№ 1623
гр. Пловдив, 09.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Зорница Н. Тухчиева Вангелова
при участието на секретаря Таня Д. Стоилова
като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова
Административно наказателно дело № 20225330202010 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 36 – 0000053 от 15.02.2022 г.
на и.д. Директор на РД "АА" – Пловдив, с което на "СПРИНТ ЕКСПРЕС"
ООД, ЕИК: ********* е наложено административно наказание –
Имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева за нарушение на 96,
ал. 1, т.1, предл. последно от Закона за автомобилните превози.
Жалбоподателят с жалбата си и с допълнително писмено становище моли
атакуваното Наказателно постановление да бъде отменено, като неправилно и
незаконосъобразно. Не се претендират разноски.
Въззиваемата страна със съпроводително писмо, както и в съдебно
заседание чрез процесуалния си представител ангажира становище за
неоснователност на въззивната жалба, поради което моли същата да бъде
оставена без уважение, а атакуваното наказателно постановление да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно постановено. Претендират се
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00 лева.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
1
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съображенията в тази
насока са следните:
От фактическа страна се установява следното:
Жалбоподателят "Спринт Еспрес" ООД осъществявало международен
автомобилен превоз на товари по шосе и притежавал лиценз на Общността №
8352.
В хода на извършена комплексна проверка, започнала с Покана № 11 – 47 –
9414 / 4/ /31.12.2021г., на дружеството "Спринт Еспрес" ООД, било
установено, че на 20.08.2021 г., в град Пловдив, ул. „Булаир“ № 26, ет. 5 –
седалището на "Спринт Еспрес" ООД, същото дружество в качеството си на
превозвач с предмет на дейност товари по шосе, допуснал извършването на
международен превоз на товари от Република Гърция до Република България
с товарен автомобил „Скания Р 450“ с рег. № ***, с прикачено полуремарке с
рег. № ***, като и двете ППС са собственост на "Спринт Еспрес" ООД, с
водач Н.К.П., ЕГН **********.
Превозът бил извършен с ЧМР, Международна товарителница № 80049312
/ 20.08.2021 г., като посочения товарен автомобил не бил включен в списъка
на ППС към лиценз на Общността № 8352. Последното проверяващите
установили от представената ЧМР, както и от разпечатка от дигиталната
карта на водача от 20.08.2021.
Констатираното по време на проверката било възприето от актосъставителя
като нарушение на разпоредбата на чл. 96, ал. 1, т. 1 предл. последно от
Закона за автомобилните превози за което съставил срещу "Спринт Еспрес"
ООД Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, №
316133/19.01.2022 г., в присъствието на управителя на дружеството -
жалбоподател. Актът бил предявен и препис от него бил връчен на
управителя, който го подписал отбелязвайки в графата за възражения, че има
такива. В законоустановения срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не били
депозирани възражения срещу съставения акт.
Въз основа на съставения АУАН било издадено и атакуваното НП, с което
на дружеството - жалбоподател било наложено административно наказание –
имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева за нарушение на чл.
2
96, ал. 1, т. 1 предл. последно от Закона за автомобилните превози.
Така изложената фактическа обстановка, неоспорена от страна на
жалбоподателя, се установява въз основа на събраните по делото писмени
доказателства, които съдът кредитира изцяло. Същите си кореспондират в
пълнота с показанията на разпитания в хода на съдебното следствие
актосъставител К.К.. Показанията на свидетеля съдът намира за логични и
последователни, като не се установиха каквито и да било данни, даващи
повод за възникване на съмнение в достоверността им. Ето защо съдът им
дава вяра и базира фактическите си изводи въз основа на тях.
При така изложената фактическа обстановка, съдът намира следното
от правна страна:
Компетентността на наказващия орган и на актосъставителя се установяват
от приложената по делото Заповед № РД-08-30/ 24.01.2020г., както и от
представената длъжностна характеристика.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете
по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 19.01.2022 г., а НП - на 15.02.2022 г. .,
тоест преди погасяване на административно наказателната отговорност на
нарушителя.
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати пороци, довели до
ограничаване правото на защита на жалбоподателя, като възраженията в
обратна насока, релевирани с въззивната жалба са изцяло неоснователни.
Фактическата обстановка изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази
посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно са изброени
обективните признаци на допуснатото нарушение и нарушените правни
норми. Още от етапа на съставяне на АУАН административното нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере какво е обвинението,
каква е неговата правна квалификация, респективно жалбоподателят е имал
възможността още от този процесуален етап да организира защитата си. ППС,
с което е извършен конкретния превоз е индивидуализирано посредством
своя, вид, марка, регистрационен номер, като в настоящия казус е без
значение кое е конкретното физическо лице, извършило превоза, доколкото
нарушението се състои в извършване на превоз с ППС, невключено в списъка
на превозните средства към Лиценза на Общността на дружеството, което е
установено и от представената справка относно ППС вписани в лиценза на
дружеството. Ясно е посочено и мястото на извършване на вмененото
3
административно нарушение – а именно гр. Пловдив – където е седалището
на дружеството – жалбоподател.
На следващо място, съдът намира, че правилно административно-
наказващият орган е съотнесъл установените фактически констатации към
хипотезата на чл. 96, ал. 1, т. 1, предл. последно от Закона за автомобилните
превози.
Според текста на цитираната разпоредба наказва се с глоба или с
имуществена санкция 3000,00 лева, който допусне или разпореди
извършването на превоз с моторно превозно средство, за което няма издадено
удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или не е включено
в списъка към удостоверението за регистрация, или с моторно превозно
средство, което не е включено в списъка на превозните средства към лиценза
на Общността.
Дружеството е санкционирано заради това, че в качеството си на превозвач
е допуснал извършването на международен превоз на товари от Република
Гърция до Република България с МПС, което не е включено в списъка на
ППС към Лиценз на общността № 8352.
Обстоятелството, че е извършен такъв превоз не е спорно между страните,
както не се спори и относно обстоятелството, че МПС не е било вписано в
регистъра към датата на извършването на превоза. От представените по
делото заявление и справка за вписани ППС към международни лицензи се
установява, че процесното МПС - товарен автомобил „Скания Р 450“ с рег. №
*** е заявено за вписване в регистъра за МПС към лиценза на Общността
едва на 13.01.2022 г., т. е след започване на процесната проверка.
Изложеното води до единствено възможния извод, че въззивникът правилно е
санкциониран за допуснатото административно нарушение, като същото е
доказано по безспорен и категоричен начин.
Коректното обосноваване на настоящия съдебен акт изисква да се обсъди и
възможността за приложението на чл. 28 ЗАНН.
Действително съгласно разрешението, дадено с ТР № 1/2007г. по
тълкувателно дело № 1/2005г. на ВАС, че преценката за маловажност на
случая е такава по законосъобразност, изводът, че нарушителят следва да
бъде санкциониран, задължително следва да бъде предшестван от обсъждане
на въпроса позволява ли констатираната обществена опасност да деянието
ангажиране на административно-наказателна репресия спрямо дееца.
4
Настоящия състав изцяло споделя трайно утвърдените в практиката
принципни съображения, че при липса на изрична законова дефиниция на
понятието маловажен случай в ЗАНН, то на основание чл. 11 ЗАНН
субсидиарно приложение следва да намери НК, според чл. 93, т.9 на който
маловажен случай е налице когато с оглед липсата или незначителността на
вредни последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, деянието
представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
Стъпвайки на тази законова дефиниция, практиката е извела правилото, че
за да се счете, че случая е маловажен следва да се констатира, че степента на
обществена опасност както на деянието, така и на дееца е по-ниска от
обичайните за подобни нарушения.
Според настоящия състав конкретното нарушение е такова, което разкрива
типичната, а не по-ниска степен на обществена опасност за подобен вид
нарушения, още повече, че за неговата съставомерност не се е изисква
настъпване на вреди. Отделно съдът съобрази и обществените отношения,
които се засягат с осъщественото нарушение. Все в тази връзка, следва да се
има предвид, че въпреки заявяването за вписване на процесното МПС в
списъка на превозните средства към международния лиценз, то това е
сторено след започване на процесната проверка в хода на която е установено
нарушението и след като видно от Констативен протокол за извършена
комплексна проверка /л. 15 – 19 от съд. дело/, както и от приложената по
преписката разпечатка от дигиталната карта на водача, се установява, че
процесното МПС има 133 работни дни в периода от 01.03.2021 г. до
31.12.2021 г. Последното ясно сочи на това, че с него са извършвани превози
в продължителен период от време преди проверката извършена от
служителите на РДАА, поради което настоящият случай не може да се
третира като маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН, още повече, че
процесното нарушение не е единствено. Дружеството – жалбоподател е
санкционирано за идентично нарушение – превоз извършен с МПС с рег. №
РВ 1623 ХС на 17.08.2021 г.
Наложеното наказание имуществена санкция от 3000 лева е определено в
санкционната норма в твърд размер, поради което и не подлежи на преценка
във връзка с обстоятелствата по чл.27 от ЗАНН.
Гореизложеното води до извод за правилност и законосъобразност на
5
атакуваното наказателно постановление, поради което същото следва да бъде
потвърдено, а въззивната жалба като неоснователна следва да бъде оставена
без уважение.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски съгласно новелата на чл. 63д
ЗАНН има въззиваемата страна. Съдът като съобрази предмета на делото и
неговата фактическа и правна сложност, както и начинът на участие на
въззиваемата страна, намира, че справедливият размер, който следва да се
присъди възлиза на 80,00 лв.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 36 – 0000053 от
15.02.2022 г. на и.д. Директор на РД "АА" – Пловдив, с което на "СПРИНТ
ЕКСПРЕС" ООД, ЕИК: ********* е наложено административно наказание –
Имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева за нарушение на 96,
ал. 1, т.1, предл. последно от Закона за автомобилните превози.
ОСЪЖДА "СПРИНТ ЕКСПРЕС" ООД, ЕИК: ********* ДА ЗАПЛАТИ
НА Изпълнителна Агенция „Автомобилна Администрация“ сумата от 80,00
/осемдесет/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство пред Районен съд Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд
в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6