РЕШЕНИЕ
№ 144
гр. Силистра, 17.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на осемнадесети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мирослав Ст. Христов
при участието на секретаря Д.В. С.
като разгледа докладваното от Мирослав Ст. Христов Административно
наказателно дело № 20243420200715 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. във връзка с чл.84 от ЗАНН.
Жалбоподателят В. П. П. от гр.Силистра, ....., ЕГН ********** обжалва Наказателно
постановление № 2024-1886-497/ 29.01.2024г., издадено от Т. Й. П., в качеството му на
Началник на РУ-Силистра, с което му е било наложено административно наказание- „глоба“
в размер на 200 / двеста / лева за извършено нарушение по чл.86, ал.1, т.1 от Закона за
оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия. Изтъква доводи
за допуснати процесуални и материални нарушения при издаването на акта и НП.
Административно-наказващ орган – Т. Й. П.- Началник на РУ-Силистра, надлежно
уведомен, не се явява, вместо него- проц.представител В. А. на длъжност гл.юрисконсулт
при ОДМВР-Силистра.
Жалбоподателят В. П., надлежно уведомен, не се явява, вместо него-
проц.представител адв. Е. Р. при АК-Силистра, упълномощен и приет от съда. Моли съда да
отмени обжалваното НП в цялост като незаконосъобразно и навежда доводи в тази насока.
Районна прокуратура- Силистра- надлежно уведомена, не се явява представител, не
депозира писмено становище по делото.
С оглед обективното изясняване на фактическата обстановка по делото съда призова
в качеството на свидетели актосъставителя Д. Л. П. и свидетелят по акта П. Н. Х., които се
явиха и дадоха своите показания добросъвестно, поради което съда ги прие и приобщи към
доказателствения материал по делото.
1
Съдът, като прецени представените по делото доказателства и като обсъди доводите
на страните, прие за установено следното:
На 08.01.2024г. около 14,30 часа жалбоподателят В. П. подал в РУ-Силистра
заявление за подновяване на срока на разрешението му за съхранение, носене и употреба на
късо огнестрелно оръжие- пистолет „Валтер“, калибър 22LR, № G003586, за което
притежавал вече Разрешение № 20190450649, с валидност до 10.02.2024г., издадено от
Началник РУ-Силистра. Служителят в РУ-Силистра- актосъставителя Д. П. по този повод
направил проверка и установил, че жалбоподателя не е спазил срока в който е следвало да
заяви промяна на обстоятелствата по документа, тъй като след настъпила промяна на
обстоятелствата по чл.86, ал.2 от ЗОБВВПИ, а именно- промяна на постоянния адрес на
01.06.2023г., жалбоподателят В. П. не е уведомил и не е представил в 14-дневен срок,
установен от закона документите, свързани с него на Началника на РУ-Силистра. Тези
обстоятелства били установени от актосъствителя Д. П. чрез справка в масивите на МВР-
Силистра, „АИС-БДС“, с което според него жалбоподателя е осъществил нарушение на
чл.86, ал.1, т.1 от ЗОБВВПИ.
Предвид установеното на жалбоподателя бил съставен АУАН № 2024-1886-497/,
серия АД-141775 от 08.01.2024г. в присъствието на жалбоподателя П. и други двама
свидетел- П. Н. Х. и П. Г. П.. Препис от АУАН-ът в негово отсъствие бил връчен на
жалбоподателя веднага след неговото съставяне на 08.01.2024г. В последствие и в срока по
чл.44, ал.1 от ЗАНН, жалбоподателя не е направил писмени възражения против съставения
му АУАН.
Въз основа на този АУАН по-късно, в законно установения срок- на 29.01.2024г. било
изготвено и връчено на жалбоподателя обжалваното от него НП с което на основание
чл.165, ал.1 от ЗОБВВПИ е бил наказан с „глоба“ в размер на 200 лева за извършено от него
нарушение на чл.86, ал.1, т.1 от ЗОБВВПИ.
Съдът прие горната фактическа обстановка въз основа на събраните доказателства и
доказателствени средства: гласни – показанията на актосъставителя Д. П. и свидетелят по
акта П. Х., както и на приетите като доказателства писмени такива, приобщени по реда на
чл.283 от НПК. Доказателствените материали по делото са еднопосочни и изясняват в
пълнота фактическата обстановка, поради което по-подробното им обсъждане се явява
ненужно.
При така установеното от фактическа страна съдът намира жалбата за допустима, тъй
като изхожда от процесуално легитимна страна и е подадена в срока по чл.59 от ЗАНН.
Разгледана по същество същата е основателна по следните съображения:
АУАН № 2024-1886-497/ 08.01.2024г. и обжалваното НП № 2024-1886-497/
29.01.2024г. са издадени в съществено нарушение на процесуалните правила: Деянието за
което е била ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е
било квалифицирано по чл.86, ал.1, т.1 от ЗОБВВПИ.
Задължителното съдържание на акта за установяване на административно нарушение
2
и НП включва мястото на извършване и описание на извършено нарушението (вж. чл.42,
ал.1, т.3 и т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН). Мястото, времето и обстоятелствата, при които е
извършено нарушението са необходими, за да бъде изяснено нарушението. Поради това
обстоятелствата, които спомагат за изясняване на нарушението следва да бъдат посочени в
акта и в НП. Обратното би довело до неяснота относно това, за какво нарушение се наказва
нарушителя и по този начин би се накърнило правото на защита на нарушителя. Липсата на
посочване в НП на времето, мястото и обстоятелствата, при които е извършено нарушението
е съществено нарушение на процесуалните правила и води до незаконосъобразност на НП.
В конкретният случай, нито в АУАН, нито в НП са посочени датата и мястото на
извършване на нарушението.
Без конкретизация на местоизвършване на нарушението, съдът не е в състояние да
извърши преценка относно местната компетентност /подсъдност/ и правилно и
законосъобразно ли е ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя.
Не е посочена и датата на извършване на нарушението, като е посочено че същото е
установено на 08.01.2024 г. в РУ- Силистра, като дата и място на което е било установено
нарушението. Видно от събраните доказателства жалбоподателят В. П. е променил
постоянния си адрес на 01.06.2023г. и срокът за уведомяване на РУ- Силистра за това,
предвид полученото разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на
огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях е изтекъл на 15.06.2023г. От следващият ден
жалбоподателят е в нарушение на чл.86, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от ЗОБВВПИ, т.е нарушителя
е в неизпълнение на 16.06.2023г.
Не се спори, а и от доказателствата по делото се установи, че жалбоподателят В. П. е
получил разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия
и боеприпаси за тях № 20190450649, издадено от РУ- Силистра, със срок за валидност до
10.02.2024г. На 01.06.2023г. е била извършена промяна в постоянния адрес на
жалбоподателят В. П.. Безспорно се установи, че до 15.06.2023г. жалбоподателят не е
уведомил РУ- Силистра за промяната на постоянния си адрес във връзка с издаденото му
разрешение за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и
боеприпаси за тях.
Разпоредбата на чл.86, ал.1, т.1 от ЗОБВВПИ, изисква задължително поведение от
лицата, получили разрешение за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на
огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях при промяна на постоянния си адрес да уведомят
съответното РУ на МВР. Алинея втора от същата разпоредба пояснява, че това задължение
следва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от настъпването на промяната, като следва да
бъдат представени и документите, свързани с нея, както и документ за платена държавна
такса. Съгласно чл.98, ал.1 от ЗОБВВПИ огнестрелните оръжия и боеприпасите за тях се
съхраняват в метални каси, неподвижно закрепени, снабдени със секретно заключващи се
устройства - за физическите лица на постоянния им адрес или настоящ адрес, за който е
издадено удостоверение от съответната община. Когато огнестрелните оръжия и
3
боеприпасите за тях се съхраняват по настоящ адрес, физическите лица подават заявление за
уведомяване до съответния началник на РУ на МВР по постоянен и по настоящ адрес. В
настоящия случай, така описаното от наказващия орган нарушение не става ясно дали
покрива признаците на нарушение по чл.86, ал.1, т.1 от ЗОБВВПИ, или по чл.86, ал.2 във
вр. ал.1, т.1 от ЗОБВВПИ, или по чл.98, ал.1, изр.2 от ЗОБВВПИ, или друго
административно нарушение, непосочено в НП. Подобно поведение на
административнонаказващия орган нарушава правото на защита на дееца. С допуснатото
нарушение се е достигнало до ограничаване на правото на защита на жалбоподателя,
изразяващо се в невъзможността за него да разбере естеството на вмененото му нарушение,
коя конкретна разпоредба е нарушил, за което е и бил санкциониран, да прецени срещу какво
нарушение да се защитава и да организира защитата си в пълен обем. Във всички случаи
нарушаването на правото на защита представлява съществено нарушение на процесуалните
правила и води до порочност на издаденото НП, а оттам е и основание за неговата отмяна.
С оглед санкционния характер на производството по ЗАНН, в тежест на
административнонаказващия орган е да проведе законосъобразна процедура, която да
завърши с издаване на законосъобразен акт. Разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН
повелява в НП да е дадено точно и ясно описание на нарушението, да са посочени датата и
мястото на извършването му, както и обстоятелствата, при които е извършено,
доказателствата, които го потвърждават и законните разпоредби, които са били нарушени
виновно. Посочване на точната дата, мястото и конкретно и ясно описание на нарушението
са задължителни реквизити на НП и имат съществено значение при индивидуализация на
нарушението, в същото време са и предмет на доказване, поради което такъв пропуск не
може да бъде отстранен в процеса на обжалването на наказателното постановление.
Отсъствието или неяснотата при определянето им води до ограничаване на правото на
защита на санкционираното лице. Освен това, датата на извършване на нарушението е от
значение за определяне началния момент на давностните срокове по чл.34 от ЗАНН. Касае се
за съществени реквизити на НП, чиято липса или неяснота съществено засяга правото на
защита на наказаното лице. Налице е несъответствие между фактическото и юридическо
формулиране на нарушението, като по този начин правото на защита на жалбоподателя да
научи в какво е обвинен, срещу какво следва да се защитава и какви доказателства да
представя, е нарушено. Не може елементи от обективния фактически състав на нарушението
да се извличат от данните по преписката предвид правораздавателния характер на
наказателните постановления. Това императивно и абсолютно задължение на
административнонаказващия орган важи и за случай като разглеждания, като в случая се
касае за съществено нарушение на императивно правило, достатъчно да обоснове отмяна на
постановения от административнонаказващия орган правораздавателен акт – атакуваното
наказателно постановление.
В конкретният случай, както в АУАН, така и в НП нарушението е описано непълно и
неточно. При описанието е посочено, че жалбоподателят В. П. не е предоставил на
компетентния орган в 14-дневен срок от настъпването на промяната на обстоятелствата, при
4
които е било издадено разрешението, а именно в постоянния адрес, документите, свързани с
нея. Според настоящият състав това е неточно описание на нарушението, което не дава
възможност да се прецени и правилността на правната квалификация на деянието. Липсата
на точно описание на административното нарушение е накърнила правото на защита на
наказаното лице, тъй като жалбоподателят е бил лишен от възможността да разбере
конкретно какво нарушение се твърди, че е извършил, и да се защитава пълноценно по него.
Неправилно е посочена и нарушената разпоредба на ЗОБВВПИ. Квалификацията на
извършеното от жалбоподателят нарушение е чл.86, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от ЗОБВВПИ, за
това че до 15.06.2023г., в качеството му на лице, получило разрешение за придобиване,
съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, не е уведомил
РУ- Силистра за промяна на постоянния си адрес, а не посочената в АУАН и НП чл.86, ал.2
от ЗОБВВПИ.
В случая е неприложима разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН, съгласно която
наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, щом е
установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на
нарушителя и неговата вина. Това е така, защото допуснатите от актосъставителя нарушения
са пренесени и в наказателното постановление.
Предвид гореизложеното обжалваното наказателно постановление следва да бъде
отменено, без да се разглежда спора по същество.
Настоящият състав намира, че извършеното административно нарушение е и
"маловажен случай" по смисъл на чл.28 от ЗАНН. При извършване на преценка дали са
налице основанията по чл.28 от ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно
закона, като отграничи "маловажните" случаи на административни нарушения от
нарушенията, обхванати от чл.6 от ЗАНН. Когато деянието представлява "маловажен"
случай на административно нарушение, той следва да приложи чл.28 от ЗАНН. Прилагайки
тази разпоредба, наказващият орган всъщност освобождава от административнонаказателна
отговорност, а това освобождаване не може да почива на преценка по целесъобразност.
Преценката за "маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се
включва и проверката за законосъобразност на преценката по чл.28 от ЗАНН. Когато съдът
констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е
приложил, това е основание също за отмяна на наказателното постановление, поради
издаването му в противоречие със закона. Съдът не може да бъде обвързан от решението на
административен орган и не може да бъде възпрепятстван в правомощията си да проучи в
пълнота фактите, релевантни за спора, с който е сезиран. Съдът изследва и решава всички
въпроси по фактите и по правото, от които зависи изходът на делото.
От анализа на цитираните правни норми следва изводът, че преценката на
административнонаказващия орган за "маловажност" на случая по чл.28 от ЗАНН се прави
по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. В този смисъл е ТР № 1/12.12.07 г. по
тълк. н. д. № 1/2005 г. на ОСНК на ВКС. При определяне на маловажните случаи при
административните нарушения следва да се съобразяват разпоредбите на чл.11 от ЗАНН и
5
чл.93, т.9 от НК. Легалното определение на "маловажен случай" по чл.93, т.9 от НК
предвижда, че маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Настоящият състав намира, че
"маловажен случай" ще е налице само ако съвкупната преценка на посочените обстоятелства
обуславя по- ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното нарушение в
сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от съответния вид. В
конкретния случай, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
обществената опасност на деянието и дееца, съдът приема че административното
нарушение, за което е санкциониран жалбоподателя, следва да се квалифицира като
"маловажен случай" и като не е приложил посочената разпоредба, въпреки наличието на
основания за това, административно-наказващият орган е нарушил материалния закон.
Вярно е, че обществените отношения, които регулира този закон, са от особена обществена
важност, но това не може да бъде основание административно- наказващият орган да
игнорира задължението си за индивидуална преценка на всеки отделен случай, с оглед
обществената опасност на конкретното деяние и на конкретния нарушител.
Конкретното нарушение е от категорията на простъпките на простото извършване,
при които не са предвидени вредни последици, различни от самото изпълнително деяние,
които трябва да настъпят, т. е. в настоящия казус преценката за наличието на маловажен
случай не би могла да бъде извършена с оглед липсата на настъпилите вреди, а следва да
бъде направена след съобразяване с обществената опасност на дееца, тежестта на
нарушението и другите смекчаващи обстоятелства. В този смисъл, настоящия състав счита,
че както конкретното деяние, така и нарушителят не се отличават със степен на обществена
опасност, налагащи ангажирането на административнонаказателна отговорност. Следва да
се отбележи и обстоятелството, че деянието има инцидентен характер и не демонстрира
трайно изградена нагласа в санкционираното лице по незачитане на относимите текстове от
закона. Няма доказателства същият да е санкциониран за други нарушения по ЗОБВВПИ. С
оглед изложеното съдът счита, че посочените в чл.12 от ЗАНН цели биха били постигнати и
без да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя В.
П.. Налице са били всички предпоставки за прилагането на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН
и като не я е приложил, наказващият орган е издал наказателното постановление в
противоречие със закона.
Според чл.63д, ал.1 от ЗАНН в съдебните производства пред районния съд страните
имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Въпреки наличието на приложено и прието пълномощно за проц.представител от страна на
жалбоподателя, то в него не е посочено възнаграждението , което е платено, а и не е
направено искане за присъждане на разноските. В контекста на приложението на цитираните
по-горе разпоредби към конкретния казус, съдът намира, че не следва да уважи претенцията
на процесуалния представител на АНО, за заплащане на съдебните разноски, съставляващи
6
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1 във вр.с чл.63, ал.3, т.2 от
ЗАНН, Районен съд- Силистра
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 2024-1886-497/ 29.01.2024г., издадено от Т.
Й. П., в качеството му на Началник в РУ-Силистра, въз основа на АУАН № 2024-1886-497,
серия АД-141775 от 08.01.2024г., с което на основание чл.165, ал.1 от Закона за оръжията,
боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия на В. П. П. ......, ЕГН
**********, е било наложено административно наказание- „глоба“ в размер на 200 / двеста /
лева за извършено нарушение по чл.86, ал.1, т.1 от Закона за оръжията, боеприпасите,
взривните вещества и пиротехническите изделия.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на гл.юрисконсулт при ОДМВР- Силистра В.
А. за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като неоснователно.
Решението подлежи на касационно обжалване в четиринадесет дневен срок пред
Административен съд- Силистра, считано от датата на съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
7