Р Е
Ш Е Н
И Е
град Ловеч, 30.07.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори
наказателен състав в открито заседание на четиринадесети
юли
двехиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
М.Ш.
при секретаря : М.Г., като разгледа докладваното от съдията НАХД № 421 по описа за 2009 година и за да се произнесе,
съобрази :
С
наказателно постановление № ТД-100/24.02.2009 год. на Пламен Дилов Дилов-Директор на ТД на
НАП-гр.Ловеч,
е наложена на основание чл. 185,ал.1 от ЗДДС имуществена санкция
в размер на 350. 00 /триста и петдесет/лева на ЕТ"К.К.-***,за това, че при извършена проверка на 13.01.2009 год. в 11,35 часа в
търговски
обект-павилион за закуски,находящ се в гр.Ловеч,до моста за ж.к.”Червен бряг”,стопанисван от ЕТ" К.К.-***,с Булстат ********* е констатирано,че при извършена покупка на
1 брой закуска на стойност 1,90 лева от Стилияан Б.С.-инспектор по приходи в ТД
на НАП-гр.Ловеч,не е издадена фискална касова бележка от работещия и технически
изправен ЕКАФП.Стойността на покупката е платена в брой на лицето К.Х.К.-управител
на фирмата.Неиздаването на касова билижка се потвърждава и от контролната лента
на ЕКАФП,където няма маркирана горепосочената продажба,което представлява нарушение на
чл.25,ал.1,т.1 и ал.3 от Наредба №Н-18/2006 год.на МФ за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти чрез
фискални устройства.Проверката е документирана с протокол за извършена проверка
№0046216/13.01.2009 год.
Недоволен
от наказателното постановление останал жалбоподателят ЕТ”К.К.-***,представлявано от К.Х.К., която го обжалва в срок и излага, че
същото е неоснователно и незаконосъобразно,тъй като
неправилно е посочена за нарушена разпоредбата от подзаконов нормативен
акт-чл.25,ал.1 и 3 от Наредба №Н-18/2006 год. на МФ,вместо чл.118,ал.1 от ЗДДС,чийто състав визира и нормата на чл.185 от ЗДДС.Счита,че с оглед
неправилната квалификация на нарушението е невъзможно да се наложи наказанието
по ЗДДС,тъй като нито наредбата,нито законът съдържат изрична разпоредба за
това.Освен това излага,че не е извършена проверка на касата за установяване на
разликата между касовата наличност и регистрираните по електронен път
продажби,което прави твърденията на административнонаказващия орган
недоказани.Неправилно акта е съставен от лице,което има качеството на свидетел
на деянието.В нарушение на чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН се сочи като допълнение
относно изясняване на обстоятелствата по деянието протокол,който не е законово
регламентиран и не може да бъде част от административнонаказателната
преписка.Поради изложеното моли обжалваното наказателно постановление да бъде отменено.
В
съдебно заседание жалбоподателят,редовно призован не се явява.Представени
са писмени бележки.
За
ответника-ТД на НАП-Ловеч се явява юриск.Събев,който счита,че от събраните по делото
доказателства се установява безспорно,че е извършено нарушението.Административнонаказващият орган е съобразил
разпоредбите на чл.27 и е наложил справедлива санкция.Поради изложеното моли НП да бъде
потвърдено,а ако съдът счете,че наложената санкция не отговаря на
тежестта на нарушението,моли да измени НП,като таложи минималната санкция от
200 лева.Представя писмени бележки в срок.
От
събраните по делото писмени доказателства, от показанията на свидетелите С.С. и Х.Д.,както и от становищата на страните, съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
На
16.01.2009 год. бил съставен Акт № 0099144 за установяване на административно нарушение от св. С.С., в присъствието на св.Х.Д., срещу ЕТ” К.К.-***,представлявано от К.Х.К. за това, че на 13.01.2009 год.в 11,35 часа
при
извършена проверка на павилион за закуски,намиращ се в
гр.Ловеч до моста за ж.к.”Червен бряг”,стопанисван от ЕТ" К.К.-***,с Булстат ********* е установено,че при извършена покупка на 1
брой закуска на стойност 1,90 лева от Стилияан
С.-инспектор по приходите в ТД на НАП-гр.Ловеч в 11,30 часа не е
издадена касова бележка от работещия и технически изправен ЕКАФП.Стойността на
покупката е платена в брой на лицето К.Х.К.-управител на фирмата.Неиздаването
на касова билижка се потвърждава и от контролната лента на ЕКАФП,където няма
маркирана горепосочената продажба ,което представлява нарушение на чл.25,ал.1,т.1 и ал.3 от Наредба №Н-18/2006 год.на МФ.По съставения акт жалбоподателката е вписала,че няма
възражения.Въз
основа на акта за нарушение е постановено обжалваното наказателно
постановление.
При
така установената фактическа обстановка,съдът приема,че констатациите в акта за
установяване на административно нарушение съответстват на действителното
положение.Безспорно доказано по делото е,че при извършена проверка на 13.01.2009 год.в павилион за
закуски,стопанисван от жалбоподателката при покупка на 1
бр.закуска
не е издадена касова бележка от наличния в обекта и работещ
касов апарат.Това
обстоятелство е отразено в протокол за извършена проверка от 13.01.2009 год. и в акта за установяване на
административно нарушение от 16.01.2009 год.Описаното деяние
представлява нарушение на чл.25,ал.1,т.1 и ал.3
от Наредба №Н-18/2006 год.на МФ за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез ФУ .Доказателства
в тази насока са показанията на актосъставителя и свидетеля по акта,както и от
показанията на контралната лента,където извършената продажба не е
маркирана.АУАН и НП отговарят на всички изисквания на чл.42 и чл.57 от ЗАНН,съдържат пълно и точно описание на нарушението и обстоятелствата при които
е извършено и доказателствата,които го потвърждават.
Настоящата
инстанция не приема възраженията изложени в жалбата относно правната квалификация на
нарушението,основанието за налагане на санкцията,липсата на доказателства за
нарушението и нарушения на чл.40,ал.1 от ЗАНН по следните
съображения:Посочената за нарушена разпоредба –чл.25,ал.1 и 3 от Наредба
№Н-18/2006 год.на МФ напълно съответства на обстоятелствата,характеризиращи
нарушението,описани в АУАН и в НП.Освен това посочената наредба регламентира
редица условия и изисквания към ФУ,но
също така и реда и начина на издаване на фискални касови бележки,както и
задължението на всяко лице да регистрира и отчита извършената от него продажба
в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискалното
устройство,независимо дали е поискан данъчен документ/чл.1,ал.1 и 2 от
наредбата/Ето защо съдът приема,че непосочването на чл.118,ал.1 от ЗДДС не е
съществен пропуск от страна на наказващия орган и не е довел до ограничаване
правото на защита на жалбоподателката,тъй като цитираната разпоредба
възпроизвежда изцяло състава на същото административно нарушение.Още повече,че
наредбата е издадена на основание чл.118,ал.3 от ЗДДС,съгласно параграф 11 от
Преходните и заключителни разпоредби.Следователно неправилно е възражението,че
чл.185 от ЗДДС не може да намери приложение.Не само намира приложение,тъй като
в наредбата няма административнонаказателни разпоредби,но и е правилното
основание на което следва да се наложи санкция за това нарушение,тъй като самия
състав на административно нарушение се съдържа и в нормата на чл.185,ал.1 от ЗДДС,поради което настоящата инстанция приема,че правилно наказващият орган е санкционирал
жалбоподателката
за нарушение на чл.25,ал.1,т.1 и ал.3 от Наредба №Н-18/2006 на МФ на основание чл.185,ал.1 от ЗДДС.Задължението за
издаване на касова бележка не е обвързано с обстоятелството дали такава е
поискана или не с оглед разпоредбата на чл.1,ал.2 от Наредбата.Относно
доказателствата за констатираното нарушение съдът по-горе изложи съображения,а
именно гласните и писмените доказателства,от които се установява извършеното
нарушение и за разлика от жалбоподателката не счита,че след като не е извършена
на проверка на касата и не е установена разлика между касовата наличност и регистрираните продажби е налице
недоказаност на нарушението,тъй като така описано възражението представлява
друго административно нарушение,такова по чл.33,ал.1 и 2 от същата наредба.В
случая от описанието на нарушението и обстоятелствата,при които е извършено
безспорно се налага извода,че не е издадена касова бележка за извършена
продажба,което е точно нарушение по смисъла на чл.25,ал.1 и 3 от наредбата.По
отношение на възражението,че АУАН неправилно е съставен от лице,което има
качеството на свидетел на извършване на нарушението,съдът намира,че същото е
неоснователно.Честа практика при установяването на този род нарушения е именно
извършване на покупка от някой от проверяващите,с цел безспорна доказаност на
извършеното нарушение.При всички случаи на проверка,лицата които я извършват
присъстват на самото нарушение и няма пречка единият от тях да е
актосъставител.Такава забрана не присъства в чл.40 от ЗАНН,още повече,че това
не нарушава принципа на безпристрастност и обективност в процеса,тъй като
актосъставителя и свидетелите по акта по никакъв начин не участват в
разглеждането на административнонаказателната преписка и издаването на НП.Това
е задължение на административнонаказващият орган,който преценява
законосъобразността на съставения АУАН,неговата обоснованост,както и събраните
доказателства и направените възражения,след което се произнася по преписката.
Съдът не
споделя и направеното възражение,че приложения към преписката протокол е
“нерегламентиран”,тъй като същият е доказателство за обстоятелството,че на
13.01.2009 год.действително е извършена проверка на въпросния търговски обект и
е констатирано нарушение.Действително административнонаказателното производство
започва със съставяне на АУАН,но няма пречка преди това да се състави протокол
за извършената проверка.
Съдът не
споделя и изложеното в писмените бележки от жалбоподателката,че са налице
условията на чл.28 от ЗАНН тъй като
с посоченото нарушение се засягат съществено разпоредбите на ЗДДС,с оглед
обстоятелството,че се касае за неиздаване на касова бележка,което от своя
страна води до укриване на реалния оборот от извършената дейност,на база на
който се определят и данъчните му задължения.С оглед на това,че нарушението е
извършено за първи път съдът намира,че при определяне размера на
имуществената санкция наказващият орган е следвало да съобрази това обстоятелство,както и разпоредбата на чл.12 и чл.27 от ЗАНН и да наложи минимално предвиденото в закона наказание.Ето
защо настоящата инстанция приема,че НП следва да бъде изменено в тази му
част,като се намали размера на наложената санкция от 350 лева на санкция в
размер на 200 лева,а в останалата част НП като законосъобразно и правилно да
бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното и на основание
чл.63 ал.`1 от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ№ ТД-100/24.02.2009 год. на Пламен Дилов Дилов-Директор на ТД на
НАП-гр.Ловеч,в частта,с която е наложена на основание чл. 185,ал.1 от ЗДДС имуществена санкция в размер на 350. 00 /триста и петдесет/лева на ЕТ"К.К.-***,представлявано
от К.Х.К.,КАТО НАМАЛЯВА същата на имуществена санкция в размер на
200,00/двеста/лева.
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ№ ТД-100/24.02.2009 год. на Пламен Дилов Дилов-Директор на ТД на
НАП-гр.Ловеч в останалата част,КАТО
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Ловешки административен съд
по реда на ЗВАС в 14 дневен срок от съобщението на страните,че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: