МОТИВИ:Тъжителят В.С.И. *** подсъдимия А.И.А. *** престъпление по
чл.146 ал.1 от НК.
В
тъжбата се излага, че тъжителят живее в с.Г., Ловешка област, а подсъдимият живее
в същото село на ъгъла на две улици-„Н.П.“ №1 и „Еделвайс“ 12. Твърди, че от
страната на първата улица дворът на подсъдимия граничи с имот №030036 с площ от
2,363 дка, местността „Говнуша“, който от години се ползвал от управляваното от
брата на тъжителя дружество, като през 2020 година бил засаден с тикви. Твърди,
че на 08.08.2020 година, вечерта около 19,30 часа посетил фермата си, която се
намирала в съседен имот на улица „Н.П.“ №7 и била срещу къщата на подсъдимия.
Твърди, че влязъл в имота и отишъл да провери дали има тикви, като при него
дошла и свид.Г.Б., която живее на №7 и работи в животновъдния обект на фирмата
на брат му, регистриран там. Твърди, че в този момент от към неговия двор се
показал подсъдимият А. и попитал тъжителя какво прави там и му казал да се
маха, при което тъжителят му отговорил, че това е негов имот. Твърди, че
подсъдимият А. го нарекъл „мошеник такъв, аз да кося, а ти да вземаш
субсидиите“, нарекъл го „крадец“ и го напсувал с думите „да ти еба мамата“.
Твърди, че тези думи били чути от свид.Б . Твърди, че с деянието си подсъдимият
накърнил достойнството му, злепоставил го пред присъствалата Б и предизвикал в него негативни преживявания и
емоции.
Моли да бъде признат
подсъдимият А. за виновен за посоченото по-горе престъпление по чл.146 ал.1 от НК и да му бъде наложено справедливо наказание, както и да бъде приет за
съвместно разглеждане и предявения граждански иск и да бъде осъден да му
заплати сумата от 1000 лева за причинените му неимуществени вреди от деянието.
Позовава се на писмени и гласни
доказателства.
Подсъдимият А. се явява в съдебно
заседание, дава обяснения, като твърди, че въпросния ден не е бил в дома си, а
заедно със сина си, зет си и други лица са били в местност, извън селото, за да
събират люцерна за животните на неговите родители и се е прибрал късно вечерта
около 09,00-09,30 часа. Твърди, че този ден не е виждал тъжителя, че не са
имали разправия. Твърди, че на 08.08.2020 година е било топло, че е било валяло
предния ден, че люцерната е била влажна, че са обърнали същата и след това са я
събирали и прибрали. Твърди, че въпросния ден не бил виждал и свид.Б , която
живее срещу него, както и че в нейния двор гледали животни на тъжителя. Твърди,
че по рождение има проблеми със слуха. Моли да бъде оправдан по повдигнатото му
обвинение. Чрез своя адвокат-защитник моли да бъде признат за невиновен и
оправдан по повдигнатото му обвинение, тъй като същото не било установено от
обективна и субективна страна, както и да бъде отхвърлен предявения граждански
иск.
От събраните по делото
доказателства-обясненията на подсъдимия, показанията на разпитаните по делото
свидетели-Г.М.Б.,М.М Б , А. А. И., Б.М.М.,
Ф.М.А.а, М.О.А.а, Р.Ж.М., М.О М , Д Н М , заключението на съдебно-медицинската
експертиза, приетите и приложени по делото писмени доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
Тъжителят В.И. и подсъдимият А.А. ***.
Подсъдимият живее на улица „Н.П.“ №1 като дворът му граничи с имот, който се
ползвал от брата на тъжителя и през 2020 година бил засаден с тикви.
На 08.08.2020 година, вечерта около 19,30 часа тъжителят
посетил фермата, която се намирала в съседен имот на улица „Н.П.“ №7 и била
срещу къщата на подсъдимия, като влязъл в имота и отишъл да провери дали има
тикви, като при него дошла и свид.Г.Б., която живее на №7 и работи в
животновъдния обект на фирмата на брат му. В този момент от към неговия двор се
показал подсъдимият А. и попитал тъжителя какво прави там и му казал да се
маха, при което тъжителят му отговорил, че това е негов имот. Веднага след това
подсъдимият А. го нарекъл „мошеник“, нарекъл го „крадец“ и го напсувал с думите
„да ти еба мамата“, при което тъжителят се отдръпнал.
Изложената фактическа обстановка, съдът приема за
безспорно установена от показанията на разпитаните по делото свидетели-Г.М.Б.,М.М
Б , Ф.М.А.а, тъй като и тримата
свидетели по делото са очевидци на деянието на подсъдимия и са категорични в
съдебно заседание, че именно подсъдимият А. е попитал тъжителя какво прави там
и му казал да се маха, както и че нарекъл тъжителя „мошеник“, „крадец“ и го
напсувал с думите „да ти еба мамата“. Съдът приема за обективни показанията на
посочените свидетели, тъй като същите са очевидци на случилото се и са
категорични в съдебно заседание, че подсъдимият е изрекъл посочените обидни
думи по адрес на тъжителя. От показанията на свид.Б М се
установява, че няколко дни след инцидента сина на подсъдимия е пристигнал в
къщата на М , където се е намирал и тъжителя, че двамата са разговаряли и сина
на подсъдимия е разбрал за извършеното от баща му, изгледал е тъжителя и свид.М
„шокиращо“, заявил е че как така баща му
ще говори такива неща, както и че баща му е бил подтикнат от С.. Съдът приема
за обективни показанията на посочените свидетели, тъй като същите са в
логическа последователност, правдоподобни са и взаимно допълващи се и подкрепят
изцяло твърдяното от самия тъжител в тъжбата. В тази връзка следва да се
посочи, че действително Г.Б. работи в стопанството на тъжителя, а другите
свидетели са нейни роднини, но съдът приема, че няма как обаче да не се
кредитират показанията им, които са безпротиворечиви, последователни, подробни
и логични и най-вече изхождат от очевидци на деянието.
По делото е назначена съдебно-медицинска експертиза,
което заключение съдът изцяло възприема и кредитира и от което се установява,
че подсъдимият А. има увреждане на слуха, че слухът и на двете уши е увреден в
степен на „практическа глухота“, че има затруднения при чуването и разбирането
на речта при водене на делото, предвид разстоянието от него до другите
участници, носенето на маски и допълнителните прегради, които му пречат да чува
и разбира говорната реч, че шумовете в съдебната зала от електронни устройства
и компютри му пречат да възприема правилно речта.
Съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимия А., че
на 08.08.2020 година не е бил в дома си, а заедно със сина си, зет си и други
лица-свидетели по делото са били в местност, извън селото, за да събират
люцерна за животните на неговите родители и се е прибрал късно вечерта около
09,00-09,30 часа, че този ден не е виждал тъжителя, че не са имали разправия и че
въпросния ден не бил виждал и свид.Б , тъй като тези негови обяснения изцяло
противоречат на показанията на посочените по-горе свидетели, на които съдът
изцяло дава вяра.
В тази връзка следва да се посочи, че съдът не дава
вяра и на показанията на посочените от страна на подсъдимия и разпитани в
съдебно заседание свидетели-А. А. И.-негов син, М.О.А.а-живееща на съпружески
начала със сина на подсъдимия, Р.Ж.М.-негов зет, М.О.М.и Д.Н.М. По същество
показанията на тази група свидетели, макар и взаимно подкрепящи се,
противоречат на останалия събран по делото доказателствен материал. Част от тях
са вътрешно противоречиви, според мнението на съда и се явяват единствено в
подкрепа на защитната теза на подсъдимия. В тази връзка следва да се отбележи,
че показанията на тези свидетели са дадени в следващи съдебни заседания, след
разпита на самия подсъдим. Освен това всички тези свидетели, включително и
подсъдимият твърдят, че е валял дъжд предния ден, а на 08.08.2020 година не е
валял дъжд и именно тогава са събирали сеното, което противоречи на приложеното
по делото писмено доказателство от Националния институт по метрология и
хидрология, от което се установява, че на 08.08.2020 година е валял дъжд и количеството
на падналия валеж в района на с.Г. е бил около 20 л/кв.м. Освен изложеното
следва да се посочи, че свидетелите, водени от подсъдимия са от най-близкото му
обкръжение и няма как да не са заинтересовани от изхода на настоящото
производство. По тези съображения съдът не възприема за обективни техните
показания, целящи единствено да осигурят алиби на подсъдимия за инкриминираното
деяние. Като обобщение следва да се посочи, че показанията на всички посочени
от подсъдимия свидетели са недостоверни поотделно всяко на собствено основание.
Показанията на тези свидетели-близки на подсъдимия не могат да мотивират съда
да приеме за доказано алибито му. Поради заинтересованост тези показания не
могат да се кредитират безрезервно, а същите не са подкрепени от нито едно
достоверно доказателство. Освен всичко изложено, тази защитна теза се опроверга
категорично от показанията на цитираните по-горе очевидци на инцидента, на
които съдът изцяло дава вяра.
С оглед на установената фактическа обстановка, съдът намира
за доказано по безспорен начин, че от обективна и субективна страна подсъдимият
А. е извършил престъпление по чл.146 ал.1 от НК.
Обект на престъплението в конкретното
наказателно производство са обществените отношения, гарантиращи спазването
неприкосновеността на личността, запазването и ненакърняването на личното
достойнство и чест на гражданите. Изпълнителното деяние на обидата
се изразява в отправяне на думи или в извършване на нещо унизително за честта и
достойнството на другиго в негово присъствие.
От събрания по делото доказателствен материал по
категоричен и безспорен начин, се установи, че подсъдимият е казал нещо
унизително за честта и достойнството на тъжителя в негово присъствие, а именно „мошеник“,
„крадец“, „да ти еба мамата“. Тези думи освен, че са били насочени към тъжителя
са били отправени от подсъдимия в присъствие на тъжителя. Цитираните думи,
явяващи се ругатни, псувни, се считат за обществено неприемливи и обидни,
доколкото изразяват крайно отрицателното и неетично отношение на казващият ги
към този, към който са отправени. Безспорно изразите са с обиден характер и са
били лично възприети от тъжителя. Засегнати са обществените отношения, свързани
с неприкосновеността на личното чувство за достойнство и самооценка на човека,
в случая тъжителя. С думите си подсъдимият е изразил отрицателната си,
презрителна оценка за личността на тъжителя и е засегнал честта и достойнството
на същия, собствената му оценка за неговата личност, имайки предвид негативното
съдържание на използваните обиди. Подсъдимият
съзнателно е изрекъл обидните думи в присъствието на тъжителя, изрекъл ги е на
висок глас, думите са били чути от намиращите се на мястото свидетели Г.М.Б., М.М.Б.и
Ф.М.А.а, като по този начин подсъдимият е целял да
засегне честта и достойнството на тъжителя. Подсъдимият много добре е съзнавал,
че случилото се става в близост до свидетелите и че отправените обидни думи по
адрес на тъжителя ще станат достояние на тези лица. От чутите думи, казани по
отношение на тъжителя, последният се почувствал обиден, унизен и злепоставен
пред намиращите се на место свидетели.
От субективна страна деянието е извършено с пряк
умисъл. Деецът е съзнавал, че отправяйки към тъжителя цитираните думи /изразите/,
в присъствието на тъжителя и намиращите се на место свидетели, ще засегне
личността на тъжителя и последният ще се почувства обиден и унизен.
При така установената по несъмнен и безспорен начин и
възприета от съда фактическа обстановка е налице престъпление по чл.146 ал.1 от НК, осъществено от обективна и субективна страна от подсъдимия А., като от
обективна страна на дата 08.08.2020 година, около 19,30 часа от дома си в с.Г.,
Ловешка област, улица „Н.П.“ №1 е обидил В.С.И. *** негово присъствие с
обидните думи „мошеник“ и „крадец“ и го напсувал с думите „да ти еба мамата”, с
което унижил честта и достойнството му, а от субективна страна е извършил
деянието умишлено, като е съзнавал неговия общественоопасен характер, неговите
общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.
По този начин подсъдимият А. е осъществил от обективна
и субективна страна престъпния състав на чл.148 ал.1 т.1 във връзка с чл.146
ал.1 от НК, поради което съдът го призна за виновен по този текст от НК, но тъй като за това деяние, законодателят е предвидил
наказание глоба от 1000 до 3000 лева, подсъдимият не е осъждан и не е бил
освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание, както и от деянието му няма причинени имуществени вреди, съдът
намира, че са налице основанията на чл.78а от НК за освобождаване на А. от
наказателна отговорност, като му се наложи административно наказание, като
прие, че едно наказание глоба в минималния размер предвиден в закона от 1000
лева в полза на държавата, предвид ниската степен на обществена опасност на
деянието и дееца, напълно съответства на извършеното и ще изиграе своята
възпиращо-предупредителна и възпитателна роля, както по отношение на него, така
и по отношение на останалите граждани.
За съвместно разглеждане в настоящото наказателно
производство е приет за разглеждане граждански иск за сумата от 1000 лева,
представляващи претърпени неимуществени вреди от престъплението и законна лихва
от датата на увреждането. С оглед на изложените по-горе мотиви относно
наличието на престъпление, неговото авторство и вина, съдът намира искът за
доказан по основание, тъй като по делото безспорно се доказа реализираното от
подсъдимия престъпление по чл.146 ал.1 от НК. В хода на съдебното следствие се
събраха безспорни доказателства, че от отправените от подсъдимия към тъжителя
обидни фрази, последният се е почувствал обиден, засегнат и злепоставен. Искът
за обезщетение за неимуществени вреди, причинени на тъжителя от подсъдимия от
нанесените обидни думи, съдът счита, че се явява доказан по основание, тъй като
по делото безспорно се доказа реализираното от подсъдимия престъпление „обида“.
Причинените на тъжителя неимуществени вреди, изразяващи се в засягане на чувството
му за достойнство и чест са пряка и непосредствена последица от противоправното
поведение на дееца и е налице причинна връзка между деянието и настъпилия
вредоносен резултат. Относно размера на претенцията, съдът счита, че същият
следва да бъде уважен, съгласно и разпоредбата на чл.52 от ЗЗД в пълен размер
от 1000 лева, който се явява най-справедлив и съответстващ на претърпените
неимуществени вреди от тъжителя.
С оглед на изложените съображения
съдът постанови своята присъда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: