Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 551/15.09.2023г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, касационен състав, в
публично заседание на осми септември през две хиляди двадесет и трета година в
състав:
Председател:
Соня Камарашка
Членове: Мария Ницова
Рени
Цветанова
при секретаря Петя Видова и с участието на прокурор Галя Александрова при Окръжна прокуратура -
Монтана, като разгледа докладваното от съдия Соня Камарашка
касационно административно - наказателно дело № 521 по описа на съда за 2023г.,
за да се произнесе, взе предвид следното
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона
за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Касационното производство е образувано по
депозирана в законния срок жалба от М.И.В. ***, чрез процесуалния му
представител адв. Б.Н. *** против Решение №150 от 22.05.2023г.,
постановено по АНД № 20231630200044 по описа на Районен съд – Монтана, с което
е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № BG 17052022/4000/Р8-561 от 08.11.2022 г. на Директор НТУ към Агенция "Пътна
инфраструктура" гр. София. В жалбата се съдържат оплаквания за
постановяване на решението при неправилно приложение на материалния закон и
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила - касационни основания по чл. 348, ал. 1, т.
1 и т. 2 от НПК
във вр. с чл. 63в от ЗАНН.
Жалбоподателят оспорва като необоснован направения от въззивния
съд извод за установяване на административното нарушение и неговото авторство. Направено
е искане обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да се постанови
друго, с което да бъде отменено издаденото Наказателно постановление.
В съдебно заседание касатора
чрез надлежно упълномощения адвокат адв. Б.Н. *** не се явява. В жалбата излага доводи за редица пороци при издаване на АУАН и НП; оспорва
доказването на авторството на извършеното административно нарушение; излага
доводи за несъответствие между описанието на нарушението в НП и приложената за
него материално правна и санкционна разпоредба, като твърди маловажност на извършеното
административно нарушение. Моли за отмяна на въззивното
решение и на издаденото НП. Претендира
сторените разноски.
Ответника по
касационната жалба чрез надлежно упълномощения юрисконсулт Каролина
Маринова оспорва
касационната жалба, като поддържа отговора по
нея отричайки наличието на касационните основания за отмяна на постановеното
решение. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и депозира възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение.
Окръжна прокуратура – Монтана, с оглед задължителното
участие в настоящето производство, чрез представителя си
в съдебно заседание, дава
мотивирано заключение, че постановеното решение от въззивния
съд е недопустимо, поради неправилно конституиране на ответника, поради което следва
да бъде обезсилено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от страна във въззивното производство, за която
обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, при което същата е допустима.
С касационната жалба не са представени доказателства
свързани с касационните основания.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Районния съд е приел за установена пред
него следната фактическа обстановка: на 17.05.2022г в 06:51 часа в направление
излизане от територията на Република България, на ГКПП Връшка
чука – Митница Лом пристигнало пътно превозно средство с рег. № ВР 8936СК, специален
автомобил, марка Ивеко 65Ц18, с обща техническа
допустима максимална маса под 12 тона, управлявано от М.И.В.. След извършена проверка от страна контролните органи е
установено, че на 11.05.2022г., в 09:53 часа, горепосоченото пътно превозно
средство (ППС) с регистрационен № ВР 8936СК, попада в категорията на пътно превозно
средство, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл.10, ал.1, т.2 от
Закона за пътищата (ЗП). Цитираното превозно средство е засечено на 11.05.2022г.,
в 09:53 часа, по път І-1, км 110+539, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена дължимата пътна такса, съгласно
чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата (ЗП). Място на нарушението е посочен път
І-1, км 110+539, за който се събира такса за изминато разстояние - тол такса, съгласно Приложение към т.1 на Решение № 101 на
Министерски съвет от 20 февруари 2020г. за приемане на Списъка на
републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние - тол такса. За ППС-то е получена валидна маршрутна карта №
22051187955791, но в тази маршрутна карта няма получено плащане за преминаване
през сегмент на рамка, в границите, на който се намира контролно устройство с
идентификатор № 10211. Въведеният маршрут е със следните точки : Враца - запад
(І-1), като начало на маршрута и край на маршрута Арчар (ІІ-11, ІІІ-1102),
видно от л.6 от делото. Поради избраните точки в тази маршрутна карта няма
получено плащане за преминаване през сегмент на контролно устройство (рамка) с
№ 10211, находящ се на път І-1, км 110+539, обход
Монтана, община Монтана. При тази фактическа обстановка е прието, че ответника
е осъществил състава на извършеното административно нарушение по чл.10,
ал.1,т.2 от ЗП, поради което и правилно и законосъобразно е приложена
санкционната разпоредба на чл. чл.179, ал.3а от ЗДвП.
Установената фактическа обстановка въз основа
на гласните и писмени доказателствени средства се
споделя от настоящата касационна инстанция.
Правилно е установено от обективната и
субективна страна извършеното административно нарушение.
С оглед събраните по делото доказателства и твърденията
в касационната жалба, следва да се посочи, че М.В. не е имал възражения при
съставяне на АУАН, в т.ч. и че не е автор на нарушението, напротив
собственоръчно е посочил, че „не е съгласен и ще обжалва”, като в същото време
пред въззивния съд е представена декларация от
собственика на специалния автомобил Ивеко, че на дата
11.05.2022г. в 09:53:18 ППС-то е управлявано именно от административно
наказаното лице. Доказателствената сила на съставения
АУАН не е оборена и се подкрепя от надлежно събраните писмени и гласни
доказателства, а поради не заплащане на компенсаторна такса, не са налице
условията за приложение на чл.189е, ал.3 и ал.6 от ЗДвП. Настоящият съд не
споделя преобладаващата част от доводите изложени в касационната жалба от процесуалния
представител на ответника, тъй като касационния състав не установява допуснати
нарушения по чл.40, чл.42 и чл.57 от ЗАНН, за които се твърди в тях. Правилно е
бил определен субекта на административно наказателната отговорност (АНО),
имайки предвид чл.179, ал.3а от ЗДвП, която разпоредба, освен, че предвижда АНО
именно за водача на ППС от категорията по чл.10б, ал.3 от ЗП, но и при
обстоятелства изрично посочени в процесните АУАН и
НП, напълно съвпадащи със законните изисквания на чл.179, ал.3а от ЗДвП –
„Водач, който управлява пътно превозно средство от 5 категорията по чл.10б,
ал.3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа,
за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото
разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или
няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното
превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800 лв.”
Съгласно чл.139, ал.7 от ЗДвП - „Водачът на
пътно превозно средство от категорията по чл.10б, ал.3 от Закона за пътищата е
длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да
закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва,
или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние
и заплащане на дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата ,
освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице”. Разпоредбата на
чл.179, ал.3б от ЗДвП предвижда при какви условия и какви по вид и размер
санкции ще понесе именно собственика или ползвателя на ППС от категорията по
чл.10б, ал.3 от ЗП. Административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя – водач, е ангажирана правилно на основание
чл.179, ал.3а от ЗДвП, защото макар и да не е собственик или ползвател на процесното пътно превозно средство, отговарящи за заплащане
на дължимата тол такса съгласно чл.10б, ал.3 от ЗП,
има качеството на водач, не оспорено по надлежен ред, както в рамките на АНП,
така и в хода на съдебното следствие пред въззивния
съд. С твърдението единствено в жалбите, че не било доказано дали
жалбоподателят е бил водач на процесното ППС, по
време на извършване на нарушението, не се оборва доказателствената
сила на съставения АУАН. По делото не са представени от ответника каквито и да
е доказателства в полза на тези му твърдения, а напротив. В рамките на АНП
нарушителя М.В., не е имал възражения, в т.ч., че не е бил водач на процесното ППС, за да бъдат проверявани от АНО съгласно
чл.52, ал.4 от ЗАНН. Предвид възраженията в жалбата правилно въззивния съд, с оглед принципа за разкриване на
обективната истина по делото е изискал и приобщил към доказателствата по делото
представената декларация от собственика на МПС-то, от която също се установява,
че В. е управлявал МПС-то.
Според настоящият съд неприложим е бил реда
на чл.187а, ал.1 и сл. от ЗДвП вр. с чл.189ж, ал.1 и
сл. от ЗДвП, защото не е било налице отсъствие на нарушителя, макар и да е бил
генериран запис от системата и да е бил изготвен доклад съгласно чл.167а, ал.3
от ЗДвП, защото такъв доклад се създава за всяко установено нарушение по
чл.179, ал.3 – 3в от ЗДвП. Липсва нарушение на закона и при посочване на
мястото на нарушението път І-1, км 110 + 539, съгласно приетата от въззивния съд справка.
Като се имат предвид чл.179, ал.3а от ЗДвП и
чл.10б, ал.3 от ЗП, правилно е бил определен и субекта на административно
наказателната отговорност в лицето на водача.
В закупената валидна маршрутна карта не е
включвала преминаване през сегмента, което е безспорно установено от
представеното писмено доказателство неопровергано от останалите по делото, като
заплатената в подобни случай такса по чл.10б, ал.5 от ЗП не е относима към предвидената административно – наказателна
отговорност вменена на ответника, поради което и възраженията на касатора в тази насока са неоснователни.
Доколкото възможностите за заплащане на тол такси и отчитането им чрез електронната система за
събиране на пътни такси са две – посредством закупуване на маршрутна карта или
таксуване чрез бордови устройства или GPS тракери
по см. на §1, т.7 от ДР на Наредба за условията, реда и правилата за изграждане
и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни
превозни средства на база време и на база изминато разстояние, то при обвинение
по чл.179, ал.3а от ЗДвП, винаги се касае до липсата или наличието на заплатена
тол такса. Администратино
наказаното лице, следва да се защити по повдигнатото му обвинение по чл.179,
ал.3а от ЗДвП, като докаже, че е управлявало ППС-то със заплатена пътна такса,
чрез някой от способите за това, което в конкретния случай не е сторено от В.. Отделто от това, следва да се отбележи, с оглед доводите в
касационната жалба, че отговорността на собственика и водача на ППС-то са
независими една от друга и се реализират при ограничението на чл.179, ал.3д,
изр. Трето от ЗДвП.
В случая не може да се приема наличието на
маловажен случай по см. на чл.28 от ЗАНН, предвид изричната забрана в
разпоредба на чл.189з от ЗДвП приложима в конкретния случай, доколкото деянието
е извършено на 11.05.2022г.
За неоснователни намира и доводите на ОП –
Монтана, тъй като видно от разпореждането за насрочване на делото с №73 от
16.01.2023г. правилно и законосъобразно въззивния съд
е конституирал ответника по делото Директор на НТЛ към АПИ – гр.София – издал
оспореното НП и взел участие в производството чрез надлежно упълномощения
юрисконсулт Маринова.
Тъй като не се установи което и да е от възраженията
на касатора да отговаря на действителността и не се
установи обжалваното решение да страда от посочените в касационната жалба
пороци, съдът след като счете, че същото е правилно, законосъобразно и
обосновано, намира подадената против него жалба за неоснователна, а решението
на Районен съд Монтана за валидно, допустимо и постановено в съответствие с
процесуалния и материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в
сила. Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по
смисъла на НПК, които да водят до неговата отмяна.
С оглед очерталия се изход на делото, в полза
на ответника, съгласно чл.63д, ал.4 във вр. ал.5 от
ЗАНН, следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер от 100.00лева /сто/, определен по реда на чл.
37 от Закона за правната помощ ЗПП), респективно по реда на чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП), както и 5,00лева държавна
такса за издаване на изпълнителен лист.
По изложените съображения на основание чл.221,
ал.2 от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН и чл.63д от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд - Монтана,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА решение №150 от 22.05.2023г., постановено по АНД № 20231630200044
по описа на Районен съд – Монтана, с което е потвърдено Наказателно
постановление /НП/ № BG 17052022/4000/Р8-561 от 08.11.2022 г. на Директор НТУ към Агенция
"Пътна инфраструктура" гр. София.
ОСЪЖДА М.И.В. с ЕГН **********
*** да заплати
на Агенция „Пътна инфраструктура“ сумата от 100,00лв. /сто/ представляваща сторените по делото
разноски за юрисконсултско възнаграждение пред
касационната инстанция и 5,00лева държавна такса при служебно издаване на
изпълнителен лист.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: