РЕШЕНИЕ
№ 91
гр. Перник, 06.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20241720105464 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, депозирана от М. М. Г.. Ищецът
твърди, че е сключил договор за потребителски кредит от разстояние № ********** с
„Фератум България“ ЕООД за сума в размер на 800,00 лева. при ГПР 49,66%
(Договора). Допълва, че съгласно чл. 5 от Договора сумата по кредита следва да се
обезпечи с поръчител – „Фератум банк“. Твърди, че не е получавал преддоговорна
информация относно задължението да заплати възнаграждение за поръчителят. Твърди
също, че след сключване на Договора и усвояване на сумата, представител на
кредитора се свързал с него и настоявал да заплати допълнителна такса в размер на
400,00 лева.
Намира Договора за недействителен, тъй като не е получил преддоговорна
информация за размера на задължението по поръчителството. Поддържа, че
Договорът, както и този за поръчителство не е подписван от него, поради което не е
налице съгласие.
На следващо място намира Договора за недействителен на основание чл. 22
ЗПК, тъй като е в противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – не съдържа начина, по който
се изчислява ГПР. Приема, че сумата за възнаграждението за поръчител е следвало да
бъде включена в ГПР съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, но това не е сторено. По този начин
ГПР надхвърля законоустановения максимален размер, а посочването на по – нисък
според ищеца е заблуждаваща търговска практика.
С оглед на изложеното моли съда да постанови решение, с което да прогласи за
нищожен Договора, а в условията на евентуалност да прогласи за нищожна клаузата на
чл. 5 от този договор.
Претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор в срок. Не оспорва изложените от ищеца факти
относно сключването на договор за предоставяне на поръчителство, неговия предмет и
1
условия.
По същество на спора намира предявения иск за неоснователен. Разяснява
процедурата по кандидатстване и отпускане на кредит, поддържайки че за
кредитополучателят е налице избор относно осигуряване на гарант по Договора и на
база този избор автоматично се генерира образец на договор. Оспорва да не е
предоставяна преддоговорна информация на ищеца, като поддържа, че при избор на
гарант – Фератум банк, автоматично се калкулират и визуализират таксите, които се
дължат. Цялата информация се изпраща на посочения от кредитополучателя имейл,
който със СМС потвърждава сключването на договор при посочените условия. С тези
доводи оспорва твърдението за наличие на заблуждаваща търговска практика и
нарушение на чл. 143 ЗЗП, тъй като всички клаузи са индивидуално уговорени.
Относно договорът за гаранция, сочи че е възмездна сделка, която не е в
противоречие с императивните законови норми. Намира, че отговорността, която е
поета от поръчителя съответства на уговореното възнаграждение съпоставена с
поетото задължение, както и че това възнаграждение не подлежи на включване в ГПР.
Отново подчертава, че цялата необходима информация е предоставена на ищеца
и той е бил наясно, че дължи освен възстановяване на отпуснатата по кредита сума, и
лихва.
Оспорва да е надлежна страна по предявените искове
С оглед на изложеното моли съда да постановите решение, с което да отхвърли
изцяло исковата претенция.
Претендира разноски.
В съдебно заседание страните не се представляват. Депозират молби като
поддържат застъпените тези.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с евентуално съединени искове с правно
основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за прогласяване за нищожен на договор за
потребителски кредит от разстояние № ********** респективно клаузата на чл. 5 от
Договора, сключен между М. М. Г. и „Фератум България“ ЕООД.
От представените от ответникът писмени доказателства (ответникът за пореден
път не представя никакви, въпреки изричните указания на съда) съдът намира, че се
установява явно несъответствие, което пряко влияе на валидността на Договор за
потребителски кредит от разстояние № **********
Страните не спорят относно сключването на Договора, като от същия се
установява, че размерът на кредита е 800,00 лева, срок за погасяване – 30 дни и ГПР
49,85%. Теза данни съвпадат в двата екземпляра на Договор за потребителски кредит
от разстояние № **********, представен от ответника с молбите му от 16.12.2024 г. и
25.11.2024 г.
Налице е обаче съществено разминаване в частта, касаеща размера на
възнаградителната лихва. В Договора, представен с молбата от 16.12.2024 г. лихвения
процент е определен на 0,00% - фактически такъв няма, като сумата, която следва да
бъде върната е 800,00 лева. Такива са уговорките и в представената преддоговорна
информация.
В екземпляра, представен с молбата от 25.11.2024 г. е предвиден лихвения
процент е 3,38 %, равняващ се на 27,04 лева, като отново е предвидено връщане на
сума в размер на 800,00 лева.
2
Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна
форма на улеснение за плащане. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за
потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен
носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по
един за всяка от страните по договора.
В чл. 11, ал. 1 ЗПК са посочени реквизитите, които договора трябва да съдържа,
като особено внимание е отделено на т. 7 до т. 12 с оглед санкцията по чл. 22 ЗПК.
Настоящият състав приема, че в конкретния случай, ответникът не доказа да е
изпълнил императивните правила на чл. 11, ал. 1, т. 9 - лихвения процент по кредита, т.
10 - годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се
посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Това е така, защото
съдът констатира съществено несъответствие между двата екземпляра на един и
същи договор. Също така, при първия от посочените, съвпадащ с преддоговорната
информация (с уговорен размер на възнаградителната лихва в размер на 0,00%) е
посочено ГПР 49,85%, а в конкретния случай при липса на възнаградителна лихва и
други конкретни уговорени такси ГПР също следва да е 0,00% съобразно част 3, т. 2 от
преддоговорната информация. ГПР е неправилно посочено и другия документ, където
е предвидена лихва от 3,38 % - обективно верни изводи, за който не са необходими
специални знания.
Ето защо съдът приема, че Договора е нищожен на основание чл. 22 ЗПК и
искът следва да бъде уважен. При този извод, съдът не дължи произнасяне по
валидността на чл. 5 от Договора.
По разноските:
Ищецът е претендирал разноски и при този изход от спора по правилото на чл.
78, ал. 1 ГПК такива следва да му бъдат присъдени съобразно изхода от спора. Ищецът
е стори разноски в размер на 50,00 лева за държавна такса и 1800,00 лева за
адвокатско възнаграждение. Прави впечатление, че този ищец за първи път представя
доказателство за заплатен адвокатски хонорар, доколкото по всички други дела,
предявени преди това е ползвал безплатна правна помощ. Ответникът не е направил
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, поради което съдът следва да присъди посочените
суми. Останалата част от претенцията за разноски - 15,00 лева куриерски разходи и
0,68 лева банкови такси не подлежат на възстановяване, тъй като не са разноски по
смисъла на ГПК.
Ответникът също е претендирал разноски, но при този изход от спора такива не
му се дължат.
В светлината на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр.
чл. 22 ЗПК, че Договор за потребителски кредит от разстояние № **********,
сключен между М. М. Г., ЕГН ********** И с „Фератум България“ ЕООД, ЕИК
********* е недействителен поради противоречието му със закона.
3
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК с „Фератум България“ ЕООД да
заплати на М. М. Г. сума в размер на 1850,00 лева разноски в настоящото
производство.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4