Определение по дело №282/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер

Година

25.11.2010 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

10.25

Година

2010

Председател:

Секретар:

9

За да се произнесе , съобрази следното :

Ищецът ”О. И. Х.”Е. В. твърди, че с решение от 14.05.2007г. на Варненски Апелативен съд е осъден да заплати на ЗКПУ” Р.” с. В. сумата от 25126лв. заедно със законната лихва върху същата, считано от 22.04.2005г.- до окончателното й изплащане и разноски в размер на 3605,98лв Ищецът твърди, че е изпратил на 18.05. 2007г. уведомително писмо до ответника, което е получено на 19.05.същата година. С това писмо на основание чл.103 от ЗЗД ищецът твърди да е извършил прихващане до размера присъден с цитираното съдебно решение на суми, които ЗКПУ „Р. – 93” с. В. му дължи като длъжник по изпълнително дело 425/2007г. на ЧСИ Д.К. По това изпълнително дело неиздълженото от страна на ответника към ищеца задължение било в размер на 58 803лв. към 18.05.2007г. След извършеното прихващане производството по изпълнителното дело е продължило за събиране на остатъка от 23 397,39лв. С договор за цесия ЗКПУ „Р. – 93 „ с. В. е прехвърлила вземането си по издадения въз основа на цитираното решение на Варненски апелативен съд изпълнителен лист на К. „З. -. „с. В. .- ответник в настоящото производство. Ответникът е инициирал образуването на изпълнително производство въз основа на този изпълнителен лист пред ЧСИ Д.Б. под № 234/2008г. Това изпълнително дело било прекратено с постановление на ЧСИ Б. Въз основа на същия изпълнителен лист и договора за цесия ответникът е инициирал образуването на друго изпълнително дело при ЧСИ В.Г. под № 217/2009г. На 14.09. 2009г. ищецът изпратил до ответника К. „З. -. „с. В. изявление за прихващане, като се счита, че прихващането е извършено преди това, в момента, в който двете насрещни вземания са станали ликвидни и изискуеми. ЗКПУ „Р. – 93 „ с. В. е знаел, че дължи на ищеца ”О. И. Х.”Е. В. определена сума и е знаел следователно че това негово задължение следва да се компенсира с насрещното му вземане. Към датата на сключване на договора за цесия ”О. И. Х.”Е. В. твърди, че не е дължал суми на ЗКПУ „Р. – 93„ с. В., поради обстоятелството, че вземането на последния е било погасено.

Отправена е молба до съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че ”О. И. Х.”Е. В. не дължи на К. „З. -. „с. В. вземане в размер на 25 126лв. ведно със законната лихва от 22.04.2005г. до окончателното му изплащане, както и сумата от 3605,98лв. разноски, въз основа на договор за цесия от 01.08.2008г. със страни ЗКПУ „Р. – 93„ с. В. / цедент/К. „З. -. „с. В./ цесионер/, поради обстоятелството, че същото е погасено и не се дължи по изпълнително дело 217/09г. на ЧСИ В.Г..

В отговора си на исковата молба ответникът оспорва предявения иск . Твърди, че не е извършено прихващане, тъй като вземане в полза на ”О. И. Х.”Е. В. спрямо К. „З. -. „с. В. няма. Не били налице доказателства за произхода на твърдяното от ищеца вземане. Моли съда да отхвърли исковата претенция.

Великотърновският Окръжен съд, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

С Решение от 12.02.2007г. ,постановено по гр.д. № 580/2006г. Варненският Окръжен съд е осъдил ищеца по настоящото дело ”О. И. Х.”Е. В. да заплати на ЗКПУ „Р. – 93” с. В. сумата от 25126лв. цена на закупена стока по фактура № 8397/07.09.2004г. ведно със законната лихва и съответните съдебни разноски в размер на 3605,98лв. Това решение е потвърдено с решение по в.т.д. № 96/2007г. на Апелативен съд В. и потвърдено от ВКС с решение № 86/12.02.2008г. на ВКС .

Въз основа на цитираното по- горе решение на Варненски Окръжен съд ЗКПУ „Р. – 93” с. В. се е снабдила с изпълнителен лист против ”О. И. Х.”Е. В. на 10.04.2008г. / приложен на стр. 6 към том І на изпълнително дело № 217/2008г. на ЧСИ Г. /.

С договор за цесия от 01.08.2008г. ЗКПУ „Р. – 93” с. В. е прехвърлила вземането си спрямо ищеца по цитирания изпълнителен лист на ответника в настоящото производство К. „З. -. „с. В..

С молба от 04.08.2008г. до ЧСИ Д.Б. К. „З. -. „с. В. е поискала от съдебния изпълнител образуването на изпълнително дело против ищеца въз основа на изпълнителния лист и договора за цесия, посочени по-горе. Образувано е изпълнително дело № 234/2008г. по описа на частния съдебен изпълнител, което е прекратено с постановление от 15.09.2008г. по молба на ”О. И. Х.”Е. В.. В молбата си длъжникът по изпълнението е изложил съображения, че вземането, което К. „З. -. „с. В. е придобила по представения изпълнителен лист е било погасено преди сключване на договора за цесия поради извършено извънсъдебно прихващане. Съдебният изпълнител е приел , че е налице настъпило прихващане и е уважил молбата за прекратяване на изпълнителното дело.

С молба от 08.10.2008г. К. „З. -. „с. В. е поискала от ЧСИ В.Г. образуването на изпълнително дело въз основа на същите изпълнителен лист и договор за цесия, които са били върнати от ЧСИ Б. на кооперацията. Образувано е изпълнително дело № 217/2008г. на ЧСИ В.Г..С молба вх. № 03023/02,06,2009г. ”О. И. Х.”Е. В. е поискал прекратяване на изпълнителното дело със същите мотиви, които са изложени и в молбата, подадена пред ЧСИ Б.. С постановление от 15.06.2009г. помощник съдебният изпълнител на ЧСИ Георгиев е прекратил принудителното изпълнение, приемайки, че е налице погасяване на вземането на взискателя, поради извършено прихващане. Това постановление е обжалвано и отменено с решение на ВТОС по гр.д. № 927/2009г.

С постановление от 10.11.2009г. частният съдебен изпълнител Г. отново е прекратил принудителното изпълнение по изпълнителното дело, приемайки, че вземането на взискателя е погасено, поради извършено прихващане. Това постановление е отменено с решение на ВТОС по гр.д. № 1264/2009г.

Под № 365/2005г. при ДСИ при ВТРС е образувано изпълнително дело, което към момента е със страни ”О. И. Х.”Е. В. и ЗКПУ „Р. – 93” с. В. и е под № 197/2010г. на ЧСИ Р.К.

По делото са изслушани съдебно-икономически експертизи, както следва : експертиза, изготвена от вещо лице Й. Ц. Й., експертиза, изготвена от вещи лица Б., У., С. и допълнителна експертиза, изготвена от вещо лице З..

Съгласно първото посочено заключение на вещо лице Й. задължението на ”О. И. Х.”Е. В. спрямо ЗКПУ „Р. – 93” с. В. по изпълнително дело № 425/2007г. на ЧСИ Д.К / сега под № 197/2010 на ЧСИ К. / към 14.09.2006г/ последната дата на постъпили суми по изпълнителното дело/ е в размер на 53862,17лв. главница и законова лихва от 1111,55лв.. Общо към 06.04.2010г./датата на изготвяне на заключението/ според вещото лице задължението на ищеца по посоченото изпълнително дело е в размер на 81448,77лв.

Вещото лице е изчислило също така и размера на вземането на ”О. И. Х.”Е. В. в случай, че бъде прието за настъпило прихващането, което се твърди в настоящото производство. Според същото ако към 19.05.2007г. е било налице настъпило прихващане на двете насрещни вземания, то вземането на ищеца спрямо ЗКПУ „Р. – 93” с. В. следва да се изчисли на сума 24500лв.

Съгласно тройната съдебно-икономическа експертиза към 18.07.2006г. / датата на постановленията за възлагане на движими вещи и недвижими имоти / по изпълнително дело 425/2007г. на ЧСИ Колева /сега и.д. 197/2010 на ЧСИ К./ общо вземанията на всички взискатели са в размер на 187 088,41лв. .Вземането на ”О. И. Х.”Е. В. към тази дата е в размер на 99974,70лв., като то включва вземането му по изпълнителен лист и цедираните вземания. С посочените постановления са възложени движими вещи и недвижими имоти с обща стойност 131990,00лв.. След извършеното възлагане цялото задължение към взискателя ”О. И. Х.”Е. В. е погасено, като възложеното имущество надвишава вземането на взискателя с 32042,30лв. На 10.07.2006г. взискателят е внесъл съразмерна част от възложеното в размер на 92 198,33лв. по банков пъп за погасяване на вземанията към присъединените взискатели. Общо платената от ЧСИ сума на тези лица е 86 284,37лв. По това изпълнително дело не са налице извършени прихващания.

Заключението на тройната съдебно-икономическа експертиза е, че след извършените описани по- горе изпълнителни действия по изпълнителното дело остатъкът от вземането на взискателя ”О. И. ı.”Е. В. е в размер на 54 242,07лв.

Констатациите на допълнително изслушаната съдебно-икономическа експертиза сочат размера на мораторната лихва върху вземанията на ”О. И. Х.”Е. В. по цитираното изпълнително дело към момента на възлагане на недвижимите имоти и движимите вещи . Същият е изчислен от вещото лице в размер на 26 014,95лв.

По делото като доказателства са представени две писма, изходящи от управителя на ”О. И. Х.”Е. В.. Съгласно първото, носещо дата 18.05.2007г. ищецът ”О. И. Х.”Е. В. е заявил че извършва прихващане между вземането на ЗКПУ „Р. – 93” с. В. спрямо него, по решение №96/2007г. на Апелативен съд В., и вземането си, което той самият има спрямо кооперацията по изпълнително дело 9/2006г. на ЧСИ Р.К.

Съгласно второто, адресирано до К. „З. -. „с. В. ищецът е заявил, че е извършено прихващане между вземането , което той има спрямо ЗКПУ „Р. – 93” с. В. и това, което кооперацията има спрямо него, като към 19.05.2007г./датата на твърдяното от ищеца прихващане/ е останала дължима сума по изпълнителното дело 425/2007г. на ЧСИ Д.К в размер на 23 397,39лв. Ищецът е уведомил ответника, че извършва прихващане между двете вземания посочени по- горе. Заявява, че не дължи суми на К. „З. -. „с. В. по договор за цесия от 01.08.2008г., както и че не дължи сумата по изпълнително дело 217/2008г. на ЧСИ В.Г..

Приложени са и две разписки за куриерски доставки. Първата от тях / стр. 10 от делото/ удостоверява , че „О. инв. Х.” е изпратило до ЗКПУ Р. с.В. „изявление за прихващане” Датата на изпращане не може да бъде разчетена на самата разписка, нито пък датата на получаване е четлива. Вероятно се касае за дата на получаване 14 или19 .5. , без да е посочена година. Като получател на пратката е отбелязано лицето Т.Н.

Втората от тях / стр. 9 от делото /установява доставка на „изявление за прихващане на вземане по чл.103 ЗЗД”, изпратено от ”О. И. Х.”Е. В. до К.Т. А. К. „З. -. „

Удостоверено е,че описаната пратка е получена от лице на име А. на 14.10.2009г.

При тези данни от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

В случая е предявен иск с правно основание чл.124 ГПК – отрицателен установителен иск, с който ищецът ”О. И. Х.”Е. В. претендира да бъде установено по съдебен ред несъществуването на вземане на ответника К. „З. -. „с. В. спрямо него.

Твърди се, че ответникът е придобил спорното вземане по силата на договор за цесия между него иЗКПУ „Р. – 93” с. В. . Твърди се още, че към момента на придобиване на вземането по договора за цесия- 01.08.2007г. то вече е било погасено поради извършено извънсъдебно прихващане. По тази причина ищцовата страна счита, че не дължи исковата сума на ответника.

Съгласно данните по делото вземането на ЗКПУ „Р. – 93” с. В. спрямо ”О. И. Х.”Е. В. произтича от влязло в сила решение на Окръжен съд В., като ЗКПУ „Р. – 93” с. В. се е снабдила с изпълнителен лист за него на 10.04.2008г. – след влизане в сила на съдебното решение на Окръжен съд В.. Ищцовата страна твърди вземането да е погасено преди тази дата, а именно на 19.05.2007г. На тази дата според ищеца кредиторът по вземането е получил изявлението му за прихващане.

Съгласно разпоредбата на чл. 103 от ЗЗД когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни заместими вещи всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си. Предпоставките, извлечени от хипотезата на посочената правна норма, са следните: да са налице две насрещни вземания, като вземането, с което се прихваща да е изискуемо и ликвидно. За да е завършен фактическият състав на прихващането като материално правен погасителен способ следва да е налице и волеизявление за прихващане до насрещната страна по вземането.

В настоящия случай по делото се установява, че между ”О. И. Х.”Е. В. и ЗКПУ „Р. – 93” с. В. към 19.05.2007г. са били налице две насрещни изискуеми и ликвидни парични вземания. Този факт се установява със заключенията на изслушаните по делото съдебно –икономически експертизи, съгласно които към посочената дата ЗКПУ „Р. – 93” с. В. в качеството си на длъжник по изпълнително дело 9/2006г.- на ЧСИ К. е дължало на ”О. И. Х.”Е. В. сума от 54 242,07лв. Такъв е бил остатъкът по вземането на ищеца по посоченото изпълнително дело след извършени възлагания от страна на съдебния изпълнител.

От своя страна ЗКПУ „Р. – 93” с. В. е имала вземане спрямо ищеца в размер на 25 126лв., ведно със законната лихва от 22.04.2005г. до окончателното й изплащане, както и вземане за съдебни и деловодни разноски в размер на 3605,98лв. Двете насрещни вземания са били ликвидни и изискуеми към посочената дата.

Спорен по делото е въпросът дали е настъпил материално правният погасителен ефект на прихващането, както твърди ищцовата страна. Както вече се посочи, за да настъпи този ефект, следва да е налице волеизявление от една от страните по двете насрещни вземания до другата. Това волеизявление трябва да е достигнало до знанието на насрещната страна по вземането и да е толкова ясно, че несъмнено да сочи наличието на воля за прихващане на двете конкретни насрещни вземания до размера на по-малкото от тях.

В настоящия случай според съда не е установено волеизявлението за прихващане, изходящо от ищеца, да е достигнало до адресата си, а именно – до ЗКПУ „Р. – 93” с. В.. Представената разписка за куриерска доставка / стр. 10 от делото /, с която ищецът твърди да е изпратил изявлението си, не доказва достигане именно на приложеното на стр. 11 от делото уведомително писмо до адресата му. Съгласно разписката е изпратено „изявление за прихващане” без да е посочено по отношение на кое вземане е направено това изявление и с кое вземане се прихваща. Не става ясно и какво е качеството на лицето, получило пратката. Дори и да се приеме, че тя е съдържала именно писмото от 18.05.2007г./ факт, който не е доказан/, не става ясно дали самото изявление е достигнало до адресата си. По делото няма данни, от които да е видно, че лицето, получило пратката, е било председател на ЗКПУ „Р. – 93” с. В. към 2007г. Още повече, че самата дата на получаване също не е посочена достатъчно ясно./ посочени са само ден и месец, но не и година/ . При това положение съдът счита за недоказан факта на достигане на волеизявлението за прихващане на двете индивидуализирани по-горе вземания до неговия адресат. Оттук следва извода, че вземането на ЗКПУ „Р. – 93” с. В. спрямо ищеца по изпълнителния лист от 10.04.2008г. издаден въз основа на влязло в сила решение 61/12.02.2007г.на Окръжен съд В. не е погасено поради извършено извънсъдебно прихващане. Това от своя страна обосновава извода, че с договора за цесия от 01.08.2007г., с който ответникът К. „З. -. „с. В. се легитимира като кредитор по вземането, посочено по -горе, е прехвърлено едно съществуващо и изискуемо вземане.

Ищцовата страна твърди, че и по отношение на К. „З. -. „с. В. е налице валидно изявление за прихващане, доколкото се позовава на ал. 3 на чл. 103 от ЗЗД. Съгласно тази разпоредба ако длъжникът се е съгласил с прехвърлянето на вземането, той не може да прихване задължението си срещу свое вземане към предишния кредитор. В случая се обосновава тезата, че ищецът не е знаел и не се е бил съгласил с прехвърлянето на вземането, поради което е могъл да направи изявление за прихващане и спрямо новия кредитор по него. Съдът не намира за доказана тази теза. По делото няма данни договорът за цесия да е бил съобщен на ищеца, но дори и да се приеме, че е налице възможност за него да компенсира вземането на ЗКПУ „Р. – 93” с. В. след прехвърлянето му, то отново не е налице валидно достигнало до кредитора по вземането компенсаторно изявление .

Разписката за куриерска доставка на стр. 9 от делото, с която ищецът твърди да е изпратил писмото си, приложено на стр- 7 от същото, не съдържа данни, от които да може да се установи по категоричен начин, че е изпратено именно това писмо. Получател по същата е лице, което съгласно удостоверението за актуално състояние на К. „З. -. „с. В. към 2007г. не е било председател на кооперацията. От изложеното дотук следва, че вземането на К. „З. -. „с. В. спрямо ищеца не е погасено по силата на извършено прихващане.

При така установената фактическа обстановка и наложилите се въз основа на нея правни изводи, съдът намира, че предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен и недоказан, поради което следва да се отхвърли.

При този изход на делото ищецът следва да заплати на ответника сумата от 2980лв. разноски по делото.

Водим от горното, съдът,

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от „О. И. Х.” Е., гр.В., ЕИК... против К. „З. -. „с. В., ЕИК ... отрицателен установителен иск, с който се претендира да бъде установено по отношение на К. „З. -. „с. В., че ”О. И. Х.”Е. В. вземане вразмер от 25126лв., ведно със законната лихва от 22.04.2005г и разноски в размер на 3605,98лв.Р. – 93” с. В./цедент/ и К. „З. -. „с. В./ цесионер/, поради обстоятелството, че същото е погасено и не се дължи.

ОСЪЖДА „О. И. Х.” Е., гр.В., ЕИК.... да заплати на К. „З. -. „с. В., ЕИК ... сумата от 2980лв. / две хиляди деветстотин и осемдесет лева/ разноски по делото.

Решението подлежи на жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ВТАС.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: