№ 110
гр. и, 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – и, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Светозар Люб. г
при участието на секретаря ЛИДИЯ Г. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от Светозар Люб. г Административно
наказателно дело № 20211840200397 по описа за 2021 година
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-0274-000994/20.07.2021
г., издадено от началника на РУ- и, с което на В. К. Л., ЕГН **********, за
нарушение на чл. 103 от ЗДвП на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП е
наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 6 месеца.
В жалбата се твърди, че фактическата обстановка е различна и че
наказанието неправилно е определено в максимален размер.
Жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с адвокат, който
поддържа жалбата и развива допълнителни съображения относно
недоказаност на нарушението.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не се представлява.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 16 НПК,
приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 04.06.2021 г., около 19,00ч., служители на РУ- и били в партулния си
автомобил в гр. и, когато възприели движещ се автомобил мп с рег. №..... и
решили да го спрат за извършване на проверка. За целта го последвали с
патрулния автомобил, като били подадени светлинен и звуков сигнал, но
водачът не се съобразил- увеличил скоростта и продължил движението си.
Полицейските служители продължили да го следват със служебния
автомобил, но след известно време водачът излязъл от пътя и продължил да
1
се движи през черен път и ниви, които били непроходими за служебния
автомобил на служителите на РУ- и. Установено било, че водач на МПС е
жалбоподателят, който бил възприет и от св. к и св. г.
В АУАН поведението на водача е квалифицирано като нарушение по чл.
103 ЗДвП. Впоследствие е издадено и атакуваното наказателно
постановление, с което административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя е ангажирана за нарушение по чл. 103 ЗДвП и на основание
чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 200 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
В хода на съдебното производство, като свидетели са разпитани
свидетелите М., М., Ц., д и Г., както и самият жалбоподател. Събрани са и
писмени доказателствени средства- докладна записка, заповеди за
компетентност, справка за нарушител/водач, възражение, справка от ЗК ЛЕВ
ИНС АД.
От показанията на свидетелите Ц. и Г., които са очевидци на случая, се
установява, че е пуснат светлинен и звуков сигнал, както и че водачът в този
момент е бил на няколко метра пред патрулния автомобил, но увеличил
скоростта, като бил последван, но след известно време излязъл от пътя и
продължил да се движи през черен път и ниви, които били непроходими за
служебния автомобил на служителите на РУ- и.
Налице са някои противоречия в показанията на свидетелите Ц. и Г. в
частта относно периода от време, в който патрулният автомобил се е движил
зад този, управляван от жалбоподателя, но тези противоречия съдът намира,
че не са съществени, тъй като в случая е безспорно установено предприетото
от водача на джипа поведение. Свидетелите Ц. и Г. са категорични, че
светлинен и звуков сигнал са подадени, че водачът ги е възприел, аргумент за
което е и това, че е увеличил скоростта, излязъл е от пътя и е продължил да се
движи по недостъпен за патрулния автомобил маршрут.
Съдът не кредитира показанията на св. Г. в частта, в която заявява, че
джипът е бил с десен волан, тъй като от справка от ЗК ЛЕВ ИНС АД се
установява, че автомобилът е с ляв волан. Показанията на св. Г. в останалата
им част обаче се подкрепят от останалия доказателствен материал, поради
което следва да им бъде дадена вяра.
Съдът не кредитира обясненията на жалбоподателя и показанията на св.
д в частта, в която заявяват, че не са възприели никакъв полицейски сигнал,
тъй като не се подкрепят от останалите доказателства по делото и са израз на
защитната теза на жалбоподателя и на познанството помежду им. От друга
страна полицейските служители няма данни да са заинтересовани по някакъв
начин от това да възпроизвеждат факти от обективната действителност, които
не са се осъществили. На следващо място патрулният автомобил се е движил
минимум 2-3 минути зад този, управляван от жалбоподателя, поради което
дори да се приеме, че заради шум жалбоподателят не е бил в състояние да чуе
звуковия сигнал, то същият, управлявайки офроуд автомобил по асфалтов път
е житейски логично да се движи с повишено внимание, включително и да
2
използва страничните огледала, в които да види патрулният автомобил с
пуснат светлинен сигнал. Поради това съдът приема, че жалбоподателят е
възприел движещият се зад него патрулен автомобил и подадения от него
светлинен сигнал.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Като подадена в срок, от надлежна страна, жалбата е допустима, а
разгледана по същество е частично основателна, по следните съображения:
При съставяне на акта за констатиране на нарушението и при издаване
на наказателното постановление не са допуснати нарушения на
процесуалните правила посочени в чл. 36-46 и чл. 52-58 ЗАНН. Атакуваното
наказателно постановление е издадено съобразно изискванията на ЗАНН и въз
основа на акт за констатиране на административно нарушение, съдържащ
изискуемите от закона реквизити.
Съгласно чл. 103 ЗДвП „При подаден сигнал за спиране от контролните
органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-
дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на
службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.“.
Съгласно чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50
до 200 лв. водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол
и регулиране на движението.
Действително в случая сигналът за спиране не е бил подаден със „стоп-
палка" образец на МВР, а посредством звук и светлинни сигнали от
управляван от униформени полицейски служители служебен автомобил с
ясни обозначителни знаци, но това е допустимо съгласно чл. 170, ал. 3, изр.
посл. от ЗДвП, според което „Сигнал за спиране може да бъде подаден и от
движещ се полицейски автомобил или мотоциклет" (в този смисъл Решение
№ 4759 от 01.09.2020 г. по адм.д. № 1961/2020 г. на Административен съд –
София).
От събраните в хода на производството доказателства се установи, че
жалбоподателят е възприел подадените му светлинен и звуков сигнал, като
съображенията за това са следните. На първо място водачът след подаване на
сигналите е увеличил скоростта на движение и скоро след това е напуснал
пътя и е продължил движението си по терен, по който не може да бъде
последван от патрулния автомобил. В този смисъл поведението на водача
след подаване на сигнала категорично сочи на възприемането на същия.
Поради това основното възражение в жалбата, че водачът не е възприел
сигнала, е неоснователно. Неоснователно е и възражението, че силният шум,
издаван от джипа, е причина да не бъде възприет сигнала за спиране. Както
вече беше посочено, жалбоподателят, управлявайки офроуд автомобил по
асфалтов път е житейски логично да се движи с повишено внимание,
включително и да използва страничните огледала, в които да види движещият
се няколко минути зад него патрулен автомобил с пуснат светлинен и звуков
сигнал. Включително и преди да излезе от пътя и да продължи движението си
извън него водачът е житейски логично да погледне в страничните си
3
огледала дали зад него не се движи друг автомобил, чието движение да бъде
затруднено от съответната маневра.
След като е възприел сигнала за спиране, подаден от контролните
органи, водачът на ППС е бил е длъжен да спре плавно в най-дясната част на
платното за движение или на посоченото от представителя на службата за
контрол място и да изпълнява неговите указания. Това дължимо поведение
обаче не е предприето от водача, а същият е увеличил скоростта и скоро след
това е продължил движението си по терен, по който не може да бъде
последван от патрулния автомобил. Поради това е налице нарушение на чл.
103 от ЗДвП.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
По отношение на размера на наложеното наказание съдът намира, че
наказващият орган необосновано го е определил в максималния, предвиден
от закона размер. В случая по делото не са ангажирани доказателства,
обуславящи така индивидуализираната административнонаказателна
отговорност на жалбоподателя, което е изцяло в тежест на наказващия орган.
Съдът намира, че адекватно на обществената опасност на извършеното
нарушение в конкретния случай е налагане на двете кумулативни наказания в
минималния им предвиден в закона размер, а именно глоба в размер 50 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец. Това налага
обжалваното НП да бъде изменено чрез намаляване на наложените на
жалбоподателя наказания за нарушение по чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП до
посочените размери.
Воден от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0274-000994/20.07.2021 г.,
издадено от началника на РУ- и, с което на В. К. Л., ЕГН **********, за
нарушение на чл. 103 от ЗДвП на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП е
наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 6 месеца, като НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание
глоба на 50 лева и срока на лишаване от право да управлява МПС на един
месец.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд София област в 14 - дневен срок от съобщаването му
на страните.
Съдия при Районен съд – и: _______________________
4