РЕШЕНИЕ№ 260206
31.05.2022, гр.Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, втори въззивен граждански състав, в
открито заседание на трети май през две хиляди, двадесет и втора година в състав:
Председател:
Албена Зъбова-Кочовска
Членове: Таня Русева-Маркова
Мл.с. Кристиян Попов
При секретаря : Стойка Вълкова
като разгледа докладваното от съдията Зъбова в.гр.дело
№ 1587/2020г. по описа на съда, и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл. 258 и следващите ГПК, образувано по въззивна жалба на Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ МВР –гр.София,против Решение №68/27.03.2020г.,
постановено по гр.д.№768/2019г. по описа на РС-Поморие, с което жалбоподателят
е осъден да заплати на въззиваемия ищец И.Г.Д. ***, сумата от 1597,62лв.- допълнително възнаграждение за
извънреден труд (ДТВ) от 230,51 часа, получен след преизчисляване с
коефициент 1,143 на 1612 часа нощен труд, положен по служебно
правоотношение между страните, в периода
от 01.10.2016г. до 30.09.19г. и сумата от 205,65 лв., представляваща общия
размер на мораторната лихва за забава
върху всяка закъсняла сума дължимо ДТВ за периода 30.01.17г.-21.10.2019г.,
ведно със законната лихва за забава върху главницата от предявяването на иска-
21.10.2019г. до окончателното й изплащане.
Жалбоподателят
сочи решението за неправилно и необосновано, постановено при неправилно
приложение на нормативната уредба, уреждаща полагането, отчитането и
заплащането на нощния труд на държавните служители, чиито правоотношения са
уредени от ЗМВР. Оспорва извода на съда
за субсидиарно прилагане на Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата(НСОРЗ). Проследява нормативната уредба, уреждаща вида,
отчитането и условията за заплащане на възнагражденията на държавните
служители, работещи в системата на МВР и заключава,че тя е уредена в специалния
закон ЗМВР като липсва препратка към КТ, а също намира, че липсва празнота в
тази уредба, защото тя не допуска преизчисляване на часовете, положен нощен
труд. Поддържа, че освен това съотношението между нормалната дневна
продължителност на работното време от 8 часа(чл.187, ал.1 ЗМВР) към нормалната
продължителност на нощния труд от 8 часа (чл.187,ал.3 ЗМВР) е единица, а не
както според КТ- 8 часа към 7 часа , което формира коефициент 1,143.
При
държавните служители в системата на МВР, положеният нощен труд не се
трансформирал в дневен и се заплащал само по 0,25лв на час. За липсата на
трансформация се позовава на докладна
записка от 30.04.15г., изготвена от Дирекция „Правно- нормативна дейност“ към
МВР и на практика на районни и окръжни съдилища.Счита необоснован извода на
съда, че при преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен се дължи
заплащане като за извънреден труд-намира мотивите за това противоречиви и
непоследователни. Въвежда оплаквания, че първата инстанция не е обсъдила
представените като доказателство писмо на МТСП и писмена правна консултация на
проф. д.ю.н. В. Мръчков, сочещи, че превръщането на часовете нощен труд в
дневен цели само увеличено заплащане на
нощния труд, а не заплащане на извънреден труд. Излага съображения за
неправилност на аргумента на съда, че неприлагането на общото законодателство
спрямо служителите в системата на МВР, би ги поставило в по-неблагоприятно
положение от лицата, работещи по трудови правоотношения. Моли въззивния съд за
отмяна на неправилното решение и за постановяването на ново, с което заявените
претенции бъдат изцяло отхвърлени като неоснователни.Евентуално моли, съдът да
вземе предвид редакцията на разпоредбата на чл.9г НРВПО в периода
01.01.18г.-17.0.18г. Не ангажира доказателства и дири разноски за две
инстанции. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
платено за защитата на насрещната страна.
В
срока по закон е постъпил писмен отговор от въззиваем И.Д., подаден чрез
пълномощника му адв. Цветкова, с който въззивната жалба се оспорва като
неоснователна и в тази връзка са
изложени пространни съображения.Изразява се пълно съгласие с мотивите на
първата инстанция и се моли за потвърждаване на обжалваното решение. Няма
доказателствени искания, дири разноски.
Според
проверката по чл.267 от ГПК, извършена с Определение №260213 от 29.03.22г.
на БОС, въззивната жалба е редовна и допустима, а служебната проверка на съда
по чл.269 от ГПК, сочи решението за валидно и допустимо.
По
съществото на спора, в отговор на въведените оплаквания за неправилност на
постановеното съдебно решение, при съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и в приложение на закона, съдът приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Производството
е образувано пред ПРС по искова молба от И.Г.Д. ***, със съдебен адресат в гр.Бургас – адв.Румяна
Цветкова, против главна дирекция „Противопожарна безопасност и защита на населението” – МВР гр.София (ГДПБЗН), с която са предявени искове с
правно основание чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР, вр.с чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР и
чл.86 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 1 566 лв.,
представляваща дължимо допълнително трудово възнаграждение за 228 часа
извънреден труд. Сумата е получена след преизчисляване с коефициент 1.143 в
дневен, на нощния труд, положения от ищеца, работещ като държавен служител в ГДПБЗН, в периода
от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г., както и сумата 198.69 лв., представляваща
законната лихва(мораторна) за забава, върху дължимите от ответника суми,
считано от датата на възникване на задължението за плащане на всяко
възнаграждение, до предявяването на иска, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от предявяване на иска, до окончателното й изплащане.
Ответникът е представил в предвидения от
закона срок отговор, оспорващ иска по основание и размер, но признава, че с ищеца са страни
по соченото от последния правоотношение в процесния период(при заемана длъжност
„водач на специализиран автомобил, той и пожарникар“ в РСПБЗН-Поморие към РДПБЗН-Бургас
при ГДПБЗН- МВР).Излага подробни правни съображения в подкрепа на становището,
че претенцията за главницата е неоснователна. Позовава се и на представената с
писмо с рег.№8121р-17549/04.10.19г. на директора на Дирекция „Правно-
нормативна дейност“ в изпълнение разпореждане на министъра на вътрешните работи
писмена правна консултация на проф.
В.Мръчков относно прилагането на чл.187, ал.1, вр. ал.3 от ЗМВР и Нареда
№8121з-776/29.07.16г., относима към казуса.
Оспорва претенцията за лихви като
неоснователна, тъй като е акцесорна на главната, доколкото последната е също
неоснователна.Молил е за отхвърлянето на исковете.
В съдебно заседание размерът на исковете
е увеличен- този за главница от 1566лв.- на 1 597.62 лв., дължими за
положен и незаплатен 230,51 ч. преизчислен нощен труд, представляващ извънреден
такъв в процесния по делото период, а мораторната лихва за забава- от
198,69лв.-на 205.65 лв.
Съдът е уважил
заявените искове изцяло, присъждайки на ищеца и разноски за съдебното
производство, като ответникът е осъден да заплати и държавна такса от 113,90лв.
за производството по делото и разноски за назначената съдебна експертиза от
220лв.- по сметка на ПРС.
Въззивният съд изцяло споделя крайните правни изводи на
първоинстанционния по разрешаването на спора. Съобразявайки и повдигнатите при
обжалването възражения, БОС аргументира становището си със следното:
Фактическата
обстановка по делото е безспорна в настоящото производство, поради което БОС изцяло възприема
установената от ПРС такава, която е съобразена и със събраните в производството
доказателства.В периода, посочен в исковата молба (01.10.2016 г. до 30.09.2019г.)
ищецът е заемал при ответника длъжността „Водач на специализиран автомобил той
и пожарникар” в РСПБЗН – Поморие към РДПБЗН – Бургас и е полагал труд на смени
по график, включително и през нощта – за времето от 22.00 ч. до 06.00 ч., при
сумирано изчисляване на работното време.
Съобразно с констатациите на вещото лице по
извършената съдебно-икономическа експертиза, което следва да бъде кредитирано
като изготвено обективно, компетентно и съобразено с доказателствата по делото,
в периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г., ищецът е отработил 202 нощни
смени, в които е положил общо 1 612 ч. нощен труд, съставляващи при преизчисляване
с коефициент 1.143- 1 842.51 ч. дневен такъв. Налице е разлика от 230,51
ч. между положения от ищеца нощен труд, преизчислен с коефициент 1.143 и реално
заплатения такъв, като за тази разлика, експертът е начислил сумата
1 597.62 лв.като извънреден труд.
В същото заключение мораторната лихва за забава върху
дължимите от ответника суми, представляващи допълнително възнаграждение за
извънреден труд за процесния период, възлиза на общ размер от 205.65 лв.
Посочената по-горе главница не е заплатена от
работодателя на служителя.
По правните изводи:
По главния иск:Спорът
по делото е изцяло правен и касае правилното приложение на материалния закон,
т.к. служебното правоотношение между страните предвид естеството му се урежда
от ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по неговото приложение, издадени в
тази връзка от министъра на вътрешните работи за отчитането и заплащането на
труда, положен от служителите на подчинение на това министерство, а претенцията
на ищеца почива на правни норми от трудовото законодателство, явяващо се общо
за специалната материя на служебните отношения в МВР, поради което и
неприложимо според ответника за обсъждания казус. Според него НСОРЗ е
неприложима както поради липсата на непълнота в специалните правни норми, която
да бъде преодоляна при субсидиарно правоприлагане на общите разпоредби, така и
защото не е налице полагане на извънреден труд, подлежащ на допълнително
заплащане, нито са налице предпоставките по чл.9,ал.2 НСОРЗ за прилагане на коефициента 1,143
за преизчисляване на положения нощен труд в дневен.
Въззивният
съд намира изнесените от жалбоподателя възражения за неоснователни.
Съгласно чл.176
от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, едно от които е за
извънреден труд /чл.178,ал.1,т.3 ЗМВР/. Нормалната продължителност на работното
време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно, 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица /чл.187,ал.1 ЗМВР, в редакцията преди
изменението с ДВ бр.60 от 2020г/.Работното време на държавните служители се
изчислява в работни дни –подневно, а за работещите на 8- , 12- или 24-часови
смени- сумирано на тримесечие /чл.187,ал.3 ЗМВР в редакцията преди изменението
с ДВ бр.60 от 2020г /. Работата извън редовното работно време от 280 часа
годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70
часа на тримесечие –за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50%
увеличение върху основното месечно възнаграждение /чл.187, ал.5, т.2, вр. ал.6 ЗМВР в редакцията преди изменението с ДВ бр.60 от 2020г/. Разпоредбата на
чл.143,ал.1 КТ съдържа дефиниция на понятието “извънреден труд“- това е трудът,
който се полага от работника със знанието и без противопоставянето на
работодателя, извън установеното за него работно време. В чл.50а от ЗДСл е
посочено, че извънреден е трудът, който се полага от държавния служител, извън
установеното за него работно време, освен в случаите на чл.50 ЗДСл, въз основа на мотивирана писмена заповед
на органа по назначаването.В ал.2 на същия законов текст е налице препращане
към КТ относно допустимостта,
продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд. При преценката
дали служителят/работникът е положил извънреден труд, се изхожда от нормалната
продължителност на работното време. Безспорно ищецът има качество „държавен
служител –полицейски орган“ по смисъла на чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР. Чл.187,ал.3
МВР, в редакцията преди изменението с ДВ бр.60 от 2020г., е предвидил, че при
работа на смени е възможно полагане на труд през нощта между 22 часа и 6 часа, като
работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период. Анализът на тази разпоредба
сочи, че посочените 8 часа нощен труд са
максимално допустимите, а не, че това е нормалната продължителност на работното
време през нощта.Това е така, тъй като законодателят е използвал израза „средно
8 часа“ за всеки 24-часов период. Аргумент в подкрепа
на това е , че след изменението на ЗМВР, чл.187,ал.1/ДВ бр.60/2020г/ вече
нормативно е определена нормалната продължителност на работното време през
нощта на 8 часа. Ето защо съдът не споделя тезата на
въззивника, че нормалната продължителност на работното време през нощта за държавните
служители –полицейски органи е 8 часа и е равна на нормалната продължителност
на дневното работно време, а счита, че в ЗМВР/ до изменението му през 2020г./
не е фиксирана такава нормална продължителност на работното време през нощта. За процесния период са
действали две наредби на министъра на вътрешните работи - Наредба № 8121з-776/
29.07.2016г. и Наредба № 8121з-908/02.08.2018г., като само наредбата, действала в
предходен период- от 2014г.- съдържа
правило, че при сумирано отчитане на отработеното време, общият брой часове
нощен труд се умножава по коефициент 0,143, като полученото число се събира с
общия брой отработени часове през отчетния период. Следва да се отбележи, че
редът и начинът на отчитане на работното време при сумирано такова, не е уреден
в КТ, ЗМВР или ЗДСл, а е предмет на подзаконова нормативна уредба. По отношение
на работещите по трудови правоотношения
това става чрез НСОРЗ и Наредбата за работното време,
почивките и отпуските /НРВПО/. Чл.9а, ал.4 от последната предвижда ,че когато се полага нощен труд, сборът от работните часове по
графика на работника или служителя по ал. 3 се изчислява след превръщане на
нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа нощен труд, с
коефициента по чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ. Съответно чл. 9г от НРВПО
предвижда отработените часове от работника/ служителя, които в края на
периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, са
повече от часовете, определени съгласно чл. 9б, да се отчитат за извънреден
труд по реда на чл. 149 от КТ пред инспекцията по труда. Нормата на
чл.9г от НРВПО е в сила от 01.01.2018г., но разпоредбата на чл.9,ал.2 от НСОРЗ
е с това съдържание от 2007г., когато е
приета и не следва да се изключва от
приложение за работещите до приемане на изменението на НРВПО. Съгласно чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, при сумирано изчисляване на работното
време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място. Тъй като според КТ нормалната продължителност на дневното работно време
е 8 часа, а на нощното- 7 часа, то съотношението между двете величини
формира коефициент 1,143.
Подзаконовите нормативни актове,
издадени на основание законовата делегация на чл.187,ал.9 от ЗМВР, с изключение
на наредбата от 2014г, не съдържат регламентация, аналогична на тази в
подзаконовите нормативни актове, издадени по КТ и по–конкретно НСОРЗ.С оглед на
коментираната по-горе липса на законова норма, уреждаща нормалната
продължителност на работното време през нощта за държавните служители, вкл. и
тези по чл.142,ал.1,т.1 ЗМВР, то настоящият състав намира, че за неуредените
случаи следва да се приложат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи,
ако това отговаря на целта на акта-чл.46,ал.2 ЗНА.В случая става дума за
непълнота на законов акт, както изрично е посочено в цитираната разпоредба на Закона за нормативните актове.
След като е безспорно, че полицейските
служители са държавни служители, то за неуредените случаи в ЗМВР следва да се
приложи общият ЗДСл. Съгласно принципните разяснения,
дадени в т.23 на ТР №6/06.11.2013г на ОСГТК на ВКС, в МВР има служители,
назначени по трудови договори и такива по служебно правоотношение, като тези от
втората група са държавни служители по смисъла на ЗДСл и като общ, този закон намира субсидиарно
приложение по отношение на тях. Обратното би поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо другите
държавни служители, а също и спрямо работниците и служителите, работещи по
трудови правоотношения. Макар в действащия ЗМВР да няма законова делегация,
препращаща към общия Закон за държавния служител /подобно на пар.1а-нов
–ДВ,бр.69/2008г,отм.-ДВ-бр.88/2010г от ДР на отменения ЗМВР/, доколкото няма
изрично уредено нещо друго, ЗДСл намира субсидиарно приложение. Съобразно
разпоредбата на чл.67,ал.3 от ЗДСл,
минималните и максималните размери на основните заплати по нива и степени за
държавните служители, размерите на допълнителните възнаграждения по ал. 7, т. 1
– 5, както и редът за получаването им,
се определят с наредба на Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от
определените в трудовото законодателство.Чл.50а, ал.2 от ЗДСл също препраща към КТ, относно продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд.При
липсата на нормативно уредена нормална продължителност на работното време през
нощта за полицейските служители, следва да се приеме за такава посочената в
чл.140,ал.1 КТ -7 часа при 5-дневна работна седмица.В цитираните във въззивната
жалба на ответната страна наредби на министъра на вътрешните работи безспорно
липсва правило, съобразно което отработените часове нощен труд се превръщат в
дневни, при сумарно изчисляване на работното време.Тъй като размерите на
допълнителните възнаграждения не могат да бъдат по-ниски от определените в
трудовото законодателство и при липса на изрична уредба в наредбите на
министъра на вътрешните работи, при наличието на непълнота на същата, следва да
намери приложение Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата. Съгласно разпоредбата на чл.9,ал.2 от цитирания нормативен акт, при сумирано
изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за
съответното работно място, т.е.приложимият коефициент е 1,143. Възприемането на
обратното становище би поставило държавния служител в системата на МВР в неравностойно положение
спрямо работниците по трудово правоотношение и другите държавни служители,
чийто правоотношения се регламентират от КТ и ЗДСл. При трудово правоотношение
и сумирано изчисляване на работно време, работодателят отчита работното време
на конкретния работник или служител в края на отчетния период - в случая на
тримесечие. В случай, че нормата работно време за този период е надвишена, ще
се отчете извънреден труд-часовете, получени над определената норма часове
(след превръщането на нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ), са извънреден труд. Поради това
съдът намира за неоснователно възражението в жалбата, че НСОРЗ не намира
приложение по отношение на
държавните служители в МВР и, че
след превръщането на нощните часове в дневни,
не се кумулира извънреден труд.
Неоснователно е също оплакването
на въззивника, че в случая следва да се съобразят цитираните в жалбата
документи, даващи указание за правилното тълкуване и прилагане на нормите,
уреждащи отчитането и заплащането на труда, полаган от служещите в системата на
МВР. Представените по делото: докладна записка от 30.04.15г., подготвена от
дирекция „Правно-нормативна дейност“ в МВР, писмото от 2011г. на МТСП, цитираната от въззивника съдебна практика и
писмената правна консултация на проф. Васил Мръчков относно прилагането на
чл.187, ал.1 във вр.с ал.З от ЗМВР и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., не са задължителни за този съд,
който обосновава по поставения спор друго становище, а именно- изложеното
по-горе такова.
Съдът
намира, че следва да изложи мотиви във връзка с
решение на СЕС от 24.02.2022г по дело С-262/20, образувано по
преюдициално запитване, отправено от РС –Луковит. В него е прието, че чл.8 и
чл.12, буква а/ от Директива 2003/88ЕО не налагат създаването на национална
правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд
за работници в публичния сектор е по-кратка от нормалната продължителност на
труда през деня.Съдът е приел, че във всички случаи в полза на такива работници
трябва да има други мерки за защита под формата на продължителност на работното
време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволят да се
компенсира особената тежест на нощния труд.В националното законодателство
изобщо не съществува до 2020г./вкл. през
исковия период/ норма, определяща нормалната продължителност на нощния труд
на държавните служители в системата на
МВР, така че даденият отговор не променя становището на настоящия състав.
От друга страна,
предвиденото заплащане на нощния
труд от 0,25 лв. за всеки отработен час
и ободряващи напитки, според съда, не може да компенсира особената тежест на
нощния труд по смисъла вложен в решението на СЕС. Следва да се има предвид, че
посочената ставка е определена и в чл.8 от НСОРЗ и работниците по трудово правоотношение също
получават допълнително възнаграждение в този размер за всеки отработен част нощен труд, което води до
извод, че в това отношение е налице
равно третиране между държавните служители в МВР и работещите по трудово
правоотношение. Остава обаче различното третиране на двете категории лица по отношение на
преобразуването на нощните часове в дневни.Това означава, че посоченото допълнително заплащане от 0,25 лв.
на час не съставлява компенсаторен
механизъм за служители в МВР по начин, различен от прилагания за работещите по трудово
правоотношение.Налага се извод за
липсата на такъв механизъм за гарантиране на защитата на здравето и
безопасността на служителите в МВР, с оглед по–голямата продължителност на нощния труд.
Останалите визирани в ЗМВР придобивки-ранно пенсиониране, по-дълъг
платен годишен отпуск, допълнителни възнаграждения, определени със закон или
акт на МС и др., съдът не счита за
компенсиращи конкретно тежестта на полагания нощен труд.
По отношение на приетото от СЕС, че чл.20 и 31 от ХОПЕС допускат
определената в законодателството на държавата–членка нормална продължителност
на нощния труд от седем част за работниците от частния сектор да не се прилага
за работниците от публичния сектор, вкл. полицаи и пожарникари, ако такава
разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, т.е. е
свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна
с тази цел, следва отново да се има предвид, че до 2020г. няма определена
нормална продължителност на нощния труд за полицаите.Такава е определена
по-късно.Изложените доводи от въззивника
за специфичния характер на работа
на служителите в МВР, с което се обосновава различното им третиране, не могат
да бъдат възприети като обективен и разумен критерий, свързан с допустима от
закона цел за неприлагане на преобразуването на часовете положен нощен труд в дневен.Това е така, тъй
като посочените по-горе придобивки са
свързани именно със специфичния характер на длъжността.Показателно е също, че
до м.август 2016г. наредбите на министъра на МВР са предвиждали такова преобразуване и отпадането му след
този момент не е обосновано с никаква допустима от закона цел.Но дори да се
приеме,че такава е налице, както бе посочено по–горе, в полза на служителите в
МВР не са предвидени мерки за защита за компенсиране на особената тежест
на положения нощен труд.
Тъй като пред въззивния съд не е
пренесен спорът за размера на претендираното ДТВ, съдът не излага съображения в
такава насока.
Предвид преценката на БОС за основателност на главната
претенция за заплащане на допълнително трудово възнаграждение за извънреден
труд, положен от ищеца в процесния времеви период, се явява необосновано и
възражението за неоснователност на акцесорната претенция за заплащане на лихва
за забава върху така присъдената главница. Конкретни доводи по размера или началната дата, от която лихвата се
начислява не са изразени, поради което въззивният съд се ограничава само да
отбележи, че мораторната е дължима от датата на забавата, установена със
заключението на вещото лице-30.01.17г., до датата на подаването на
иска-21.10.19г. и възлиза на 205,65лв. Поради наличие на продължаващо
закъснение за изпълнение, законна лихва за забава се дължи и след предявяването
на иска- до окончателното плащане на главницата.
В обобщение на изложеното, поради
съвпадение на крайните правни изводи на двете съдилища, обжалваното решение на
Поморийския районен съд следва да бъде потвърдено.
При този
изход на делото, на въззивника не се
дължат разноски. На основание чл.78, ал.3 ГПК той следва да заплати на
въззиваемия всички разноски за въззивната инстанция, възлизащи на 350 лв. и
представляващи уговорен и заплатен хонорар за представителство и защита по
делото от един адвокат, съобразно приложения договор за правна защита и
съдействие. Размерът на това възнаграждение е под минимума, визиран в
чл.7,ал.2,вр.чл.2, ал.5 НМРАВ, поради което не следва да бъде намаляван.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен
съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 68 от 27.03.2020г. по гр.д.№ 768/19г, по описа на РС- Поморие.
ОСЪЖДА Главна дирекция ,,Пожарна безопасност и защита на
населението“-МВР, адрес: гр.София, ул,,Пиротска“ №171-А, да заплати на И.Г.Д. ***, ЕГН: ********** сумата 350лв., представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение за представителство и защита на страната по в.гр.д.№1587/2020г.
по описа на Бургаски окръжен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: