Р Е Ш Е Н И Е
гр.Варна, 13.12.2019
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският районен съд – тридесет и втори наказателен състав - в публично заседание на шестадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА СЛАВОВА
при секретаря НЕЗАЕТ ИСАЕВА, като разгледа докладваното от председателя АНД
№
3886 по описа за 2019
год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на
основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа
на жалба предявена от П.И.И. против НП № 18-0819-004329/06.11.2018 г. на Началника
на група в сектор „ПП“при ОД на МВР-Варна, с
което на основание чл. 179
ал.2 пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200
/двеста/ лева за нарушение на чл. 20, ал.2 от ЗДвП и на основание чл. 175 ал.1
т.5 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100
лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от два месеца.
В жалбата си,
въззивникът излага твърдения, че НП е незаконосъобразно и
издадено в нарушение на процесуалните правила и материално-правните разпоредби.
Оспорва се посочената в НП фактическа обстановка. Иска се НП да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателя, редовно
уведомен де явява лично и с адв. И. при ВАК, която поддържа жалбата с
наведените в нея основания. В заседание по същество е представено писмено
становище в подкрепа на жалбата.
Въззиваемата
страна, редовно призована, не изпраща представител.
След преценка доводите на жалбоподателя и с оглед събраните
по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
На 27.06.2018 г. , около 10.30 ч. в въззивникът
управлявал л.а. Пежо 307 с ДК№ 097М769 в гр. Варна, по бул. „Княз Борис І“ в
посока бул. Цар Освободител . До хотел „Димят“ същият загубил управление над
превозното средство , отклонил се вдясно като
преминал през бордюра и излязъл извън пътното платно . Настъпили
материални щети по автомобила. Впоследствие същият оставил автомобила на място
и напуснал местопроизшествието. По
постъпила информация за инцидента в ОДЧ, сектор ПП при ОД на МВР-Варна, на
място пристигнали полицейски служители, които установили паркирания на място
автомобил. Същите извършили справка, установили самоличността и телефонния
номер на въззивника и същият бил призован на място, където дал обяснение за
причините за настъпване на инцидента. Съставен му бил АУАН за нарушение на чл.
20 ал.2 от ЗДвП и на чл. 123 ал.1 т.1 от ЗДвП, в който лицето вписало като възражение,
че инцидентът е настъпил вследствие загуба на контрол върху управлението на
автомобила в резултат на спукана автомобилна гума. Въз основа на акта е
издадено обжалваното НП, с което е ангажирана административно-наказателната
отговорност на жалбоподателя.
В хода на съдебното производство и разпитан в
качеството на свидетели актосъставителя – св. М. и свидетеля по акта – Д.Д.. По
искане на процесуалния представител на въззивника в качеството на свидетел е
разпитана съпругата на въззивника, очевидец на инцидента. Приобщени са към материалите по делото
материалите по АНП.
Гореописаната фактическа обстановка
се установява от събраните в съдебното производство
писмени
доказателства по АНП, както и от гласните доказателства, приобщени към делото,
които съдът кредитира като относими към предмета на доказване.
Съдът
въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност,
обоснованост и справедливост на наложеното административно
наказание прави следните изводи:
Жалбата е
процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения срок
за обжалване и е приета от съда за
разглеждане .
Наказателното постановление НП № 18-0819-004329/06.11.2018 г. е издадено от компетентен орган - от
Началника на група в сектор ПП-КАТ – Варна , видно от заповед №
8121з-515/14.05.2018 г.
В хода на административонаказателното производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.Посочени
са нарушените материално правни норми, като наказанията за нарушенията са
индивидуализирани.
Като разгледа жалбата по
същество, съдът установи от правна страна следното:
1/ по пункт първи на
обжалваното НП, с което е ангажирана административно-наказателната отговорност
на въззивника за извършено нарушение на
чл. 20 ал.2 от ЗДвП;
Въз основа на
събраните по делото доказателства, съдът констатира, че издаденото НП се явява
необосновано такова. Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал.2 от ЗДвП
водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. В хода на съдебното производство обаче, въз основа на
всички събрани и възможни доказателства не бе установена нито скоростта с която
се е движил автомобила, нито предвидимите препятствия, с които водачът не е
съобразил своето поведение, нито скоростта, с която същият е следвало да се
движи за да предотврати пътнотранспортното произшествие. За да е налице нарушение
по чл. 20, ал.2 от ЗДвП е необходимо да се установи по безспорен начин, че
водачът е могъл и е бил длъжен да предвиди конкретното препятствие по пътя.
Наличието на съмнение относно този факт изключва правомощието на АНО да
ангажира отговорността на въззивника. Видно от показанията на св. Иванова към
момента на настъпване на инцидента, се е спукала задна дясна автомобилна гума,
към който момент въззивникът в качеството на водач на превозното средство е
изгубил контрол по отношение на същото. Така изложените изявления на св.
Иванова кореспондират по съдържание с изложените в съставения АУАН възражения
от въззивника. Същевременно липсват каквито и да е доказателства по делото, че
загубата на контрол над превозното средство е вследствие управление на същото с
несъобразена скорост с характера и интензивността на движение по смисъла на чл.
20 ал.2 от ЗДвП, като в тази част изводите на АНО се основават на
предположение. Не е установено по делото, съотв. не бе възможно да се установи,
дали въззивникът е имал обективна възможност са предотврати произшествието и
своевременно да спре движение на управляваното от него превозно средство порази
липсата на установени обективни факти, въз основа на които да се формира извод
за скоростта , спирачния път, момент на възникване на опасността и др.
обстоятелства от които следва да се установи субективната съставомерност на
осъщественото деяние. Доколкото нарушението от субективна страна не бе
установено, същото е недоказано, а НП е
необосновано и следва да бъде отменено поради изложения порок на самостоятелно
основание.
2/ по пункт втори от обжалваното НП, в частта
с което е ангажирана административно-наказателната отговорност на въззивника за
нарушение на чл. 123 ал.1 т.1 от ЗДвП;
Съдът намира, че по
посочения пункт НП също се явява недоказано и необосновано. Съгласно
разпоредбата на чл. 123 ал.1 т.1 от ЗДвП водачът на пътно превозно средство,
който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да създава опасност за движението по
пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието. В хода на
съдебното производство от всички събрани по делото доказателства, безспорно се
установява, че въззивникът е изпълнил това свое задължение, като е спрял превозното
средство. По делото обаче не е безспорно установено дали и какви щети са
настъпили по процесния автомобил вследствие на пътно-транспортното
произшествие, доколкото такива не са описани, както в протокола за ПТП, така и
в гласните доказателства по делото. Поради изложеното, не е обоснован и изводът
на АНО, че инцидентът има спецификите на „пътно-транспортно произшествие“,
съгласно легалното определение , визирано в § 6 т. 30 от ДР на ЗДвП,
"пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на
движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на
хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или
други материални щети.
Същевременно липсата на доказателства за причинени щети на трети лица сочи,
че обществената опасност на деянието е явно незначителна, по смисъла на чл. 9
ал.2 от НК, във вр. с чл. 28 от ЗАНН.
Поради изложеното, съдът счита, че НП е издадено в противоречие с
материалния и процесуалния закон и като такова следва да бъде отменено.
Воден
от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ № 18-0819-004329/06.11.2018 г. на Началника на група в сектор „ПП“при ОД на
МВР-Варна, с което на П.И.И. на основание чл. 179 ал.2 пр. 1
от ЗДвП е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл. 20, ал.2 от ЗДвП и на основание чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДвП е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 100 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“
за срок от два месеца.
Решението подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред
Административен съд-Варна.
След
влизане в сила
на съдебното решение,
АНП да се
върне на
наказващия орган по компетентност.
СЪДИЯ
при PC- Варна: