Р Е
Ш Е Н
И Е
Казанлък,28.06.2019г.
Казанлъшкият районен съд, наказателно отделение, четвърти
състав, в публично заседание на деветнадесети юни две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
председател:
Михаил Михайлов,
при участието на
секретаря Атанаска Джагълова, разгледа докладваното от съдия Михайлов АН дело №614/
2019г. по описа на същия съд и за да се произнесе взе предвид следното:
Обжалвано
е наказателно постановление №19-0284-000785/ 10.04.2019г., издадено от началник
сектор към ОДМВР-Стара Загора, РУ-Казанлък, с което на
А.А.А., на основание чл.53 от ЗАНН, чл.175,ал.3,пр.1 от ЗДвП и чл.185 от ЗДвП,са
наложени административно наказание- глоба общо в размер на 220 лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. Въззивникът, недоволен от това, моли
съда да отмени наказателното постановление. В с.з. негов процесуален
представител поддържа жалбата, сочейки аргументи в нейна подкрепа.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща
представител в с.з. и не изразява становище по жалбата.
При издаване на горното НП началник сектор към
ОДМВР-Стара Загора, РУ-Казанлък, е приел, че жалбоподателя А.А.А. на 20.03.2019г.
в 11.29 часа на ПП-I-5 км.200+500м. в посока запад-изток, е
управлявал лек автомобил „Мерцедес Е 220 ЦДИ“ с рег.№****, на който
регистрацията е била прекратена на 15.08.2018г. по чл.143,ал.15 от ЗДвП.
Нарушението било установено с TFR1-М с фабр.№582 с клип
№4628 от 20.03.2019г. и е била направена справка в АИС-КАТ. МПС не е било
представено на годишен технически преглед до 11.08.2018г.
Актосъставителят
квалифицирал нарушенията по чл.140,ал.1 и чл.147,ал.1 от ЗДвП.
Актът е подписан от
съставилия го полицейски служител, от свидетеля на нарушението, както и от
жалбоподателя, на когото е бил връчен препис от него. Последният не е възразил
срещу констатациите в АУАН нито към момента на неговото съставяне и връчване,
нито по-късно в срока по чл.44,ал.1 от ЗАНН.
Административно-наказващият
орган, след като е проверил акта с оглед неговите законосъобразност и правилност,
преценил е събраните доказателства и е установил, че нарушителя А.А.А. е
извършил деянието виновно, е издал обжалваното НП. В него е възпроизвел
фактическата обстановка, описана в акта. Приел е и че са били нарушени чл.140,ал.1
и чл.147,ал.1 от ЗДвП. Наказателното постановление е връчено на нарушителя
срещу подпис в съответствие с императивната норма на чл.58,ал.1 от ЗАНН.
При така установените факти съдът прави следните фактически
и правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл.59,ал.1 от ЗАНН. Същата
е подадена в преклузивния срок по алинея 2 от този текст, от легитимиран
субект/срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от
обжалване и пред компетентен съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/,
поради което е процесуално допустима.
Чл.53 от ЗАНН задължава АНО, когато установи, че
нарушител е извършил виновно деяние, да издава наказателно постановление. В
член 57 от ЗАНН изчерпателно са изброени необходимите реквизити на
наказателното постановление, за да бъде то законосъобразно. В конкретния случай
наказващият орган е съобразил изцяло формата на наказателното постановление с
изискуемата такава от цитираната нормативна разпоредба. В обжалваното
наказателно постановление №19-0284-000785/ 10.04.2019г., издадено от началник сектор
към ОДМВР-Ст.Загора, РУ-Казанлък, точно са записани името и длъжността на
лицето, което го е изготвило, датата на издаването и номера на постановлението,
датата на акта, въз основа на който се издава то и имената, длъжността и
местоработата на актосъставителя, името на нарушителя и индивидуализиращите го
признаци, точния му адрес, описание на нарушенията, датата и мястото, където са
били извършени те, обстоятелствата, при които са осъществени, както и на
доказателствата, които го потвърждават, законните разпоредби, които са били
нарушени виновно, както и вида и размера на наказанията.
В с.з. актосъставителят изцяло потвърди описаната
от него в АУАН фактическа обстановка и настоящият съд кредитира показанията
му,като последователни,непротиворечиви и логични. Няма установени
обстоятелства, сочещи предубеденост у този свидетел, както и други основания за
подлагане на критика на казаното от него. В този контекст, имайки предвид и
факта, че актосъставителя е очевидец на извършване на нарушенията, съдът приема за доказано обвиненията, че на
процесните дата и място нарушителя А.А.А. е управлявал нерегистрирано по
надлежния ред МПС, което не е било представено и на технически преглед и поради
това намира, че разглеждайки правния спор по същество, следва да потвърди
обжалваното наказателно постановление.
При осъществяване на функцията си служебно да следи
за наличие на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, съдът не
установи такива и поради това намира за неоснователно становището на
процесуалния представител на жалбоподателя за наличието на подобни.
Съобразно това настоящият съдебен състав намира
твърдението на адвокат И.М., че липсвал субективния елемент на изпълнителното
деяние и последното било несъставомерно, за
неоснователно, тъй като водената от него и изслушана като свидетел в
с.з. дъщеря на нарушителя- К. А. заяви,
че е съставила пълномощно на А. А. да поддържа автомобила. В този смисъл
заключението на процесуалния представител на жалбоподателя не представлява нищо
друго, освен т.нар. превратно тълкуване на факти и обстоятелства.
Имайки предвид изложеното дотук и невъзможността
размерите на наложените административни наказания да бъдат намалени, съдът намира, че следва да потвърди изцяло
обжалваното наказателно постановление.
Според състава на съда правилно АНО е приложил
материалния закон, приемайки, че въззивника А.А. е допуснал нарушения на чл.140,ал.1
и чл.147,ал.1 от Закона за движението по пътищата.
В
случая не са налице и предпоставки за приложение на член 28 от ЗАНН. Нарушените
разпоредби са императивни и въвеждат задължително поведение за водачите на МПС.
От друга страна- съдът намира, че фактическите обстоятелства, свързани с
настоящия случай, не указват на маловажност и счита, че прилагането на чл.28 от ЗАНН, няма да съответства на личната и генералната превенция и за да е налице
маловажен случай на административно нарушение, то следва извършеното деяние, с
оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства, да представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. В
хода на производството макар да се изтъкнаха доводи и да се ангажираха
доказателства, които, според процесуалния представител на жалбоподателя, сочат
на по-ниска степен на обществена опасност на извършеното нарушение, съдът не
споделя и тази позиция на защитата по следните съображения:
Обстоятелствата,че регистрационните табели на
автомобила, управляван от нарушителя, са стандартни и последния не е собственик
на МПС, съвсем не налагат извод за неинформираност у това лице, на основание
изготвеното от дъщеря му пълномощно да полага грижи за лекия й автомобил.
Дори за А. да е първо „такова“ нарушение, справката
за нарушител от региона, приложена към материалите по делото, дава информация
за лице с богато административно-наказателно минало, срещу което са били
издадени цели 25 наказателни постановления.
Твърдението на адвокат М. в жалбата му, че нямало
други извършени нарушения вероятно е по отношение на времето, по което са били
осъществени тези по чл.140,ал.1 и чл.147,ал.1 от ЗДвП- 20.03.2019г., 11.29
часа. То обаче бе опровергано от актосъставителя А.М., който в с.з. обясни, че
на А.А. е бил издаден и електронен фиш за управляване на МПС с превишена
скорост по същото време.
Действително „самото нарушение е прекратено веднага
след извършването“, но това не се дължи на добросъвестни действия на
жалбоподателя, а на намесата на съответните органи.
По
отношение на правилността на горепосоченото НП, съдът счита, че са налице всички
предпоставки то да бъде потвърдено като такова. За да бъде наказателното
постановление правилно, то наказанието, отразено в него, трябва да бъде
основано на материално-правна норма, като се вземат предвид всички факти и
доказателства, събрани в хода на производството по налагане на административни
наказания. В същата посока е и хипотезата на чл.27 от ЗАНН, чрез която
законодателя е очертал начина и метода за определяне на административното
наказание. Относно наказанията,наложени на жалбоподателя,с обжалваното
наказателно постановление, съдът счита, че изцяло е спазено нормативното
изискване на член 27 от ЗАНН и определянето им е основано на точно посочени
разпоредби на закона. Изложеното обосновава извод за осъществяване от обективна
страна на признаците на състави на административни нарушения по чл.140,ал.1 и
чл.147,ал.1 от Закона за движението по пътищата, както правилно деянията са били
квалифицирани от АНО. Вменените нарушения са формални, на просто извършване и
за довършването им не се изисква настъпване на допълнителни вредни последици.
Настъпването и липсата на такива последици подлежат на последваща преценка при
индивидуализацията на наказанията и не са определящи сами по себе си за
съставомерността на деянията. Нарушенията са били извършени виновно от дееца
при наличието на пряк умисъл, тъй като той е съзнавал общественоопасния им
характер, т.е. знаел е, че не следва да управлява нерегистрирано МПС и такова
непредставено на технически преглед,но въпреки това го е сторил.
В обобщение изводите на наказващия орган за
наличието на визираните в санкционния акт деяния са обосновани и достигнати в
съответствие с ангажираните доказателствени източници.
Предвид изложеното дотук и на основание
чл.63,ал.1,предл.I от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно
постановление №19-0284-000785/ 10.04.2019г., издадено от началник сектор към
ОДМВР-Стара Загора, РУ-Казанлък, с което на А.А.А., ЕГН **********,***, са
наложени административно наказание- глоба общо в размер на 220/двеста и
двадесет/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението, че самото то и
мотивите към него са изготвени, пред Административен съд гр.Стара Загора.
Районен
съдия: