Решение по дело №3589/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 4293
Дата: 13 юни 2019 г. (в сила от 23 юли 2019 г.)
Съдия: Петър Любомиров Сантиров
Дело: 20191100503589
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 15 март 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. София, 13.06.2019 г.

 В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II „Е” състав в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ИВАНКА ИВАНОВА

                                                  ЧЛЕНОВЕ:  ПЕТЪР САНТИРОВ

                                           мл. съдия  ПАВЕЛ ПАНОВ

 

разгледа докладваното от съдия Сантиров ч. гр. д. № 3589/2019 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 463, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по подадена от длъжниците С.Б.Г. и Н.Т.Г., жалба с вх. №8812/15.02.2019 г., по описа на ЧСИ М.Б. срещу Постановление от 08.02.2019 г., с което е извършено разпределение на сумата от 88 101,00 лв., по изпълнително дело № 20188380401674, по описа на ЧСИ М.Б., рег. №838 при КЧСИ, с район на действие СГС.

В жалбата се оспорва извършеното от ЧСИ разпределение като неправилно с единственото оплакване, че съдебният изпълнител не е изчакал приключването на заведеното от длъжниците срещу взискателя „Ю.Б.“ АД гр.д. № 70059/2015 г., по описа на СРС, 175 състав. Твърди се, че в това съдебно производство ищците и настоящи жалбоподатели са оспорили валидността на постигнатото с банката споразумение като неистинско в частта с размера на дължимите суми. Предвид това, молят съда да отмени обжалваното разпределение, както и да се постанови спиране на изпълнителното дело до приключването на съдебния спор по горепосоченото гражданско дело.

В законоустановения срок е депозиран отговор от взискателя „Ю.Б.“ АД в което се изразява становище за неоснователност на подадената жалба.

Постъпили са мотиви от ЧСИ М.Б., който по подробно изложени съображения оспорва подадената жалба, тъй като обжалваното разпределение е съобразено със закона, а твърденията на жалбоподателите за висящ съдебен спор с взискателя, намира за неотносими.

Жалбата е подадена в срока по чл. 462, ал. 2 ГПК, като е заплатена дължимата такса, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна поради следните правни съображения:

Изпълнително дело № 20188380401674, по описа на ЧСИ М.Б., рег. №838 при КЧСИ, е образувано по молба на взискателя „Ю.Б.“ АД срещу С.Б.Г. и Н.Т.Г. за събирането на суми по изпълнителен лист от 12.03.2018 г., по гр.д. №87509/2017 г., на СРС, 87 състав.

Не е спорно, че във връзка с извършена публична продан на недвижим имот в гр. София, ж.к.******, собственост на длъжника С.Б.Г., по изпълнителното дело е постъпила сумата от 88 101 лв., която е била разпределена от съдебния изпълнител между взискателите „Ю.Б.“ АД и Столична община, съгласно Постановление за разпределение от 08.02.2019 г.

Единственият довод на жалбоподателите, с който оспорват процесното разпределение, е свързан с твърдението им, че към момента на предявяване на разпределението между длъжниците и банката е налице висящ съдебен спор, в който ищците С.Б.Г. и Н.Т.Г. са оспорили валидността на постигнатото с банката споразумение като неистинско, в частта с размера на дължимите суми.

За соченото от жалбоподателите обстоятелство (наличие на висящ съдебен спор) липсват каквито и да било доказателства, но дори и да се приеме, че е налице гражданско дело между тях и банката-взискател, този факт не рефлектира върху законосъобразността на извършеното от съдебния изпълнител разпределение. Евентуалното уважаване на иска не рефлектира върху законосъобразността  на извършеното към момента разпределение. Доколкото изпълнителното производство е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден в полза на „Ю.Б.“ АД срещу С.Б.Г. и Н.Т.Г., то и съдебният изпълнител може да спре или прекрати изпълнителното производство само в случаите, предвидени в чл. 432 и чл. 433 от ГПК, наличието на каквито обстоятелства не се твърди, а и не се установява.

При съдебен спор относно вземането, предмет на принудителното изпълнение, длъжниците имат възможност да искат спиране на изпълнението по реда на чл. 389 и сл. ГПК, но съдебният изпълнител няма правомощия при липсата на издадена обезпечителна заповед да преустановява започнатото принудително изпълнение.

Предвид изложеното и доколкото длъжниците не излагат конкретни оплаквания срещу относно правилността на извършеното разпределение на постъпилата сума съобразно предвидения в чл. 136 ЗЗД ред и между отделните взискатели, настоящият състав намира подадената жалба за неоснователна, а обжалваното постановление за разпределение за законосъобразно.

Така мотивиран, Софийският градски съд

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадена от длъжниците С.Б.Г. и Н.Т.Г., жалба с вх. №8812/15.02.2019 г., по описа на ЧСИ М.Б., срещу Постановление от 08.02.2019 г., с което е извършено разпределение на сумата от 88 101 лв. по изпълнително дело № 20188380401674, по описа на ЧСИ М.Б., рег. №838 при КЧСИ, с район на действие СГС.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчване на препис до страните – арг. чл. 463, ал. 2 ГПК. 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 ЧЛЕНОВЕ:     1.

           

           

2.