М О Т И В И към Присъда № 275 от 21.09.2010
г., постановена по н. о. х . дело № 1515 по описа на Районен съд- Пазарджик за 2010 г.
Районна прокуратура- Пазарджик е повдигнала обвинение против подсъдимия Д. Г.
***, за престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 3 във връзка с чл. 194 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2
от Наказателния кодекс (НК), за това, че в периода от време от 03.01.2010г. до
12.01.2010 г. в с.Л., област Пазарджик, чрез разрушаване на прегради здраво
направени за защита на имот (взломени врати), при
условията на продължавано престъпление, е отнел чужди движими вещи- метални
предмети (съдове) и 2 броя телевизори- всичко на обща стойност 582 лева от
владението на М.С.К. ***, В.Л.Д.от град София и Г.А. ***, без тяхно съгласие и
с намерение противозаконно да ги присвои.
Подсъдимият се признава за виновен
по така предявеното му обвинение, като признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, изразява съжаление за извършеното и
моли за налагане на наказание „лишаване от свобода” в минимален размер, чието
изпълнение да бъде отложено по реда на чл. 66 ал. 1 от НК. Назначеният му
служебен защитник пледира за същото наказание.
Прокурорът поддържа обвинението във вида, в който е внесено, като намира,
че с оглед протеклото производство по съкратено съдебно следствие, наказанията
на подсъдимия следва да се определи с оглед нормата на чл. 58 а ал. 1 от НК,
като се имат предвид направените самопризнания и негативните данни за дееца.
В наказателното
производство не са предявени за съвместно разглеждане граждански искове от
пострадалите лица.
При проведеното съкратено
съдебно следствие по реда на глава XXVII от НПК подсъдимият правят
самопризнание съобразно чл. 371 т. 2 от НПК, признава изцяло фактите,
изложени в обвинителния акт, като се съгласява
да не се събират доказателства за тези факти.
Районният съд обсъди събраните по
делото гласни и писмени доказателства и при съобразяване разпоредбите на чл.
301 във връзка с чл. 373 ал. 3 от НПК прие за установено следното:
Г. К.притежавал дворно място с
къща, находяща се в село Л., които не обитавал постоянно. Последно пострадалият
бил посетил имота си на 17.10.2009 г., след което заминал за град С.Т., а
ключът оставил на свой роднина в селото.
На подсъдимият било известно
обстоятелство, че имотът на К.е оставен дълго време без надзор, поради което у
него се породила идеята да извърши кражба. В периода от време между 10 и 12.01.2010
г., вечерта, около 23 часа, деецът, след като употребил значително количество
алкохол, решил да проникне в съответната къща. Прескочил оградата и през прозорец
на избеното помещение влязъл във вътрешността й. В избата открил и взел в себе
си медна пръскачка и меден котел, които вещи пренесъл през прозореца. Освен
това разбил входната врата за мазето и проникнал в помещение до него, откъдето
взел цветен телевизор марка „Алба” и джезве, които изнесъл
по същия начин.
Предметът на престъплението откарал
в дома си, където медните съдове били деформирани, а телевизора- скрит. На
следващия ден с помощта на Я. Г., който бил с лек автомобил, откарал медните отпадъци
в пункт за изкупуване на цветни отпадъци „Ферометал”,
находящ се в с. К.където деецът ги продал на Н.С.. От получените пари дал 10
лева на помагача си, а останалите задържал за себе си.
Оперативно- издирвателните
мероприятия били проведени от полицейския служител Г. Т.. Същият е установил подсъдимият
като субект на престъплението и пред него
той написал обяснения, в които изложил самопризнания. С протокол за доброволно
предаване от 26.02.2010 г. (лист 15 от ДП) телевизорът бил предаден доброволно и
върнат на надлежния му собственик.
В.Д.притежавала наследствена къща
в село Л.. След като починала майката й, която постоянно обитавала имота, той
бил посещаван рядко от пострадалата. Последно тя била в къщата на 25.12.2009 г.,
след което си заминала обратно за град София.
На подсъдимия също било известно
обстоятелството, че този имот на Д. е оставен дълго време без надзор, като у
него се породила идеята да извърши кражба. В периода от време между 10 и 12.01.2010
г., вечерта около 23 часа, той, след като употребил значително количество
алкохол, решил да проникне в съответната къща и да открадне метални вещи, които
в последствие продаде като отпадък. По неустановен начин той проникнал вътре,
откъдето взел 1 брой телевизор марка „Санг”, 1 брой
метално джезве и 1 брой меден котел. В показанията си по ДП Д. е потвърдила, че
вратите на помещението не са били взломени и по всяка
вероятност било използвано техническо средство- подбран ключ за преодоляване на
преградите.
Предметът на престъплението бил откарал в дома
на подсъдимия, където металните съдове били деформирани, а телевизора- укрит. На
следващия ден отново с помощта на Я. Г. и неговия лек автомобил, двамата откарали
медните отпадъци в пункт за изкупуване на цветни отпадъци, находящ се в с. К.където
ги продал на Н.С.. От получените пари, дал 10 лева за услугата на Г., а
останалите задържал за себе си.
Оперативно- издирвателните
мероприятия били проведени от полицейския служител Г. Т., който установил подсъдимия
като субект на престъплението. Пред него
той написал обяснения, в които изложил самопризнания. С протокол за ДП от
26.02.2010г. (л. 15) телевизорът марка „Санг” бил
предаден доброволно от обвиняемия и върнат на надлежния му собственик.
М.К. притежавала дворно място с
къща в село Л., което не обитавала постоянно. Последно тя била в имота на
23.12.2009 г., когато заминала за град Пазарджик. Подсъдимият решил да проникне
в къщата й и извърши кражба на метални вещи. Към реализиране на замисъла си той
пристъпил на 03.01.2010 г. Късно вечерта, през съседен двор, деецът, прескачайки
оградата на двора на К., проникнал в имота й. Изкъртил входната врата на
кухнята, откъдето взел 1 брой меден казан, 1 брой меден котел, 1 брой меден
тиган, 2 броя медни котлета, 2 броя медни тави. Предметът на престъплението бил
откарал в дома му, където металните съдове били деформирани. На следващия ден пак
с помощта на Я. Г., с лекия му автомобил, откарал медните отпадъци в пункт за
изкупуване на цветни отпадъци, находящ се в с. Калугерово.
Подсъдимият е вписан като продавач в регистъра за покупки на отпадъци от цветни
и черни метали (л. 36).
От изготвената по делото
комплексна оценъчна експертиза е, че стойността на предмета на престъплението и
по трите кражби възлиза общо на сумата от 582 лева, но реално причинените щети
възлизат на 442 лева, като се приспадне стойността на доброволно върнатите два
телевизора.
Горната фактическа
обстановка съдът възприе въз основа на самопризнанието на подсъдимия и
доказателствата, събрани на досъдебното производство,
прочетени по реда на чл. 283 във връзка с чл. 373 ал.3 от НПК, а именно
показанията на свидетелите Д., Коприщенов, Савов, Г.
и К., заключението на оценъчната експертиза на вещото лице Г., както и
писмените доказателства, приложени по делото.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема, че подсъдимият Д. Г.М. е осъществил от обективна и
субективна страна признаците на престъпния състав на чл. 195 ал. 1 т. 3, във
връзка с чл. 194 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК.
От обективна страна с
престъплението са засегнати обществените отношения, които осигуряват нормалните
условия за упражняване правото на собственост върху движими вещи. Престъплението
е осъществено чрез действия, с които е била прекратена упражняваната до момента
фактическа власт върху инкриминираните вещи, върху които деецът е установил
своя такава.
От субективна страна
подсъдимият е действал с пряк умисъл, като е съзнавал обществено опасния
характер на деянието- че лишава от фактическа власт собственика на чужди движими
вещи, предвиждал е неговите обществено опасни последици- преминаването на тези
вещи в неговата фактическа власт и е искал настъпването им- целял е
установяването на тази власт върху предмета на престъплението. Деянието е
извършено и със специално намерение от страна на подсъдимия- противозаконно да
се присвоят вещите, т.е. извършат с тях по- нататъшни действия на фактическо
или юридическо разпореждане, като лицето е съзнавало, че отнетите вещи не са негова
изключителна собственост и, че отсъства съгласие на собственика им за подобно
разпореждане.
При определяне вида и
размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия за извършеното
деяние, съдът се ръководи от изискванията на чл. 36 от НК относно целите на
наказанието и чл. 54 от НК при неговата индивидуализация.
Съдът отчете
обществената опасност на кражбата, която по принцип е висока. Това са едни от
най-често срещаните престъпления, заемащи голям дял сред ръста на обществената
престъпност в страната. Следва да се има предвид обаче и обществената опасност
на конкретното деяние, която не е сравнително висока, като се има предвид не особено
голямата стойност на предмета на престъплението.
При определяне
вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия М., като
смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства за следва да се зачете
чистото му съдебно минало (същият е реабилитиран- осъждан е условно като
непълнолетен), направените пълни самопризнания, оказаното съдействие за
разкриване на престъплението, изразеното разкаяние и съжаление за извършеното, както
и изразеното желание да възстанови щетите на пострадалите в хода на съдебното
производство. Като отегчаващо обстоятелство за него следва да се имат предвид
негативните му характеристични данни (л. 56).
Съдът определи наказанието за подсъдимия при условията на чл. 58 а ал.
1 от НК, тъй като процесуално правната норма на чл. 373 ал. 2 от НПК препраща
към нея. Но разпоредбата на чл. 58 а от НК има материалноправен
характер, защото касае начина на определяне на вида на наказанието, което
следва да се наложи на подсъдимия за извършеното престъпление. В този смисъл,
тъй като престъплението е извършено преди действието на чл. 58 а ал. 1 от НК в
редакцията, приета с ДВ бр. 26/ 2010
г., съдът счита, че наказанието им следва да се определи
съобразно изискванията на чл. 2 ал. 1 от НК, а именно при действието на чл. 58
а ал. 1 от НК в редакцията към момента на извършване на деянието. Тъй като в
състава на престъплението, за което на подсъдимия са повдигнати обвинения, не
са предвидени алтернативно различни наказания, а само едно наказание- „лишаване
от свобода”, според по действалата преди изменението разпоредба, наказанието
следва да се определи при условията на чл. 55 ал. 1 от НК.
По отношение на подсъдимия съдът намира, че при
изключителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и най- лекото
предвидено в закона наказание за престъплението по чл. 195 ал. 1 т. 3 във
връзка с чл. 194 ал. 1 от НК би се оказало несъразмерно тежко, съпоставено с
тежестта на конкретното престъпно деяние и личността на дееца. Поради това
съдът определи наказанието при условията на чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК, а именно-
под ниския предел и му наложи наказание „лишаване от свобода” за срок от 4 (четири)
месеца, чието изпълнение на основание чл. 66 ал. 1 от НК отлага с изпитателен
срок за 3 (три) години. Съдът намира, че с така наложеното наказание най- пълно
би се постигнал ефектът на личната и генерална превенция. Целта на наказанието
е с него да намери реализация идеята на законодателя за поправяне и
превъзпитание на дееца и без да се оказва ненужно негативно и неблагоприятно въздействие
върху него, да се получи максимален резултат от наложената санкция. В този
смисъл за поправянето на лицето съдът приема, че не е наложително наказанието
да се изтърпява ефективно, след като са налице предпоставките на закона за
приложение на института на условното осъждане. С така определеното близко до
минималния размер наказание могат да се постигнат целите на чл. 36 от НК, като
най- вече се въздейства предупредително и превъзпитателно върху дееца и се
мотивират очаквания да се постигнат целените промени в съзнанието му към
спазване на законите и добрите нрави.
Предвид осъдителната
присъда и на основание чл. 189 ал. 3 от НПК в тежест на подсъдимия бяха
присъдени направените разноски по делото за експертиза в размер на 50 лева,
платими в полза на ОД на МВР- Пазарджик.
Причини за извършването на
престъплението са ниската степен на обществено съзнание и правна култура на подсъдимия,
незачитането на правовия ред в страната и чуждото право на собственост, както и
желанието му за облагодетелстване бързо и лесно по незаконен начин.
По изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ :
/Александър Точевски/