№ 1941
гр. София, 19.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД в публично заседание на седми юли през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Весела Тр. Живкова Офицерска
при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева
като разгледа докладваното от Весела Тр. Живкова Офицерска Гражданско
дело № 20211100107742 по описа за 2021 година
Предявен е иск по чл. 432 КЗ от З. Б. ЗДР. с ЕГН ********** против ЗК „Л.И.” с
ЕИК ******* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „******* за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 45 000 лв., предявен като частичен от сумата от
65 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за настъпили вследствие ПТП на
10.06.2019г. по вина на водач на МПС „Дачия Логан“ с рег. № *******, застрахован по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника с
полица № BG/22/118001765426 със срок на застрахователно покритие 28.06.2018г.-
27.06.2019г. неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 28.09.2019г. до
окончателното плащане.
Претендират се и направените по делото разноски.
Твърди се, че на 10.06.2019г. е настъпило ПТП, при което пострадал ищецът като водач
на л.а. „Мицубиши Лансер“ с рег. № ******* Произшествието настъпило по вина на водача
на л.а. „Дачия Логан“ с рег. № *******, чиято гражданска отговорност била застрахована
при ответника по полица № BG/22/118001765426 със срок на застрахователно покритие
28.06.2018г.-27.06.2019г. Твърди се, че виновният водач бил осъден с влязло в сила решение
за причинените в резултат на ПТП телесни увреждания на ищцата – с Решение от
15.02.2021г. по нахд № 8816/2020г. по описа на СРС. Ищецът предявил пред застрахователя
претенция за изплащане на застрахователно обезщетение, като ответникът предложил
такова в размер на 20 000 лв., което не удовлетворявало ищеца.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК е постъпил писмен такъв от ответника, с
който се оспорва иска изцяло. Възразява се, че липсва правен интерес от водене на иска,
доколкото ответникът извънсъдебно е предложил размер на обезщеетние, като указал на
ищцата да представи допълнително медицински документи, което тя не направила. Не бил
налице отказ на застрахователя да плати обезщетение. Оспорват се механизма, вината на
водача на застрахования при ответника автомобил, причинно-следствената връзка,
настъпилите неимуществени вреди и размерът им. Въведени са възражения за
съпричиняване от ищцата, поради движение с висока скорост и без обезопасителен колан.
В подкрепа исканията и възраженията на страните са събрани писмени и гласни
доказателства. Приети са заключения на Комплексна Съдебно-медицинска и автотехническа
експертиза от вещи лица – неврохирург и автоексперт /КСМАТЕ/ и Съдебно-медицинска
1
експертиза, изготвена от вещо лице – неврохирург /СМЕ/.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят и съдът приема за доказано в процеса, че ответникът е
застраховател на деликвента по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“,
обективирана в полица № BG/22/118001765426 със срок на застрахователно покритие
28.06.2018г.-27.06.2019г. и че събитието представлява покрит застрахователен риск.
Видно от представения по делото Констативен протокол за ПТП № К-329 от
10.06.2019г., на същата дата около 11.20 часа на ул. Доброславско шосе на около 2,1 км след
с. Мрамор е настъпило ПТП между л.а. „Мицубиши Лансер“ с рег. № ******* и л.а. „Дачия
Логан“ с рег. № *******, като л.а. „Дачия Логан“ с рег. № *******, управляван от В.А.Т.
участвал в ПТП с насрещно движещият се л.а. „Мицубиши Лансер“ с рег. № *******,
управляван от ищцата З. Б. ЗДР.. В Протокола са описани пострадалите лица, като по
отношение ищцата З.З. е посочено, че е поставена работна диагноза фрактура на 5-ти
лумбален прешлен, прегледана и освободена от „Н.И.Пирогов“.
Видно от Решение от 15.02.2021г. по нахд № 8816/2020г. По описа на СРС, НО, 97
състав, водачът В.А.Т. е призната за виновна в това, че на 10.06.2019г. в гр. София, при
управление на МПС нарушила правилата за движение по пътищата и по непредпазливост
причинила на З. Б. ЗДР. средна телесна повреда – престъпление по чл. 343, ал.1, б. «б», пр. 2,
вр. чл. 342, ал.1, пр.3 НК и на основание чл. 378, ал.4, т.1 НПК е освободена от наказателна
отговорност с налагане на глоба в размер на 1 000 лв.
Ищцата предявила извънсъдебна претенция към ответника за заплащане на
застрахователно обезщетение за причинените и при посоченото ПТП неимуществени вреди,
по която била образувана ликвидационна преписка по щета № 0000-1000-03-19-
7470/28.06.2019г., за което между страните няма спор. Няма спор и че ответникът
предложил споразумение за заплащане на обезщетение в размер на 20 000 лв., което се
установява и от писмо изх. № 897/21.01.2021г. От него е видно, че претенцията на ищцата е
заведена на 28.06.2019г. и след преразглеждане по нейно искане на определеното
обезщетение, отново е потвърдено предложеното такова в размер на 20 000 лв. Не се
установява ответното застрахователно дружество да е изискало допълнително дакументи,
необходими за определяне размера на обезщетението.
Видно от неоспореното заключение по КСМСАТЕ на вещото лице – автоексперт,
което съдът кредитира като компетентно, обективно и безпристрастно, произшествието е
настъпило по описания в протокола за ПТП начин. Ударът е настъпил изцяло върху пътната
лента за насрещно движение на л.а. „Дачия Логан“ с рег. № *******. Водачът на МПС
„Мицубиши Лансер“ с рег. № *******не е имал техническа възможност да предотврати
настъпването на удара. Настъпването на събитието се дължи изцяло на субективните
действия на водача на л.а. „Дачия Логан“ с рег. № *******. Вещите лица дават заключение,
че при движение с павилно поставен обезопасителен колан и с позволената за участъка
скорост нанесените телесни увреждания на ищцата З. не биха били по-малки и не би могло
да не настъпят изобщо или в по-малка степен. И при правилно поставен обезопасителен
колан биха настъпили същите увреждания в областта на главата и тялото.
От заключението на вещото лице по СМЕ, неоспорено от страните и което съдът
кредитира като обективно, безпристрастно и компетентно се установява следното:
От данните по делото и представената медицинска документация е видно, че след
инцидента пострадалата е транспортирана от екип на ЦСМП в УМБАЛСМ „Пирогов“,
където постъпва в 12.25 часа в спешен неврохирургичен кабинет. Извършени са
лабораторни и образни изследвания, проведени са консултации с хирург и травматолог.
Поставена е диагноза: Повърхностна травма на окосмената част на главата, код по МКБ
S00.0. Травматична фрактура на Л5 /пети поясен прешлен/. На 11.06.2019г. пострадалата е
освидетелствана по нейно желание в КСМД при МУ-София, където е издадено Съдебно-
медицинско удостоверение № 235/11.06.2019г. Вещото лице е извършило и личен преглед
2
на ищцата на 14.06.2022г. По поставените въпроси вещото лице д-р Х.М. дава заключение,
че вследствие настъпилото ПТП ищцата З.З. е получила следните травматични увреждания:
1. Мозъчно сътресение, протекло без данни за пълна загуба на съзнание /кома/,
реализиращо медико-биологичния признак „Временно разстройство на здравето,
неопасно за живота“. Черепно-мозъчната травма е с характер на мозъчно сътресение,
приета е при проведен неврологичен преглед на 17.06.2019г. на основание данните от
анамнезата – продължаващо главоболие, светобоязън, напрегнатост, както и вертижни
прояви с гадене. Поставени са и диагнози Посттравмена церебрастения и Хронично
посттравматично главоболие, които според вещото лице са преждевременни, тъй като
за такива състояния може да се говори при продължаващи поне 20-30 дни след
травмата оплаквания;
2. Контузия на главата в централната тилно-теменна област с ограничен и болезнен оток
на площ 5-6 см. Контузията представлява мекотъканна травма на главата и е
причинила умерени болки за срок до 14 дни;
3. Навяхване на врата, съставляващо т.нар. „Камшичен удар“, причинило и болки и
страдания за срок до 25 дни;
4. Счупване на пети поясен /Л5/ и първи кръстцов прешлен /Ес1/ с костни откършеци от
предно-горните им ръбове, причинили трайно затруднение на движенията на снагата.
То е било съпроводено от силна болка при натиск върху проекциите на поясните
прешлени и кръстцовата кост, движенията на снагата в тази област са силно
ограничени и щадящи, до липсващи;
5. Увреждане на лумбосакралния нервен сплит с радикулопатия, което представлява
болка в поясната област на гръбнака, с излъчване към крайниците понякога, хронично,
с периодично обостряне и стихване на болката ;
6. Масивни кръвонасядания и отоци на двете подбедрици, причинили умерени болки за
срок до 14 дни.
Вещото лице посочва, че с оглед характера на получените съчетани травми ищцата е
изпитвала като цяло интензивни болки и страдания за срок до 30 дни, значителни – до два
месеца и умерени – до 6 месеца. Камшичната травма представлява увреждане на шийния
отдел на гръбначния стълб. Тази травма не предизвиква мозъчно сътресение, макар понякога
да е свързана с подобни оплаквания. В конкретния случай неврологичната симптоматика се
изразява в краткотрайна дезориентираност, продължаващо главоболие, светобоязън,
напрегнатост, вертижни прояви с гадене. Травмата налага спазване на лечебно-охранителен
режим за 2-3 седмици, в който срок оплакванията следва да отшумят. Продължаващи повече
от този срок оплаквания се диагностицират като Посттравмена церебрастения, или
Хронично посттравматично главоболие, или Постткомоционен синдром. Отделеният костен
фрагмент от прешлените представлява най-лекия вид фрактура на прешлен, не води до
неврологични усложнения, но удължава цялостния възстановителен процес. По отношение
установената при КТ изследване на поясен отдел на гръбначния стълб на 18.06.2019г. – 8
дни след травмата – нискостепенна протрузия на ниво Л4-Л5 без дискови хернирания и
запазен гръбначен канал вещото лице посочва, че тази протрузия е израз на поясна дискова
болест, проявява се с локални болки с хронично.ремитиращ характер и възрастта на ищцата
– 34 години няма решаващо значение за характера и – травматичен или нетравматичен. На
този въпрос не може да се отговори с категоричност. В изслушването си в съдебно
заседание вещото лице казва, че ищцата, макар млада, има начални дегенеративни промени
на гръбначния стълб и при наличието на фрактурата на двата прешлена се появяват
коренчово радикулни болки, като описаната радиколопатия не е единствено предизвикано
от травмата. Протрузията е израз на дискова болест и не е травматично състояние.
Дисковата болест започва от ранна възраст- около 20 години. Всяка една травма на
гръбнака, обаче, дава отражение в биомеханиката и статиката на гръбначния стълб. Ищцата
има доста изразено гръбначно изкривяване – гръдно поясна сколиоза, което не е във връзка с
травмата, но тя допринася допълнително до затруднение при продължително движение.
Вещото лице посочва, че при проведения на 17.06.2019г. преглед на ищцата са
3
описани оплаквания от болки и скованост в шийната област, обективно са установени силно
ограничени и болезнени движения в шийната и лумбалната област. Подобни оплаквания по-
късно не са документирани. Получената травма на шията има характер на навяхване, което е
причинило болки и страдания за срок до 25 дни. Няма основание да се приеме, че тази
травма е довела до трайно затруднение движенията на врата, т.е. за срок повече от 30 дни.
На ищцата е изписан и поставен имобилизиращ корсет /лумбостат/ и назначен постелен
режим. Получените фрактури на прешлени са довели до трайно затруднение движението на
снагата, респ. в затруднение в нормалното придвижване на ищцата приблизително за период
от 2-3 месеца. Първоначално ищцата е имала нужда от чужда помощ в извършването на
накои рутинни и ежедневни дейности. Продължителността на подлагане на щадящ откъм
физическа активност и натоварвания режим е до 6 месеца, а необходимостта от въздържане
от тежка физическа работа се препоръчва до 12 месеца. Ограничения във физическата
активност след този срок не се налагат. Вещото лице дава заключение, че е възможно да се
появява болков синдром в областта на кръста при промяна на времето и физическо
натоварване. Пълният възстановителен период за получените от ищцата травматични
увреждания има обща продължителност не повече от 12 месеца. При прегледа на ищцата
обективно се установяват свободни движения в поясния отдел, усложнения от травмата на
прешлените не се очакват за в бъдеще. Не се очаква и те да отключат и провокират и
появата и по-ранното развитие на дегенеративни заболявания в засегнатата поясна област.
Характерът и степента на установените травматични увреждания не предполагат
възможност за липса на пълно възстановяване и проява на остатъчна симпоматика занапред.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на майката на ищцата,
която казва, че когато отишла при дъщеря си в пирогов, я заварила на количка, бледа,
говорела трудно. Когато се прибрали, тя нямала сили да се движи, да говори, лежала
постоянно около 15-20 дни. Свидетелката и помагала да се храни, облича, мие. След 20-тия
ден започнала да се обслужва и сама. Не можела да движи кръста- бил като блокиран. От
тогава не спи, има кошмари, ходила на невролог и пила успокояващи лекарства. В главата
вече няма болки, но има периодично замайване и виене на свят – на около 20 дни. Работата
и е свързана със шофиране, но поради симпомите често спира, ръцете и се потят, притеснява
се да шофира. Не може да стои дълго права, защото я заболява кръста. Пие лекарства за
болките периодично.
При така установеното, се налагат следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 432 КЗ /чл. 226, ал.1 от КЗ/отм./ увреденият, спрямо
който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя. При сключена задължителна застраховка “Гражданска отговорност”
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди. Следователно застрахователят отговаря по риска “Гражданска
отговорност” за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането. Това е
така, защото при тази застраховка дължимите от застрахователя суми имат обезщетителен
характер и са предназначени да поправят вредите, настъпили в резултат на
застрахователното събитие.
Релевантните факти по предявения иск, за които тежест на доказване носи ищецът,
са: наличие на договор за застраховка „Гражданска отговорност“, сключен от ответника,
който да покрива риска от възникване на отговорност за вреди на посочения като виновен
водач на МПС; настъпил застрахователен риск по договора – причинени от застрахованото
лице на ищеца неимуществени /болки и страдания/ и имуществени вреди – претърпяна
загуба, свързани с притежаването или използването на МПС, за които застрахованият
отговаря съобразно българското законодателство; вид и размер на вредите, деликтната
отговорност на застрахования при ответника – виновно противоправно поведение на
застрахования при ответника при причиняване на застрахователното събитие, намиращо се
в причинна връзка с вредоносния резултат. В тежест на ответника е да докаже възраженията
си - /правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи/, включително и
4
възражението за съпричиняване при твърдените от него факти, на които се основава то.
По делото се установява безпротиворечиво наличието на застраховка „Гражданска
отговорност“ между ответника и собственика на увреждащия автомобил.
Доказани са предпоставките за ангажиране имуществената отговорност на ответника
за вредите, причинени от лице, чиято гражданска отговорност при ползването на автомобил
е покрита от валидна задължителна застраховка «Гражданска отговорност на
автомобилистите». От събраните по делото доказателства, вкл. Протокол за ПТП, решението
на наказателния съд и заключението на САТЕ се установява настъпването на процесното
събитие, механизма му, вината на водача, чиято гражданска отговорност е застрахована при
ответника. Установява се, че вина за произшествието има водачът на л.а. „Дачия Логан“ с
рег. № *******, който нарушил правилата за движение по пътищата, в резултат на което
причинил средна телесна повреда на ищцата - престъпление по чл. 343, ал.1, б. «б», пр. 2, вр.
чл. 342, ал.1, пр.3 НК, за което виновният водач е наказан с влязло в сила на 04.03.2021г.
решение, с което деецът е освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание. Това решение има същите последици, като присъдата и
съобразно чл. 300 ГПК е задължително за гражданския съд, който разглежда гражданските
последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца.
Недоказано е възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия. В т. 7 на ППВС № 17/63 г. е прието, че обезщетението за вреди от непозволено
увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като се
преценява единствено наличието на причинна връзка между поведението му и настъпилия
вредоносен резултат. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице винаги, когато с
поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за
възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този
начин и самите вреди.
Съдът не намира основания да зачете съпричиняване от страна на ищеца –
ответникът, чиято е доказателствената тежест не установи при условията на пълно и главно
доказване, че вредите са причинени и в резултат твърдяното нарушение от страна на
пострадалия – шофиране с превишена скорост и непоставяне на предпазен колан, доколкото
видно от заключенията на специализираните експертизи, дори при правилно поставен
предпазен колан и движение със съобразена скорост, това не би намалило травмите или
техния интензитет.
От показанията на свидетеля М., които съдът кредитира като последователни,
логични и съответстващи на останалите събрани по делото доказателства, и от
заключението на СМЕ се установяват и причинените увреждания на ищцата и причинната
им връзка с деянието. Установява се, че вследствие настъпилото произшествие ищцата е
претърпяла травматични увреждания, както следва: мозъчно сътресение без загуба на
съзнание, мекотъканни травми на главата и долните крайници, навяхване на врата,
отчупване на костни откършеци от предно-горните ръбове на два прешлена на гръбначния
стълб в областта на кръста. В резултат на тези увреждания са се обострили дегенеративни
промени в гръбначния и стълб – дискова болест и коренчево радикулови болки.
На основание гореизложеното, Съдът приема, че в процеса се установиха всички
елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД - противоправно, виновно поведение на
водача на застрахованото при ответника по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” моторно превозно средство, в причинна връзка с което са настъпилите
описани увреждания на здравето на ищцата. При така установеното, на основание чл. 432
КЗ ответникът дължи обезвреда на вредите от ПТП, причинени при управление на
застрахования при него автомобил.
Относно обезщетението за причинените неимуществени вреди:
Размерът на претърпените неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. По отношение на съдържанието на понятието справедливост, изведено в
5
принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД, е
налице задължителна съдебна практика, обективирана в ППВС № 4/1968 г., решение № 177
от 27.10.2009, т. по гр. д. № 14/2009 г. на ВКС, II т. о., решение № 334 от 10.10.2012 г. по гр.
д. № 1609/2011 г. на ВКС, IV г. о. и др., постановени по реда на чл. 290 ГПК. Посочената
съдебна практика постановява, че справедливостта, като критерий за определяне паричния
еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към
стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Затова справедливостта по
смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие и тя се извежда от преценката на конкретни
обстоятелства, които носят обективни характеристики. Принципът за справедливост изисква
в най-пълна степен компенсиране на вредите на увреденото лице. Този принцип изисква
индивидуална преценка на моралните вреди, причинени конкретно за ищеца, като се имат
предвид множество обстоятелства и взаимовръзки, установени по делото.
От заключението на комплексната СМЕ и показанията на свидетеля се установява, че
ищцата е получила сътресение на главния мозък, протекло без медицински данни за
настъпило безсъзнателно състояние /кома/; травма на шийния отдел на гръбначния стълб,
изразяваща се в навяхване; счупване на пети поясен /Л5/ и първи кръстцов прешлен /Ес1/ с
костни откършеци от предно-горните им ръбове, причинили трайно затруднение на
движенията на снагата и мекотъканни травми на главата и долните крайници, както и в
резултат на тези травми са се обострили съществуващи дегенеративни промени в
гръбначния и стълб – дискова болест и коренчево радикулови болки /съгласно заключението
на вещото лице увреждането на лумбосакралния нервен сплит с радикулопатия, което
представлява болка в поясната област на гръбнака, с излъчване към крайниците понякога,
хронично, с периодично обостряне и стихване на болката е състояние на ищцата, което не е
единствено предизвикано от травмата/. Травмите са причинили на ищцата интензивни болки
и страдания за срок до 30 дни, значителни – до два месеца и умерени – до 6 месеца. Била е за
кратко дезориентирана, изпитвала е главоболие, светобоязън, напрегнатост, вертижни
прояви /виене на свят/ с гадене. Поставен и е бил имобилизиращ корсет и назначен постелен
режим, който е спазвала за период от около 20 дни. Бил и е назначен щадящ откъм
физическа активност и натоварвания режим, който е необходимо да се спазва до 6 месеца, а
необходимостта от въздържане от тежка физическа работа се препоръчва до 12 месеца.
Имала е нужда от помощ при рутинни ежедневни дейности - да се храни, облича, мие, не е
работела. В резултат на травмата е страдала и от безсъние, кошмари, наложило се е
посещение на невролог и приемане на успокояващи лекарства. Не може да стои дълго права,
защото я заболява кръста. Пие лекарства за болките периодично. Според заключението на
вещото лице по СМЕ е възможно да се появява болков синдром в областта на кръста при
промяна на времето и физическо натоварване.
Като взе предвид тези обстоятелства, както и че пак според заключението на
специалиста пълният възстановителен период за получените от ищцата травматични
увреждания има обща продължителност не повече от 12 месеца, че при прегледа и
обективно се установяват свободни движения в поясния отдел, както и че усложнения от
травмата на прешлените не се очакват за в бъдеще, не се очаква и те да отключат и
провокират и появата и по-ранното развитие на дегенеративни заболявания в засегнатата
поясна област, като характерът и степента на установените травматични увреждания не
предполагат възможност за липса на пълно възстановяване и проява на остатъчна
симпоматика занапред, според неоспореното заключение на вещото лице, и като съобрази,
че лечението е било консервативно, не са извършвани медицински манипулации, операции и
т.н. и е приключило успешно и дългосрочната прогноза е благоприятна, като не се очакват
усложнения, възрастта на ищцата и социално-икономическите условия в страната и с оглед
безспорното между страните обстоятелство, че извънсъдебно ответното застрахователно
дружество е предложило на ищцата обезщетение в размер на 20 000 лв., което съдът приема
за извънсъдебно признание размера на вземането Съдът намира, че справедлив размер на
обезщетението, имайки предвид характера на уврежданията, претърпените в причинна
връзка с него болки и страдания и социално-икономическите условия в страната, е в размер
на общо 25 000 лева. Предявеният иск за обезщетение за причинените неимуществени вреди
6
е основателен и доказан в този размер, а над него – до предявения от 45 000 лв. като
частичен от цялото вземане от 65 000 лв. следва да се отхвърли.
Исковата претенция е за възмездяването на всички неимуществени вреди от
настъпилото застрахователно събитие. Предмет на спора е един деликт и настъпили от
него физически и душевни болки и страдания, които са неделима цялост и представляват
съвкупност от негативни преживявания на пострадалия. Физическото и психическото
състояние на потърпевшото лице в резултат на причинените със съответното деяние
увреждания не може да бъде преценявано фрагментарно, при разграничаване поотделно на
самостоятелна болка и страдание от всяка отделна физическа или психическа травма – в
случая осъществяващи медико-биологичните признаци на една средна и няколко леки
телесни повреди. С оглед на изложеното, сезиращата претенция е една. Исковете по всяка от
телесните повреди нямат характер на обективно съединени самостоятелни претенции. С
решение № 689/03.01.2011 год. по гр.д.№ 557/2009 год. на ВКС, IV ГО по повод на иск за
обезщетение на имуществени вреди от деликт е прието, че искът има едно основание и един
петитум като посочването на отделни пера не води до формиране на отделни основания на
отделни искове с отделен петитум и съответно – съдът следва да присъди общо обезщетение
за всички увреждания.
Основателна е и акцесорната претенция за присъждане на законна лихва върху
обезщетението, считано от предявяване на исковете до окончателното плащане, предвид
обусловеността и от изхода на спора по главните искове.
По отношение на претенцията по чл. 86 ЗЗД:
Няма спор, че отговорността на застрахователя е обусловена от тази на прекия
причинител на ПТП. Безспорно е също, че по общите правила за деликта и съгласно чл. 84,
ал. 3 ЗЗД делинквента се счита в забава от деня на непозволеното увреждане. Съгласно
изричната уредба обаче дадена в чл. 429 от новия КЗ относно съдържанието на договорните
задължения по договора за "Гражданска отговорност" следва да се приеме, че по силата на
законово установеното ограничение дължимата от застрахователя в полза на увреденото
лице законна лихва се начислява от момента, посочен в ал. 3 на чл. 429 КЗ. С други думи,
отговорността на прекия причинител за лихви, считано от датата на непозволеното
увреждане съществува, но същата (по силата на самия кодекс) се поема от застрахователя от
един по-късен момент, в който му е станало известно настъпването на застрахователното
събитие. Т.е. не е налице законова възможност в тежест на застрахователят да се възложат и
лихвите за времето от увреждането до уведомяването му за това. Именно в този смисъл е
нормата на чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, според която в застрахователното обезщетение се
включват само лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред
увреденото лице при условията на ал. 3. В ал. 3 са посочени две условия, ограничаващи
размера на претенцията за лихви - първото е тя да не надхвърля рамките на
застрахователната сума (лимити на отговорността) и второто условие е да се начисли от
датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по
реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. Горните изводи
не могат да се игнорират от правилото на чл. 497 вр. чл. 496 от КЗ. Тези норми установяват
отговорността на самият застраховател за плащане на законни лихви върху дължимо
обезщетение, която отговорност е резултат от неговата собствена забава. Тази лихва не е
обусловена от поведението на делинквента, нейният размер вече не е част от
застрахователната сума (визирана в чл. 429 КЗ), и не може да бъде ограничаван от размера
на последната. При изложените изводи законната лихва за забава, която следва да се
присъди на увреденото лице (ищцова страна) върху определеното обезщетение е от датата
на сезиране на застрахователя – най-късно на 28.06.2019г., когато е образувана
ликвидационната преписка по щетата при застрахователя. (като най-ранна в разглеждания
казус). При разглеждане на иск по чл. 432 КЗ е ирелевантно как тази законна лихва се
разпределя като отговорност в отношенията между застрахования и застрахователя. Ищецът
претендира лихва за забава от по-късен момент – 28.09.2019г. и с оглед гореизложеното
7
такава следва да се присъди.
По разноските:
При този изход на делото, ответникът дължи държавна такса върху уважения иск в
размер на 1 000 лв., както и сумата от 222.22 лв. разноски за вещо лице, съобразно
уважената част от иска.
Ищецът не е направил разноски по делото.
Пълномощникът и – адв. Адв. Я.Д. Д. от САК с ЛН ******* и код по БУЛСТАТ
******* претендира на основание чл. 38, ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение за
осъществената безплатна правна помощ, което следва да се присъди в размер на 1 044.44
лв., с оглед уважената част от иска /1 880 лв. дължими според предявения материален
интерес от 45 000 лв., умножено по уважената част от иска и разделено на предявения иск/.
Ответникът е направил разноски в размер на 600 лв. депозит за КСМСАТЕ и му се
дължи юрисконсултско възнаграждение, което съдът с оглед предявения материален
интерес и фактическата и правна сложност на делото определя в размер на 200 лв. – общо
800 лв. разноски, поради което на основание чл. 78, ал.3 ГПК ищецът следва да му заплати
сумата от 355.56 лв.
Мотивиран от горното, Съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 432 КЗ, вр. чл. 45 и чл. 86 ЗЗД ЗК „Л.И.” с ЕИК
******* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „******* да заплати на З. Б.
ЗДР. с ЕГН ********** с постоянен адрес с. Балша, Столична община, ул. ******* сумата
от 25 000 лв. /двадесет и пет хиляди лева/, представляваща застрахователно обезщетение за
настъпили вследствие ПТП на 10.06.2019г. по вина на водач на МПС „Дачия Логан“ с рег.
№ *******, застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ответника с полица № BG/22/118001765426 със срок на
застрахователно покритие 28.06.2018г.-27.06.2019г. неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от 28.09.2019г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска
над уважения размер до предявения от 45 000 лв., предявен като частичен от сумата от
65 000 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал.6 ГПК ЗК „Л.И.” с ЕИК ******* със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „******* да заплати в полза на СГС дължимата
държавна такса от 1 000 лв., както и сумата от 222.22 лв. разноски за вещо лице, съобразно
уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал.3 ГПК З. Б. ЗДР. с ЕГН ********** да заплати на
ЗК „Л.И.” с ЕИК ******* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „*******
направените от него разноски за тази инстанция, съразмерно с отхвърлената част от иска, в
размер на 355.56 лв.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” с ЕИК ******* със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „******* да заплати на адв. Адв. Я.Д. Д. от САК с ЛН ******* и код по БУЛСТАТ
******* на основание чл. 38, ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение за осъществената на
ищеца безплатна правна помощ в размер на 1 044.44 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8