РЕШЕНИЕ №
13.07.2020 г., гр.
Пазарджик
Пазарджишкият районен
съд, ХVІ граждански състав, в публично заседание на дванадесети юни две хиляди
и двадесета година в следния състав:
СЪДИЯ: МИРА МИРЧЕВА
СЕКРЕТАР: Иванка
Панчева
разгледа докладваното
от съдията гражданско дело № 1772 по описа на съда за 2019 година.
Производството е
образувано по иск, предявен от С.И.С. *** срещу Б. *** за осъждането на
ответника да заплати на ищеца сумата 5530 лв., представляващи 1/2 от стойността
на подобрения, извършени от него в имот, собственост на ответника, заедно със
законната лихва от предявяването на иска.
В исковата молба се
твърди, че ответникът и майката на ищеца С.П. са били съсобственици при равни
дялове на имота, но съсобствеността им е била прекратена с решение на съда от
2016 г. Ищецът бил живял в имота от дете. Между 15 юни 2014 г. и края на май
2015 г. той извършил в имота строително-монтажни работи – ремонт на покрива и
строеж на масивна ограда от бетон и тухли. Ремонтът на покрива се извършил на
15 юни 2014 г. и през май 2015 г., а строежът на оградата – от 20-ти до 28-ми
април 2015 г. Работите били извършени със знанието и без противопоставянето на
ответника, както и на майката на ищеца и се наложили, тъй като покривът
протекъл, а предходните огради били разрушавани от живеещи в съседство роми,
след което конете им започвали да влизат в двора. Общата стойност на ремонта
била общо 11060 лв., от които 3200 лв. за материали за покрива, 2000 лв. за
труд за покрива и 5860 лв. за материали и труд за оградата, а ищецът претендира
половината – съответстваща на онова, с което ответникът се е обогатил.
Искът е с правна
квалификация по чл. 61 от ЗЗД.
Ответникът е
представил отговор, с който оспорва иска изцяло. Заявява, че по принцип оспорва
извършването на подобренията, но с оглед процесуална икономия прави възражение
и за изтекла погасителна давност, тъй като те не са извършени след 2014 г. – по
делбеното дело самият ищец е разказал като свидетел,
че подобренията в имота са правени от него през 2013 г. Заявява още, че оспорва
всички писмени доказателства, представени от ищеца – оспорва и автентичността
им, и верността на материализираните в тях изявления на издателите, и датата
им. Заявява, че в делбеното производство и майката на
ищеца е предявила същата претенция за ремонта на покрива, но за сумата 2516 лв.
Твърди, че подобренията са извършени без негово знание, както и че ищецът е
живял в имота с майка си и ремонтът е бил финансиран с нейни средства, т.е.
семейни на ответника и майката на ищеца, знак за което е и това, че не се
представят фактури – ако такива съществуват, те вероятно са нейно име. По
делото за делбата П. е твърдяла, че за извършването на тези строителни работи е
ползван банков кредит и е сочела датите на два договора за кредит. Представя
писмени доказателства, иска разпит на свидетели, които да установят има ли
подобрения, от кого са правени и знаел ли е ответникът за тях; иска и
задължаване на ищеца да представи двата договора за кредит, както и на
разпечатки за движението по тях.
В хода на делото страните чрез
своите пълномощници – адвокати поддържат становищата
си. След устните състезания представят писмени защити.
В своята писмена
защита ищцовата страна излага доводи за доказаност на своите фактически твърдения и недоказаност на
тези на ответника. В частност заявява, че строително-ремонтните работи са били
уместно предприети, че не се е доказало ответникът да не е знаел или да се е
възпротивил на извършваните ремонти, не се е доказало да са извършени в
по-ранен период от 2014 г. с оглед погасителната давност – в тази връзка не
следва да се кредитират показанията на свидетелите Г. и К., защото те се
опровергават от останалите доказателства, а още повече, че К. впоследствие е
заявил, че не е сигурен. Сочи още, че не следва да се сподели мнението на
вещото лице, че строително-ремонтните дейности по покрива са разходи по
поддръжката му и не водят до увеличаване на стойността на имота – при ремонта
всъщност са направени нововъведения, които не са били налице преди и които
подобряват качествата на покрива. По отношение на местоположението на оградата
– във или извън регулационните и имотните граници заявява, че не следва да се
кредитира заключението на вещото лице за излизане извън имотните граници, тъй
като самото вещо лице не е било сигурно без геодезическо
заснемане къде точно преминава имотната граница, а колкото до излизането извън
регулационните граници – то също е без значение, тъй като до делба между
страните е бил допуснат целият имот и стойността му е била определена с оглед
наличието на оградата, т.е. ответникът се е възползвал от увеличената от
оградата стойност на имота.
Ответната страна
заявява, че ответникът, който от малък е живял в имота със съгласието на
собствениците му (неговата майка и втория и съпруг), има положението на заемател. За него намира приложение разпоредбата на чл. 245
от ЗЗД – твърди се от самия него и се потвърждава от показанията на майка му,
че ремонтът на покрива е бил „крайно наложителен“, в къщата не можело да се
живее, без да се извърши този ремонт. След като по това време ищецът е живеел
сам в имота, а собствениците живеят в гр. Б., следва извод, че разноските по
този ремонт са ползвали ищеца и са му дали възможност да продължи да ползва
имота. Същото се отнася до оградата – в исковата молба се твърди и свидетелката
П. потвърждава, че се е налагало построяването и, защото предишните две огради
– метална мрежа и дървени колове, били откраднати, в имота непрекъснато са влизали
конете и кучетата на живеещите наблизо цигани, а и самите цигани също влизали.
Сочи още, че следва да се има предвид обстоятелството, че в исковата молба се
твърди, че ищецът е извършил подобрения в УПИ-5 в кв. 3 по плана на с. М.К..
Предметът на спора се въвежда с исковата молба и тук това е урегулираният
поземлен имот, а предвид установеното, че имотът излиза изцяло извън
регулационните граници, а частично – и от имотните, следва да се направи извод,
че в урегулирания поземлен имот подобрения няма. Не може да се поддържа, че при
описанието на имота ищецът е допуснал непълнота и че тази непълнота е без
значение за изхода на делото. От страна на извършените работи, чието заплащане
се претендира, предмет на делото пък не е поставянето на челни дъски на
покрива, които липсват в исковата молба – заключението на вещото лице за тях не
следва да се взема предвид. По отношение на доказателствата ответната страна
заявява, че като свидетел по делбеното дело самият
ищец е заявил, че ремонтите са правени през 2013 г., както и че по настоящото
дело той не е доказал оспорените от ответника автентичност, вярност и дати на
представените квитанции и фактури за материалите за ребонта
на покрива и за строежа на оградата. Излагат се доводи за това, че тези
документи не доказват нито плащане, нито доставка на материалите, нито датата
на тези събития, няма данни, че са осчетоводени при дружествата издатели, и
т.н. За представените извлечения от банкови сметки се сочи, че ищецът е
изтеглил през март 2014 г. сумата 1000 лв. от предоставен кредит, а в
следващите месеци (май-октомври 2014 г.) - още общо 1859 лв. Става дума за
сметката, по която той получава и трудовото си възнаграждение и не е възможно с
тези пари той да се е издържал и да е финансирал ремонта, при положение, че
само на работниците за ремонта на покрива, според показанията на единия от тях,
са платени 2000 лв. За 2013 г. извлечение от сметки не е представено. Изводът
според ответника е, че или ремонтът е извършен преди 2014 г., или е финансиран
не от ищеца, като и в двата случая искът следва да се отхвърли.
От фактическа страна
по делото се установява следното:
Ответникът и майката
на ищеца С.П. са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен през м. ноември 2015 г.
Двамата са притежавали три общи имота, придобити по време на брака им – къща с
1/2 идеална част от дворно място в с. М.К., общ. Б., апартамент в гр. Б., който
изпълнявал функцията на семейно жилище, и процесния имот – къща с дворно място
в с. К., където от години живеел ищецът – първоначално със своята баба по
майчина линия, а след нейната смърт през 1999 г. – сам. До началото на месец
октомври 2015 г. С.П. обитавала семейното жилище в гр. Б., а след това се
преселила при сина си в с. М.К..
Дворното място в с. М.К.
е с обща площ 882 кв.м. и попада с по-голямата си част в регулация, но 126
кв.м. от него са извън регулационните граници. В исковата молба то е описано по
следния начин: „поземлен имот (дворно място) с площ от 743 кв.м., съставляващ
УПИ VII-5 в кв. 3 по плана на с. М.К., ведно с изградена в него двуетажна
жилищна сграда и масивна стопанска постройка, при граници на имота: улица, УПИ
VI-4, земеделска земя и УПИ VIII-6“. Видно от скицата, представена по делото,
земеделската земя граничи с процесния имот откъм частта му, която е извън
регулация. В решението за извършването на делбата имотът е описан като УПИ с
площ 743 кв.м. и оставащи извън регулация 229 кв.м.
Установено е, а и не
е спорно само по себе си, че в имота наистина е бил извършван ремонт на покрива
и е построена масивна ограда в дъното му (северозападната му страна). Ответната
страна оспорва не самото извършване на тези работи, а времето на извършването
им, като твърди по-ранен момент и погасяване на вземането по давност, както и оспорва,
че са извършени със средства на ищеца.
Няма разминаване
между изброените в исковата молба строително-монтажни работи по покрива и
онези, които вещото лице сочи в заключението си. Поставянето на челни дъски
очевидно се обхваща от израза в исковата молба „изграждане на нова дървена
конструкция“.
От заключенията на
вещото лице по делото се установява, че ремонтът на покрива не увеличава
стойността на имота, а представлява поддръжка на вещта. Този извод се
потвърждава, както се сочи и от ответната страна, от показанията на
свидетелката П., според която ремонтът бил крайно наложителен, защото покривът
течал и можел да се саморазруши. Нито заключението,
нито други данни по делото, в т.ч. показанията на свидетеля Д., подкрепят
извода на ищеца, че става дума не за запазване на имота чрез подмяна на
износени елементи от покрива, а за подобряване на качествата и увеличаване на
стойността му. Разноските за самите ремонтни работи според вещото лице са в
размер 3504,28 лв.
По отношение на
масивната ограда се установява, че тя попада изцяло извън урегулираната площ на
поземления имот – в неурегулираната му част, а отчасти – и извън имота, но
вещото лице е заявило, че без геодезическо заснемане
не е в състояние да каже каква част от общата и дължина от 35 м. попада извън
имота.
Оградата е построена
от тухли с основа бутобетон и е висока около 2,20 м. над земята, а около 1 м.
от основите попада под земята. Съдът кредитира заключението на вещото лице С.Б.
относно материала на основите, тъй като то заявява, че е проверило това с
извършване на изкоп, и не кредитира показанията на свидетеля И. Ц., според
когото в оградата не е влаган бутобетон, а само бетон и тухли. Неточността в
показанията може да се обясни с различни причини, в това число с обикновена
неточност на спомените заради изминалия период от (поне) 6 години. В
представените по делото квитанции, предявени на свидетеля и издадени от неговия
работодател, не е написан точният материал, а единствено „направа на ограда“. В
протокола, също представен по делото, наистина се споменава бетон. Все пак
следва да се счетат за верни данните на вещото лице от физическата проверка на
място.
Увеличението на
стойността на имота в резултат на направата на оградата според вещото лице
възлиза на 4600 лв., а стойността на СМР по построяването на оградата – на 5020
лв. При оценяването на увеличението на стойността вещото лице, видно от
мотивите на заключението и от поясненията в съдебно заседание, не е взело
предвид факта, че оградата попада извън регулация, част от нея – извън имота, и
че за нея е възможно да не е имало издадено строително разрешение.
С решение на
Пазарджишкия районен съд от 2018 г., постановено по иск, предявен през 2016 г.,
е извършена делба на съсобствените след развода
имоти, като в дял на С.П. са поставени имотът в село М.К. и лек автомобил, а в
дял на Б.М. – имотите в с. М.К. и гр. Б., при уравнение на дела в пари, платими
от М. на П.. При оценката на делбените имоти е взето
предвид увеличението на стойността на имота в с. М.К. в резултат на
построяването на оградата. С молба по това дело С.П. чрез свой пълномощник
адвокат е направила „искане за намаляване пазарната стойност на имота в с. М.К.
със стойността на подобренията, направени от сина на ответницата С.П.“, между
които ремонт на покрива на стойност 2516 лв. и направа на плътна ограда на
стойност 5860 лв. Претенцията не е била приета за разглеждане в делбеното производство.
Съдът намира за
доказано, че ремонтът на покрива и построяването на оградата са извършени в
периода, който се твърди в исковата молба, а не по-рано. Вярно е, че двамата
свидетели К. и Г. – вещи лица съответно в делбеното
производство и в друго производство между бившите съпрузи – заявяват, че
ищецът, заварен на място при огледа, им е посочил 2013 г. като година на
построяването; при това става дума за различни огледи по различно време. Тези
данни обаче се опровергават от представените квитанции и стокова разписка,
както и от показанията на свидетелите Ц. и Д., още повече, че К. при
допуснатата от съда очна ставка с ищеца наистина заявява, че не помни и не е
сигурен. Вярно е, че фактурите и стоковата разписка нямат формална доказателствена сила по отношение на удостовереното в тях,
включително датите, т.е. не обвързват съда и страните да приемат за вярно
удостовереното, докато не се докаже обратното; това обаче не означава, че тези
документи нямат никаква доказателствена стойност.
Наред с останалите доказателства по делото те на общо основание могат да служат
като доказателство за удостовереното в тях. Издателите на тези документи не би
следвало да са заинтересовани (и то – и тримата едновременно) да внесат в тях
неверни данни, за да направят услуга на ищеца, нарушавайки правилата за
съставяне и счетоводно отразяване на документи. Малкият размер на изтеглените
от ищеца през 2014 г. парични суми от банковата му сметка, по която се превежда
трудовото му възнаграждение, може да се обясни например с плащане на част от
възнаграждението му недокументирано и в брой, каквато практика все още се
среща, или с други причини.
Опитът на С.П. да
предяви претенция за подобрения в делбеното дело не е
била свързана с нейно твърдение, че подобренията са направени от нея –
напротив, и там тя е заявила, че подобренията са направени от нейния син. Това
нейно изявление в предходен процес, и то такъв, в който тя няма специален
интерес да твърди извършване на подобренията от другиго, също в известна степен
подкрепят извода, че С. е този, който е организирал и финансирал ремонта на
покрива и постояването на оградата. Разликата в посочените стойности на ремонта
на покрива по делбеното и по настоящото дело (за
оградата претендираната стойност е една и съща и е
равна на сбора от сумите по квитанциите) също не може да доведе непременно до
извод, че не С. е направил тези подобрения. Не е ясно как точно ищецът е
формирал претендираните суми за ремонта на покрива,
но нито една от двете не съвпада напълно с представените от него документи и
следователно едва ли разминаването се обяснява с последващо
нагаждане на сумата към документи с невярно съдържание, с които той хипотетично
впоследствие се е снабдил. Каквато и да е причината за разминаването, показанията
на свидетеля Д. и представените документи от 2014 г. са достатъчни, за да се
приеме, че и този ремонт е бил извършен през 2014 г.
Ответникът, както се
установява от показанията на свидетелката П., не се е противопоставял на
ремонтите и подобренията в имота, още повече, че до 2015 г. двамата съпрузи са
живеели все още заедно.
При така установените
факти съдът направи следните правни изводи:
Приложима към
настоящия случай е разпоредбата на чл. 61, ал. 2 от ЗЗД: ищецът е предприемал
извършените действия и в собствен интерес, тъй като той е бил този, който е
живеел в имота и се е ползвал през цялото време от ремонтите и подобренията.
Собственикът в този случай отговаря само до размера на обогатяването си.
Тъй като съдът прие
от фактическа страна, че ремонтите и подобренията са извършени по времето,
което ищецът твърди – след м. май 2014 г. – възражението за изтекла погасителна
давност е неоснователно.
Следва да се сподели
становището на ответната страна за приложението на чл. 245 от ЗЗД към разходите
за ремонта на покрива. Ясно е и не е спорно, че живеенето на ищеца в къщата в
с. М.К. е станало със съгласието на двамата и собственици – неговата майка и
бившия и съпруг. Предоставянето на вещ за ползване има характер на заем за
послужване. На основание посочения текст разноските по поддръжката на имота за
дългия период, в който ищецът живее там сам, следва да останат за негова
сметка. В тази част искът следва да се отхвърли. Подобрения по покрива,
увеличаващи стойността на имота, не се установи да са направени. Не може да се
приеме и че става дума за „извънредни разноски“ по смисъла на чл. 245 от ЗЗД –
повредите по покрива не са причинени от извънредно събитие, а износването на
покрива за времето от пълнолетието на ищеца, от който момент неговата майка
вече няма правно задължение да му осигурява жилище, до 2014 г. е достатъчно, за
да доведе до нуждата от този ремонт.
Колкото до масивната
ограда, съдът счита за неоснователно възражението на ответната страна, че тя е
извън предмета на спора, тъй като не се намира в описания в исковата молба
урегулиран поземлен имот. Ясно е, че ищецът има предвид целия имот – както
частта му, която е в регулация, така и останалата му част, в противен случай
най-малкото не би посочил като граница земеделската земя, с която урегулираната
му част не граничи.
Оградата е построена
без нужните строителни книжа и не може да бъде узаконена. Чл. 48, ал. 8 от ЗУТ
не позволява да се строят масивни огради извън регулационните граници на
населените места.
В същото време тази
ограда обективно увеличава стойността на имота. Това важи и за частта ѝ,
която би попадала извън имотните граници – наличието ѝ
облагодетелства отново този имот и увеличава неговата стойност, а не тази на
съседната земеделска земя, в която евентуално би се оказало, че попада.
Съобразно постановление на пленума на ВС № 6/74 г. „подлежащите на премахване
незаконни строежи не се заплащат, освен ако собственикът на имота желае да ги
запази. При определяне стойността им в такъв случай се държи сметка за евентуалното
им премахване...“ .Това постановление има за предмет правата конкретно на
владелците на имоти, направили подобрения, но в тази част няма причина даденото
от него разрешение да не се прилага и за държателите.
Няма изрична
регламентация или общи правила, изработени от практиката, как собственикът
следва да е показал, че желае да запази подобренията, а се преценява според
конкретния случай. Ответникът Б.М. се е възползвал изцяло от увеличението на
стойността на неговия дял, като това увеличение е пресметнато при уравнението
на дяловете при делбата, при това без да се взема предвид при оценяването
евентуалното заплашващо бъдещо премахване на оградата. Той е получил пълната
стойност на увеличението, както ако оградата беше законно построена, и по-нататък
е без значение за него дали незаконно построената ограда ще бъде премахната.
Затова и следва да се присъди пълното увеличение на стойността в размер 1/2 от
4600 лв., или 2300 лв., с които той се е обогатил за сметка на ищеца. За
разликата искът следва да се отхвърли.
По изложените
съображения съдът
РЕШИ:
Осъжда ответника Б.С.М.,
ЕГН **********,***, да заплати на ищеца С.И.С., ЕГН **********,***, сумата 2300
лв., представляваща увеличение на стойността на дела на ответника в недвижим
имот – дворно място в с. М.К. с площ от 743 кв.м., съставляващ УПИ VII-5 в кв.
3 по плана на с. М.К. и оставащи извън регулация 229 кв.м., ведно с изградена в
него двуетажна жилищна сграда и масивна стопанска постройка, при граници на
имота: улица, УПИ VI-4, земеделска земя и УПИ VIII-6, в резултат на изградена
от ищеца масивна ограда в дъното на дворното място, заедно със законната лихва
върху сумата, считано от 03.05.2019 г. до изплащането на сумата, като отхвърля
иска за разликата до 5530 лв., съответстващи на направените разноски от ищеца
като държател на имота за изграждането на масивната ограда и за ремонт на
покрива на жилищната сграда, съобразно дела от 1/2 на ответника в собствеността
на имота към момента на извършването на разходите.
Осъжда Б.С.М. да
заплати на С.И.С. сумата 549,50 лв., представляваща разноски по делото.
Осъжда С.И.С. да
заплати на Б.С.М. сумата 292,04 лв.,
представляваща разноски по делото
Решението подлежи на
обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия: