Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 22.08.2017 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав, в открито съдебно заседание, при закрити врата,
на осми август две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при
участието на секретар Диляна Цветкова, като разгледа търг. дело № 696 по описа
за 2017 година, взе предвид следното.
Производството
е по реда на чл. 625 и сл. от Търговския
закон.
Образувано
е по молба на „К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност, ЕИК *******, със седалище *** за
откриване производство по несъстоятелност на „К.Е.Е.****“ (новата фирма на „Ю.****“)
ЕАД, ЕИК *******, със седалище ***, но към предявяване на молбата – в гр.
София.
Молителят твърди, че на 31.07.2009 г. сключил с
ответника по молбата договор за инвестиционен банков кредит, въз основа на
който му предоставил сума в размер на 2000000 лева, срещу ползването на която
кредитополучателят дължал заплащане на годишна лихва от 8% върху дебитното
салдо, платима до 25-то число на съответния месец. При забава се дължала
неустойка от 10% върху неплатените главница и възнаградителна лихва. С договор
за банков кредит, сключен на 21.07.2011 г. молителят предоставил на ответника
за временно, възмездно ползване сума в размер на 26000000 лева, като размерът й
бил увеличен с последващи анекси. Между страните били сключени и последващи
договор за банков кредит от 07.10.2011 г., договор за банков кредит от
27.08.2012 г. и договор за банков кредит 07.11.2012 г., като за вземанията по
договорите, Б.та се снабдила със заповеди за изпълнение въз основа на документ
и изпълнителни листове, съответно били образувани изпълнителни дела при ЧСИ
Димоларова №858 в регистъра на КЧСИ, но вземанията й не били удовлетворени.
Задълженията на „К.Е.Е.****“ (новата фирма на „Ю.****“) ЕАД произтичали от Т.сделка и били изискуеми, съответно неизпълнението им
обуславяло извод за настъпила неплатежоспособност на ответника.
В тази връзка
релевираното искане е за постановяване на решение по реда на чл.630, ал.1 ТЗ -
установяване неплатежоспособността и откриване на производство по
несъстоятелност.
Ответникът не
депозира отговор на молбата.
Съдът, като
прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира
следното.
Дружеството-ответник по молбата - „К.Е.Е.2.“ ЕАД, е капиталово
търговско дружество с правноорганизационна форма – ЕАД, което към депозирането
й, е с регистриран капитал от 50000 лева, изцяло внесен.
Не е спорно и от представен документ, именуван договор
за инвестиционен
банков кредит,
се установява, че на 31.07.2009 г. страните
постигнали
съгласие молителят да предостави на ответника кредит в размер на 2000000 лева,
който следвало да бъде върнат до 25.12.2018 г., заедно с възнаградителна лихва
в размер на 8 % годишно. В договора се съдържа клауза, че при неизпълнение от
страна на кредитополучателя на което и да е от задълженията му, Б.та има право
да обяви за предсрочно изискуем целият размер на кредита (чл.35.1 от договора).
В чл.41от договора, страните се съгласили съобщенията между тях
да се считат получени, ако са изпратени чрез куриер или с препоръчана поща и не
са получени от адресата.
С договор за банков кредит, сключен на 21.07.2011 г.
молителят предоставил на „К.Е.Е.2.“
ЕАД и кредит в размер на 26000000 лева, при
уговорена възнаградителна лихва от 8,5% годишно, като с анекс №1/21.07.2011 г.
към договора, размерът на предоставения кредит бил увеличен на 29000000 лева. С
последващи анекси, сключени в периода 11.11.2011 г. – 28.12.2011 г. размерът на
предоставената за възмездно ползване сума бил увеличен на 37050000 лева.
С нов договор за банков кредит, сключен на 07.10.2011 г.
в полза на „К.Е.Е.2.“
ЕАД
молителят предоставил кредит в размер на 8300000 евро, който следвало да бъде
върнат до 20.11.2018 г., заедно с възнаградителна лихва от 9%. Между страните
са сключени и последващи договори за
банков кредит – на 27.08.2012 г. за 3500000 евро, увеличен до 9380000
евро и на 07.11.2012 г. за 9000000 евро. В настоящото производство
доказателства за обявяване на вземанията по договорите за предсрочно изискуеми
не са предствени, но в производства по частно гр. д. № 48029/2015 г. на СРС,
128 състав, частно гр. д. №48030/2015 г. на СРС, 49 състав и частно гр. д. №
43963/2015 г. на СРС, 50 състав, „К.Т.Б.“
АД – в несъстоятелност се снабдила със заповеди за изпълнение въз основа на
документ и изпълнителни листове, като инициирала производства за принудително
изпълнение.
От постъпилата от Служба по вписванията - гр. София
справка, се установява, че „К.Е.Е.2.“
ЕАД е вписано като
носител на вещни права по отношение на недвижими имоти, но върху същите са
вписани възбрани, включително за обезпечаване изпълнението на публични
задължения по изп. дело №*********/2016 г., съгласно писмо на НАП, изх. №
10381/2/03.07.2017 г..
От писмо на МВР, СДВР, отдел „Пътна полиция“, се
установява, че в централизираната баса на АИС-КАТ към 26.06.2017 г. не са
налице данни „К.Е.Е.2.“
ЕАД да е регистрирано
като собственик на пътни превозни средства.
В производството е прието заключение на съдебно финансово-икономическа
експертиза, което съдът кредитира, като съответно на събраните в производството
доказателства и формира следните изводи.
Общата сума на активите на
дружеството-ответник към
31.12.2014 г. е в размер на 59073000 лева, от тях 14344000 лева са дълготрайни активи или 24,28% от общата стойност, а 44729000 лева са краткотрайни активи,
възлизащи на 75,72% от общата им стойност. При дълготрайните активи с най-голяма стойност са дългосрочните финансови активи
в размер на 12397000 лева (86,43% от сумата на ДА), следвани от група дълготрайни
материални активи в размер на 1947000 лева (13,57% от сумата на ДА). При
краткотрайните активи с най-голяма стойност има група вземания – 44685000
лева (99,90% от сумата на КА), следвани от
инвестиции в размер на 20000 лева (00,04% от сумата на КА), налице са и
парични средства в размер на 3000 лева (0,01% от сумата на КА). През следващата
финансова година общата сума на актива бележи намаление с 99,25% спрямо
предходната 2014 г. и е в размер на 29648000 лева, от която сума - 11110000 лева са дълготрайни активи
или 37,47% от общата стойност, а 18538000 лева са краткотрайни активи или
62,53% от общата стойност. При краткотрайните активи с най-голяма стойност е група вземания, които
възлизат на 18537000 лева (99,99% от сумата на КА), като са налице и парични
средства в размер на 1000 лева (0,01% от сумата на КА).
Към 31.12.2014 г. общата сума на
задълженията на дружеството е в размер на 66281000 лева, формирани от краткосрочни
задължения в размер на 16880000 лева (25,47% от стойността на пасивите) и
дългосрочни задължения в размер на 49401000 лева (74,53% от стойността на
пасивите). Към 31.12.2015 г. общата сума на
задълженията на дружеството нараства с 8,28%, спрямо предходната 2014 г. и
достига размер от 72264000 лева, като краткосрочните задължения са в размер на
72264000 лева, т. е. съставляват 100,00% от стойността на пасивите.
Общата сума на собствения капитал към 31.12.2014 г. е
отрицателна величина в размер на (9269000 лева), неразпределената печалба от
минали години е в размер на 7709000 лева, непокритата загуба от минали години е
в размер на 13196000 лева и текущият финансов резултат е загуба в размер на
3832000 лева. Тези показатели към 31.12.2015 г. се влошават и общата сума на
собствения капитал е отрицателна величина в размер на (44677000 лева),
неразпределената печалба от минали години се запазва, но непокритата загуба от
минали години нараства до 17028000 лева и текущият финансов резултат е загуба в
размер на 35408000 лева.
При тези данни, коефициентът на обща ликвидност е на ниво
значително над средното за отчетната 2014 г.. Към 31.12.2015 г. обаче
показателят бележи значителен спад, спрямо предходната година, като стойността
му се понижава под допустимата стойност и достига ниво от 0,2565. Това
отразява ниско ниво на ликвидност и сочи, че дружеството разполага с ликвидни
средства за покриване само на част от краткосрочните си задължения. Коефициентите
на бърза и незабавна ликвидност за отчетната 2014 г. са със стойности над референтните
нива, но за отчетната 2015 г. стойността на показателите е много под препоръчителнитге
нива, поради липсата на краткосрочни инвестиции в дружеството. Стойността на показателите е равна с тази на
коефициента на обща ликвидност. Коефициентът на абсолютна ликвидност е на
равнище значително под средното за отчетната 2014 г., като покритието с парични
средства на краткосрочните задължения на дружеството е по-малко от 1 ст. на
всеки 1 лев краткосрочни задължения. За отчетната 2015 г., стойността на
показателя се понижава допълнително и е на изключително ниско равнище, като
покритието с парични средства на краткосрочните задължения на дружеството е
по-малко от 1 ст. на всеки 1 лев краткосрочни задължения. Съгласно тези данни може да се направи
обосновано предположение, че дружеството не е ликвидно и не разполага с
ликвидни средства за покриване на краткосрочните си задължения, като всеки един
лев от тях, не е покрит дори с 1 ст. парични средства.
Съгласно годишен
счетоводен баланс за отчетната 2015 г. на дружество „К.Е.Е.2.“ ЕАД, се водят
задължения към финансови предприятия, както следва: към 31.12.2014 г. – 52574000
лева и към 31.12.2015 г. – 58555000 лева, като счетоводните записния по
търговските книги на „КТБ” АД (н), за клиент с аналитичност: „Ю.****” АД,
приравнени в лева сочат на задължения към 31.12.2015 г. в размер на 58908766,47 лева.
Други доказателства от значение за спора не са ангажирани,
а необсъдените съдът намира за неотносими.
По отношение на
молбата с правна квалификация чл.625 ТЗ.
Съгласно чл.625 ТЗ активно процесуално легитимиран да
подава молба за откриване на производство
по несъстоятелност е кредитор
на длъжника по Т.сделка, ето защо следва да се прецени дали молителят „К.Т.Б.“ АД – в
несъстоятелност разполага с активна процесуална легитимация.
Сключените договори
за банков кредит в периода 31.07.2009 г. – 07.11.2012 г., имат
съдържание, съответно на уредения в чл.430 ТЗ договор за банков кредит, включващо задължението на Б.та да
предостави за временно и възмездно ползване на кредитополучателя сумата,
предмет на договора и задължението на последния да я върне със съответната
възнаградителна лихва. Всяка от тези сделки
е юридическият факт, породил търговско правоотношение между страните -
ответникът е обективирал воля да получи сумата срещу насрещно задължение да я
върне при условията на договора, като факта на изпълнение на задължението на Б.та
за предоставяне на паричната сума не е спорен и се установява от кредитираното заключение на съдебно-финансово
икономическата експертиза, което установява осчетоводяване на задължения към молителя в съответен на
претендирания и отразен в търговските книги на кредитора размер.
Б.та-кредитор се
позовава на издадени в нейна полза заповеди за изпълнение по чл.417 ГПК през
2015 г., към който момент не е настъпил крайния срок за връщане на
предоставените кредите по никой от договорите, следователно дължимост на пълния
размер на главниците може да е резултат само от настъпила предсрочна изискуемост
на задълженията по договорите за банков кредит, предвид неизпълнение на
задълженията на „К.Е.Е.2.“ ЕАД да заплаща в срок уговорените погасителни вноски. В т. 18 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС е прието, че когато се претендира вземане, произтичащо от банков кредит, съдържащ
уговорки, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на
определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере
вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с настъпването
на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита
предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост.
В случая, не се
установява волеизявлението на банката, че счита всеки от кредитите
за предсрочно изискуем, да е
достигнало до длъжника – кредитополучател, нито дали към
този момент са били налице обективните предпоставки за изгубване на
преимуществото на срока. Въпреки това, във всеки
от договорите е постигнато съгласие за престиране на месечни погасителни
вноски, като тези с настъпил към предявяване на молбата по чл.625 ТЗ падеж не
се установява да се погасени.
Това
е достатъчно за извод, че „К.Е.Е.2.“ ЕАД не е изпълнило задълженията си, възникнали от
процесните договори за банков кредит, които са породени от търговски сделки и
са с настъпила при всички положения поне частична изискуемост.
Следва да се направи уточнението, че предмет
на настоящия
спор, а
следователно и предмет на силата на присъдено нещо на постановеното в производството по чл. 625 ТЗ
решение, е
състоянието на неплатежоспособност на ответника и началната й дата, а не
съществуването на самото вземане на молителя – така решение
№ 277 от 20.07.2007 г. на ВКС по т. д. № 1053/2006 г., ТК, II ТО, утвърдено
като правилна практика с решение № 32 от 17.06.2013
г. на ВКС по т. д. № 685/2012 г., II т. о., ТК.
Следователно, молбата на „К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност, с правна
квалификация чл.625 ТЗ, е подадена от процесуално легитимирано лице – кредитор
с изискуемо и неудовлетворено вземане, проитичащо от търговски сделки - договори
за банков кредит. Разгледана по същество молбата е основателна.
Съгласно решение №71/30.03.2015 г. по т. д. № 4254/2013
г. на ВКС, І ТО, постановено по реда на чл.290 ГПК и съставляващо задължителна
практика за съдилищата, неплатежоспособността
е едно от двете законоустановени основания за откриване на производство по
несъстоятелност по ТЗ, наред със свърхзадължеността. Тя е обективно трайно икономическо състояние, което е
правно дефинирано в чл.608, ал.1 ТЗ и се изразява в невъзможността на търговец
да изпълни определени от закона изискуеми парични вземания.
Предприятието трябва да може да посрещне плащанията на т. нар. краткосрочни,
съответно текущи задължения. Краткосрочните задължения са тези, които са изцяло
изискуеми, а текущите задължения включват освен краткосрочните и тази част от
дългосрочните задължения, които са с настъпил или настъпващ падеж през отчетния
период. В конкретния случай, задълженията към молителя „К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност, които са с
настъпил падеж, са краткосрочни и изискуеми.
Преценката
за способността на предприятието да погаси тези задължения следва да се направи
посредством анализ на активите, чрез които едно действащо предприятие поема
плащанията си. Принципът е, че дълготрайните активи (т.нар. постоянен капитал), не служат за извършване
на плащанията на краткосрочните/текущите задължения, тъй като предвид
предназначението им, без тях предприятието не би могло да осъществява своята
дейност, поради което, ако ги осребри, би преустановило работа. Краткотрайните (текущите) активи на предприятието (т. нар. оборотен капитал),
за разлика от дълготрайните активи, които се използват за повече от един
отчетен период (1 година), участват еднократно в производствения процес, при
което за длъжника са налице текущи постъпления, които именно са източник на
средствата за погасяване (плащане) на краткосрочните, съответно текущите
задължения при едно действащо предприятие.
Предвид горното, с оглед
установяване на състоянието на неплатежоспособност по чл.608, ал.1 ТЗ, следва
да се извърши анализ дали предприятието има достатъчно налични краткотрайни активи, с които да
посрещне краткосрочните/текущи задължения, на база реалната ликвидност от
икономическа гледна точка на тези активи - възможността им да се преобразуват
за кратък период от време в парични средства на цена, близка до справедливата
пазарна стойност. Ето защо, от икономическите показатели водещи относно
преценката за състоянието на неплатежоспособност, свързано с невъзможността на
длъжника да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се
формират като съотношение между краткотрайните активи (всички или определена
част от тях) към краткосрочните или текущи задължения на предприятието.
Краткотрайните активи се
класифицират в 4-ри групи: материални запаси (материали, стоки и готова
продукция), краткосрочни вземания (с падеж до 1 год.), краткосрочни финансови
активи (акции, облигации и др. подобни, закупени със спекулативна цел - т.е. за
препродажба) и налични парични средства, като групите, освен по вид, се
различават и по ликвидността на активите в тях. Най-ликвидни в оборота са
паричните средства, тъй като предприятието може незабавно да ги трансформира в
друг вид актив, придобивайки го. Ответникът „К.Е.Е.2.“ ЕАД към
31.12.2015 г. разполага с парични средства в изключително
ограничена наличност (1000 лева), които обаче няма данни да са налични и към
приключване на устните състезания в настоящото производство.
С оглед отчитане на различната
ликвидност на краткосрочните активи, при преценка на икономическото състояние
на предприятието се формират 4-ри коефициента (показателя) на ликвидност: обща,
бърза, незабавна и абсолютна. Чрез тези коефициенти се извършва съпоставяне (съотнасяне)
към краткосрочните задължения (текущите задължения) на определена част или на
всички краткотрайни активи, диференцирани според тяхната ликвидност.
Така коефициентът на обща
ликвидност е съотношение на всички краткотрайни активи към краткосрочните
пасиви (задължения), докато при другите коефициенти на ликвидност се включват
само определена група или сбор от няколко групи краткотрайни активи. Разликата
между коефициента за бърза ликвидност и коефициента за обща ликвидност се
изразява в това, че от краткотрайните активи се изключват материалните запаси.
В настоящият случай „К.Е.Е.2.“
ЕАД не разполага с
материални активи, затова този коефициент съвпада с бързата ликвидност. Коефициентът на абсолютна ликвидност се формира като съотношение само на
наличните паричните средства към текущите задължения, поради което при едно
действащо предприятие този показател е най-динамичен (както беше посочено, наличните
парични средства са най-ликвидните активи, които могат да се променят
многократно) и не може да е самостоятелна основа за възприемане на извод за
влошено икономическо състояние.
Необходимо е и да се изследва
дали текущите активи могат да се реализират съобразно присъщата за съответния
вид актив обращаемост, която зависи и от отрасловия сектор на икономиката, в
който работи предприятието.
Тъй като при осъществяване на
дейността си предприятието разчита на целия си оборотен капитал, чийто активи
при извършване на стопанските операции се трансформират в парични средства, по
начало коефициентът на обща ликвидност се явява основен индикатор за състоянието на неплатежоспособност.
Същевременно, фактът, че предприятието притежава краткотрайни активи не означава
сам по себе си, че посредством тях то може да формира входящи парични
наличности, защото тези активи може да не са реално ликвидни, заради липсата на
търсене на пазара на конкретните материални запаси или краткосрочни инвестиции,
съответно поради несъбираемост или
обезценка на краткосрочните вземания. Ето защо, ако актив от оборотния
капитал не може да бъде реализиран в парични средства, показателят ликвидност,
при изчисляването на който е включен този актив, не дава реална картина на
способността на предприятието да осъществи текущите плащания към кредиторите
си. В този случай, предприятието следва да може да посрещне
краткосрочните/текущите си задължения чрез останалите елементи на
краткосрочните активи. Следва да се съобрази и реалната ликвидност на краткосрочните
инвестиции и събираемостта на краткосрочните вземания.
При недоказана документална
обоснованост на вписаните в балансите от ответното дружество инвестиции,
съответно недоказана събираемост на краткосрочните му вземания, тези активи не
следва да бъдат отчитани при изчисляване на коефициентите, в които участват.
При изготвяне на заключението същите са отчитани, което означава, че при
изключването им, показателите биха били значително влошени.
Коефициентът на финансова
автономност и реципрочния на него показател на задлъжнялост дават съотношението
на собствения към привлечения капитал (базов 0.33), съответно на привлечения
към собствения капитал на предприятието. С оглед на информацията, на която са
носител, посочените коефициенти имат само спомагателен характер при преценка на
наличието на състояние на неплатежоспособност на предприятието, тъй като те не
отчитат каква част от задълженията на предприятието, формиращи привлечения
капитал, са краткосрочни/текущи и съответно се покриват при реализацията на
краткотрайните активи. При добри показатели за ликвидност и лош на финансова
автономност/задлъжнялост липсва състояние на неплатежоспособност на търговеца
към момента на устните състезания. В тази хипотеза е налице единствено
индикатор, че евентуално в бъдеще предприятието няма да може да обслужва
плащанията си, поради размера на дългосрочните си задължения.
В конкретния случай, тези
показатели се наслагват към неблагоприятните показатели за ликвидност към
31.12.2015 г. и потвърждават извода за невъзможност на ответника да покрива
краткосрочните си задължения.
Необходимо е да се посочи, че съгласно
легалната дефиниция в чл.608, ал.1 ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е
в състояние да изпълни определен вид задължения, а именно: парично задължение,
породено от или отнасящо се да търговска сделка, публичноправно задължение към
държавата или общината, свързано с търговската му дейност, а от 13.05.2006 г. -
и частно държавно вземане. Действително, при спиране на плащанията, законът
въвежда презумпция за неплатежоспособност, която възлага в доказателствена
тежест на ответника да докаже възможността да посреща краткосрочните си
задължения.
В случая, анализът на обективното икономическо състояние на
„К.Е.Е.2.“ ЕАД установява, че само
за финансовата 2015 г. показателите за ликвидност са в неприемливи граници,
далеч под 1, което обуславя невъзможност на търговеца да изпълнява паричните си
задължения. Тази невъзможност е трайна,
тъй като е налице за значителен период от време.
В този смисъл, въз основа на заключението на СФИЕ, следва
да се приеме, че ответното дружество не е в състояние да изпълнява текущите си
задължения. То е напълно декапитализирано и отчита финансови загуби, като не
разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията му, без опасност
за интересите на кредиторите.
Предвид
осъществяването на състава на чл.630 ал.1 ТЗ и липса на пречки по чл.631 ТЗ,
молбата за откриване на производство по несъстоятелност на основание
неплатежоспособност следва да бъде уважена.
По аргумент на чл.608 ал.1 ТЗ, в който е дадено легално
определение на понятието неплатежоспособност, началната дата на
неплатежоспособността е датата, на която длъжникът не е в състояние да изпълни
изискуемо парично вземане по търговска сделка, като това състояние е налице при
неблагоприятни показатели на
ликвидност, а същите са под референтните стойности към 31.12.2015 г..
По
въпроса за начина на определяне на началната дата
на неплатежоспособност на длъжника в
производството по несъстоятелност е налице трайна практика на ВКС, включително
и задължителна такава, постановена по реда на чл. 290 ГПК. Така например, в решение № 33 от 07.09.2010 г. по
т. д. № 915/2009 г., II т. о., решение № 115 от
25.06.2010 г. по т. д. № 169/2010 г., II т. о., решение № 90 от 20.07.2012 г. по т. д. № 1152/2011
г., I т. о., решение
№ 13 от 23.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2435/2014 г., II т. о., ТК и др., е изразено категоричното
становище, че началната дата на неплатежоспособност, разглеждана като момент на
проявление на трайната неспособност на длъжника да погасява свои изискуеми парични задължения към
кредиторите по чл.
608, ал. 1 ТЗ с наличните си краткотрайни активи, се определя от неговото
цялостно икономическо състояние, изразено чрез показателите за ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост,
при отчитане на най-ранния момент на
спиране на плащанията като външен белег на неплатежоспособността. В случая, спиране
на плащанията към конкретен момент не е установено.
Видно от кредитираното заключение на СФИЕ показателите за
ликвидност се влошават съществено към 31.12.2015 г.. Затова съдът приема, че установената трайна невъзможност
за погасяване на изискуеми парични задължения е настъпила към 31.12.2015 г.,
към който момент всички показатели за ликвидност са под допустимите граници. Затова
като начална дата на неплатежоспособността съдът приема датата 31.12.2015 г.,
като най-ранен момент, в който всички предпоставки по чл.608 ТЗ са били налице.
Молителят „К.Т.Б.“
АД – в несъстоятелност не е предложил временен синдик, затова
съдът следва да назначи такъв от включените в
списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в производства
по несъстоятелност по ТЗ, утвърден от Министъра на правосъдието и обнародван в
ДВ, а именно А.Г.К., с адрес: ***,
телефон *******, който следва да
представи декларация-съгласие
по чл. 666 вр. чл. 655 ТЗ.
На временния синдик
следва да бъде определено месечно
възнаграждение в размер на 850 лева,
считано от датата на встъпването му в изпълнение на задълженията до
настъпване на законна причина за изменение на размера на възнаграждението.
Първото
събрание на кредиторите следва да се насрочи на 26.09.2017
г. от 16,30 часа в сградата на Съдебната палата, гр. София, бул. “Витоша” № 2, залата, определена за
провеждане съдебно заседание на СГС, VІ-16 състав,
с дневен ред по чл. 672, ал. 1 ТЗ: 1. Изслушване доклада на временния синдик по чл. 668, т. 3 ТЗ; 2. Избор на постоянен синдик и определяне на възнаграждението му и 3. Избор на комитет на
кредиторите.
Молителят претендира присъждане на разноски за производството в общ размер от 750
лева, представляващи внесен депозит за
възнаграждение за вещо лице, които съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се възложат в тежест на ответника. От друга страна, съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК вр. чл. 621 ТЗ и чл.57, ал.6 ЗБН, ответникът следва да бъде осъден да заплати
в полза на съда и дължимата за производството държавна такса в размер на 250 лева.
Така мотивиран и на основание чл.630, ал.1 ТЗ, СЪДЪТ
Р
Е Ш И:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „К.Е.Е.2.“ ЕАД,
ЕИК *******, със седалище *** и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността – 31.12.2015 г..
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ, на основание чл.630, ал.1 ТЗ, по отношение на „К.Е.Е.2.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище ***.
НАЗНАЧАВА за ВРЕМЕНЕН СИНДИК на „К.Е.Е.2.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище ***, А.Г.К.,
с адрес: ***,
телефон *******, като определя месечно
възнаграждение в размер на 850,00 лева и 7-дневен срок за встъпване от вписване
на решението в търговския регистър.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на синдика в 7-дневен срок да представи нотариално заверена декларация по чл.656 ал.2
вр. чл. 655 ТЗ и писмено съгласие, съгласно чл.666 ТЗ.
СВИКВА ПЪРВО СЪБРАНИЕ на кредиторите
на „К.Е.Е.2.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище ***.09.2017 г. от 16,30
часа в Съдебна палата, гр. София, бул. „*******, СГС, залата,
определена за заседание на СГС, VІ-16 състав, при дневен ред:
1.
Изслушване доклада на временния синдик по чл. 668, т. 3 ТЗ;
2.
Избор на постоянен синдик и определяне на възнаграждението му;
3.
Избор на комитет на кредиторите.
ОСЪЖДА „К.Е.Е.2.“ЕАД,
ЕИК *******, със седалище ***, да заплати на „К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност, ЕИК *******, със
седалище ***, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата 750
(седемстотин и петдесет)
лева – разноски за производството, представляващи внесен
депозит за вещо лице.
ОСЪЖДА „К.Е.Е.2.“ЕАД,
ЕИК *******, със седалище ***, на основание чл.78,
ал.6 ГПК, да заплати в полза на бюджета на Софийски градски съд, сумата 250
(двеста и петдесет) лева – държавна такса за производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в
търговския регистър и може да се обжалва в 7-дневен срок от вписването му в
търговския регистър пред Софийския апелативен съд.
ПРЕПИС от
решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията - търговския
регистър за обявяването му, на основание чл.622 ТЗ.
СЪДИЯ: