Р Е Ш Е Н И
Е
№ 05.08.2020 година гр.Ямбол
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Ямболският
окръжен съд, І-ви въззивен граждански
състав,
на
07.07.2020 година, в публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА
МАРТИНА КИРОВА
секретар: Л.Р.
като
разгледа докладваното от съдия К.Пейчева
в.гр.д. №
333/2020г. по описа на ЯОС,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С въззивната жалба от Д.Ж.Ж. ***, чрез адв.Д.Д. от ЯАК, се обжалва решение № 204/19.05.2020г. по гр.д.№ 862/2020г. по описа на ЯРС, с което съдът НАЛАГА мерки за защита на М.Т.Ж., ЕГН ********** срещу осъществено спрямо нея домашно насилие от страна на Д.Ж.Ж., ЕГН **********, КАТО: ЗАДЪЛЖАВА Д.Ж.Ж. да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на М.Т.Ж.; ЗАБРАНЯВА на Д.Ж.Ж. да приближава М.Т.Ж., жилището, местоработата и местата й за социални контакти и отдих на разстояние по-малко от 100 м., за срок от 6 месеца; НАЛАГА на Д.Ж.Ж., ЕГН **********, на основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН глоба в размер на 200 лв. и го осъжда да заплати разноските на молителката в размер 400лв., както и да заплати държавна такса в размер на 25 лв. по сметка на ЯРС. Въззивникът обжалва решението като необосновано и незаконосъобразно. Твърди, че съдът кредитирал показанията на свидетеля на молителката, който е син на страните и заинтересован от изхода на делото. Твърди, че всички обстоятелства, описани в молбата за закрила, са станали на 01.04.2020г. около 17:30ч.. Свид.Г. е видял двамата съпрузи на 01.04.2020г. да си говорят и не чул обиди, закани, крясъци и подвиквания. Въззивникът смята, че по делото не са събрани категорични доказателства за извършено домашно насилие от страна на Д.Ж. над съпругата му. Моли ЯОС да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение на ЯРС като незаконосъобразно и необосновано. Претендира направените по делото разноски.
В срока за възражение по чл.17, ал.4 от ЗЗДН е постъпил писмен отговор от М.Т.Ж., чрез адв.И.С. от ЯАК, в който се изразява становище, че жалбата е неоснователна, а решението на ЯРС е законосъобразно, обосновано и правилно. Оспорва възраженията в жалбата. Моли въззивния съд да остави без уважение въззивната жалба и потвърди обжалваното решение като правилно.
В с.з. поцесуалният представител на въззивника адв.Д. поддържа жалбата и моли съдът да я уважи. Претендира разноските, направени в двете инстанции. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от въззиваемата адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата, редовно призована, се явява в с.з. лично и с адв.С., редовно упълномощена, която оспорва жалбата и иска решението на ЯРС да бъде оставено в сила. Моли да бъдат присъдени разноски за въззивната инстанция.
Производството е образувано по молба от М.Т.Ж. срещу Д.Ж.Ж. - неин съпруг, с искане за издаване на заповед за защита срещу осъществено по отношение на молителката домашно насилие от страна на съпруга ù Д.Ж.Ж.. Молителката излага, че с ответника са съпрузи от 24.12.1980г. и ответникът осъществявал спрямо нея системно домашно насилие, бил избухлив, склонен към агресия, физическо и психическо насилие. Твърди, че на 25.03.2020 г. ù крещял, тя се разплакала и същия ден ответникът напуснал жилището. Излага, че на 02.04.2020 г. ответникът я пресрещнал, крещял и обиждал. Излага, че през последния месец до подаване на молбата ответникът упражнявал системен психически тормоз върху нея. Молителката живее в постоянен страх, интензитета на страха от съпруга ù нараства, страхува се за живота и здравето си. Поради това моли съдът да наложи на ответника мерките по чл.5, ал.1, т.1, 2 и 3 от ЗЗДН. Към молбата е приложена декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗНД за извършено домашно насилие.
Ответникът е оспорил молбата за защита по ЗЗДН като неоснователна и недопустима относно случилото се извън срока по чл.10, ал.1 от ЗЗДН и твърдял, че описаните на 02.04.2020г. обстоятелства доколкото са се случили, са станали на 01.04.2020г.
След преценка на оплакванията по жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от удостоверение за сключен граждански брак страните са съпрузи от 24.12.1980 г.
По делото е представена декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН от молителката за извършеното насилие, в която са изложени твърдените от молителката факти и се съдържа изявление, че са ù известни последиците по чл.313 от НК за невярно деклариране.
От показанията на свид. Ж. – син на страните, се установява, че по време на обявеното извънредно положение той и семейството му били в с.Б., от една страна за социална дистанция, от друга - за да бъде нещо като „охрана“ на майка си, която му била споделяла, че ответникът употребява алкохол и я обижда. Свидетелят сочи, че е станал свидетел на скандал на 25.03.2020 г., когато видял майка си разплакана и баща му да казва да си съберат багажа и да си ходят. Сочи, че баща му се изнесъл от съвместно обитаваното жилище. След тази дата имало някаква връзка между родителите му по „Вайбър“ с молба за среща. До 02.04.2020 г. майка му не ходела сама из селото, защото се страхувала, винаги някой бил с нея. На 02.04.2020г. отишла сама до селския млекар. Като се върнала му казала, че баща му я срещнал и заедно отишли донякъде. Когато се връщала я чакал и започнал със системните си обиди, крещял, от което тя изпитала голям страх и притеснение. Когато се прибрала била с насълзени очи и треперела. Свидетелят посочва, че пред хората родителите му показвали да са много добре, но вкъщи нещата не били така. След постановяване определението на съда майка му била по-спокойна и излизала сама.
В показанията си свид. Г. – съсед на страните в с.Б., сочи, че през м. април е бил основно в селото, т.к. правели ремонт. Присъствали заедно с баща си на изнасянето на багажа на Д., но не си спомня точната дата и месец. Свидетелят сочи, че видял заедно страните последно на 01.04.2020 г., гледал ги от двора на имота си, вървели и си говорели, но не било на висок тон, нямало крясъци, обиди, бутане, само жестове с ръце. После ответникът му казал, че направил най-голямата грешка в живота си като прехвърлил имота си приживе на сина си. След този ден не ги бил виждал заедно. Познавал Д. като добър и спокоен човек, не бил чувал за разправии в семейството.
При така установеното от фактическа страна, ЯОС прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима като подадена в срока по чл.17, ал.1 от ЗЗДН срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от страна в първоинстанционното производство, имаща правен интерес от обжалването. Преценена по същество, жалбата е неоснователна.
При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК ЯОС намира решението за валидно и допустимо.
Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие и е образувано по подадена молба от М.Т.Ж. за защита от домашно насилие спрямо нея, осъществено от съпруга ù Д.Ж.Ж.. Молбата е подадена от легитимирано лице по чл.8, т.1 от ЗЗДН, а ответникът е лице по чл.3, т.1 от ЗЗДН, срещу което може да се търси защита по реда на ЗЗДН, тъй като съгласно чл.3, т.1, от ЗЗДН, защита по този закон може да търси всяко лице, пострадало от домашно насилие, извършено от съпруг или бивш съпруг. Молбата е допустима като подадена в едномесечния срок по чл.10, ал.1 от ЗЗДН. По същество молбата за защита е основателна.
Според чл.2, ал.1 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които са или са били в семейна връзка. В случая е установено емоционално и психическо насилие, упражнено от въззивника спрямо съпругата му. Видно от декларация на молителката за извършено домашно насилие по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, в същата са описани подробно и последователно извършените актове на домашно насилие: Ж. упражнявал над нея постоянен тормоз като крещял и я обиждал на посочените дати, включително и през периода, посочен в молбата.
Съгласно чл.13, ал.3 от ЗЗДН, когато няма други доказателства, съдът издава заповед за защита само на основание приложената декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН. В случая упражняването на насилие се установява по делото освен от представената от молителката декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, и от събраните гласни доказателства от свидетелските показания на свидетеля Ж. - син на страните, който установява състоянието на семейните отношения, поведението на баща му през процесния период и преди него, породило безпокойството и страховете на майка му. С оглед обстоятелството, че свидетелят Ж. е син на страните и е еднакво близък с тях и познава отблизо отношенията им, неоснователно е възражението на въззивника, че съдът е кредитирал показанията му. ЯОС намира, че показанията на свид.Гочев не оборват посоченото в декларацията на молителката за станалото на 02.04.2020г., тъй като в показанията си свид.Г. е категоричен, че не е видял страните на процесната дата 02.04.2020г., а ги е видял на 01.04.2020г..
По тези съображения ЯОС намира молбата на молителката за защита по ЗЗДН за основателна. Въззивният съд смята, че са налице условията за налагане на мерките за защита срещу домашното насилие, предвидени в чл.5, ал.1, т.1 и 3 от ЗЗДН, в срока, определен от ЯРС, е оглед характера и нееднократността на извършеното от въззивника. Определеният размер на глобата - 200лв., е минималният по чл.5, ал.4 от ЗЗДН. Предвид изложеното, ЯОС следва да остави в сила обжалваното решение.
По делото е събрана от първоинстанционния съд д.т.12.50лв. по сметка на ЯОС, която се дължи от въззивника.
При този изход на делото, на въззивника не следва да се присъждат разноски. Разноски за тази инстанция се претендират от въззиваемата, представена е разписка от 16.06.2020г. по договор за правна помощ и съдействие и пълномощно, от която се установява, че за защита пред въззивния съд въззиваемата е платила в брой 400лв. адвокатско възнаграждение, което е в размер на минималното възнаграждение по чл.22 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което възражението на въззивника по чл.78, ал.5 от ГПК е неоснователно и разноските в размер на 400лв. следва да ù бъдат присъдени.
Предвид изложеното, ЯОС
Р Е Ш И :
Оставя в сила решение № 204/19.05.2020г. на ЯРС по гр.д.№ 862/2020г. по описа на ЯРС.
Осъжда въззивника Д.Ж.Ж., ЕГН **********, да заплати на М.Т.Ж., ЕГН **********, сумата 400лв. направени разноски пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно, съгласно чл.17, ал.6 от ЗЗДН.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.