Определение по дело №5751/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1782
Дата: 15 май 2024 г.
Съдия: Иван Александров Стоилов
Дело: 20241110205751
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 23 април 2024 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1782
гр. София, 15.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:И. А. С.
като разгледа докладваното от И. А. С. Частно наказателно дело №
20241110205751 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 5 от НПК.
Инициирано е по жалба на Н. Д. Б., чрез повереника адв. Е. Д., срещу постановление
на СРП от 20.10.2023 г., с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК,
е прекратено наказателното производство по ДП № 5158/22 г. по описа на СДВР, пр. пр. №
9142/22 г. по описа на СРП.
В жалбата се изразява недоволство от превратното тълкуване на фактите по делото от
страна на наблюдаващия прокурор, както и неправилните изводи за всестранно и обективно
проведено разследване. Според жалбоподателя, въпреки комуникацията на обвиняемия с Б.,
подписаната от него декларация, както и нотариалните покани да й предостави
принадлежащия й дял от рентата, същият лъгал, че арендаторът не му бил привел
дължимата сума, което поведение конклудирало недвусмислено умишлено задържане на
паричните средства с липса на намерение да ги предаде на съсобствениците им. Прокурорът
въобще не бил обсъдил факта, че обвиняемият се бил разпоредил със средствата, преведени
от арендатора по специалната за целта банкова сметка изцяло в лична полза и за лични
нужди.
След като се запозна с аргументите, развити в жалбата, атакуваното прокурорско
постановление и материалите по ДП № 5158/22 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 9142/22 г.
по описа на СРП, съдът прие за установено следното:
Жалбата е подадена от лице, което се явява пострадало по смисъла на чл. 74, ал. 1 от
НПК от престъпление по чл. 206, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, подадена е в
законоустановения седмодневен срок по чл. 243, ал. 4 от НПК (видно от приложена разписка
за връчване на постановлението на СРП на 10.04.2024 г. и входирането на жалбата в СРП на
17.04.2024 г.), поради което е ДОПУСТИМА и подадена в срок.
По същество контролната инстанция счита сленото:
Досъдебното производство е образувано за това, че в периода от 2014 г. – 2018 г. в с.
К****о, общ. *****а противозаконно са присвоени чужди движими вещи – парична сума в
размер на 25 107.76 лева, които са владени на правно основание по силата на договор за
1
аренда – престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК.
В рамките на ДП има лице, привлечено като обвиняем – Н. В. М., на когото на
15.02.2022 г. е предявено обвинение за престъпление по чл. 206, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК,
с четири отделни деяния, осъществени на датите 24.11.2015 г., 29.11.2016 г., 11.12.2017 г. и
30.112018 г. с пострадали Ш. Б. С., С. Д. С., Л. Д. Т., Т. Д. Т., П. В. В., М. А. Б. и Н. Д. Б.,
като се касае за общо присвоена парична сума в размер на 25 107.77 лева, представляваща
арендно плащане от Р. Т. по договор за аренда на земеделска земя.
В обстоятелствената част на атакуваното прокурорско постановление държавното
обвинение е описало хронологично и в достатъчна степен детайлизирано и по коректен
начин установената до момента фактическа обстановка, въз основа на която приема, че
наказателното производство следва да бъде прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр.
чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, поради липса на осъществено престъпление от субективна страна.
Без да преповтаря дословно правилно отразената фактическа обстановка, при
независимата си преценка на база събраните до момента доказателства, контролната съдебна
инстанция следва да наблегне на основните установените по безспорен начин релевантни
факти, а именно: Свидетелите М. А. Б., П. В. В., Н. Д. Б., Л. Д. Т., Т. Д. Т., Ш. Б. С., С. Д. С.,
М. М.М.-Т., както и обвиняемия по делото Н. В. М. били съсобственици на поземлени
имоти – шест броя ниви в местността „А****а“ в землището на село К*-**о, община Г***а.
Св. М. М. М.-Т. и обв. Н. М. били собственици по силата на завещание, а останалите
горепосочени свидетели - по наследяване по закон. На 08.10.2013 г. обв. М. бил сключил
договор за аренда, с който предоставил ползването на горепосочените земеделските земи на
земеделския производител Р. Й. Т., като подписал и декларация, че рентата, който ще
получава, ще разделя с останалите наследници, съобразно дяловете им. Събраните по делото
доказателства, сред които и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, както и
приобщените (въз основа на указания, дадени от СГС с Определение от 29.05.2023 г. по
ВЧНД № 2745/23 г. по описа на СГС) извлечения от банкова сметка на обв. М., открита в
„А***я“ АД, безспорно сочат, че през периода от 2015 г. до 2018 г. обв. Маноилов е
получавал рента в размер на по около 8000 – 9000 лева годишно по банковата си сметка, но
не плащал на останалите съсобственици съответните части от нея. Жалбоподателят Н. Б.
твърди в своите разпити, че провеждала телефонни разговори с обвиняемия по какъв начин
останалите наследници да си получат парите от договора за аренда, които той получавал от
името на всички наследници, като при разговорите същият казвал, че не бил получил парите
и обещавал, че когато това станело, щели да ги получат. На обв. М. били изпратени от Б. два
броя нотариални покани за сумите, които дължал на останалите съсобственици: от
07.06.2018г., връчена на 10.08.2018 г. по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК, и от 08.06.2020 г.,
също връчена на 27.07.2020 г. същия ред. Тези факти Б. потвърждава и при последния й
проведен разпит на 08.08.2023 г.
Междувременно, на 24.08.2020 г. между обв. М. и св. М.М. М.-Т. (другият
съсобственик по силата на завещание) било сключено споразумение (приложено по делото),
по силата на което обв. М. й заплатил сумата от 1500.00 лева като обезщетение за
получената рента за нейна сметка за периода от сключването на договора до стопанската
2018 г.-2019 г. включително, след приспадане на разходите за набавяне на документи за
собственост и разчистване на ниви. Свидетелят М. М.-Т. заявява, че нямала претенции към
обв. М., включително при проведения й разпит.
При така установените факти изводът на наблюдаващия прокурор от СРП за липса на
осъществено от субективна страна престъпление по чл. 206, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК
следва да бъдат споделени. Дори след изпълнение на указанията на СГС по събиране на
нови доказателства (приобщаване на информация, представляваща банкова тайна и
повторен разпит на св. Б.) не се установяват нови обстоятелства, които да сочат, че се касае
за престъпление от общ характер. Новите гласни и писмени доказателства единствено
2
потвърждават вече установените безспорни факти, а именно, че обв. М. действително е
получил през периода 2015 г. – 2018 г. рента от земеделския производител Т. в общ размер
на 25 107.77 лева, голямата част от която, по силата на поетия от него ангажимент с
декларация, е следвало да изплаща на останалите горепосочени собственици, съобразно
дяловете им. Няма спор по делото, че обв. М. не е изпълнявал през годините поетия
ангажимент, с изключение на този спрямо св. М. М.-Т.. Няма данни по делото самият обв.
М. да оспорва тези свои задължения. Тоест, няма необходимост от събиране на нови
доказателства, доколкото от обективна страна е доказано обсебване на чужди заместими
движими вещи – парична сума, като е доказано кога това е осъществено, на какво правно
основание са владени паричните суми, кои са пострадалите лица и в какъв размер е
присвоеното. На преценка подлежи единствено дали правният извод на прокурора за
недоказаност на деянието от субективната му страна е правилен.
Известно е от правната теория и съдебна практика, че за да е налице престъпление по
чл. 206, ал. 1 НК деецът следва умишлено да е присвоил чуждата движима вещ, като се е
разпоредил с нея или противозаконно да е отказал да я върне. Престъпното присвояване
може да се изрази и в противозаконен отказ да бъдат върнати вещите, при положение, че
правното основание на което се владее вещта бъде прекратено и след като лицето бъде
поканено да върне вещта, то, независимо от поканата, не върне вещта. Престъплението може
да се осъществи от субективна страна и при двете хипотези само при форма на вината пряк
умисъл.
В конкретния случай може да се обсъжда единствено хипотезата, в която обв. М. е
отказал да предаде дължимите парични суми на останалите собственици. От установените
по делото факти обаче не се извежда в достатъчна степен несъмнен извод, че обв. М.
изрично е отказал да предаде по-голямата част от получените от рентата парични суми на
останалите наследници. Връчените по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК нотариални покани не са
достатъчни за подобен извод, липсват и доказателства (под формата на свидетелски
показания), че обв. М. недвусмислено е обективирал нежеланието си да върне сумите,
дължими на останалите съсобственици. Точно обратното – декларирал е обещание да ги
изплати. Отделно от това, дори при наличието на отказ на дееца да върне вещта при
поискването й, този отказ не може да се абсолютизира като акт на разпореждане и
непременна престъпна присвоителна дейност. От извлеченията по банковите сметки на обв.
М. безспорно са налице данни за ежегодно превеждане на рента в размер на 8000-9000 лева,
но това, че от същата банкова сметка обвиняемият е превеждал различни суми за други
цели, не доказва разпореждане с паричната сума по рентата, още повече при наличие на
невъзможност да се установи момента на изискуемост, който да позволи преценката дали
отказът да бъдат върнати вещите представлява по своето естество противозаконен, сочещ на
намерение да се присвои незаконно вещта.
С оглед горното настоящият съдебен състав счита, че в случая са налице неуредени
отношения от гражданско-правен характер, покриващи хипотезата на „неоснователно
обогатяване“ по смисъла на ЗЗД, които следва да бъдат уредени по реда на ГПК. Не може да
се извлече извод за умишлени действия по незаконосъобразно присвоително действие от
страна на обв. М., доколкото същият не отрича задължението си, поето по силата на
договора за аренда от 2013 г. и подписаната от него декларация, не е отказал изрично да
заплати дължимото на останалите собственици, не е предприел действия по укриване на
полученото като рента (сумата е преведена по банков път с посочено основание, което е
достатъчно проследим факт), нито такива по разпореждане, доколкото се касае за заместими
вещи – парични средства.
В тази връзка жалбата на Н. Б. следва да бъде оставена без уважение като
неоснователна, а атакуваното прокурорско постановление – потвърдено като правилно и
законосъобразно, доколкото изводът на прокурора за липса на осъществено от субективната
3
му страна престъпление по чл. 206, ал. 1 от НПК се базира на вярна правна интерпретация
на фактите по делото.
Така мотивиран и на основание чл. 243, ал. 6, т. 1 от НПК, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановление на СРП от 20.10.2023 г., с което на основание чл.
243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, е прекратено наказателното производство по ДП
№ 5158/22 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 9142/22 г. по описа на СРП.
За определенето да се съобщи на СРП и жалбоподателя.
Определенето подлежи на обжалване и протест от горните лица в седмодневен срок
от съобщаването му пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4