РЕШЕНИЕ
№ 146
гр. Силистра, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на петнадесети
ноември през две хиляди двадесет и втора годИ. в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Теодора В. В.а
Добринка С. Стоева
при участието на секретаря Антоанета Н. Ценкова
като разгледа докладваното от Добринка С. Стоева Въззивно гражданско
дело № 20223400500188 по описа за 2022 годИ.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК
С решение № 260//12.05.22г., постановено по гр.д. № 560/21г., СРС е
осъдил И. И. К. да заплати на И. Д. Е., чрез неговата майка и законен
представител И. С. И. сумата от 4 000 лева, представляваща обезщетение за
причинените му неимуществени вреди - претърпени болки и страдания и
стрес вследствие на увреждания, причинени от ухапване на куче, собственост
И. И. К., ведно със законната лихва от 14. 09 2020 г. до окончателното
изплащане на сумата, като е отхвърлил в останалата му част до размера от
5100.00 лева, като недоказан. Осъдил е И. И. К. да заплати на адвокат П.Н. от
АК - Силистра, сумата от 510 лева, представляваща определено от съда
възнаграждение за предоставена в полза на И. Д. Е. безплатна адвокатска
помощ по производство по гр. дело № 560 / 2021 г. по описа на СРС, на осн.
чл. 38, ал.2 ЗА. Осъдил е И. И. К. да заплати по сметка на СРС сумата от 160
лв. - ДТ по производството.
Недоволен от решението, е останал И. И. К., който чрез процесуалния
си представител го обжалва в законоустановения срок. Счита че решението
необосновано и мотивирано при неправилна оценка на фактите и
доказателства, което е довело до неправилно приложение на закона,
съответно до издаване на незаконосъобразен съдебен акт. Моли съда да
отмени решението, като вместо това постанови друго, с което да реши спора
1
по справедливост, съобразявайки всички обстоятелства по делото.
Претендира присъждане на деловодни разноски.
Ответната страна, чрез процесуалния си представител, изразява
становище за неоснователност на жалбата. Счита, че обжалваното решение е
правилно и обосновано и моли да бъде потвърдено изцяло. Претендира се
присъждане на възнаграждение на процесуалния представител за
предоставената безплатна правна помощ пред въззивната инстанция.
Съдът, като обсъди жалбата, доказателствата по делото и становищата
на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е частично основателна.
Предявен е иск с правно основание чл. 50 ЗЗД във вр. с чл.45 ЗЗД.
Не се спори по делото, а и от събраните доказателства се установява,
че на 14. 09. 2020 г. детето И. Е. е нападнато и ухапано от кучето Рекси,
порода “немска овчарка”, собственост на И. К., като вследствие на това
пострадалият е претърпял неимуществени вреди.
Спори се относно факта дали кучето е било провокирано от майката на
детето И. и дали е налице непреодолима сила или случайно събитие,
изключващи безвиновната отговорност на жалбоподателя. Спори се и относно
размера на претърпените неимуществени вреди от пострадалия.
Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму. Разпоредбата на чл. 50 ЗЗД
повелява, че за вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят
солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират, а ако
вредите са причинени от животно, тези лица отговарят и когато животното е
избягало или се е изгубило. Следователно отговорността по чл. 50 ЗЗД за
вреди, причинени от вещи/животни е безвиновна отговорност, като носителят
на задължението за обезвредата може да е едновременно собственик, който
като такъв поначало упражнява надзор върху на вещта/животното, от което е
произтекъл вредоносния резултат, както е в настоящия случай, но може това
да е и трето лице, което юридически или фактически упражнява надзор върху
вещта. Безвиновната отговорност е функция от правото на собственост, респ.
упражняването на надзор върху животното, и от причиняването от животното
на вреди, изразяващи се в накърняване на телесната цялост, здраве и
психическо състояние на увреденото лице.
Именно защото отговорността на собственика и лицето, под чийто
надзор се намира вещта, е безвиновна, поведението на ответника е
ирелевантно. Без значение е и дали животното е било източник на повишена
опасност или то не е било агресивно. Фактът на нападение от това животно е
достатъчен да ангажира отговорността на собственика за причинените от това
нападение вреди, от която отговорност той може да се освободи единствено
при условие, че вредите са настъпили в резултат на случайно събитие,
непреодолима сила или се дължат на изключителната вИ. на пострадалия,
респективно трето лице.
В случая, от страна на ответника и настоящ жалбоподател се твърди,
2
че е налице случайно събитие, тъй като нашийникът на кучето се е откопчал и
кучето се е освободило и излязло на улицата. Случайното събитие е такова
непредвидимо по своя характер обстоятелство, което независимо от
човешката воля причинява вреди на някого. Събитието следва да е
непредвидимо и непредотвратимо. Не е налице случайно събитие, когато то е
предизвикано умишлено или по непредпазливост от причинителя на вредата,
а също и когато резултатът от събитието е предотвратим чрез вземане на
съответните допустими и необходими мерки. От заключението на
назначената по делото пред СРС СТЕ се установява, че са налице три
„отворени“ профила на заключващите звена на нашийника, които са
направили възможно неволното му отключване при полегнало положение на
кучето със завъртане на главата и при определен контакт на звената с по -
твърда повърхност. Това „отваряне“ на звената обаче, не е вследствие на
производствен дефект, а на продължителната употреба на нашийника, което
води на извода, че в конкретния казус не е налице случайно събитие, което да
освободи от отговорност ответника и настоящ жалбоподател. Правилно СРС
е посочил, че същият е следвало да прояви по - голяма грижа като стопанин
на куче и да предвиди износването на обезопасяващото приспособление,
заменяйки го периодично с ново, за да предотврати неволното освобождаване
на кучето и избягване на инцидент като процесния. Несъстоятелен е доводът
във въззивната жалба, че установяването на износването на нашийника в
конкретния случай е свързано с притежаването на специални знания, каквито
ответникът не притежава. В този смисъл е и посоченото в т.3 от ППВС № 4 /
30. 10. 1975 г., съгласно която собственикът на вещта и лицето, под чийто
надзор се намира тя, носят отговорност пред увредения и тогава, когато вещта
им е предадена от производителя като напълно обезопасена технически, а
също така и когато не съществува техническа възможност за нейното
обезопасяване, като при невъзможност за обезопасяване отговорността е по
чл. 50 от ЗЗД.
СОС не възприема и довода на жалбоподателя, че в случая следва да се
приложи чл. 48, ал.3 ЗЗД, тъй като настъпилите вреди са резултат от
изключителната вИ. на трето лице - майката на ищеца и собственикът на
животното не е бил в състояние да предотврати настъпването им, тъй като
вследствие на нейната агресивна реакция се е стигнало до ухапване на детето
й от кучето и че това се случило вследствие на безотговорното й поведение да
пусне само детето си до портата на жалбоподателя, знаейки че в дома му се
отглежда куче пазач.
Следва да се посочи, че собственикът на животното е длъжен да го
гледа така, че да не допуска неконтролиран физически контакт между него и
други лица. Съгласно чл. 172, т. 2 от Закона за ветерИ.ромедицинската
дейност той е задължен да вземе мерки животното да не създава опасност за
хора или други животни, а съгласно чл. 35, ал. 1 и 2 от Закона за защита на
животните следва да вземе мерки да не допуска животното да напуска само
мястото на отглеждане, да навлиза в обществени мести, както и да
предотврати всяка проява на необоснована агресия на животното, проявена на
обществени места и при ситуации, застрашаващи живота или здравето на
3
хора и животни.
В контекста на горното дори да се приеме, че майката не е упражнила
дължима по закон грижа /в случая надзор над детето/, това не освобождава от
отговорност жалбоподателя - след като той е поел грижата и отговорността по
отглеждането на кучето, е следвало да не допуска досег на животното с хора,
а и особено извън дома му.
Що се касае до поведението на майката на ищеца в момента на
излизането на кучето и насочването му към детето, то следва да се отбележи,
че нормалната реакция на всеки човек при появата на куче (особено когато е
видно, че е пазач) е да предприеме действия за избягване на сблъсък с него,
който може да е с непредвидими последици, а когато се касае за такава
опасност, надвиснала над детето, майката, отключвайки майчиния си
инстинкт в опита си да го предпази, е съвсем нормално да предприеме
всякакви действия, свързани със защитната реакция по отношение на детето
си, като те са оприличими по-скоро на неизбежна отбрана, но не и на
изключителната нейна вина за настъпване на вредата, вследствие на
демонстрирано агресивно поведение.
Предвид изложеното да тук, правилно СРС е приел, че е налице
обективна и безвиновна отговорност на собственика на кучето, както и
причинна връзка между увреждащото въздействие и вредата, която не е
настъпила като резултат от непреодолима сила, изключителна вИ. на
пострадалия или на трето лице.
От представената съдебномедицинска консултация № 2970 / 2020 год,
издадена от отделение по „Съдебна медицИ.“ в МБАЛ - Силистра АД се
установява, че при прегледа на ищеца са установени - ожулване в ляво
слепоочно, контузия на лявата седалищна половИ. с три рани от ухапване,
контузия на лявата подбедрица с три рани от ухапване, ожулване на ляв лакът
и на ляво коляно. Така установените от специалистът по съдебна медицИ.
охлузвания и ожулвания макар да не са отразени в представения по делото
лист за преглед на пациент в КДБ / СО от 14. 09. 2020 г., от това не следва да
се направи извод, че същите не са съществували, тъй като, разпитаната в
качеството й на свидетел д-р Ш., независимо че заявява, че при наличието на
такива наранявания, същите биха били отразени в листа за преглед, е
категорична че така представеният лист не носи неин подпис, което също
било в разрез с обичайната практика, а тя самата няма никакъв спомен за
обслужването на ищеца в качеството му на пациент.
Настоящата инстанция се солидаризира с довода на СРС, че няма
никакви основания да се съмнява в достоверността на установеното от
специалиста по съдебна медицИ. и следва да се възприеме заключението му,
като се приеме, че описаните наранявания на детето са били налице.
Независимо от това, дори и да се приеме, че охлузвания и ожулване не са
били налице или не са в причинно - следствена връзка, то това обстоятелство
е без съществено значение, предвид обстоятелството, че основните
наранявания - ухапвания от кучето са безспорно установени, както от
показанията на всички присъствали на инцидента, така и при първоначалните
4
и последващи прегледи в спешно и хирургично отделение, при
освидетелстването на пострадалия и към момента на изготвяне на СМЕ. От
изявленията на вещото лице, изложени в съдебно заседание пред СРС, се
установява, че белезите от ухапване са идентични с установените при
първичните прегледи, налични са и към момента и е невъзможно с нокти /
маникюр/ да се разкъса кожата по такъв начин, че да останат подобни белези,
както твърди ответникът.
За нараняванията на ищеца свидетелстват и показанията на
разпитаните като свидетели Драганов и Рачев - полицейските служители,
отзовали се на подадения сигнал непосредствено след инцидента и
придружили детето в медицинското заведение. В тази връзка са и показанията
на свидетелката А. - класен ръководител на детето, която сочи, че на 16. 09.
2020 год. детето е пристигнало с превръзки на училище, като по време на
учебния процес раните са прокървили, което е наложило да бъде уведомена
майката, която го прибрала.
Безспорно, че вследствие на това ухапване на детето И. от кучето на
ответника, за пострадалата лице са настъпили вреди, които следва да бъдат
репарирани от собственика на животното.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Според тълкуването, дадено в ППВС №
4/1968 г. понятието "справедливост" по смисъла на закона не е абстрактно, а е
свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи и установени
по делото конкретни обстоятелства. За да се определи размерът, съставляващ
справедливо овъзмездяване на претърпените в резултат от деликта болки и
страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните
вреди, с оглед характера и тежестта на уврежданията, интензитетът и
продължителността на болките, периодът на възстановяване, както и
икономическите условия в страната към момента на увреждането.
Тъй като настъпилата вреда се съизмерява съобразно установените по
делото обстоятелства, които за всеки конкретен случай са различни, затова и
и се влияе от конкретните доказателства. В случая, разглеждайки всички
допустими и относими към спора доказателства, свързани с реално
претърпените болки и страдания от ищеца в резултат на ухапването и
преценявайки конкретните обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на
обезщетението, според настоящата инстанция размерът на обезвредата
възлиза на 3 000 лв.
При определяне на това заместващо обезщетение СОС взема предвид
обстоятелството, че от процесния деликт на детето И. е причинена телесна
повреда, причиняваща му физическа болка, както и изключително голям шок
по време на нападението на кучето, като психическият дискомфорт е
продължил и след това. Упора за така изложеното заключение съдът намира
както в медицинската документация и СМЕ, така и в показанията на
свидетелите, възприели пряко състоянието на пострадалия по време на
инцидента и непосредствено след него.
5
На ищеца са причинени общо шест разкъсно - контузни рани от зъбите
на кучето - на лявата седалищна половИ. - три и на лявата подбедрица - също
три рани, обуславящи временно разстройство на здравето, не опасно за
живота. Направена му е противобясна ваксИ. и е съставен имунизационен
календар, като същевременно раните са обработвани от лекар - специалист в
хирургично отделение. Присъствалите на място свидетели Д. и Р. твърдят, че
детето е било уплашено, силно разстроено и плачело. Такива са и показанията
на свидетелката К. / майка на ответника /, която твърди, че видяла детето „да
реве“ веднага след инцидента. В тази част съдът кредитира показанията й,
които съответстват с показанията на останалите свидетели, както и с
нормалната житейска логика. По същият начин съдът преценява и
показанията на бащата на детето – св. Е., досежно емоционалното състояние
на детето. Той заявява, че ищецът е бил доста уплашен, около седмица не е
можел да спи и родителите му са прибегнали до знахарски методи за
отстраняване на стреса /„носихме го да му леят куршум.“/. Отново във връзка
с последиците от нападението на кучето съдът преценява и показанията на св.
А., която твърди, че през първата годИ. на обучението на детето същото е
било свито, с наведена глава и не се усмихвало, което поведение е променено
във втори клас, когато вече ищецът се е поотпуснал и започнал да се усмихва.
СРС правилно е посочил, че свидетелските показания по отношение
именно на претърпените от ищеца вреди - относно продължителността и
интензитета на болките и страданията, както и тежестта на преживения стрес,
са оскъдни, но въпреки това, съобразявайки ги, както и естеството на
уврежданията, е приел, че ищецът е претърпял интензивни болки за период от
поне две седмици, като същевременно е отчетено и обстоятелството, че
според св. д-р Ш. в случая се е налагала хоспитализация на детето, както и
фактът, че раните са били отворени и са кървели още няколко дни след
инцидента. Присъждайки обезщетението, правилно СРС е съобразил и това,
че предвид ниската възраст на детето, емоционалната травма, която му е
нанесена от нападението е много по - тежка и следва да се преценява с оглед
възможностите за трайно увреждане на психиката му по отношение на
развитието на ирационални страхове, а дори и да не бяха причинени
нараняванията, самото нападение на животното, което е с по - голяма маса от
детето, е достатъчно да предизвика силен страх и непредвидими за здравето
последици на шестгодишно дете.
Определяйки размера обезщетението, настоящата инстанция го
намалява от присъденото от СРС в размер на 4 000 лв., при определянето на
което първоинстанционният съд е взел предвид и нанесена емоционална
травма на детето, изразяваща се в трайно увреждане на психиката му по
отношение на развитието на страх конкретно от кучета.
Пред въззивната инстанция обаче се ангажираха доказателства, от
които се налага изводът, че детето не е развило страх от кучета след
инцидента. Свидетелите Радев и Радева, съседи на майката на детето,
заявяват, че в двора й има три невързани кучета, свободно разхождащи се в
него. Описват, че сред тях има и малки, и по-големи, като сега продължават
също да са там – само преди три дни се чували да лаят през нощта, пречейки
6
на съседите да спят.
Логично е да се приеме, че при положение, че детето има увреждане на
психиката, изразяващо се в развит страх към кучета, то неговата майка не би
отглеждала и към момента няколко кучета в дома им, независимо колко
големи са те. Свидетелите Радеви заявяват, че тези кучета са свободно
движещи се из двора дори и към настоящия момент. Що се касае до
показанията на св. К., приятел на майката, че детето се отглежда не от нея, а
от баща му и затова тя си позволява да гледа тези кучета в двора, то тези
негови показания не са категорични и убедителни. Веднъж заявява, че детето
от годИ. – годИ. и половИ. живее при баща си, след това заявява, че се
обгрижва и от двамата родители, като основно се отглежда от бащата, а
после, че вижда детето и при майката, но не може да каже колко често е там и
накрая – че не може да заяви с точност дали детето постоянно живее при
бащата.
Съдът, съобразявайки свидетелските показания на свидетелите Радеви,
счита че дори у детето да се е появил някакъв страх от кучета, то той е бил
краткотраен и бързо преодолян, защото И.че майката не би му причинила
тази постоянна психическа травма, отглеждайки няколко кучета в дома,
където пребивава детето. Дори да се приеме, че то не живее постоянно в този
дом, а ходи през определени дни в него, то предвид постоянното пребиваване
на кучетата там, отново се налага горния извод.
Ето защо, на основание чл. 52 от ЗЗД, съобразявайки всички факти по
делото, настоящата инстанция счита за справедливо обезщетението да е
размер на 3 000 лева и решението на СРС за горницата до присъдените 4 000
лв. следва да се отмени, като се постанови отхвърляне на иска и в тази част.
Съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД, при задължение, произтичащо от
непозволено увреждане, длъжникът се смята в забава и без покана и дължи
лихви за забава от датата на увреждането - в случая от 14. 09. 2020 г. до
окончателното изплащане на сумата от 3 000 лв. – обезщетение за причинени
неимуществени вреди на детето И..
Съобразно изхода на процеса пред настоящата инстанция
жалбоподателят дължи на процесуалния представител на ищеца и настоящ
ответник адвокатски хонорар за оказаната безплатна защита пред двете
съдебни инстанции, определен по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 36,
ал. 2 от ЗА, като съобразявайки и разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба
№ 1 / / 09. 07. 2004 г. за МРАВ съдът определя възнаграждението за всяка
инстанция в размер на 440 лв., поради което решението на СРС над този
размер до присъдения размер до 510 лв. следва да се отмени.
Настоящият жалбоподател и ответник в първоинсанционното
производство е направил разноски в размер на 80 лв. – заплатена ДТ за
въззивно обжалване, като съобразно изхода на спора следва да му бъдат
присъдени разноски в размер на 32,94 лв.
С оглед изхода на делото пред СОС, И. К. следва да бъде осъден да
заплати по сметка на съда ДТ за първоинстанционното производство в размер
на 120 лв., както и 117, 65 лв. за възнаграждение на експерта по назначената
7
СМЕ или общо 237,65 лв. Предвид обстоятелството, че с
първоинстанционното решение е осъден да заплати по сметка на съда
разноски в размер на 180 лв., то с настоящото решение следва да се осъди да
доплати останалите 57, 65 лв./237,65 лв. – 180 лв./.
Мотивиран от гореизложените съображения, СОС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260067//29.10.21г., постановено по гр.д. №
356/20г. по описа на СРС, в частта, в която е осъден И. И. К., гр.Силистра, ул.
Добрич № 33, да заплати на И. Д. Е. , гр.Силистра, ул.”Добрич”№ 28, чрез
неговата майка и законен представител И. С. И., , сумата над 3 000 /три
хиляди лева/ до присъдените 4 000.00 / четири хиляди / лева, представляваща
обезщетение за причинените му неимуществени вреди - претърпени болки и
страдания и стрес в следствие на увреждания, причинени от ухапване на куче,
собственост И. И. К., ведно със законната лихва от 14. 09 2020 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и в частта, в която е осъден И. И.
К. да заплати на адвокат П. Н. от АК - Силистра, сумата над 440
/четиристотин и четиридесет лева/ лв. до присъдените 510.00 / петстотин и
десет / лева, представляваща определено от съда възнаграждение за
предоставена в полза на ищеца И. Д. Е. адвокатска помощ по исковото
производство по гр. дело № 560 / 2021 г. по описа на СРС, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Д. Е., гр.Силистра, ул.”Д.”№ ..., чрез
неговата майка и законен представител И. С. И., иск против И. И. К. от гр.
Силистра, за заплащане на сумата над 3 000 /три хиляди лева/ до присъдените
4 000 лв. /четири хиляди лева/ лв., представляваща обезщетение за
причинените му неимуществени вреди - претърпени болки и страдания и
стрес в следствие на увреждания, причинени от ухапване на куче, собственост
И. И. К., ведно със законната лихва от 14. 09 2020 г. до окончателното
изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260067//29.10.21г., постановено по гр.д.
№ 356/20г. по описа на СРС, в останалата част.
ОСЪЖДА И. И. К., гр.Силистра, ул. Д.№ .., да заплати по сметка на
Силистренски окръжен съд сумата от 57, 65/петдесет и седем лева и 65 ст./ -
разноски по делото.
8
ОСЪЖДА И. И. К., гр.Силистра, ул. Д. № ., да заплати на адвокат П. Н.
от АК - Силистра, сумата от 440 /четиристотин и четиридесет лева/ лв.,
представляваща определено от съда възнаграждение за предоставена в полза
на И. Д. Е. безплатна адвокатска помощ по производство по в.гр. дело №
188/2022 г. по описа на СОС.
ОСЪЖДА И. Д. Е., ., от гр.Силистра, ул.”Д.”№ .., чрез неговата майка
и законен представител И. С. И. от гр. Силистра, ., да заплати на И. И. К., от
гр.Силистра, ул. Добрич № 33, сумата от 32,94 /тридесет и два лева и 94 ст./
лв. – разноски по делото, направени пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване при условията на чл. 280 ГПК пред
ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9