Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ……………18. 01. 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд,
второ отделение, ХХХІІІ състав, в публичното заседание на деветнадесети декември две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
Председател: Мария Ганева
при секретаря като
разгледа докладваното от съдията адм.дело N 2730 по
описа за
2017 година, за да се
произнесе, взе предвид :
Производството е по реда на чл.
215, ал.1 от Закона за устройство на територията/ЗУТ/ .
Образувано е по жалба на Ж.Я.Д. *** , срещу
заповед № 20 /29.01.2014 г. на кмета на
район „Приморски „ при Община В , с която й е разпоредено да премахване незаконен строеж „ограда с
бетонова основа и ажурна част“ , находящ
се в поземлен имот с идентификатор
10135.2563.24 по КККР на гр. В с искане към съда да я отмени поради
незаконосъобразност .
Твърди се неспазване целта на закона , понеже с
издаване на оспорената заповед се цели прилагане на улична регулация без
отнеманите части от имота да бъдат отчуждени и заплатени. Релевира
се материална незаконосъобразност , понеже не е необходимо разрешение за строеж
за лека ажурна ограда , а плътната й
част не надвишава 0.60 м. спрямо нивото
на прилежащия терен. Освен това оградата е търпим строеж , защото е изградена
преди 31.03.2001 г. Като съществено нарушение на
административнопроизводствените правила се сочи
липсата на връчване на жалбоподателя на констативния акт .
В уточняваща молба жалбоподателят конкретизира, че
оградата по югозападната граница на
имота , състояща се от гаражна ажурна врата и ажурна ограда с бетонова основа с
височина от 0.40 м. , е изпълнена през 1993 г. от жалбоподателката и нейния съпруг ; оградата
по северозападната граница на имота е
построена от съседа Г.И.С. през
1999г-2000 г. ; оградата по югоизточната граница на имота е телена ограда ,
изградена от съседа К С, съборена пред 2017 г. от новия собственик на съседния
имот , изградил нова ограда с бетонова основа и ажурна част ; оградата по
североизточната част на имота е изпълнена от съседа Й. С.Г.
след закупуване на съседния имот през 1985 г./л. 60-61 от делото/.
В съдебно заседание оспорващата страна ,чрез своя представител по пълномощие ,
поддържа подадената жалба. Излага се становище за основателност на заявените
доводи за незаконосъобразност на оспорения инд. адм.
акт предвид събраните доказателства в съдебния процес . Иска се присъждане на
съдебно-деловодни разноски като се прилага техен списък.
Ответникът по оспорването – кметът на район
„Приморски“ при община В , се представлява в съд. заседание от юрисконсулт Ц Ц, който излага теза за неоснователност на жалбата поради законосъобразността на атакуваната
заповед. Разпоредената за премахване ограда не е
търпим строеж поради липсата на издадено удостоверение за търпимост. Претендира
се присъждане на юриск. възнаграждение.
Варненският административен съд, след като обсъди
данните по делото, доводите на страните и след преценка на събраните писмени
доказателства намира за установено следното :
Жалбата изхожда от надлежна страна- адресат на
издадената заповед за премахване , за когото тя създава задължения . Поради
тази причина тя го засяга неблагоприятно и обосновава пряк, личен и непосредствен
правен интерес от оспорване. В определение № 26616/28.09.2017 г. съдът е
изложил становище за отсъствие на хипотезата на §4 от ЗУТ с оглед наличните
писмени данни по преписката за известен адрес на Д., на който същата е
получавала съобщения от адм. орган и не счита за необходимо повторното
възпроизвеждане на своята позиция / л. 22-23 от делото/. В тази връзка с
личното връчване на заповедта на 31.08.2017 г., надлежно удостоверено с подпис
на ж-ля върху самата заповед и подаването жалбата до териториално компетентния
адм. съд чрез адм. орган на 05.09.2017 г. срочно е упражнено потестативно
субективно право на оспорване. В обобщение жалбата е процесуално допустима, а
разгледана по същество е частично основателна .
Административното производство е образувано със
съставяне на констативен акт № 69/01.10.2014 г. на главен специалист в отдел „
Контрол на строителството“ при район „Приморски“ на Община В . Този акт съдържа констатация за изпълнена без
разрешение за строеж и без подадено заявление за узаконяване по § 184 от ЗУТ
ограда от бетонова основа и ажурна част в ПИ с ид.
10135.2563.24 по КККР на гр. В , индивидуализирана само по дължина за всяка
една от границите на имота , а височината и начина на изпълнение по всяка една
от границите са конкретизирани по
следния начин : „ в различните участъци по югозападната, югоизточната и североизточната граници е с различна приблизителна височина от 0 м. до 0.80 м.“ /
л. 43-46 от преписката/. Контролните
органи са установили , че оградата е изградена от Ж.Я.Д. след 2002 г. по
данни от преписката и от „лични изявления на съседи“, неназовани поименно
. Посочва се , че обектът не попада в хипотезите на § 16 и § 127 от ЗУТ,
а част от оградата попада и в уличната регулация .
Видно от приложено към преписката извлечение от
КККР на гр. В Ж. Я.Д. е вписана като
собственик на ПИ с ид. 10135.2563.24. /л.72-73 от
преписката/. Същата е станала съсобственик на недвижимия имот през 1996 г. предвид представения титул за
собственост / л. 62 от делото/.
С писмо от 02.10.2014 г. ответникът е уведомил Ж.Д.
за съставения констативен акт , без да е приложено негово копие към писмото, а
само е указана възможност за запознаване в сградата на районната администрация.
Това писмо е връчено лично на Д. на 05.10.2014 г. / л. 41 от преписката/.
Според писмено становище на главния архитект на
район „ Приморски“ при Община В за територията на ж.к. „Бриз“ е в сила улична
регулация, одобрена със заповед №
170/15.09.1993 г. на кмета на общината и оградата на ПИ с ид.
10135.2563.24 по КККР на гр. В между осеви точки 23, 24 и 25 в югозападната си
част попада в улицата и не представлява търпим строеж според § 16 от ЗУТ / л.
47 от преписката/.
Според акт за узаконяване № 153/23.07.1999 г. на
гл. архитект на Община В е узаконена жилищна сграда в п. ХХ-994, кв.18 по плана на ж.к. „Бриз“ на
името на Ж.Я.Д. / л. 69 от преписката /.
На 29.01.2015 г. ответникът е издал заповед , с
която на основание чл. 225а , ал.1 от
ЗУТ във вр. с
чл. 225, ал.2 , т. 2 и чл. 223, ал.1,т.8
от ЗУТ е разпоредил премахване от жалбоподателя на незаконен строеж от VІ
категория „ ограда с бетонова основа и
ажурна част „ , находящ се в ПИ с ид. 10135.2563.24
по КККР н агр. В
Съгласно заповед № 1397/07.05.2014 г. на кмета на
Община В, издадена на основание §1 от ЗУТ на районните кметове е делегирано
правомощие по издаване на заповеди по чл.225а от ЗУТ за премахване на строежи от ІV до VІ категория / л. 6-7 от
преписката/.
Видно от неоспореното
от страните и прието от съда като обективно и компетентно изготвено заключение
на СТЕ , кореспондиращо с останалия доказателствен материал по делото / л.
114-121/ , както и от дадените пояснения на вещото лице в съд. заседание се
установява по югозападна граница на процесния имот (към улицата) има ажурна
метална ограда с височина 1.80 м. и дължина 2.30 м. ; двукрила ажурна метална
врата с височина от 2.50 м. и дължина 4.40 м. ; ограда с бетонова основа с височина от 0.40 м. с дължина от 3 м. и
ажурни метални пана с височина 1.35 м.; ажурна метална врата с височина от 2.30
м. и дължина 1.40 м. Останалата част от оградата до границата с ПИ с ид. 10135.2563.23 по КККР на гр. В е от бетонови
колове и поцинкована мрежа с
височина от 1.60 м. и дължина от 12.50 м. При разпит в съд.
заседание вещото лице посочва, че оградата на имота към улицата съвпада с
имотната граница на същия по действащата кад.
карта, както и че не е приложена уличната регулация по заповед №
Г-170/15.09.1993 г. Оградата по югоизточната граница ( към ПИ 10135.2563.23)
е изградена нова ограда от бетонов цокъл с височина 60см и височина на
монтираните метални пана - около 1,80м. Денивелацията на терена е от север на
юг и оградата е изпълнена стъпаловидно. Старата ограда на ПИ 10135.2563.24 по
тази граница е от бетонови колове и поцинкована мрежа с височина около 1,60м и
дължина около 52м.
Оградата по
североизточната граница / към ПИ 10135.2563.6/ е с бетонова
част над терена 20см , бетонови колове и поцинкована мрежа, височина1,80м и
дължина около 12м. Останалата част от оградата към ПИ 10135.2563.7 е от
бетонови колове и поцинкована мрежа с височина 1,70м и дължина около 10м. Оградата по
северозападната граница (към ПИ 10135.2563.25) е изградена от бетонов цокъл
с височина 40см и зидария от бетонови блокчета със средна височина около 2,00м.
и дължина около 27м, като останалата част е фасадата на сградата. Оградата е
стъпаловидна поради денивелация на терена от север на юг.
За процесната ограда няма
издадено разрешение за строеж и подадено заявление за узаконяване по § 184 и §
127 от Др на ЗУТ. По делото Ж.Д. е подала декларация
с данни , че оградата към улицата е по
имотна граница като е изградена през 1993г.(стр.69 от делото).
По свидетелските показания и
приложените декларации процесните огради на имота са изградени преди 2001г.
Преди 2001г. се прилагат правилата на Закон за териториално селищно устройство.
По ЗТСУ не се изисква одобряване на проект за ограда. Съгласно чл.225 от ППЗТСУ
не се изисква издаване на разрешение за строеж на ограда с височина до 2м.
Оградата не нарушава кметска заповед за
изисквания към оградите , тъй като такава заповед не е издавана. Плътната част
на оградата във всичките й части не надвишава 0.60 м. по чл. 48, ал.6 от ЗУТ и
няма височина на оградата над 2.20 м. от прилежащия терен по чл. 48, ал.6 от ЗУТ, поради което няма неспазване на действащите правила и нормативи . За
територията на ж.к. „Бриз „-В , в която попада имота, е в сила план за улична
регулация , одобрен със заповед №
Г-170/15.09.1993 г.
Според неоспореното
страните допълнително заключение на СТЕ след геодезическо замерване на място се
установява, че югозападната част на оградата на процесния имот попада в
уличната регулация по действащия ПУП-ПРЗ , одобрен със заповед №
Г-170/15.09.19934 г. на кмета на Община В като общата й дължина е 33.40 м., а
общата площ , попадаща в улицата , е 117 кв.м.
,защрихована с жълт цвят на изготвената
комбинирана скица към заключението / л. 143-145/.
Приложена нотариално заверена декларация
от Г.И.С. обективира изявление на декларатора като собственик на ПИ с ид. 10135.2563.25 по КККР на гр. В че е изградил ограда с
имота на Ж.Я.Д. през 1999 г. -2000 г. като оградата е разположена в неговия
поземлен имот. / л. 74 от делото/.
Според свидетелските показания на
Е Г С , собственик на граничещия на северозапад имот с процесния , оградата
между двата имота е изпълнена през 1999 г. -2000 г. Тя е с обща дължина 42-43 м.. Част от нея е фасадата на къща / 10-12 м. / . В най- западната си част
оградата е ажурна ограда, а в останалата част- с бетонови блокчета. Има
денивелация на терена като най-ниската част е към улицата , а най- високата- в
североизточната част на оградата.
Оградата е изпълнена стъпаловидно от бетонови блокчета на места 1-2 на
брой, а другаде – до 6-7 . Според свидетелката оградата е разположена около 30
см. навътре в нейния имот, понеже баща й е подписал декларация праводателят на Д.
да построи сграда , навлизайки в съседния имот. Ажурната ограда е висока 2.20. м. Свидетелката посочва, че в
югоизточната част на процесния имот през 2017 г. има нова ограда , е старата е
от мрежа и бетонни колове . Оградата
откъм улицата е съществувала през 1999 г., когато тя е заживяла в своя имот.
Според свидетеля С Ц Г, съсед откъм североизточната страна на
процесния имот, от 1985-86 г. познава жалбоподателка,
когато е закупил съседен имот на нейния . Той през 80-те години е подменил
оградата като е направил бетонова основа около 0.20 м. с бетонови колове и
поставил телена мрежа . Височината на
оградата е около 1.50 м. Тази ограда е с
дължина 5-6 м. Свидетелят твърди , че процесният имот има денивелация в посока
към улицата около 0.60-0.70 м. На южната граница на имота на Д. има
изградена нова ограда , а старата ограда е била с телена мрежа , висока 1.50
м.-1. 60 м, която е съществувала през
1985-86 г. Оградата откъм улицата е била
изпълнена между 1990-1995 г.
В Община В няма съставен акт по чл. 48, ал.2 от ЗУТ относно общите изисквания за оградите според
устройствените зони предвид писмо на д-ра на Дирекция „ АГУП“ при Община В / л.
102 от делото/.
Изложената фактическа
установеност налага следните правни изводи:
Атакуваната заповед е издадена на основание
чл.225а от ЗУТ. Новелата на тази разпоредба гласи, че кметът на общината или
упълномощено от него длъжностно лице издава заповеди по премахване на строежи от четвърта до шеста категория,
незаконни по смисъла чл. 225, ал.2 или на части от тях. Представената по делото заповед №
1397/07.05.2014 г. на кмета на Община В сочи за надлежно овластяване на
районните кметове по издаване на заповеди с правно основание чл.225а от ЗУТ за
премахване на строежи от ІV до VІ
категория .
Няма спор между страните , а и от основното
заключение на СТЕ се установи, че предназначението на разпоредения
за премахване обект е ограда . Според правилото на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ
оградите представляват строежи , а
съгласно чл.137, ал.1 т. 6 във вр. с чл. 147 от ЗУТ -
VІ категория строежи. С оглед цитираната правна уредба , изложените фактически
факти, както и обстоятелство , че местонахождението на строежа е в гр. В ,
издателят на оспорената заповед е разполагал с материална , териториална
компетентност и такава по степен.
Произнасянето на ответната страна
е обективирано в законоустановена писмена форма . Изложени са две фактически основания на
взетото решение по премахване: строителство без издадено разрешение за строеж и изпълнена част от оградата в обхвата на
уличната регулация . Въпреки лаконичните мотиви откъм фактически данни на
второто основание става ясно , че според адм. орган е налице незаконен
строеж и защото е извършен в
несъответствие с предвижданията на действащ устройствен план с позоваване на становище
на главния архитект на район“ Приморски“
при Община В.
След като има словесно изложение
на две фактически основания на заповедта , посочването като правно основание
само на чл.222, ал.2, т.2 от ЗУТ съдът не счита за съществен процесуален пропуск
. При зададените признаци за незаконен характер на строежа не само поради липса
на издадено разрешение за строеж, но и поради несъответствие с действаща улична
регулация , е била гарантирана възможността на адресата на заповедта да изложи
своето становище и по двете фактически основания , да ангажира доказателства по
тях , а дали възприетите фактически обстоятелства от органа правилно са
съотнесени към конкретна правна норма е въпрос , който касае материалната
законосъобразност на заповедта.
В хода на проведеното
административно производство са допуснати
съществени нарушения от административнопроизводствен
характер. Административното производство е образувано по служебен почин
като констативният акт е съставен в
отсъствие на нарушителя без данни същия да е бил предварително уведомен за
датата на извършване на това процесуално действие. Освен това констативният акт
не е бил връчен на Д. и по този начин са
били ограничени нейните процесуални права на становище по акта , по депозиране
на доказателства , по сезиране на органа
с доказателствени искания т.е. не е осигурена възможност по реално упражняване
на правата по чл. 34, ал.3 от АПК във вр. с чл.228 от ЗУТ . Изрично в чл. 225а от ЗУТ е
разписано изискване актът да се връчи на заин. лица,
а в конкретния случай единствено е
изпратено съобщение за съставянето на констативен акт като незнайно защо към
това съобщение не е приложено копие от акта.
Посочената процесуална пасивност на
ответника е довела до неспазване и на правилото на чл. 35 от АПК .
Издадена е заповед по премахване без да
се изяснени факти и обстоятелства относно авторството и период на извършване на
строителството по югоизточната, северозападната и североизточната граница
на имота на Д.. Събрани са допустими
доказателства единствено относно твърдяното несъответствие на оградата по
югозападната граница с действащата
улична регулация. Няма събрани писмена декларация от ж-ля , писмени сведения на
трети лица, няма писмени декларации с
нотариално заверени подписи на собственици на съседни имоти . Чрез допустимия процесуален инструментариум
на АПК, приложим по арг. на чл. 228 от ЗУТ не са събрани сведения за времето на
извършване на строителство на оградата по границите към съседните недвижими
имоти и към улицата, въпреки че при съставяне на констативния акт и огледа на
място е установено , че оградата откъм
всяка една граница на имота на Д. е различна / с бетонова основа или с бетонни
блокове и ажурна част , с поцинкована мрежа и бетонни колове , с плътна част и
метални платна/ , което предполага извод, че
оградата на имота не е изпълнена по едно и също време. Възниква
основателно съмнение за достоверност на
твърдението на органа , че цялата ограда
на процесния имот е изпълнена след 2002 г. от Ж.Д. при отсъстваща
обосновка на същото в заповедта , при липсата на събрани доказателства
чрез процесуалните способи по АПК / писмена декларация на Ж.Д. по чл. 43 от АПК
или на писмени сведения от собствениците на съседни имоти по чл. 44 от АПК/ .
Адм. орган е длъжен да издаде
адм. акт само след като спази задължението по чл. 35 от АПК, което в случая не
е сторено . В констативния акт е обективирано
голословно твърдение за изпълнение на оградата след 2002 г. предвид
„данни по преписката“, каквото липсват, и „ по
лични изявления на собственици на съседни имоти“, но без да са назовани
техните имена , за да се прецени дали същите са съседи и без да са събрани
дадени от тях писмени сведения , които да доказват мотивираност на това
твърдение с допустими доказателствени източници. Събирането на обективна и достоверна
информация за времето на извършване на строежа е от значение не само за
изследване законността на строителството , но и неговата търпимост по
критериите на § 16, § 184 и § 127 от ДР на ЗУТ, което е императивно задължение
при издаване на заповед по премахване на незаконно строителство. Убеждението за
законност на издаден административен акт не се създава с лаконични и недоказани
твърдения , а чрез излагане в мотивите на акта на убедителни доказателства за съществуването
на относими за случая факти и тяхното задълбочено анализиране за кореспонденция
с приложимата правна уредба.
Съгласно чл. 9, ал.2 от АПК във вр. с чл.228 от ЗУТ адм. орган събира всички необходими доказателства и когато няма искане от заинтересовани лица. Това
нормативно правило не е спазено в настоящия случай. Административният орган е
длъжен да упражнява своите правомощия
добросъвестно / чл. 6, ал.1 АПК/. Административните актове трябва да се
основават на действителните факти от значение
за случая , а истината за фактите се установява по реда и със средствата по АПК / чл. 7 от АПК/. Събраните по делото доказателствени източници
опровергават верността на фактическите твърдения на ответника относно
извършител на строителството и период на изпълнение на оградата . Ако бяха
събрани доказателства в тази насока още в адм. процес , би се стигнало до
различно крайно решение на ответника .
Съгласно правилото на чл.
225, ал.2 , т.1 и 2 от ЗУТ , приложимо по арг. на
чл.225а, ал.1 от същия закон, незаконен
е строежът извършен в несъответствие с предвижданията на действащия подробен
устройствен план или без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за
строеж . Според чл. 148 от цитирания нормативен акт строежите могат да се извършват само ако са
разрешени съгласно този закон. Това нормативно становище е възпроизведено и в
чл. 55 от ЗТСУ / отм. на 31.03.2001 г. / . Законодателят не изисква издаването
на разрешение за строеж за леки прозирни
огради и плътни огради с височина
на плътната част до 0.60 м. в рамките на поземления имот / чл. 151, ал.1
т. 11 от ЗУТ/, но подобно предписание няма в ЗТСУ или ППЗТСУ , приложима правна
регламентация по време на извършване на оградата според събраните по делото
гласни доказателства. . Единствено при издаване на разрешение за строеж не се изисква одобрен
проект за огради с височина до 2,2 м. /
чл. 225, ал.1 т. 7 от ППЗТСУ/.
1.Относно оградата по североизточната граница на ПИ с ид. 10135.2563.24 по
КККР на гр. В.
Събраните по делото сведения
чрез допустимия процесуален способ- свидетелски показания на собственика
на съседния откъм североизток имот на Ж.Д.
-С Ц Г , сочат , че разпоредената
за премахване ограда в тази й част е подменена от свидетеля, а не от жалбоподателя, с поставяне на бетонови основи от 20 см. и
телена мрежа с обща височина на оградата от около 1.50 м. като това е станало в
края на осемдесетте години. Според заключението на СТЕ оградата
към ПИ с ид. 10135.2563.6 по КККР на гр. В е с
бетонна част над терена от 20 см. , бетонови колове и поцинкована мрежа с
височина от 1.80 м. Съдът кредитира това сведение , тъй като свидетелят излага
неизгоден за себе си юридически факт, че е извършител на строежа и то под страх от наказателна отговорност при
лъжесвидетелстване . Освен това верността на изложените от него данни не се
опровергава от събрани от адм. орган конкретни доказателства - писмени декларации, писмени сведения и др.
Ответникът , приемайки Ж.Д.
за собственик и извършител на този строеж , е изследвал дали същата има
издадено строително разрешение , а събраната информация по делото сочи, че
изпълнител на строежа е нейния съсед, който следва да доказва законност на
строежа . Това строителство е изпълнено
в края на осемдесетте години, понеже
въпреки даденото указание на ответника по чл. 171, ал.4 от АПК /л. 64 от делото/ не се събраха доказателства същото да е реализирано след 2002 г. В тази връзка
и изследването за търпимост изисква събиране на сведение за подадени заявления
за узаконяване от С Ц Г, а не от жалбоподателя . В тази връзка не се доказа
неправомерна деятелност на Ж.Д. под
формата на твърдяното от ответника незаконно строителство на ограда по
североизточната граница на имота и поради тази причина същата не може да бъде адресат на правното задължение
по премахването й.
1.
Относно оградата по северозападната част на ПИ с ид.
10135.2563. 24 по КККР на гр. В.
По адм. преписка липсват
доказателствени източници за извършител и време на изграждане на оградата в
тази й част. Според събраните сведения в съд. процес от разпита на свидетелката
Е Г, собственик на съседния имот , оградата е стъпаловидна поради денивелация
на терена , състои се от бетонни блокчета с височина от 20 см. и ажурна част
около 2 м. Оградата е изпълнена през периода 1999 г. – 2000 г. от нейния
баща . Тези данни опровергават
истинността на твърдението на органа, че тази ограда е реализирана след 2002 г.
Според регламентация на действащия към този период от време ЗТСУ е било необходимо издаването на строително разрешение за ограда
, но адм. орган, приемайки Ж.Д. за извършител и собственик на този строеж , е
изследвал единствено дали тя има издадено строително разрешение . Поради същата причина при анализа за
търпимост на строежа няма обсъждане и събиране на информация за подадени
заявления за узаконяване от свидетелката или от нейния баща като съседи на
процесния имот.
По идентични съображения на
изложените в т.1 съдът счита за
незаконосъобразно разпореждането на адм. орган Ж.Д. да премахване оградата по
северозападната граница на своя имот. След като
тя не е изпълнител на това строителство , няма нормативно основание
произнасянето на ответника същата да бъде субект на задължението по премахване
.
3. Относно оградата по
югоизточната част на ПИ с ид. 10135.2563.24 по КККР
на гр. В .
Жалбоподателката твърди, че описаната
ограда в оспорения адм. акт по югоизточната граница на нейния имот / телена
ограда без бетонов фундамент/ , изпълнена
от съседа К Спреди
1993 г. , е съборена от новите съседи
през 2017 г. , които са изградили
нова ограда с бетонова основа и
ажурна част / л. 60/, но това твърдение е недостоверно предвид неоспореното основно заключение на СТЕ с данни от огледа на
място за съществуването на стара ограда от бетонови колове и поцинкована мрежа с височина от 1.60 м. , както и на нова
ограда от бетонов цокъл с височина от
0.60 м. и метални пана около 1.80 м.
Свидетелката Е С не може да посочи кой и кога е изпълнил тази ограда, а според свид. С Г, който е закупил съседен имот през 1985-86 г. от
момента на придобиване на имота , тази ограда е съществувала като не знае кой е
нейн изпълнител.
Даденото от свидетеля описание на оградата в тази й част съответства
на описаната като стара ограда от вещото
лице при огледа. При отсъствие на събрани доказателства за фактическото
твърдение на органа , че тази ограда е изпълнена след 2002 г. и приобщени
допустими доказателства , опровергаващи това твърдение и даващи сведение ,че тя
е била изградена към 1985-86 г. , съдът кредитирайки същите , приема за време
на осъществяване на строителството 1985-86 г. Въпреки дадено изрично указание
на ж-ля по чл. 171, ал.4 от АПК / л. 64 от делото / същият не представи доказателства
оградата по югоизточната граница да е изградена от съседа К С. Събраните гласни доказателства по почин на жалбоподателя не потвърдиха този
факт, поради което съдът приема, че Ж.Д. е извършител на този строеж .
Предвид времето на извършване на
това строителство изследването за търпимост предполага анализ на съществуване на
предпоставките на § 16 от ДР на ЗУТ. Новелата на посочената правна норма гласи,
че строежи,
изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били
допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и
нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са
търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване.
Неоспореното основно заключение не дава
информация за изпълнена ограда по югоизточната граница на процесния имот в
нарушение на предвижданията на
действащ подробен
градоустройствен план. Тази ограда не нарушава кметска заповед по чл. 48 , ал.2
от ЗУТ поради липсата на издадена такава заповед с изисквания към
оградите.
Според
чл. 151, ал.1 т. 11 от ЗУТ не се изисква разрешение за строеж за леки прозирни
огради и плътни огради с височина на плътната част до 0,6 м в рамките на
поземления имот. На тези законови изисквания отговаря оградата по югоизточната
граница на имота- височината на бетоновия
цокъл е 0.60 м. Спазено е предписанието на чл. 48, ал.5 от ЗУТ за
допустима височина на оградите до 2.20 м
над прилежащия терен, понеже височина на оградата в тази част е 1.80 м. Процесната ограда съответства и на изискването
за височина по чл. 225 от ППЗТСУ / отм./.
В обобщение оградата по
югоизточната граница на процесния поземлен имот е търпим строеж и не подлежи на
премахване.
4
.Относно оградата по югозападната граница на ПИ с ид.
10135.2563.24 по КККР на гр. В.
По несъмнен начин от писменото становище на главния архитект на район „Приморски“ при Община В и от неоспореното от страните допълнително заключение на СТЕ се установи, че за територията, в която попада процесния поземлен имот , има влязъл в сила , но неприложен подробен градоустройствен план- план за улична регулация , одобрен със заповед № Г. 170/15.09.1993 г. на кмета на Община В. Този план е приет при действието на ЗТСУ / отм. 2001 г./ , според който за приложението на общия градоустройствен план се създават подробни планове - застроителни и регулационни, по вертикалното планиране, кварталнозастроителни и силуетни, за архитектурно-художествено оформяване на населеното място или части от него, комуникационни, за благоустрояването и други необходими планове .
Със застроителен и регулационен план се регулират улици,
пътища и имоти за обекти - публична държавна и общинска собственост, урегулират
се имоти - частна собственост, ако не са били урегулирани, и се определя
конкретното предназначение на всеки имот, както и застрояването в имотите за
застрояване / чл. 20 и 21 от ЗТСУ/.
Съгласно разпоредбата
на §6 от ЗУТ действащите към деня на влизане в сила на този закон подробни градоустройствени планове запазват действието си . В случая не се касае за дворищнорегулационен план , който не е приложен и за чието отчуждително действие е необходимо
спазването на срока по § 6, ал.2 от ДР на ЗУТ. Фактическото твърдение на
ответника е за съществуващо несъответствие на оградата с предвижданията на
действащ, но неприложен план за улична
регулация, а не на дворищнорегулационен план и поради
тази причина в случая е неприложима
разпоредбата на §8 , ал.1 във вр. § 6 , ал.2 от ДР на
ЗУТ , респективно не се налице и хипотезата на прекратено отчуждително действие
на влязъл, но неприложен дворищнорегулационен план . Има действащ подробен
градоустройствен план- план за улична регулация, който е запазил своето правно действие с влизане в
сила на ЗУТ предвид § 6, ал.1 от този нормативен акт. Югозападната част на
оградата навлиза в предвидената улица по посочения план . Тази ограда според свид. С е съществувала към 1999 г., когато тя е заживяла в
този район, а според С Гоградата е била изпълнена
през периода 1990-1995 г. Тези данни се събраха по повод изпълнение на даденото
указание на ж-ля по чл.171, ал.4 от АПК
/ л. 64 от делото/. Събрана информация от свидетелката С сочи за съществуване
на ограда към последващ оборването на
ПУП период, а неубедително е твърдението на Гъдев
ограда от 26 м. да се изгражда цели пет
години, още повече , че в тази дължина участват две метална врати- еднокрила и
двукрила. След като оградата по югозападната граница на процесия имот не съответства
на предвижданията на действащ ПУП, то
подлежи на премахване като незаконно строителство по критериите на чл. 225,
ал.2, т. 1, във вр. с чл.225а от ЗУТ.
Противно на твърдението на жалбоподателят съдът не
счита, че оспорената заповед е издадена при неспазване целта на закона.
Вписаното в заповедта нейно правно основание е чл.225а във вр.
с чл.225, ал.2 от ЗУТ. Тези разпоредби се намират в глава ХХІ от посочения
нормативен акт, озаглавена „ Недопускане и отстраняване на незаконно строителство
“. В разпоредителната част на обжалвания индивидуален адм. акт се обективира разпореждане
за премахване на незаконно строителство. В този контекст оспореното волеизявление
на ответника преследва разписана в закона легитимна цел- отстраняване на строителство,
за което се твърди, че е незаконно е дали е налице тази правна характеристика
на строежа е въпрос , който касае материалната законосъобразност на акта.
В обобщение съдебна проверка установи
частична незаконосъобразност на оспорената заповед в частта на разпореденото премахване като незаконно строителство на оградата
по югоизточната , североизточната и северозападна част на притежавания от
жалбоподателката недвижим имот , респективно в тази част обжалвания адм. акт
подлежи на отмяна.
Предвид изхода на делото и на
основание чл. 143, ал.1 от АПК на
жалбоподателя следва да се присъдят съдебно-деловодни разноски от 810 лв. : 10
лв. платена държ. такса , 200 лв. внесен депозит за СТЕ , договорен и
платен в брой адв. хонорар от 600 лв.
Водим от
горното, съдът на основание чл. 172, ал.1 АПК, вр.с
чл. 213 ЗУТ,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Ж.Я.Д. *** заповед № 20 /29.01.2014 г. на кмета на район „Приморски „ при Община В , в
частта в която е разпоредено премахване на незаконен строеж , представляващ
ограда по североизточната , северозападната и югоизточната граници на поземлен
имот с идентификатор 10135.2563.24 по
КККР на гр. В .
Оставя в сила заповедта в останалата й част.
ОСЪЖДА Община В да
заплати на Ж.Я.Д. *** с ЕГН ********** сумата от 810/ осемстотин и
десет/ лева , представляваща направени съдебно-деловодни разноски .
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в срок от
14 дни от уведомяването на страните.
Съдия :