№ 9
гр. София , 11.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на
единадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
като разгледа докладваното от Валентин Бойкинов Въззивно търговско дело
№ 20201001002432 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 458 от 06.03.2020г. и Решение № 931/02.07.2020г., постановени по
търг. дело № 2239/2019 г., Софийски градски съд, Търговско отделение, 16с-в е признал за
установено на осн. чл.422, ал.1 ГПК, че „Алтай ГД“ЕООД дължи на „МАН Трейд“ООД
сумата 31692,48 лева, представляваща незаплатена цена на доставени стоки - термопанели,
съгласно издадена фактура № **********/16.11.2017 г., за което вземане в производствата
по частно гр. дело № 66178/2018 г. и частно гр. дело № 66179/2018 г. по описа на СРС, са
издадени заповеди за изпълнение по чл. 410 ГПК, ведно със законната лихва от
предявяването на заявленията за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на сумата.
Срещу така постановените основно и допълнително решение е подадена въззивна
жалба от „Алтай ГД“ЕООД, с която се обжалват първоинстанционните решения, като
неправилни с искане да бъдат отменени и вместо тях да бъде постановено друго, с което
предявения иск бъде отхвърлен, с присъждане на разноски, по съображения подробно
изложени в жалбата.
Извършена е размяна на книжата съгласно изискванията на чл.263, ал.1 ГПК, като по
делото въззиваемата страна „МАН Трейд“ООД е депозирала отговор на въззивната жалба, с
който се заявява становище за неоснователност поради съображенията изложени в отговора
на въззивната жалба.
1
Софийски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в
законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е
процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
Въззивната жалба е процесуално допустима – същата е подадена в срока по чл. 259,
ал. 1 от ГПК, изхожда от легитимирана страна, имаща право и интерес от обжалване,
насочена е срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване.
За установено от фактическа страна настоящият състав намира следното:
Видно от представената по делото и приета като доказателство данъчна фактура №
**********/16.11.2017 г., издадена на 16.11.2017 г. ищцовото дружество „МАН Трейд“ООД
е доставило на ответника „Алтай ГД“ЕООД стоки, представляващи стенни и покривни
термопанели срещу цена в размер на 41692,48 лева. Фактурата не е подписана от
представител на получателя (посочен като Г. Д./. Не се спори, а и се установява, че по
издадената фактура на 02.04.2018 г. от страна на купувача „Алтай ГД“ЕООД е извършено
частично погасително плащане на сума в размер на 10 000 лева.
Видно от представеното по делото и прието като доказателство уведомително писмо
от 24.02.2020 г. ответното дружество е обективирало волеизявление за липса на доставка по
процесната фактура и фактура, издадена на 16.02.2018 г., поради което ищецът е поканен да
подпише протокол за анулирането им. В писмото обаче е признат факта на извършено
частично плащане по фактура № **********/16.11.2017 г. на сума в размер на 10 000 лева.
От приетото неоспорено заключение на съдебно-счетоводната експертиза, изготвено
от вещо лице Т., което въззивният съд кредитира изцяло като обективно и професионално
изготвено, се установява, че процесната фактура № **********/16.11.2017 г. е осчетоводена
в счетоводните книги както на ищеца, така и на ответника, включена е в подадените
справки-декларации по ЗДДС и ответникът е ползвал за същата пълен данъчен кредит.
Видно от представената по делото и приета като доказателство Заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ от 31.10.2018год. по ч.гр.д. №
66179/2018год. СРС, е разпоредил на основание Чл.410 от ГПК длъжникът „Алтай
ГД“ЕООД да заплати на „МАН Трейд“ООД сумата от 18 176,40 лева, представляваща част
от дължима сума по фактура № **********/16.11.2017г., представляваща цена на стока по
пункт 2 от фактурата- термопанели стенни, ведно със законната лихва от 12.10.2018г. до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата 1 148,53 лева, представляваща
разноски по делото.
Видно е също така от представеното по делото разпореждане от
19.12.2018год./връчено на 26.02.2019г./, че заповедният съд е уведомил заявителя „МАН
2
Трейд“ООД , че в срока по Чл.414, ал.2 от ГПК е постъпило възражение от длъжника,
поради което на основание Чл.415,ал.1 от ГПК му е указал, че може да предяви иск за
установяване на вземането си в едномесечен срок от съобщението, като довнесе дължимата
държавна такса.
Видно от представеното по делото и прието като доказателство съобщение/л.65/
ищецът е бил уведомен за горните указания на съда на 26.02.2019год. и съответно искът
видно от представения препис на исковата молба с вх. № 3022586/26.03.2019г. е бил
предявен на 26.03.2019год, т.е в срока по Чл.415,ал.1 от ГПК.
Видно от представената по делото и приета като доказателство Заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ от 25.10.2018год. по ч.гр.д. №
66178/2018год. СРС, е разпоредил на основание Чл.410 от ГПК длъжникът „Алтай
ГД“ЕООД да заплати на „МАН Трейд“ООД сумата от 13 516,08 лева, представляваща част
от дължима сума по фактура № **********/16.11.2017г., представляваща цена на стока по
пункт 1,3 и 4 от фактурата- термопанели стенни, ведно със законната лихва от 12.10.2018г.
до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 270,32 лева, представляваща
заплатена държавна такса и 670 лева възнаграждение за един адвокат.
Видно е също така от представеното по делото разпореждане от 03.12.2018год., че
заповедният съд е уведомил заявителя „МАН Трейд“ООД , че в срока по Чл.414, ал.2 от ГПК
е постъпило възражение от длъжника, поради което на основание Чл.415,ал.1 от ГПК му е
указал, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от
съобщението, като довнесе дължимата държавна такса.
Видно от представеното по делото и прието като доказателство съобщение/л.21/
ищецът е бил уведомен за горните указания на съда на 31.01.2019год. и съответно искът
видно от представения препис на исковата молба с вх. № 2005645/28.02.2019г. е бил
предявен на 28.02.2019год, т.е в срока по Чл.415,ал.1 от ГПК.
Видно от определение № 1802356/30.07.2019г. СРС, 1 ГО, 166с-в са присъединени за
разглеждане в едно общо производство делата образувани по искови молби с вх. №
3022586/26.03.2019г. и с вх. № 2005645/28.02.2019г. е бил предявен на 28.02.2019год., като
на осн. чл. 104, т.4 ГПК с оглед цената на иска е изпратил делото за разглеждане на
родовокомпетентния Софийски градски съд.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд достигна до следните
правни изводи :
Обжалваното решение е правилно, като въззивният съд споделя изцяло мотивите на
обжалваното решение , поради което и на осн. чл.272 ГПК препраща към мотивите на СГС.
Наведените във въззивната жалба доводи и възражения повтарят част от същите аргументи,
които вече са били изтъкнати в производството пред първостепенния съд, на които в
3
обжалваното решение е даден подробен отговор. Независимо от това следва да се добави и
следното :
В тежест на ищеца по предявения от него иск с правно основание Чл.327,ал.1 от
Търговския закон е да докаже съществуването на твърдяното от него материално
правоотношение, основан на сключения договор за търговска продажба, както и че той е
изпълнил задължението си да достави стоките, предмет на договора, за да има правото да
получи уговорената покупна цена.
В настоящия случай правилни и законосъобразни са изводите на първата инстанция,
че съдържанието на процесната фактура определя сключения договор като такъв за
продажба с ясно очертано предметно съдържание – задължението на продавача „МАН
Трейд“ООД да достави и прехвърли правото на собственост в полза на купувача „Алтай
ГД“ЕООД върху конкретно определено количество термопанели, на което съответства
задължението на последния да заплати цената им в размер на 41692,48 лева и да прегледа и
приеме термопанелите. Правилни са и изводите на първостепенния съд, че за валидността на
договора законът не изисква сключването му в определена форма, поради което всички
доводи на ответника за недействителност на договора, основани на липса на форма,
поддържани от него като довод за неправилност на първоинстанционното решение са
неоснователни.
Правилни са и изводите на съда, че макар и процесната фактура да не е била
подписана от представителя на купувача, с факта на надлежното й отразяване в
счетоводните му книги, е налице признание на извършената от ищеца материална престация
– доставка на термопанели. В този смисъл неоснователни и като форма на упражняване на
право на защита срещу иска следва да се разглеждат твърденията на ответника-купувач за
липсата на реално осъществена доставка. С отразяването на фактурата в търговските си
книги, както и извършеното частично плащане на цената на стоката в размер на 10 000
лева/доколкото по общо правилно задължението на купувача да се плати цената е изискуемо
след изпълнението на насрещното задължение на продавача да престира пръв като му
предадне стоката/, то следва да се счита, че ответното дружество е признало получаването
на термопанелите.
А факта на узнаването в конкретния случай се извежда от осчетоводяването на
фактурата в счетоводството на въззивника, което се установява от приетата и неоспорена от
страните съдебно-счетоводна експертиза. Съгласно трайната и безпротиворечива практика
на ВКС, отразена в множество съдебни решения, включването на фактурите в
счетоводството на купувача по съответните сметки представлява признание на
задълженията и доказва тяхното съществуване и конкретният случай е именно такъв. След
като фактурите са отразени означава, че са приети от ответника- въззивник в настоящото
производство, който тогава не се противопоставил изрично по реда на Чл.301 от Търговския
закон. Това налага извод, че между страните са налице отношения на търговска продажба по
4
повод на тях, съответно изискуемо задължение за плащане на уговорената продажна цена.
Също така, както правилно е отбелязал и първостепенният съд, че при подаване на
възраженията срещу издадените заповеди за изпълнение по чл. 410 ГПК въззивникът не е
оспорил самата доставка на стоките, които са предмет на процесната фактура, а единствено е
твърдял несъществуване на задължението поради извършено цялостно погасяване на дълга.
При това положение несъвместимо с по-високия стандарт на дължима грижа е търговец да
констатира липсата на извършена доставка по осчетоводена през м. 02.2018 г. фактура след
цели две години и да се домогва до анулирането й едва в хода на образувано исково
производство за реално изпълнение на задължението. В този смисъл и извършеното в
последствие в хода на делото едностранно анулиране на вече осчетоводената процесна
фактура поради това, че тя обективирала несъществуваща доставка, не може по никакъв
начин да рефлектира върху вече съществуващото задължение.
Предвид изложеното по-горе следва да се приеме, че по делото се установява
наличието на облигационно отношение по силата на сключения договор за доставка на
стоки- комбинирани фуражи, стоките са доставени на ответника- въззивник по настоящото
производство, че издадената фактура е приета и осчетоводена от него и че нейната стойност
се дължи на продавача. При това положение искът като основателен правилно е бил уважен
от първата инстанция.
Предвид изложеното, налага се обоснованият извод основателността на така
предявеният иск и поради съвпадение в крайните изводи на двете инстанции, обжалваното
Решение следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба – оставена без уважение като
неоснователна.
На осн. чл.78, ал.3 ГПК с оглед на направеното искане въззивникът следва да бъде
осъден да заплати на въззиваемия направените от него разноски по въззивното производство
в размер на сумата от 2910 лева.
Водим от горното и на основание чл. 272 от ГПК, съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 458 от 06.03.2020г. и постановеното по чл.250 ГПК
допълнително решение № 931/02.07.2020г., постановени по търг. дело № 2239/2019 г.,
Софийски градски съд, Търговско отделение, 16с-в.
ОСЪЖДА „Алтай ГД“ЕООД, ЕИК ********* да заплати на „МАН Трейд“ООД, ЕИК
5
*** разноски по въззивното производство в размер на 2910 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република
България в едномесечен срок от съобщението за изготвянето му при условията на чл. 280,
ал. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6