Решение по дело №4312/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2937
Дата: 12 май 2020 г. (в сила от 13 февруари 2021 г.)
Съдия: Радост Красимирова Бошнакова
Дело: 20191100104312
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 март 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 12.05.2020 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-29 състав, в публично съдебно заседание на пети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТ БОШНАКОВА

 

при секретаря Ирена Апостолова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 4312 по описа на съда за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове по чл. 49 във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът Е.Д.М. навежда в исковата молба и уточняващи я молби следните обстоятелства за обосноваване на исканията: умишлено неизпълнение от разследващия полицай по досъдебно производство № ДП 375/2013 г. на Главна дирекция „Национална полиция“, върху работата на която не е осъществен достатъчен контрол от МВР, на задълженията по чл. 141, ал. 2 от НПК за незабавно предоставяне в качеството му на участник в наказателното производство (обвиняем) и на неговия защитник на протокол от 17.01.2014 г. за разпит на свидетел с тайна самоличност – идентификационен номер 68; нарушаване на правото му на защита и правните му очаквания в неговото съзнание от регламентираните му права по чл. 141, ал. 2 от НПК като участник в наказателното производство в резултат от невъзможността му лично или чрез своя защитник да зададе въпроси на свидетеля; претърпяване на неимуществени вреди, изразяващи се в психически тормоз. Претендира от всеки от ответниците ГДНП и МВР обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер на по 50000 лева, заедно със законната лихва от 17.01.2014 г. до окончателното изплащане на обезщетенията.

Ответниците М.во на В.Р. (МВР) и Главна дирекция „Национална полиция“ (ГДНП) в законоустановения срок оспорват така предявените искове. Ответникът МВР навежда възражения за нередовност на исковата молба поради липса на изложени фактически твърдения за незаконосъобразни действия и/или бездействия от служители на М.вото, от които да са настъпили неимуществени вреди за ищеца, недопустимост на исковете срещу него, тъй като не е пасивно легитимиран да отговоря по тях, а по същество – възражения за тяхната неоснователност, тъй като МВР не е налице пасивно материалноправно легитимиран да отговоря по исковете и същите са недоказани. Ответникът ГДНП навежда възражения за неоснователност на предявените претенции. Претендират разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени всички доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за следното:

Предявени са искове по чл. 49 във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Неоснователни са възраженията на ответника МВР за нередовност на исковата молба и недопустимост на производството по отношение на него. От ищеца са изложени обстоятелства, обосноваващи търсената от него имуществена отговорност по отношение на всеки от ответниците извън лимитативно регламентираните хипотези на ЗОДОВ, като за ответника МВР същата е обоснована и с твърдения за неосъществен достатъчен контрол на възложените на ГДНП правомощия по разследването на престъпления, който съгласно чл. 36, ал. 2, т. 1 във вр. чл. 6, ал. 1, т. 3 от ЗМВР е предоставен на главния секретар на МВР, а и процесуалната легитимация на страните по производството се обуславя от заявените от ищеца твърдения за принадлежността на спорното материално право, претендирано в случая от него. Съответствието между процесуалноправната легитимация, извеждана от твърденията на ищеца, и материалноправната легитимация, даваща отговор за титулярството на гражданското правоотношение, е въпрос по съществото на спора, който съдът изследва с решението и който обосновава основателността, но не и допустимостта на исковете.

Когато вредоносните последици настъпват от действие или бездействие на лице, на когото е възложено да извършва определена работа, правният субект, който е възложил тази работа, следва да носи уредената в чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД гаранционно-обезпечителна отговорност за виновното деяние (действие или бездействие) на лицата, на които е възложил работата. Следователно, за да възникне отговорността на възложителя за причинени вреди при или по повод на уговорената работа, трябва да са настъпили следните материалноправни предпоставки в съотношение на кумулативност: деяние (действие или бездействие); противоправност - несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение; вреди; причинно-следствена връзка между противоправното поведение и настъпилите вреди; вина на делинквента, която съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 от ЗЗД оборима презумпция се предполага и виновното лице да е причинило вредите при или по повод на изпълнение на възложената работа.

Не е спорно между страните, а и от представените писма по в.н.о.х.д. № 102/2018 г. по описа на АСНС и по к.н.о.х.д. № 108/2019 г. по описа на ВКС се установява, че е образувано и водено досъдебно производство № 375/2013 г. по описа на ГДНП, по което е бил проведен разпит на свидетел с тайна самоличност – идентификационен номер 68. Твърденията на ищеца Е.М. за противоправно поведение на ответниците се изразяват в умишлено неизпълнение от разследващия полицай при ответника ГДНП по досъдебното производство, съответно от неосъществен достатъчен контрол от ответника МВР за изпълнение на задълженията по чл. 141, ал. 2 от НПК за незабавното му предявяване в качеството на участник в наказателното производство (обвиняем) и на неговия защитник на препис от протокола за разпита на свидетеля с тайна самоличност. Несъмнено упражняването на предоставената възможност на обвиняемия да прави доказателствени искания, включително и да задава въпроси по реда на чл. 141, ал. 2 от НПК е част от общия обем на процесуалните му права по чл. 55 от НПК. От събраните по делото доказателствени средства (писма и медицински документи) обаче не се установи препис от протокола за разпита на свидетеля с тайна самоличност да не е предявен на ищеца и на неговия защитник в досъдебното производство, респ. да им е препятствана възможността да задават въпроси на свидетеля или евентуалната липса на такива към свидетеля с тайна самоличност да не е резултат от следваната защита срещу повдигнатото обвинение, а от изложеното следва извод за неустановеност на противоправно поведение на разследващия полицай по досъдебното производство.

Не са ангажирани доказателства по производството и за твърдяните от ищеца Е.М. неимуществени вреди, изразяващи се в психически тормоз, и за причинно-следствената им връзка със соченото от него противоправно поведение. Представените медицински документи за установено от лекуващия лекар здравословно състояние на ищеца през различни периоди от време не установяват негово страдание върху психиката му, довело до депресивно състояние и недоверие в държавните институции, и при това такова страдание да е в пряка и непосредствена последица именно от наведеното от ищеца противоправно деяние, препятствало упражняването на правото му защита в досъдебното производство.

Поради недоказаност на противоправно деяние (в случая бездействие) по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, осъществено от лице, на когото да е възложена работата по разследването на престъпленията, респ. по контрола на тази основна дейност на МВР от ответниците следва изводът и за невъзникването на отговорността на възложителя по чл. 49 от ЗЗД. По тези съображения така предявените осъдителни искове следва да бъде отхвърлени изцяло.

С оглед изхода на спора и своевременно направените искания на основание чл. 78, ал. 3 във вр. с ал. 8 от ГПК ищецът Е.М. следва да бъде осъден да заплати на всеки от ответниците сумата от 100 лева, представляваща разноски по производството за юрисконсултско възнаграждение.

Тъй като претенциите на ищеца, получил правна помощ, са отхвърлени изцяло, не са налице и предвидените в чл. 78, ал. 7 от ГПК предпоставки за присъждане на изплатеното от НБПП преди приключване на производството адвокатско възнаграждение на процесуалния му представител, за което е направено искане от бюрото с молба от 24.01.2020 г.

По изложените съображения Софийски градски съд

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ  Предявените от Е.Д.М., ЕГН **********, с адрес: ***, против М.во на В.Р., с адрес: гр. София, ул. *********, и Главна дирекция „Национална полиция“ на МВР, с адрес: гр. София, бул. *********, искове по чл. 49 от ЗЗД за заплащане на сумата 50000 лева от всеки от тях, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от неизпълнение от разследващ полицай по досъдебно производство № 375/2013 г. по описа на Главна дирекция „Национална полиция“ на задължения по чл. 141, ал. 2 от НПК за незабавно предявяване на протокол от 17.01.2014 г. за разпит на свидетел с тайна самоличност - идентификационен номер 68, на обвиняемия по производството и на неговия защитник, с възможност за тях писмено да поставят въпроси на свидетеля, заедно със законната лихва върху тази сума от 17.01.2014 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Е.Д.М., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на М.во на В.Р., с адрес: гр. София, ул. *********, на основание чл. 78, ал. 3 във вр. с ал. 8 от ГПК сумата 100 лева – разноски по производството за юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА Е.Д.М., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Главна дирекция „Национална полиция“ на МВР, с адрес: гр. София, бул. *********, на основание чл. 78, ал. 3 във вр. с ал. 8 от ГПК сумата 100 лева – разноски по производството за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

 

 

СЪДИЯ: _________

Р. Бошнакова