Решение по дело №54070/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 4720
Дата: 27 март 2023 г. (в сила от 20 февруари 2024 г.)
Съдия: Елена Николова Динева Илиева
Дело: 20221110154070
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 октомври 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 4720
гр. София, 27.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 149 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА Н. ДИНЕВА ИЛИЕВА
при участието на секретаря ТАТЯНА Г. ВЕЛИНОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА Н. ДИНЕВА ИЛИЕВА Гражданско
дело № 20221110154070 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава двадесет и пета „Бързо производство” на
Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по искова молба на 05.10.2022 г. от Е. Г. З., ЕГН:**********,
действаща чрез нейната майка и законен представител Ц. М. Г., ЕГН:********** срещу Г.
Л. З., ЕГН:**********. Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация
чл. 143, ал. 2 СК и чл. 149 СК, и акцесорна искова претенция по чл. 146, ал. 1 СК.
Твърди се, че ответникът е баща на ищцата. Поддържа, че не живее заедно с баща си си, а за
нея се грижи нейната майка. Излага твърдения, че по устна уговорка с ответника, същият
заплаща издръжка в размер на 90 лв. След разговори между родителите, бащата е започнал
да заплаща издръжка в размер на 100 лв. Смята, че ответникът е трябвало да заплаща
издръжка за минал период в размер на минималната за страната издръжка към момента на
подаване на исковата молба-177,50 лв. или 2130 лв. за период от една година. След
приспадане на платеното от ответника, иска от съда да го осъди да заплати на детето за
периода 05.10.2021г. до 04.10.2022г. издръжка в размер на 80лв. месечно или 960 лв.
Предявява иск по чл. 143, ал. 2 СК, с който претендира заплащане на издръжка за период от
подаване на исковата молба-05.10.2022г. в размер на 250 лв. месечно до настъпване на
законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена сума до окончателното й изплащане.Претендира разноски.
В преклузивния едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който оспорва исковете. Възразява, че няма възможност да заплаща издръжка в
претендирания размер, тъй като има задължение за издръжка и към друго ненавършило
1
пълнолетие дете. Посочва, че е заплатил месечната издръжка за минал период. Иска от съда
да отхвърли исковете. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид относимите доводи и доказателства, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
По делото не се спори, а и от удостоверение за раждане на ищцата е видно, че детето
не е навършило пълнолетие и е родно дете на страните.
От удостоверение за раждане, издадено от Столична община, район Младост се установява,
че Ц. М. Н. има друго дете-Н.Р.Н., роден на ...
От справка от НОИ е видно, че Ц. Н. реализира месечен доход в размер на около 1200 лв.,
Г. З. месечен доход от 740 лв.
Видно от социалния доклад, изготвен от АСП, ДСП –Младост, детето живее заедно със
своята майка и малкия си брат в едно жилище. Е. е ученичка в четвърти клас.
Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 СК, размерът на издръжката се определя от доходите
на лицето, което я дължи. Няма спор, че задължението за издръжка представлява
първостепенен ангажимент и на двамата родители за осигуряването на физическото,
здравословно и психическо състояние на детето, на подходяща социална и културна среда,
на образование и всестранно развитие.
Съобразно предвиденото в т. 2 от ППВС 5/16.11.70 г. и ППВС 5/31.11.81 г. родителите
дължат издръжка на ненавършилите пълнолетие свои деца, респективно общата сума за
издръжка на всяко дете, се определя между двамата родители.
Съгласно т.7 ППВС 5/16.11.70 г. Двамата родители дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като
се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето.
В конкретния случай се установи, че след раздялата на родиителите, детето живее с майка
си.
По иска по чл. 149 СК.
Минималоопределена за страната издръжка за периода 05.10.2021г.-04.10.2022г. е в размер
на 177,50 лв. месечно или 2130 лв. за цяла година.
От събраните по делото доказателства се установява, че Г. Л. З. е заплатил сумата от 1140
лв., представляваща месечна издръжка за периода 05.10.2021г.-04.10.2022г. За разликата от
минималната издръжка и платеното от бащата, същият следва да заплати сумата от 990 лв.
Ищцата претендира сума в размер на 960 лв. за периода 05.10.2021г. до 04.10.2022г. Ето
защо искът по чл. 149 СК е изцяло основателен за сумата от 960 лв.
По иска по чл.143,ал.2 СК

При това положение, съдът като взе предвид нуждите на ищците съобразно възрастта ѝ и
доходите на нейната майка, и като съобрази, че ответникът е в трудоспособна възраст и
2
същият може да реализира доход над минималната за страната работна заплата, счита че Г.
Л. З. може да заплаща на детето си издръжка в размер на 250,00 лева месечно. При
определяне на издръжката, съдът държи сметка и за нуждата от средства за образование,
храна, облекло и спорт на детето.
Съгласно чл. 143 СК, всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално
състояние да осигурява, условия за живот, необходими за развитието на детето.
Предвид гореизложеното, СРС намира, че издръжката, която е в състояние да осигури
нормални условия на развитие на детето, съобразено с доходите на родителите и
претендираното с исковата молба, е в размер на 250 лв.
Родителите дължат издръжка на ненавършилите пълнолетие свои деца, респективно общата
сума за издръжка на всяко дете се определя между двамата родители. /В този смисъл
Решение № 131 от 1.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6927/2014 г., III
ГО/.

При това положение съдът приема, като съобразява факта, че майката полага основни грижи
за детето/виж т.7 ППВС 5/16.11.70г./, че ответникът следва да заплаща на ищцата месечна
издръжка в размер от 250.00 лева.

Предвид горното следва да се уважи и акцесорният иск с правна квалификация чл. 146,
ал. 1, изр. 2 СК за законова лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й
изплащане.
Съгласно чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът постановява предварително изпълнение на
решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа. Налице е
следователно призната по право (ex lege) изпълнителна сила на невлезлите в сила решения
относно посочените в закона вземания, за което съдът е оправомощен (има право и
задължение) да се произнесе служебно (ex officio). За това в конкретния случай следва да
бъде допуснато предварително изпълнение на решението.
Относно направените разноски по делото.
Ищцовата страна е направила искане за присъждане на разноски по делото Представени са
доказателства, от които е видно че е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300
лв. Ето защо ответникът следва да бъде осъден да зпалати сумата от 300 лв. на ищцата,
представляваща разноски по делото.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът дължи държавна
такса за определената издръжка на основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ТДТССГПК) в размер на
398,40 лева по сметка на Софийския районен съд.
Така мотивиран съдът
3
РЕШИ:
СЪЖДА на основание чл. 149 СК Г. Л. З., ЕГН:********** да заплати на Е. Г. З.,
ЕГН:**********, действаща чрез нейната майка и законен представител Ц. М. Г.,
ЕГН:********** сумата от 960 лв., представляваща издръжка за периода 05.10.2021г. до
04.10.2022г. ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното й
заплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал.2 СК Г. Л. З., ЕГН:********** да заплати на Е. Г. З.,
ЕГН:**********, действаща чрез нейната майка и законен представител Ц. М. Г.,
ЕГН:********** да заплаща месечна издръжка в размер на 250(двеста и петдесет) лева,
считано от 05.10.2022 г. до настъпване на законна причина, обуславяща нейното изменение
или прекратяване ведно със законната лихва на основание чл. 146, ал. 1 СК върху всяка
просрочена сума до окончателното ѝ изплащане.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение на
решението в частта за присъдената в полза на Е. Г. З., ЕГН:**********, издръжка.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, Г.Л.З. ЕГН:********** да заплати по сметка на
Софийския районен съд, държавна такса в размер на 398,40 лева.

ОСЪЖДА на основание чл. 78,ал. 1 ГПК Г. Л. З., ЕГН:********** да заплати на Е. Г.
З., ЕГН:**********, действаща чрез нейната майка и законен представител Ц. М. Г.,
ЕГН:********** сумата от 300 лв.


Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок,
считано от 28.03.2023г.

Препис от настоящото решение да се връчи на страните (чл. 7, ал. 2 ГПК).

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4