№ 22679
гр. София, 13.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20241110105626 по описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД от ищеца „СИГНУМ” ЕООД срещу
ответника „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД за връщане на
платени без основание суми, както следва:
1610,31 евро, платена от ищеца на 01.10.2018 г. в полза на ответника
сума в изпълнение на нищожна клауза по т. 2.7.3 по Договор за банков
кредит №MS16-00017/20.04.2016 г., уговаряща неустойка за предсрочно
погасяване на кредита; и
700 лв., платена от ищеца в полза на ответника сума в изпълнение на
нищожна клауза по т. 2.7.3 по Договор за банков кредит по договор за
банков кредит № MS16-00018/18.04.2016 г., уговаряща неустойка за
предсрочно погасяване на кредита
Претендира се присъждането на законната лихва върху главниците от
датата на подаване на исковата молба – 09.10.2023 г., до окончателното
изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че на дата 20.04.2016 г. е сключил Договор за банков
кредит „Малки и средни предприятия“ № MS16-00017/20.04.2016 г. със
„Сибанк“ ЕАД, а на дата 18.04.2016 г. е сключил Договор за банков кредит
„Малки и средни предприятия“ № MS16-00018/18.04.2016 г. със
„Сибанк“ЕАД.
Твърди че е заплатил предсрочно сумата по двата договора на
01.10.2018г., към която дата правоприемник на „Сибанк“ ЕАД е „Обединена
българска банка“ АД - ответник в настоящото производство.
Поддържа, при предсрочното погасяване на кредитите ответното
дружество начислило неустойки в размер на 5 % от непогасената част от
1
главниците, равняващи се по договора в евро на сумата от 8051,55 евро, а по
договора в лева – на сумата от 3 500 лв., които суми ищецът заплатил.
Сочи, че с решение № 2819/31.05.2023 г. по в.гр. д. 20221100510392 по
описа на СГС, клаузата на чл. 2.7.3 от съдържанието на процесните договори,
по силата на която били начислени неустойките, била обявена за нищожна.
Твърди, че с постановеният съдебен акт „Обединена българска банка“
АД била осъдена да върне на ищеца по договора в евро сумата от 6441.24
евро, равняваща се на 4% от заплатена без основание неустойка /в общ размер
на 5%/, а по договора в лева „Обединена българска банка“ АД била осъдена да
върне на ищеца сумата от 2800 лв., равняваща се на 4% от заплатена без
основание неустойка /в общ размер на 5%.
Сочи, че претендираните в настоящата претенция суми се явяват
разлика, между платените от ищеца неустойки по договор MS16-
00017/20.04.2016 г. и договор MS16-00018/18.04.2016 г. и присъдените в
решение № 2819/31.05.2023 г. по в.гр. д. 20221100510392 по описа на СГС,
суми. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Обединена българска банка“
АД подава отговор на исковата молба, с който изразява становище за
недопустимост и неоснователност на предявения иск. Твърди, че с
предявеният иск се иска пререшаване на спор, разрешен със силата на
присъдено, по силата на постановено от СГС решение, влязло в законна сила.
Неоснователността на претенцията обосновава, с твърдението, че
прогласената от съда нищожност, засяга само частта за петте процента
комисионна, като кредитополучателят /ищеца/ остава задължен за комисионна
в размер на 1 процент. Счита, че с постановения съдебен акт този процент е
съобразен и за предявената от ищеца разлика основанието е налице валидно
правно основание за дължимост, респективно – за заплащане на начислената
комисионна.
Релевира възражение за изтекла погасителна давност.
Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства по отделно
и в тяхната съвкупност, както и като взе предвид доводите на страните и
направените възражения, достигна до следните фактически и правни
изводи:
На първо място, по направения от ответника отвод за пресъдено нещо
по реда на чл. 299 ГПК:
Съгласно т. 18 от ТР № 1/04.01.2001 г. по т. д. № 1/2000 г. на ОСГК на
ВКС със сила на пресъдено нещо се ползва само решението по отношение на
спорното материално право, въведено с основанието и петитума на исковата
молба като предмет на делото. Основанието на иска обхваща твърдените от
ищеца факти и обстоятелства, от които произтича претендираното субективно
материално право, т. е. правопораждащите юридически факти. Спорното
право се индивидуализира и чрез неговите субекти /страни по материалното
правоотношение/, посочени в основанието на иска. Чрез петитума на исковата
2
молба ищецът конкретизира неговото съдържание /в какво се състои
претендираното или отричаното право, исканата правна промяна/ и вида на
търсената защита /дали се търси установяване съществуването или
несъществуването на спорното право, или осъждане на ответника, или правна
промяна в правната сфера на ответника/. Правната квалификация на спорното
право се определя от съда въз основа на заявените от ищеца основание и
петитум. При предявяване на осъдителен иск за парично вземане в петитума
на исковата молба ищецът сочи и размера на иска.
Следователно, предметът на иска се индивидуализира чрез страни,
правопораждащи юридически факти и петитум.
За извършването на преценка допустимостта на предявения иск, съдът
е изискал препис от подадената от ищеца искова молба, по която е образувано
предходно заведеното дело между страните – гр.д. № 5606/2022 г. по описа на
СРС, 78 с-в.
Видно от същата, обстоятелствата, на които ищецът е основал
твърдените от него права /в относимата им към настоящото производство
част/ са следните:
Ищецът „Сигнум” ЕООД сочи, че е сключил като кредитополучател
със „Сибанк” ЕАД четири договора за кредит, два от които са процесните №
MS16-00017/20.04.2016 г. и № MS16- 00018/18.04.2016 г.
Твърди, че съгласно чл. 2.7.3 от тези два договора, при предсрочно
погасяване на кредитите със собствени средства, кредитополучателят дължал
такса от 1 % от погасяваната сума. Твърди, че макар, че погасил кредитите
със собствени средства и дължал комисионна от 1% по договорите, банката
приела, че кредите са погасени чрез рефинансиране от друга банка и
начислила комисионна от 5 % от погасяваната сума. Сочи, че по този начин
банката е получила без основание сумите, представляващи разликата между
дължимия 1% комисионна и начислените 5% /т.е. 4%/, за което не било налице
договорно основание.
При съпоставка с изложените в настоящата искова молба факти, се
установява, че независимо от идентитета между страните и правната
квалификация на правата, предмет на спора по настоящото и предходно
воденото между страните дело, ищецът е въвел различни фактически
твърдения като основание на претенциите си – в първия случай е твърдял
липса на основание поради погрешно приложена от ответника договорна
клауза /тази на т. 2.7.3. първо тире от договорите, вместо т. 2.7.3 второ тире/,
а в настоящия случай извежда твърденията си за липса на основание за
получаване на каквито и било суми от ответника под формата на неустойка за
предсрочно погасяване с аргументи за недействителност поради противоречие
с добрите нрави на клаузата на чл. 2.7.3. от договорите.
Предвид изложеното, съдът намира, че е сезиран с допустими искове,
който следва да бъдат разгледани по същество.
Предявени са искове с правно основание чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД.
В тежест на ищеца по предявените осъдителни искове е да докаже
3
пълно и главно, че е заплатил процесните суми на ответника.
При установяване на горното обстоятелство, в тежест на ответника е
да установи в процеса, при условията на пълно и главно доказване, наличието
на валидно облигационно правоотношение между страните, в това число
действителността на оспорените договорни клаузи в процесните договори за
кредит, както и настъпването на предвидените в клаузите предпоставки за
начисляване на комисионна.
Следва да бъде посочено, че посочените елементи от фактическия
състав на иска подлежат на общо основание на доказване в настоящия исков
процес, доколкото с влязлото в сила съдебно решение № 2819/31.05.2023 г. по
в.гр. д. 20221100510392 по описа на СГС въпросът относно действителността
на неустоечната клауза на т. 2.7.3 от Договорите е бил предмет на обсъждане
единствено в мотивите на съдебния акт.
Съгласно т. 18 от ТР на ОСГК № 1 от 04.01. 2001г. по гр.д. № 1/2000г.,
със сила на пресъдено нещо се ползва само диспозитива на решението по
отношение на спорното материално право, въведено като предмет на делото
чрез основанието и петитума на иска, но не и мотивите, които по смисъла на
чл. 236, ал. 2 ГПК не са иманентна негова част, а съдържат данни относно
исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата,
фактическите констатации и правните изводи на съда. /В този смисъл, след
като по отношение на съдържащите се в мотивите констатации относно
юридическите и доказателствените факти и преюдициалните отношения не се
формира сила на пресъдено нещо, защото не са елемент от спорния предмет,
не е налице пререшаване на спора при предявен иск, обоснован на
разгледаните правоотношения и факти в предходно производство – поради
което за настоящия състав не съществува задължение да възприеме изводите
за недействителност на договорната клауза, изложени от въззивния съд по
предходно образуваното дело/.
С оглед така разпределената доказателствена тежест между страни, и
предвид изявленията на ответника в о.с.з. от 05.12.2024 г., съдът е отделил
като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че сумите,
предмет на исковата претенция са преведени от ищеца в полза на ответника на
01.10.2018 г. в изпълнение на задълженията за заплащане на комисионна за
предсрочно погасяване на двата договора за кредит, сключени между страните
от 18.04.2016 г. и 20.04.2016 г.
По въпроса за наличието на основание от страна на ответника да
претендира, съответно, да задържи изплатените от ищеца суми, съдът намира
следното:
Видно от представените по делото договори за банков кредит, клаузата
на т. 2.7.3 съдържа в себе си две отделни хипотези на дължимост на
комисионна в полза на банката при предсрочно погасяване:
1/ Съгласно първото тире на т. 2.7.3, клиентът дължи на банката 5%
комисионна върху предсрочно погасената главница, когато произходът на
сумите за погасяване са набавени от клиента чрез рефинансиране от друга
банка. Именно по отношение на тази договорна клауза Софийски градски съд
4
е изложил мотиви за недействителност поради противоречие с добрите
нрави, които се споделят напълно и от настоящия съдебен състав, доколкото
няма основание, от гледна точка интереса на кредитора, да бъде уговорена
неустойка в увеличен размер само поради произхода на средствата,
използвани от клиента за погасяване на кредита.
2/ Съгласно второто тире на т. 2.7.3, клиентът дължи на банката 1%
комисионна върху предсрочно погасената главница, когато погасяването е с
лични средства /по какъвто начин самият ищец сочи, че е извършено
погасяването/.
Така уговорената клауза, съдът намира, че не разкрива характеристики
на недействителност, поради следните обстоятелства:
Автономията на волята на страните да определят свободно
съдържанието на договор, в т.ч. да уговорят неустойка, е ограничена от
разпоредбата на чл. 9 ЗЗД, като съдържанието на договора не може да
противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави. Това
ограничение се отнася както до гражданските сделки, така и до търговските
такива /чл. 288 ТЗ/, като за спазването им съдът следи служебно.
В конкретния случай, уговорената клауза не противоречи на
повелителни законови разпоредби.
Според приетото в т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на
ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСTK , нищожна поради накърняване на добрите
нрави е единствено клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции. Преценката за
нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се
прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не
към последващ момент, като следва да бъдат преценявани като критерии
естеството /парични или непарични/ и размерът на задълженията, чието
изпълнение се обезпечава с неустойка, дали изпълнението на задължението е
обезпечено и с други прави способи /поръчителство, залог, ипотека и др./, вид
на уговорената неустойка /компенсаторна или мораторна/ и вида на
неизпълнението на задължението /съществено или за незначителна негова
част/, съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните
от неизпълнението на задължението вреди, както и други критерии при
конкретната преценка на обстоятелствата по делото, като се вземат предвид
конкретните факти и обстоятелства за всеки отделен случай.
В конкретния случай, съдът намира, че уговарянето на задължение за
неустойка при предсрочно погасяване в посочения размер от 1% върху
стойността на предсрочно погасяваната главница, е оправдано по основание и
размер, доколкото със същото се компенсира обема на загубите на банката,
изразяващи се в невъзможността да получи уговорената в договорите
възнаградителна лихва от не по-малко от 3.5% процента за оставащите близо 3
години до крайния срок на договора.
Следователно уговорената във всеки от договорите неустойка по второ
тире на т. 2.7.3 от договора в размер на 1%, не противоречи на добрите нрави,
тъй като не излиза извън присъщите на неустойка обезпечителна,
5
обезщетителна и санкционна функции, като не е е несъизмеримо висока с
очакваните за кредитора вреди и не води до неоснователно обогатяване на
кредитора.
Доколкото между страните няма спор, че претенцията на ищеца по
същество представлява искане за връщане именно на сумите, платени като
неустойка в размер на 1% от договора, съдът намира, че ответникът е
изпълнил доказателствената си тежест да установи, че разполага с валидно
правно основание да получи плащанията в посочените размер и да ги
задържи.
С оглед на това, предявените искове се явяват изцяло неоснователни
подлежат на отхвърляне.
Само за пълнота следва да бъде посочено, че дори при извод за
доказаност по основание на исковите претенции, ответникът своевременно е
релевирал възражение за изтекла погасителна давност, което се явява
основателно:
Задължението за връщане на дадено при начална липса на основание,
като безсрочно, може да се иска от кредитора веднага. То възниква от момента
на получаване на недължимото и от този момент става изискуемо, както е
изяснено и в т. 7 от Постановление на Пленума на Върховния съд (ППВС) №
1/1979 г.
Не е спорно между страните, че преводите от ищеца към ответника са
осъществени на 01.10.2018 г., следователно, с изтичането на 5 години от тази
дата, т.е., считано от 02.10.2023 г., вземанията са погасени по давност.
Ищецът е сезирал съда с настоящия иск на 09.10.2023 г. /пощенско
клеймо от 06.10.2023 г./, поради което давностният период се явява изцяло
изтекъл няколко дни преди да бъде прекъснат с предявяване на иска.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на
разноски има само ответникът.
Ответникът своевременно е претендирал заплащането на разноски за
юрисконсултско възнаграждение, което съдът, на основание чл. 78, ал. 10
ГПК, определя на сумата от 200 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените „СИГНУМ” ЕООД,
ЕИК *********, срещу ответника „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА”
АД, ЕИК *********, искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за
връщане на платени без основание суми, както следва:
1610,31 евро, платена от ищеца на 01.10.2018 г. в полза на ответника
6
сума в изпълнение на нищожна клауза по т. 2.7.3 по Договор за банков
кредит №MS16-00017/20.04.2016 г., уговаряща неустойка за предсрочно
погасяване на кредита; и
700 лв., платена от ищеца в полза на ответника сума в изпълнение на
нищожна клауза по т. 2.7.3 по Договор за банков кредит по договор за
банков кредит № MS16-00018/18.04.2016 г., уговаряща неустойка за
предсрочно погасяване на кредита, ведно със законната лихва върху
главниците от датата на подаване на исковата молба – 09.10.2023 г., до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „СИГНУМ” ЕООД, ЕИК
*********, да заплати на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, ЕИК
*********, сумата от 200 лева - разноски по делото пред първата инстанция
за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7