Р Е Ш Е Н И Е №222

 

гр. В.,   04.09.2020г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

          В.ският районен съд, наказателно отделение, в публичното засеД.е на пети август две хиляди и двадесета година в състав:

                                                            Председател: Андрей Дечев

                                                         Съдебни заседатели: ………...……...…

                                                                             Членове:……...……………

при секретаря П. Йорданова и в присъствието на

прокурора………………………………… като разгледа докладваното от

съдията Дечев…………… НАХД № 741……

по описа………… за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното :

                                                                                                                          

          Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от Д.П.Н., ЕГН **********, адрес: ***, собственик на ЕТ „Д. – М – Д.Н.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. В., ж.к. „Х.Б., бл. 9, вх. „Б“, ет. 3, ап. 6, против Наказателно постановление № 05-0001072/24.06.2020г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище В., с което на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 415, ал. 1 от КТ – „глоба“ в размер на 1 500 лв. за извършено административно нарушение по чл. чл. 415, ал. 1 от КТ.

          Жалбоподателят в жалбата си оспорва НП, като  заема становище да се уважи жалбата като основателна, а атакуваното наказателно постановление да се отмени като незаконосъобразно и необосновано. Процесуалният му преставител заема идентично  становище в с.з. 

          Процесуалният представител на ответната страна заема  становище в с. з. да се потвърди атакуваното наказателно постановление като законосъобразно и обосновано, а жалбата да се отхвърли като неоснователна.    

          От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, Съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

           На 10.03.2020г. при извършена проверка на мястжо в обект:Магазин – оптика, намиращ се в гр. В., ул. „Ц.С.В.“, № 17, стопанисван от  ЕТ „Д. – М – Д.Н.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. В., ж.к. „Х.Б., бл. 9, вх. „Б“, ет. 3, ап. 6, от проверени налични документи и идентификационна карта е установено, че не са  извършени актуални измервания на факторите на работната среда в обекта на контрол, необходими за установяване на съответствието с нормите и изискванията за здравословни и безопасни условия на труд, съгласно чл. 217, ал. 5 от Наредба № 7/99 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 6 от Наредба № 5 за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска.  С това не са били изпълнени в срок даденото задължително предписание с Протокол за извършена проверка изх. № 1920558  при ДИТ - В. е предписал на ЕТ „Д. – М – Д.Н.“, в срок до 07.07.2019 г.

          Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по делото гласни и писмени доказателства - показанията на свидетелите П.П., Л.Б.., М.Н. и административно - наказателната преписка.

          Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което Съдът ги кредитира.

          Съдът, за да се произнесе, взе предвид следните съображения:          

          Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от лице с правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

           Установи се от събраните по делото доказателства, че с Протокол за извършена проверка изх. № 1920558  при ДИТ - В. е предписал на ЕТ „Д. – М – Д.Н.“, в срок до 07.07.2019 г., да извърши актуални измервания на факторите на работната среда в обекта на контрол, необходими за установяване на съответствието с нормите и изискванията за здравословни и безопасни условия на труд, съгласно чл. 217, ал. 5 от Наредба № 7/99 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 6 от Наредба № 5 за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска. Неизпълнението на предписанието в този срок означава, че от следващата дата, а именно от 08.07.2019 г. работодателят вече е в нарушение, за което следва санкцията по чл.415, ал.1 от КТ. Това е и отразената дата на извършване на нарушението в съставения на 12.05.2020 г. АУАН №05-0001072, за извършено нарушение по чл.415, ал.1 КТ, както и в издаденото въз основа на него НП.

           С чл.  34, ал. 1 от ЗАНН е предвидено да не се образува административно-наказателно производство, ако не е съставен АУАН в продължение на 3 месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла 1 година от извършване на нарушението. Нормата е съобразена с изискванията за бързина при установяване на нарушението и има за цел да се избегне продължително бездействие на държавните органи при осъществяване на техните правомощия, което би създало неоправдано положение на несигурност в правния мир. Видно от цитираните по-горе доказателства по делото и във връзка с посочения  срок за изпълнение на предписанието, нарушението е било осъществено на 08.07.2019 г.  От този момент е започнал да тече и тримесечния срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, за образуване на административно-наказателно производство чрез съставянето на АУАН, тъй като именно контролният орган е поставил срока за изпълнение на задължителното предписание и след изтичането му е следвало да провери изпълнението му и съответно да установи нарушението по чл.415, ал.1 от КТ, в срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН. В случая, констатирането на неизпълнението от страна на работодателя, изисква действия от страна на контролния орган, които зависят изцяло от волята на органа, като при него са налице всички данни за работодателя, на когото е предписано определено действие, срокът, в който е следвало да бъде изпълнено предписанието, както и датата, на която неизпълнението на предписанието реализира нарушението по чл.415, ал.1 от КТ. Освен това, тези действия са изцяло в обхвата на вменените на органа правомощия и не са предпоставени от актове или действия на други органи или лица. Наличието на всички данни в администрацията на наказващия орган, от които може да се направи извод, извършено ли е административно нарушение и кой е нарушителят, както е в случая, задължава контролните органи да установят нарушението в тримесечен срок. Въпреки това обаче, АУАН е бил съставен едва на 12.05.2020 г. или, след изтичането на тримесечния срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН. В случая е била налице пречка за ангажиране на административно-наказателната отговорност на нарушителя, по отношение на описаното нарушение на чл.415, ал.1 от КТ. Неспазването на горното правило е самостоятелно основание за отмяна на издаденото НП, като незаконосъобразно, без да е необходимо произнасяне по съществото на спора.

          В този смисъл Съдът намира, че  НП е незаконосъобразно и необосновано и ще следва да бъде отменено.

          Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на разноски. С оглед изхода на делото такива се дължат само на жалбоподателя. Последният е направил изрично искане за присъждане на разноски в размер на 250 лева, сторени за заплащане на адвокатско възнаграждение. По делото е доказано извършването на разноски от жалбоподателя в пълния претендиран размер, като в договора за правна защита и съдействие, приложен към жалбата, е удостоверено възнаграждението да е заплатено в брой. Следователно претенцията е основателна в пълния си размер.

           Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1 АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от допълнителните разпоредби на АПК „поемане на разноски от административен орган“ означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Следователно в случая разноските следва да бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е част административно -наказващият орган, а това е ДИТ - В.

          Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН В.ският районен съд

Р  Е  Ш  И :

           

          ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 05-0001072/24.06.2020г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище В., с което на жалбоподателя Д.П.Н., ЕГН **********, адрес: ***, собственик на ЕТ „Д. – М – Д.Н.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. В., ж.к. „Х.Б., бл. 9, вх. „Б“, ет. 3, ап. 6, е наложено административно наказание на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 415, ал. 1 от КТ – „глоба“ в размер на 1 500 лв. за извършено административно нарушение по чл. чл. 415, ал. 1 от КТ.

          ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище В. да заплати на Д.П.Н., ЕГН **********, адрес: ***, собственик на ЕТ „Д. – М – Д.Н.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. В., ж.к. „Х.Б., бл. 9, вх. „Б“, ет. 3, ап. 6, сумата от 250 (двеста и петдесет) лева, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение за един адвокат.

          Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщението до страните пред Административен съд-гр. В..                                                     

 

 

 

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ :а.д.