Р Е Ш Е Н И Е
№……………./14.12.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХІІ в открито съдебно заседание,
проведено на тринадесети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: НЕЙКО ДИМИТРОВ
при секретар Галина Стефанова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 482
по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени
са искове от Д.М.И. срещу И.Т.В. за
прогласяване нищожността на пълномощно peг. №
9039/13.12.2019 г., с което М.Д. И. е упълномощил И.В. да прехвърли сама на
себе си жилище и на договора, сключен на 13.12.2019 г. с нотариален акт № 147,
т. II, peг. № 9059, дело № 274/2019 г. на Нотариус Т.
М., peг. № 237 на НК, чрез който К. И., чрез
ответницата прехвърля самостоятелен обект в сграда ид.
10135.3515.768.3.74 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-64 от
16.05.2008 г. на ИД на АГКК, с адрес:
град Варна, район Младост, кв. "Св. Иван Рилски" блок № 53, вход
"Б", на етаж 10-ти, представляващ жилище - апартамент № 76, с площ
38.00 кв. м, ведно с избено
помещение № 76 с площ 4 кв. м, както и 0.7589 % идеални части от общите части
на сграда ид. 10135.3515.768.3 и от правото на строеж
върху поземлен имот ид. 10135.3515.768 на ответницата
срещу задължение за издръжка и гледане, основани на твърдение, че упълномощителят е бил очевидно неспособен, по чл. 26, ал.
2, пр. второ от ЗЗД, евентуално за прогласяване нищожността на договора,
основан на твърдение, че ответницата е знаела за предстоящата смърт на прехвърлителя и тя действително е настъпила на 14.12.2019
г., по чл. 26, ал. 2, пр. четвърто от ЗЗД, евентуално че престациите
не са равностойни, за което ответницата се е възползвала от безпомощното
състояние на прехвърлителя, по чл. 26, ал. 1, пр.
трето от ЗЗД, евентуално за унищожаване на пълномощното, основан на твърдение,
че упълномощителят не е разбирал значението на
сделката в състояние след инсулт, по чл. 31, ал. 1 ЗЗД и за обявяване
недействителността на гореописания договор, като сключен без представителна
власт, по чл. 42, ал. 2 ЗЗД, евентуално за разваляне на гореописания договор,
поради неизпълнение, по чл. 87, ал. 2 и 3 от ЗЗД.
Ответницата
оспорва исковете.
По
същество ищецът поддържа становището. Пълномощникът на ищеца намира, че съдът
следва да се произнесе по нищожността на пълномощното, върху което е поставен
отпечатък, но само заради искане на М.Д. и в заверката не е отбелязано че е
извършена извън кантората на нотариуса, тъй като въпросът е преюдициален
за обусловения иск за недействителност на договора, поради липса на
представителна власт. Сочи, че ответницата не е показала снимките, на които се
вижда състоянието на упълномощителя, както и че е
можела сама да представи разпечатките от телефонните разговори, ако те наистина
са били проведени.
Страните
представят подробни писмени бележки.
Съдът,
като взе предвид представените по делото доказателства, прие за установено
следното:
По предмета на спора и допустимостта:
По твърдението, че упълномощителят е бил очевидно неспособен като основание на
иск за нищожност:
В практиката се приема, че
на твърдения за несъзнавана липса на воля не може да бъде основан иск за
нищожност, а само иск за унищожаване (решение № 309 от 14.07.2011 г. на ВКС по
гр. д. № 1890/2010 г., IV г. о., ГК).
В по-късна практика се приема, че на твърдения за несъзнавана липса на воля може да бъде
основан иск за нищожност, когато причината за това състояние е трайна
(решение № 143 от 16.12.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2729/2018 г., III г. о.,
ГК). Същото се е поддържало и в литературата (Русчев.
И., За съотношението между чл. 26, ал. 2 и чл. 31 от ЗЗД в светлината на
съдебната практика. – Търговско и конкурентно право, 2009, № 7, с. 17-18).
В
по-старата практиката се е приемало, че липсва воля, при малолетие и
запрещение, тежка интоксикация или тежко опиянение, но без обобщение, че това
са все видими или служебно известни състояния (решение № 813 от 7.09.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 256/2010 г., IV г. о., ГК и решение №
292 от 7.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 872/2008 г., IV г. о., ГК), както и че видим белег може да доведе до
унищожаване на договор (решение № 374 от 29.12.2015 г. на ВКС по гр. д. №
1792/2015 г., IV г. о., ГК).
Изявлението на волевото решение става чрез човешко
поведение, което може да се възприеме от другите правни субекти. Ако едната
страна се намира в очевидно състояние на неспособност: безсъзнание или тежко
опиянение, което другата страна може да възприеме, изявлението на втората за
сключване на договора не може да се приеме за волеизявление. Това е така,
защото будната и трезва страна не може разумно да предполага какво е
намерението на неспособния.
Не би могло да се поддържа, че и договарянето с видимо
нетрезво или дезориентирано лице и договарянето с лице, което страда отскоро от
душевна болест, която все още не е довела до промяна на личността и в момента
няма психотична продукция, страдат от един и същ
порок и са унищожаеми.
Поради това съдът приема, че очевидната неспособност
води до липса на съгласие при договорите.
За едностранните сделки състоянието следва да е
очевидно за лицата, които са възприели изявлението. Съдът приема, че това е
друга причина да се предвижда тези едностранни сделки, които не се нуждаят от
приемане, да се извършват в определена форма (нотариалното удостоверяване
осигурява това, че видимото състояние на лицето ще бъде възприето от
нотариуса).
По твърдението за липса на еквивалентност:
В съдебната практика постоянно се приема, че липсата
на еквивалентност в насрещните престации при
двустранните договори съставлява противоречие с добрите нрави, доколкото те
определят границата на свободата на договаряне, предвидена в чл. 9 ЗЗД (решение
№ 153 от 24.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3014/2014 г., III г. о., ГК и др.).
лист втори от решение от 14.12.2020 г. по гр. д.
№482/20г. на ВОС, ХII-ти състав
Приемало се е също, че при
липса на еквивалентност и ако от условията по сключването става ясно, че са
били налице и някои други субективни предпоставки, които обуславят нейната
необичайност, например едната страна се възползва от лекомислието и
неопитността на другата страна (Таджер, В. Гражданско право на НРБ. Обща част. Дял ІІ. С.:
Софи-Р, 2001, с. 495), от икономическата или физическа
зависимост на другата страна от нея или от трети лица (решение № 128 от
17.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3170/2017 г., I г. о., ГК), договорът противоречи на добрите нрави.
Приема се също, че нищожността, поради неравноправност
на договорни клаузи, се основава на противоречието с добрите нрави от общите
основания (решение № 180 от 8.02.2019 г. на ВКС по т. д. № 705/2018 г., I т.
о., ТК).
Договор е нищожен по § 138 (2) ГГЗ (след 1976 г.),
когато има драстично несъответствие между престациите
и договорът е сключен чрез "използването
на затруднения, неопитност, липса на преценка или сериозна нерешителност" на другия (Zweigert,
Konrad & Hein Kötz. An Introduction to Comparative Law, 3rd edn. Trans. Tony Weir.
Oxford: Oxford University Press, 1998 с. 330).
По английското право се дава защита на онзи, който,
без независим съвет, сключва договор при условия, които са много нечестни или
прехвърля собственост по съображения, които са драстично неуместни, когато
неговата възможност да преговаря е
сериозно нарушена поради негови нужди или желания, или поради неговото
невежество или слабоволие, придружени с незаконни въздействия или натиск,
упражнени върху него от или в полза на другата страна (Цит. съч., с. 331).
Съдът приема, че възползването от лекомислието, неопитността или от икономическата или
физическа зависимост на другата страна, е необходимо, за да се приеме, че
договорът е нищожен, защото именно то нарушава свободата на договаряне.
Всички форми на възползване обаче пречат на ощетената
страна да участва действително в постигането на съгласие. Това съществено
отличава разглежданата хипотеза от типични хипотези на противоречие с добрите
нрави: споразумения за залагания и за съжителство, при които никоя от страните
не е по-слаба от другата, а двете са равностойни и свободни при постигането на
съгласието.
Нищожността на неравноправните клаузи в чуждата
литература също се обяснява с това, че свободата на договаряне е ограничена (Пак там с. 332 и сл.), а не с
противоречие с добрите нрави (обратно Павлова, М. Гражданско право – Обща част.
С.: Софи-Р, 2002, с. 533).
Въпреки недобросъвестността, възползването изключва
съгласието т.е. е въпрос, който предвид механизма на правоотношението,
предхожда въпроса за съответствието му с добрите нрави. Въпросът за пораждането
на правните последици може да се постави едва след като се установи, че
съгласието е било действително постигнато (Герджиков, О. Конкуренция на
основанията за нищожност. – Правна мисъл, 1979, № 2).
Поради това съдът приема, че действителната правна
квалификация на твърденията за нееквивалентност и възползване също е липса на
съгласие.
Предвид изложеното съдът приема, че тези твърдения
следва да бъдат разгледани преди твърдението, че приобретателката
е знаела за предстоящата смърт на прехвърлителя.
По довода на ищеца, че липсата на форма на
пълномощното следва да се разгледа преюдициално
служебно:
По въпроса дали съдът е длъжен служебно да следи за
нищожността на сделки, които са от значение за решаване на правния спор е образувано
т. д. № 1/2020 г. по описа на ВКС, ГТК, висящо.
Уредбата на формата е императивна (Тасев. С. Марков,
М. Гражданско право. Обща част. Помагало. С.: Сиби,
2017, с. 200), поради което за спазване на изискванията към формата се следи
служебно (т. 1 ТР № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. №
1/2013 г., ОСГТК). Дори в случая, когато ищецът е предявил реплика за
нищожност, в практиката се приема, че съдът може да намери друго, незаявено
основание за нищожност на договора, стига то да е предвидено в закона в
обществен интерес и да не изисква събиране на доказателства (решение № 124 от
11.07.2016 г. на ВКС по гр. д. № 6220/2015 г., I г. о. ГК). Съдът приема, че е допустимо преюдициално да се разгледа доводът на ищеца за нищожност
на пълномощното, поради липса на форма.
Исковете и отговорът са
допустими и надлежно предявени.
По същество:
В представената от лечебното заведение епикриза (л. 150 и л. 283) е вписано, че К. И. е изписан от болницата в гр.
Казанлък на 08.10.2019 г. след пролежаване
с диагноза Парализа на Бел и придружаващи заболявания АХ. НИЗЗД с ДПНП
(артериална хипертония, неинсулино-зависим захарен
диабет с диабетна полиневропатия). Хиперплазия на простатата. Предсърдно
мъждене. Според епикриза от
15.10.2019 г. (л. 151) от същата болница е изписан след рехабилитация с дефицит
на движенията на лицевата мускулатура в ляво.
С направление за хоспитализация № 274 от 05.11.2019
г., представено от общопрактикуващия лекар д-р К.М.
(л. 284) К. И. е изпратен от нея за лечение с диагноза инсулт, неуточнен като
кръвоизлив или инфаркт, а в МБАЛ "Св. Марина" (л. 23 и 289) е поставена приемна диагноза исхемичен
мозъчен инсулт във ВБС (вертебробазиларната система).
Представен е амбулаторен лист № 9926 от 05.11.2019
г. В преписа, представен от МБАЛ (л. 318) и в този, представен от общопрактикуващия лекар в откритото заседание (л. 351)
останалите данни съвпадат, но в анамнезата в първия лист е описана историята на
заболяванията, а в анамнезата във втория е вписано, че в началото на предходния
месец е пролежал в Неврологична клиника, идва на контролен преглед, но се
чувства много отпаднал, има силен световъртеж, залитане, колапс, обилно
изпотяване и пребледняване. Между двата текста няма съвпадения т.е. обясненията
на свид. д-р М. (л. 356), че анамнезата не се побрала
в полето на амбулаторния лист, не са убедителни.
В представената история (л. 290-300) е вписано, че
по данни на болния, близките и придружаващия медицински документ (л. 290), К. И.
се е оплаквал от световъртеж, залитане, нестабилност, обща слабост, като по
повод на тези оплаквания посетил общопрактикуващия
лекар, като там му прилошало и причерняло и за секунди изгубил съзнание.
Вписано е също, че е лекуван в гр. Казанлък от Парализа на Бел. В обективното
състояние (л. 300) е вписано, че е бил в съзнание, контактен и адекватен. На
06.11.2019 г. е вписано, че няма нови оплаквания (л. 293). На 07.11.2019 г. е
съобщил за кашлица (л. 294) т. е. е бил контактен. При постъпването в болницата
са съставени декларация за информирано съгласие (л. 314) и друга декларация (л.
343), които вероятно не са подписани от К. Дончев, а от ответницата (л. 316 и
317).
лист трети от решение от 14.12.2020 г. по гр. д.
№482/20г. на ВОС, ХII-ти състав
От представените заверени преписи: от ищеца (л. 18) и
от нотариуса (л. 223 и л. 238) се установява, че на 06.11.2019 г. е издадено
пълномощно, с което М.Д. И. е упълномощил племенницата си т.е. ответницата да
го представлява пред общински и държавни органи и банки, да получава пенсията
му, да иска и да получава удостоверения за гражданско състояние, данъчни
оценки, скици и схеми.
Пълномощното е подписано с параф, за което е извършена
нотариална заверка рег. № 8026 от 06.11.2019 г., със забележка, че
удостоверяването е извършено извън кантората – в УМБАЛ "Св. Марина",
етаж 14.
К. И. е изписан от болницата на 13.11.2019 г. (епикриза л. 24, от ищеца, л. 286 от ОПЛ и л. 288 от УМБАЛ)
с окончателна диагноза исхемичен мозъчен инсулт във
ВБС, мозъчен инфаркт, причинен от неуточнена оклузия
или стеноза на прецеребрални
артерии, степен – лека.
Вещото лице д-р В. сочи, че от периода на престоя в
болницата не може да се съди за степента на тежест на инсулта.
В преписите, представени от ищеца и от УМБАЛ епикризата е подписана от пациента К. И..
В обясненията си в откритото съдебно заседание на
24.07.2020 г. (л. 118) ищецът сочи, че е видял баща си десетина дни преди да
почине т.е. в началото на м. декември. К. И. имал изкривяване на лицето,
говорел много тихо и не се разбирало какво говори. Разпознал ищеца, попитал го
е как е и хванал ръката му. По-нататък обяснява, че баща му искал да каже нещо,
но не се получила реч (л. 120).
В обясненията си в откритото заседание на 02.10.2020
г. (л. 352, гръб) в. л. д-р В. сочи, че изкривяването на лицето може да е
причинено от възпалението на лицевия нерв или от засягане на тази зона от
мозъка, която да доведе до пареза на лицевия нерв, но
това няма връзка с ориентацията. Сочи още, че инсултът не води винаги до
промени в психическото състояние.
В обясненията си в откритото съдебно заседание на
24.07.2020 г. ответницата сочи, че К. И. имал затруднения в говора, но можел да
говори и разбирал всичко. Продължавал да следи новините и сериали през м.
декември. Говорели и по телефона (л. 118, гръб). Приготвял закуската си сам (л.
119, гръб).
На 04.12.2019 г. К. И. е дал информирани съгласия за
лечебна физиотерапия (л. 333 и 339) и е подал искане за включване в лист за
планов прием (л. 340). Документите са подписани от него.
Физиотерапията е приключена на 12.12.2019 г. Пациентът е изписан с подобрение със
стабилизирана походка. В епикризата (л. 110 и л. 326)
е вписано, че екземпляр от нея е предаден на пациента, но той не е подписал, че
е получил екземпляра.
От представените от нотариуса заверени преписи (л.
221 и 240) е видно, че на 13.12.2019 г. е съставено пълномощно, чрез което К. И.
е заявил, че упълномощава ответницата да прехвърли на себе си срещу задължение
за издръжка и гледане или чрез дарение имот в гр. Казанлък и процесното жилище в гр. Варна, като му запази пожизнено и
безвъзмездно право на ползване, при цена и условия каквито намери за добри. Под
текста е положен отпечатък от десния му палец и подписи на свидетелите К. И. и Н.
Р.. Нотариусът не е вписал причината.
В показанията си (л. 356-357) свидетелката Н. Р.
сочи, че на тази дата е разговаряла с К. И., че той е приготвил кафе и заедно
са правили планове напролет да правят ремонт на къщата в Казанлък. Другият
свидетел П., съсед, също разказва, че К. И. приготвил кафе, разговаряли за
предстоящия рожден ден на ответницата и К. И. бил в приповдигнато настроение
(л. 357-258). Дори да се приеме, че показанията на свидетелката Р., която
познава ответницата от дете, са тенденциозни, те кореспондират с показания на
съседа т.е. незаинтересовано от разрешаването на спора лице. Те не противоречат
и на останалите доказателства по делото.
В заключението по допуснатата експертиза (л. 197)
вещите лица сочат, че К. И. е страдал от редица заболявания, а описаните
симптоми: тремор, нарушена походка, дизартричен говор и изкривяване на лицето по всяка
вероятност са последици от преживения мозъчно-съдов инцидент. Вещите лица
приемат, че няма данни за нарушена ориентация, нито данни за психически
нарушения (л. 198).
Обясненията на ответницата (л. 354, гръб) за
снимките, направени от нотариуса са неубедителни: тя първо заявява, че ще ги
представи, а после – че ги е унищожила, защото й напомняли тежък период и й
повлияли на психиката и на нервната система.
Дори да се приеме обаче твърдението на ищеца, че на
снимките се вижда как ответницата и майка й държат т.е. подкрепят К. И., това
не би било доказателство, че е бил видимо неспособен да направи изявление.
Ответницата наистина има доста активно поведение в
процеса, но не би могло да се приеме, че настина е създала пречки за събиране
на допуснати от съда доказателства, за да се приеме твърдението на ищеца за
установено.
Предвид изложеното съдът приема, че твърдението, че К.
И. е бил очевидно неспособен да направи изявление, е недоказано.
По формата на пълномощното:
В обясненията си (л. 119) ответницата излага, че К. И.
не могъл да се подпише с лявата ръка, с която обичайно си служел, тъй като
подписът му бил доста сложен. Тя му държала твърда папка, за да не се огъват
листите при полагането на отпечатъка. По-нататък обяснява, че подписът не се получил
така, както е по личната карта и така, както той искал да се подпише, поради
което предпочел да постави отпечатък. Нотариусът не му предложил да положи
отпечатък, а К. И. сам предпочел този вариант (л. 119, гръб).
Нотариусът е удостоверил подписите на тримата
заверка peг. № 9039 и съдържанието рег. № 9040, двете
от 13.12.2019 г. Не е вписано, че заверката е извършена извън кантората.
Съставени са декларации peг. № 9041/13.12.2019 г. по
чл. 264 ДОПК (л. 216), peг. № 9042/13.12.2019 г. по
чл. 25, ал. 8 ЗННД (л. 225) и peг. № 9043 от
13.12.2019 г. по чл. 42 ЗМИП (л. 215), всички подписани чрез отпечатък от К. И.
и от същите свидетели и със забележки, че удостоверяването е извършено извън
кантората.
В практиката се е приемало, че посочването на
населеното място е достатъчно, за да се установи, че действието е извършено в
района на действие на нотариуса, съответно нотариалното удостоверяване е
валидно (решение № 103 от 6.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 876/2010 г., II г.
о., ГК). Приемало се е също, че ако удостоверяването е извършено извън
кантората трябва да бъде посочено както населеното място, така и точният адрес,
където е извършено действието (решение № 217 от 21.01.2020 г. на ВКС по гр. д.
№ 582/2019 г., III г. о., ГК).
лист четвърти от решение от 14.12.2020 г. по гр. д. №
482/20г. на ВОС, ХII-ти с-в
Съдът приема, че реквизитите са необходими, за да
могат третите лица самостоятелно да проведат оспорвания на нотариалния акт.
Подписът трябва да е идентифицируем т.е. да съдържа
елементите, необходими да се установи авторството чрез сравнение с предходни
подписи. Отбелязването на мястото, където е извършена заверката има същата цел:
ако третото лице се усъмни в обстоятелствата, то би могло въз основа на
заверката, да проучи мястото, да намери лица, които са присъствали по това
време там и да поиска те да бъдат призовани, за да дадат показания. Не би могло
да се приеме, че реквизитът не е съществен, като се поддържа, че при оспорване,
участникът или нотариусът биха могли да уточнят къде е извършена заверката,
така че третото лице все пак да направи своето проучване.
Поради това съдът приема, че
пропускът да се посочи, че заверката е извършена извън кантората, опорочава
удостоверяването на подписа.
Пълномощното е нищожно. Нищожният
акт не може да бъде унищожен.
От представения в заверен препис (л. 12) акт е
видно, че на 13.12.2019 г. е сключен договор, чрез който ответницата, като пълномощник,
е прехвърлила на себе си имота срещу задължението да поеме гледането и
издръжката на К. И. лично или чрез трето лице, като му осигури спокоен и
нормален живот, какъвто е водил дотогава като е запазила за него правото да
живее, обитава и ползва имота пожизнено и безвъзмездно.
В представения препис от съобщение за смърт (л. 371)
е вписано, че К. И. е починал на 14.12.2019 г. в 5 ч. от остра дихателна и
сърдечна недостатъчност, мозъчно-съдова болест, състояние след исхемичен мозъчен инсулт, хипертонична болест, исхемична болест на сърцето, предсърдно
мъждене, захарен диабет неинсулинозависим
тип.
Тъй като видимата неспособност на упълномощителя не бе установена, не би могло да се приеме,
че договорът е засегнат от такъв порок, независимо, че приобретателката
е присъствала на упълномощаването (решение № 113 от 31.05.2012 г. на ВКС по гр.
д. № 1677/2010 г., IV г. о., ГК).
Въпросът за липса на еквивалентност може да се
постави само за комутативни договори, но не и за договора за бъдещи издръжка и
гледане.
В обясненията си (л. 353) в. л. П. сочи, че К. И. се
е намирал в състояние на зависимост.
Съдът приема това, но няма доказателства, че
ответницата е упражнила натиск и се е възползвала от състоянието на зависимост.
Няма доказателства и за твърдяното от ищеца знание
на ответницата за предстоящата смърт на прехвърлителя.
Ищецът дори не твърди, че сестрата и племенницата на К. И. са провели разговор
с някой от лекуващите му лекари, в който лекарят да е споделил своята прогноза
за предстоящата смърт на прехвърлителя. Такова
доказване е трудно, но не е невъзможно.
Договорът не е нищожен, а
висящо недействителен и не е потвърден.
Недействителността следва да
бъде приета за установена.
Ищецът е сторил разноски по уважения иск в размер 520.60
лв. платени такси по списък (л. 399), които ответницата следва да заплати
изцяло.
Ответницата е сторила разноски в размер 3260 лв.,
от които 3200 лв. възнаграждение за адвокат. Минималният размер на
възнаграждението е 1445 лв. Делото е сложно. Възнаграждението не е прекомерно.
Ищецът следва да заплати на ответницата 640 лв., съразмерно уважената част от
исковете.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от Д.М.И. ЕГН *********
*** чрез адвокат Д.Д., член на Адвокатска колегия гр.
Варна, адрес на кантора: гр. Варна, ул. "Георги Бенковски" № 90,
ет.4, офис 9, тел. номер 052/612-068 срещу И.Т.В. ЕГН ********** *** за
прогласяване нищожността на пълномощно peг. №
9039/13.12.2019 г., с което М.Д. И. е упълномощил И.В. да прехвърли сама на
себе си жилище и на договора, сключен на 13.12.2019 г. с нотариален акт № 147,
т. II, peг. № 9059, дело № 274/2019 г. на Нотариус Т.
М., peг. № 237 на НК, чрез който М.Д. И., чрез
ответницата прехвърля самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.3515.768.3.74
(десет хиляди и сто и тридесет и пет, три хиляди и петстотин и петнадесет,
седемстотин и шестдесет и осем, три, седемдесет и четири) по КККР,
одобрени със Заповед № РД-18-64 от 16.05.2008 г. на ИД на АГКК, с адрес: град Варна, район Младост, кв.
"Св. Иван Рилски" блок № 53, вход "Б", на етаж 10-ти,
представляващ жилище - апартамент № 76 (седемдесет и шест), с площ 38.00 (тридесет
и осем) кв. м, ведно с избено помещение
№ 76 с площ 4 (четири) кв. м, както и 0.7589 % (нула цяло и седем хиляди и
петстотин и осемдесет и девет десетохилядни процента)
идеални части от общите части на сграда с идентификатор 10135.3515.768.3 и от
правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор 10135.3515.768 на
ответницата срещу задължение за издръжка и гледане, основани на твърдение, че упълномощителят е бил очевидно неспособен, на основание чл.
26, ал. 2, предложение второ от ЗЗД, евентуално за прогласяване нищожността на
договора, основани на твърдение, че престациите не са
равностойни, за което ответницата се е възползвала от безпомощното състояние на
прехвърлителя, на основание чл. 26, ал. 2,
предложение второ от ЗЗД, евентуално, че ответницата е знаела за предстоящата
смърт на прехвърлителя и тя действително е настъпила
на 14.12.2019 г., на основание чл. 26, ал. 2, предложение четвърто от ЗЗД,
евентуално за унищожаване на пълномощното, основан на твърдение, че упълномощителят не е разбирал значението на сделката в
състояние след инсулт, на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че договорът от 13.12.2019 г. с гореописания нотариален акт, е недействителен, тъй като е
сключен без представителна власт и не е
потвърден, по иска, предявен от Д.М.И. срещу И.Т.В. с. ЕГН, с. а., на основание
чл. 42, ал. 2 ЗЗД.
ОСЪЖДА И.Т.В. да заплати на Д.М.И. с. ЕГН, с. а. сумата 520.60 лв. (петстотин и двадесет лева и 60 ст.), представляваща разноски: платени такси,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Д.М.И. да заплати на И.Т.В. с. ЕГН с. а. сумата 640 (шестстотин и четиридесет) лв., разноски: платено адвокатско
възнаграждение, съразмерно уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал.
3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването на преписи от решението на страните пред ВАпС.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: