РЕШЕНИЕ
№ 2355
гр. Бургас, 24.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Нина Р. Моллова Белчева
при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА
като разгледа докладваното от Нина Р. Моллова Белчева Гражданско дело №
20252120104441 по описа за 2025 година
Производството е образувано по повод исковата молба на Д. Д. К., ЕГН **********, с
адрес: гр. Бургас, ****, против „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Хасково, ул. „Лозарска“ 12, за прогласяване недействителността на
сключения между тях Договор за потребителски паричен заем № ******., при следните
параметри: размер на предоставената сума- 200 лв., с фиксиран лихвен процент- 2,50 %, с
уговорен ГПР в размер на 47,688 %, такса за експресно разглеждане- 200 лв., общо дължима
сума за връщане- 381,46 лв., платима в уговорения 3-месечен срок на договора.
Твърди се недействителност на съглашението поради неточно посочване на годишния
процент на разходите /ГПР/. Сочи се, че по силата на т.1.5. на ищцата е начислена
допълнителна такса в размер на 200 лв., представляваща услуга по експресно разглеждане
на документи за одобрение на паричния заем, включена в погасителния план и разпределена
на равни вноски, която значително увеличава първоначално очакваната дължима сума в
размер на 213,46 лв. Заявява се, че таксата за експресно разглеждане е по съществото си
разход по кредита и е трябвало да бъде включена в ГПР, а видно от т.2.11. от договора не е.
Наред с това клаузата противоречи на разпоредбата на чл.10а, ал.2 ЗПК. Излагат се и
съображения, че ГПР не е точно посочен, тъй като таксата не е включена в него, което влече
недействителност на целия договор, поради нарушаване на изискването на чл.11, ал.1, т.10
ЗПК. Твърди се, че размерът на таксата е прекомерен, като равен на размера на отпуснатия
заем, което нарушава принципа за добросъвестност и справедливост, като чрез заобикаляне
на закона се цели неоснователно обогатяване в полза на ответното дружество. Твърди се и
1
недействителност на целия договор, поради неспазване на изискването за точното посочване
на ГПР в разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като сумата за такса за експресно
разглеждане (представляваща разход по кредита) не е включена като разход по него и така се
нарушава и императивната разпоредба на чл.19, ал.4 ЗПК.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК по делото постъпи писмен отговор от ответното
дружество, с който се оспорва предявения иск. Сочи се, че процесният договор е сключен
при условията на ЗПФУР за сумата в размер на 200 лв., изплатена изцяло от ищцата.
Възразява се, че клаузата за таксата за експресно разглеждане е нищожна, тъй като К. е била
предварително уведомена за условията по договора, в т.ч. и от какво се състои ГПР. Твърди
се, че таксата е дължима поради изричното искане на ищцата заявлението да бъде
разгледано експресно, като нито представлява условие за сключване на процесния договор,
нито е свързана със задълженията по него. Според ответника, клаузата отговаря на
изискванията на закона, тъй като представлява уговорена допълнителна услуга-
преференциални условия, от които ищцата се е възползвала, тъй като заявлението за
отпускане на сумата е разгледан в рамките на 1 работен час и отпусната сума е усвоена в
същия ден. Възразява се срещу ищцовите твърдения, че договорът е недействителен, с
аргументите, че ГПР е коректно посочен и в чл. 2.11. от договора и в СЕФ, и е изцяло
съобразен със законовите изисквания. Твърди се, че таксата не е включена в ГПР, тъй като
не представлява условие за сключване на договора. Възразява се срещу претендираното от
ищеца адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 от ЗАдв., а в условията на
евентуалност релевира възражение за прекомерност на същото.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, приложения по делото
доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Правното основание на предявеният иск е чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД вр. с чл.11, т.10
от ЗПК.
Не се спори по делото, че на 12.02.2025 г. между страните е сключен договор за
потребителски паричен заем № ********* за сумата от 200 лв., получена от ищцата. От
представеният екземпляр се установява, че са уговорени следните параметри: срок на
погасяване- 3 месеца, фиксиран лихвен процент- 2,50%, ГПР- 47,688 %, такса за експресно
разглеждане- 200 лв., общо дължима сума по кредита-381 лв.
От страна на ответното дружество се заявява, че таксата за експресно обслужване не
съставлява част от ГПР, а е допълнителна незадължителна услуга и същата не е
задължително условие за отпускането на сумата по заявения кредит, като сумата се дължи
само при изрично искане на кредитополучателя.
С оглед на така посоченото по- горе, съдът намира следното:
Касае се за договор за потребителски кредит, почиващ на уредбата в Закона за
потребителските кредити /ЗПК/.
Съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит
2
следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин.
Нормата на чл.19, ал.1 от ЗПК сочи какво включва годишния процент на разходите по
кредита, а именно общите разходи по кредита за потребителя- настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. Ал.2 сочи, че ГПР по кредита се изчислява по
формула съгласно приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи
положения и допълнителни допускания, а ал.3 визира, че при изчисляването му не се
включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по
договора за потребителски кредит; разходите, различни от покупната цена на стоката или
услугата, които потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне на услуга,
независимо дали плащането се извършва в брой или чрез кредит; разходите за поддържане
на сметка във връзка с договора за потребителски кредит, разходите за използване на
платежен инструмент, позволяващ извършването на плащания, свързани с усвояването или
погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с извършването на плащанията,
ако откриването на сметката не е задължително и разходите, свързани със сметката, са
посочени ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор, сключен с потребителя.
Съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на
изрично цитирани разпоредби, измежду които и чл.11, ал.1, т.10, договорът за потребителски
кредит е недействителен, при което за потребителя възниква задължение да върне само
чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита.
В случая в процесния договор за потребителски кредит е посочено, че ГПР е бил в
размер на 47,688%. Ответникът твърди, че таксата за експресно разглеждане на кредита не е
включена при формирането на ГПР и не следва да се включва, което становище съдът не
споделя. По делото не се ангажираха доказателства, че тази такса действително не е
задължително условие за отпускането на кредита. Непредоставянето на самото искане,
отправено от ищцата, за отпускане на кредита, стандартният европейски формуляр, в който
се намира преддоговорната информация, води до извода за недоказаност на твърдението, че
услугата действително е била предоставена след изрично заявено желание на
кредитополучателя, който е изразил волята си, извършвайки информиран избор дали да се
възползва от тази услуга и ако се възползва какво следва да плати за това. Видно е и не е
спорно, че таксата е включена в общата дължима сума по договора и в тази връзка
съставлява разход по кредита, и следва да участва при формирането на ГПР.
Вземайки предвид, че ответникът изрично сочи, че таксата за експресно разглеждане
на кредита не участва в ГПР, се налага извода, че договора е сключен в нарушение на чл.11,
ал.1, т.10 вр. чл.19 от ЗПК, което го прави недействителен. Като не е включена таксата за
експресно разглеждане на кредита в ГПР потребителят е бил въведен в заблуждение относно
3
реалните разходи по кредита, които ще направи, което съставлява нарушение на чл.11, ал.1,
т.10 от ЗПК. Така уговорената такса по съществото си има за цел да увеличи размера на
възнаградителната лихва по договора, като по този начин се заобикаля и императивната
разпоредба на чл.19, ал.4 ЗПК, според която годишният процент на разходите не може да
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения. Търсената
такса не съответства на никаква допълнителна услуга, предоставяна на заемателя, а пряко
касае действия по разглеждане на искането на заемателя, поради което се явява такава във
връзка с усвояването на кредита. Законът допуска събиране
на такси и комисиони, които касаят само допълнителни услуги по договора, но не и такива,
които касаят действия по разглеждане на договора, риска и др. подобни. След като е
предвидено, че тази такса се дължи само при сключване на договора, ведно с вноските по
погасителния план, то се налага извод, че тя не се изисква от всички потребители, а само от
тези, на които е отпуснат кредит, и същата се явява такса, свързана с усвояването и
управлението на кредита, а не е такава за отделна, допълнителна услуга по вече сключен
договор за кредит и в тази връзка противоречи и на чл.10а, ал.2 от ЗПК. Отделно от това и
същата се явява прекомерна, тъй като се равнява 100% на сумата на отпуснатия кредит.
Изложеното по- горе дава основание на съда да приеме предявената претенция за
основателна, поради което и следва да бъде уважена.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищцата се дължат сторените разноски, които
възлизат на сумата от 50 лв.- заплатена държавна такса.
От страна на процесуалният представител на К. се претендира и адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, в размер на 480 лв. с
ДДС.
Съдът намира, че възнаграждението, което следва да бъде присъдено на адвокат Д. Г.
следва да бъде в размер на 240 лв. с ДДС по следните съображения:
Съгласно константната практика на съдилищата, вкл. на върховната инстанция, за да
упражни правото си да получи възнаграждение в определен от съда размер за оказана
адвокатска помощ и съдействие при условията на чл.38, ал.1 и ал.2 от ЗА, адвокатът следва
да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да
посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание изрично посочена
хипотеза по чл.38, ал.1 ЗА, без да е необходимо да доказва наличието на това основание.
При определянето на конкретния размер съдът се съобрази с вида на спора, интереса, вида и
количеството на извършената работа, проведеното само едно заседание, на което адв. Г. не се
е явил, липсата на фактическа и правна сложност на делото, отчитайки и постановките на
решение по дело С-438/22 на СЕС, включително и постановената след това решение
практика на ВКС. Ето защо намира, че възнаграждение в размер на 240 лв. с ДДС в
достатъчна степен ще овъзмезди положения труд. Съобразно посочените решения и
константната вече практика съдът не е обвързан и няма задължение да се съобразява с
предвидените в Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, а следва да
извърши самостоятелна преценка.
4
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на Договор за потребителски паричен заем № ******.,
сключен между Д. Д. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Бургас, ****, и „КРЕДИ ЙЕС“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. „Лозарска“ 12.
ОСЪЖДА „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Хасково, ул. „Лозарска“ 12, да заплати на Д. Д. К., ЕГН **********, с адрес:
гр. Бургас, ****, сумата от 50 лв., представляваща заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Хасково, ул. „Лозарска“ 12, да заплати на адв. Д. Г. от АК- Ловеч, с № ** с адрес ан
кантората в гр. ***, адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от ЗА, в размер
на 240 лв. с ДДС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Бургас в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5