиране на обекта или временно такова за
открита процедура по категоризиране.
От изложеното
следва по несъмнен начин, че е осъществено от обективна страна нарушение по чл. 114 т.1 от Закона за туризма.
По
приложението на чл. 28, б. „а“ ЗАНН.
Съобразно разясненията, дадени с
Тълкувателно решение № 1/ 2007г. на ОСНК на ВКС, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора
факти, като това включва и преценка за наличието, респективно отсъствието на
такива обстоятелства, дефиниращи случая като маловажен. Преценката на
административнонаказващият орган за „маловажност“ се прави по законосъобразност
и подлежи на съдебен контрол.
Съгласно чл. 93, т. 9 от НК
"маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление /в конкретния случай административно нарушение /, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици, или с
оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид. Тази разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по реда на
ЗАНН, съобразно изричната препращаща норма на чл. 11 ЗАНН.
В настоящия случай
се касае за формално нарушение, от което не са произлезли каквото и да е било
вредни последици. Констатираното нарушение е първо по ред за дружеството –
жалбоподател и е отстранено две седмици по-късно. В допълнение следва да се посочи,
че жалбоподателят е положил необходимата грижа, няколко месеца преди
извършването на проверката, да се снабди с временно удостоверение за открита
процедура по категоризиране, като още на 06.11.2018 г. е подадено заявление в
Министерство на туризма. Единствено забавата в държавната администрация е
причината към датата на проверката – 04.02.2019 г., което е три месеца след
подаване на заявлението, по отношение на жалбоподателя да не е издадено
процесното временно удостоверение. Още повече, че към датата на извършване на
проверката, вече е бил издаден Протокол за издаване на временно удостоверение
за открита процедура за категоризиране. Това несъмнено характеризира деянието
като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с нарушения от
същия вид, респ. случаят се явява маложавен. Като не
го е квалифицирал като такъв, административнонаказващият орган е приложил
неправилно материалния закон, тъй като са били налице всички предпоставки за
прилагането на чл.
28 от ЗАНН.
От всичко изложено
следва, че несъмнено бе установено жалбоподателят да е извършил вмененото му
административно нарушение, но доколкото същото се явява с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение на други нарушения от съответния вид, то е
следвало от административнонаказващия орган да бъде приложена разпоредбата на
чл. 28 ЗАНН. Това обуславя порок на обжалваното НП и същото следва да бъде
отменено като незаконосъобразно.
Така мотивиран, Районният съд Пловдив
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № К-0047978 от 11.06.2019 г., издадено от Директора на
Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали
и Стара Загора при Комисия за защита на потребителите /КЗП/, с което на „Резидънс
Сити Гардън“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. „Велико Търново“ № 19, на основание чл. 206 ал.1 от Закона за
туризма /ЗТ/, му е наложено административно наказание – имуществена санкция в
размер на 1100 лева, за нарушение на чл. 114 т.1 ЗТ.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено,
пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в НПК, и по реда
на глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ТС