Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 13.10.2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - РУСЕ, в публично заседание на двадесет и
трети септември през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
Членове: ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
при секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА и с участието на прокурора ДИАНА НЕЕВА като разгледа докладваното от съдия КУПРИНДЖИЙСКА КАНД № 284 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е касационно по чл.
63, ал. 1, предл. 2 ЗАНН(Закон за административните нарушения и наказания), във
вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Постъпила е касационна жалба от „ЕЛМИДА 5“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление – гр.Благоевград, ул.“Славянска“
№ 70, ет. 4, представлявано от управителя С.Б.Г., чрез адв.М.Ф., против Решение
№ 435 от 16.06.2020 г., постановено по АНД № 415/2020 г. по описа на Районен
съд – Русе, с което е потвърдено наказателно
постановление (НП) № 491364-F509624/21.01.2020г.
на Началника на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ЦУ на НАП, с което за
нарушение на чл.33 ал. 1 от Наредба Н – 18/13.12.2006г. на МФ, на основание чл. 185 ал. 2 , във вр. с
ал. 1 ЗДДС на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер
на 500лв. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението,
поради нарушения на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните
правила - касационни основание по чл. 348, ал. 1, т. 1
и т. 2 от НПК.
Иска се отмяна на обжалваното решение и
съответно отмяна на наказателното постановление. Претендират се и разноски.
Ответникът по касационната жалба не
изразява становище по жалбата.
Представителят на прокуратурата
предлага да бъде оставено в сила въззивното решение.
След като обсъди оплакванията в
жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства и след
касационна проверка съгласно чл. 218 АПК, Административният съд намира
следното:
Касационната жалба е подадена в
законния срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт, поради
което производството е процесуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следните
съображения:
С
Решение № 435 от
16.06.2020 г., постановено по АНД № 415/2020 г. по описа на Районен съд – Русе,
съдебният състав е потвърдил НП
№ 491364-F509624/21.01.2020г.
на Началника на отдел „Оперативни
дейности“ – Варна в ЦУ на НАП, с което на „ЕЛМИДА 5“ ЕООД, ЕИК ********* е
наложена имуществена санкция в размер на 500лв. Като основание за
налагане на това наказание е посочена санкционната норма на чл. 185 ал. 2 , във вр. с ал. 1 ЗДДС.
Деянието, за което е наказан нарушителя е свързано с неизпълнение на
задължението му по чл.33 ал. 1 от Наредба Н –
18/13.12.2006г. на МФ –
извън случаите на продажби да отбелязва
всяка промяна на касовата наличност/начална сума, въвеждане или извеждане на
пари във и извън касата/на ФУ чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно
изведени“ суми. АНО е приел, че при извършена проверка на 15.09.2019г.
на търговски обект – детски център, находящ се в гр.Русе, ул.“Муткурова“ № 95А,
стопанисвано от „ЕЛМИДА
5“ ЕООД, при проверка на касовата наличност е
установено, че дневният оборот, съгласно междинен отчет от ФП е в размер на 178.26
лв., въведени пари в касата в размер на 80.00 лв., обща наличност съгласно
разчета на ФУ – 258.26 лв. Съгласно съставен опис в хода на проверката, фактическата
наличност в касата на обекта е в размер на 195.93 лв. Същевременно в паметта на
ФУ не е отразена промяна на касовата наличност. Установена е разлика между
фактическата наличност и тази, разчетена от ФУ в размер на 62.33 лв. Нарушението не водело до неотразяване
на приходи. За констатациите от проверката бил
съставен Протокол за извършена проверка № 0388126/15.09.2019г. на основание чл.
110 ал. 4, вр. чл. 50 ал. 1 ДОПК. Въз
основа на установеното на жалбоподателят е бил съставен АУАН № F509624 от 25.09.2019г., а в
последствие и процесното НП.
Русенският
районен съд e изяснил изложената по-горе фактическа обстановка след анализ на
събраните по делото писмени и гласни доказателства. За да стигне до извода за
законосъобразност на оспореното пред него НП и да го потвърди, въззивната
инстанция е приела, че в административно-наказателното производство не са
допуснати съществени процесуални нарушения. На следващо място, съдът счел, че
деянието е категорично установено и доказано и материалният закон е приложен
правилно. Изложил е подробни съображения относно правната квалификация на
нарушението и субекта на нарушение, като е анализирал относимите правни норми и
по този начин е отговорил и на възраженията на жалбоподателя. Мотивирал е и
извод за неприложението на чл. 28 ЗАНН.
Решението
е правилно.
В касационната жалба се твърди незаконосъобразност
на въззивното решение, постановено
при неизяснена фактическа обстановка, тъй като районният съд отказал да допусне
поискания от жалбоподателя свидетел. Касационният съд намира това възражение за
неоснователно, тъй като видно е от протокол от съдебно заседание на 02.06.2020
г., че доказателственото искане на жалбоподателя за допускане на гласни
доказателства – разпит на един свидетел, с мотивирано определение е оставено
без уважение като неотносимо към предмета на доказване. Този извод на въззивният
съд е правилен предвид обстоятелството, че при преценката относно
съставоремността на нарушението по чл. 33 ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г. е без
значение на какво се дължи констатираната разлика в касовата наличност. Установеното нарушение е от
категорията на формалните нарушения, или т. нар. нарушения на просто
извършване. При проверката е констатирана разлика в касовата наличност, като не
е отразено с наличните функции на ФУ „служебно въведени“, „служебно изведени“
или „сторно операции“ промяната в касовата наличност. На какво се дължи тази
разлика е факт, който е ирелевантен за състава на нарушението, поради което
правилно въззивният съд не е допуснал доказателства за неговото установяване. В
тази връзка представената в настоящото производство декларация от В.Д.Д. от 15.09.2020
г. също не следва да се кредитира, тъй като е неотносима. Същата е създадена
малко преди съдебното заседание на 23.09.2020 г., очевидно за нуждите на
касационното производство и с декларираните в нея обстоятелства се прави опит
да бъде преодолян отказа на въззивния съд да допусне гласни доказателства.
По
отношение на приложението на материалния закон възраженията на касатора възпроизвеждат
тези, наведени във въззивната жалба, на които Районният съд е дал мотивиран
отговор в решението си. Настоящият
състав изцяло споделя фактическите и правни изводи на РРС, изложени в
оспореното решение, поради което и на основание чл.221, ал.2 от АПК, приложим
съгласно чл.63, ал.1 от ЗАНН, следва да се препрати към мотивите на решението
на РРС, което е предмет на касационната проверка.
В допълнение
следва да се посочи и следното: Неоснователно е възражението на касационния
жалбоподател, че в НП не били изложени мотиви по какъв начин от фактическа
страна неизпълнението на задължението по чл. 33 ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г.
на МФ е довело до неотразяване на приходи. Видно е от съдържанието на
процесното НП, че в него изрично е посочено, че нарушението не води до
неотразяване на приходи, с оглед на което и на основание чл. 185 ал. 2, изр.
2-ро ЗДДС АНО е приложил санкционната разпоредба на чл. 185 ал. 1 ЗДДС, а не
тази по ал. 2. Обстоятелството дали процесното нарушение е довело или не до
неотразяване на приходи има отношение към приложението на съответната
санкционна норма. Т.е. в настоящия случай, при положение, че не твърди, че
нарушението е довело до неотразяване на приходи, не се налага да се излагат
мотиви в тази насока, тъй като този факт не е елемент от фактическия състав на
нарушението.
Колкото до
възражението, че дори и след решението на въззивния съд не ставало ясно за
какво е наказано дружеството – дали е за неиздаване на документ по чл. 118 ал.
1 ЗДДС или за неспазване на задължение по Наредба Н-18/2006 г., същото
противоречи както на съдържанието на НП, така и на мотивите на съдебното
решение. Ясно е посочено в обжалвания съдебен акт, след анализ на фактическата
обстановка и на събраните доказателства, че е нарушена именно разпоредбата на
чл. 33 ал. 1 от Наредбата, която вменява задължение на търговеца, извън
случаите на продажби, да регистрира всяка промяна в касовата наличност на ФУ
чрез операциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“. Това задължение е
императивно, търговецът е длъжен да го спазва, като следва да разясни
законовото изискване и на своите работници и служители. Обстоятелството, че не
бил дал разпореждане на служителя за извеждане на пари от касата за нуждите на
търговската дейност не променят факта на промяна в касовата наличност,
установена при проверката. Причините поради които парите са липсвали от касата
може да има отношение евентуално при търсене на дисциплинарна отговорност от
съответния служител, но не и към съставомерността на нарушението.
Правилни
са изводите на районния съд, че не са налице обстоятелства, водещи до
прилагането на чл. 28 от ЗАНН. Не са налице факти, сочещи
наличието на смекчаващи обстоятелства, обуславящи определянето на деянието като
такова с по-ниска степен на обществена опасност по критериите на чл. 93, т. 9 от ДР на НК и основание за
квалифициране на нарушението на "маловажен случай". В протеклото
производство не се твърди и не се сочат доказателства дори за съществуването на
обстоятелства от обективен характер, релевиращи невъзможност да изпълни
вмененото му със закон задължение. В случая сочените от касатора обстоятелства
(че нарушението е извършено за първи път, липсата на настъпили вредни последици
от нарушението и др.), могат да бъдат преценени като смекчаващи обстоятелства
по см. на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН при определяне на
размера на санкцията, което е съобразено от наказващия орган.
Съобразявайки
всичко изложено дотук, и след направената служебна проверка на обжалваното
решение, АС Русе не установи наличието на пороци, съставляващи касационни
основания по чл. 348, ал.1 НПК за неговата отмяна, поради което
решението като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран
така и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 435
от 16.06.2020 г., постановено по АНД № 415/2020 г. по описа на Районен съд –
Русе, с което е потвърдено НП № 491364-F509624/21.01.2020г. на Началника на
отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ЦУ на НАП.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.