Решение по дело №38/2020 на Районен съд - Гълъбово

Р Е Ш Е Н И Е

 

№……………/………...2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН  СЪД - Г.                                                              Наказателен състав

На 30.09.2020г.

В публично заседание, в следния състав:

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО АНГЕЛОВ

Секретар Мариана Пенева

 

като разгледа докладваното от съдия Ангелов АН Дело № 38 по описа за 2020г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл.59-63 от ЗАНН.

 

Обжалвано е Наказателно постановление № 20-0447-000033 от 31.01.2020г. на Светослав Петров Боев – Началник РУ към ОД на МВР – С.З., РУ Г., упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи, с което на С.Ю.С. с ЕГН **********, на основание чл.177, ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 /сто/ лева, за извършено нарушение по чл.150 от ЗДвП.

 

В жалбата си, жалбоподателят излага съображения за незаконосъобразност и неправилност на НП и моли същото да бъде отменено. В с.з. чрез пълномощник изразява становище, че НП следва да бъде отменено. Претендира разноски.

 

Въззиваемата страна – Началник РУ към ОДМВР С.З., РУ-Г., чрез пълномощник изразява становище, че НП е правилно и закосъобразно и следва да бъде потвърдено. Претендира разноски.

 

Районна прокуратура-гр.С.З., ТО – Г., редовно уведомена, не е изпратила представител и не е взела становище по жалбата.

 

По делото бяха събрани писмени доказателства: Справка за нарушител/водач; Наказателно постановление № 20-0447-000033/31.01.2020г.; копие от АУАН бл.№854247/08.01.2020г.; Писмено становище от гл.юриск.Милен И. Алексиев, процесуален представител на Началник РУ Г.; Писмо с рег.№ 447000-3165/19.06.2020г. на Началника на РУ Г., ведно с оригинал на Пълномощно и Договор за правна защита и съдействие, серия С 7 № 0206720; Писмо с рег.№ 447000-808/24.02.2020г. на Началника на РУ Г., ведно с Наказателно постановление № 20-0447-00033/31.01.2020г. и Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0447-000001/08.01.2020г. и досъдебно производство № 447-зм-30/31.01.2020 г. по описа на РУ-Г. - преписка 639/2020г. по описа на Районна прокуратура - С.З., Териториално отделение – Г..

 

Бяха разпитани в качеството на свидетели Д.И.Д. – съставил АУАН и В.В.Т. – свидетел по акта.

След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал, доводите и становищата на страните, РС - Г. намира за установено следното от фактическа и правна страна:

От фактическа страна:

С Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия Д с № 854247 от 08.01.2020г. по описа на РУ-гр.Г., е констатирано, че С.Ю.С. с ЕГН **********, на 08.01.2020г., в около 07.10 часа, на път III 5504 разклона с път II-55 на бензиностанция „АМК - 2002” ООД, посока запад изток управлявал л.а. „БМВ – 320Д” с рег.№ СТ 3965 АТ, собственост на М.Йорданова, без да притежава свидетелство за управление на МПС. Нарушението било квалифицирано като такова по чл.150 от ЗДвП.

Жалбоподателят С.С. подписал предявения му Акт за установяване на административно нарушение и получил срещу разписка препис от него. Същия отразил в АУАН, че няма възражения. Такива не били направени и в законоустановения срок.

Въз основа на акта е издадено и Наказателно постановление № 20-0447-000033 от 31.01.2020г. на Светослав Петров Боев –Началник РУ към ОД на МВР – С.З., РУ Г., упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи, в обстоятелствената част, на което административно-наказващият орган частично е възприел описаната в АУАН фактическа обстановка. АНО е квалифицирал нарушението, като такова по чл.150 от ЗДвП, като на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП е определил и наложил административно наказание "глоба" в размер 100 /сто/ лева.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелите, както и от приетите по делото писмени доказателства, преценени поотделно и в съвкупност.

От правна страна:

            Жалбата е подадена от надлежно лице, срещу което е издадено атакуваното НП. Същата е подадена и до надлежния съд. Съдът намира също така и че жалбата е подадена в установения седмодневен срок. По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество, тъй като е подадена в законовия срок и от лице, имащо правен интерес.

 

            По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е ДОПУСТИМА.

 

            Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

 

            Настоящото производство е от административно-наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и в НП, и дали е извършено от него виновно. Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно, е необходимо стриктно да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.

 

            Административно-наказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.

 

            В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност. Административно наказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН, 3 /три/ месечен срок от откриване на нарушителя, която дата съдът приема за датата на която е било установено нарушението) респективно 1 / едно/ годишен срок от извършване на нарушението. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 /шест/ месечния преклузивен срок. Ето защо са спазени всички преклузивни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административно-наказателната отговорност на нарушителя от формална страна.

 

            За да предизвика ефекта на правораздавателен акт за налагане на административно наказание, Наказателното постановление следва да отговаря на установени от закона задължителни реквизити - чл. 57, ал.1 от ЗАНН. Тези минимално необходими реквизити на съдържанието на Наказателно постановление, са предвидени от законодателя с оглед обезпечаване на законосъобразното развитие на производството и гарантиране правото на защита на наказаното лице и същите следва да бъдат спазвани стриктно и липсата на някои от тях във всички случаи възпрепятства осъществяването на правото на защита на жалбоподателя.

 

            При извършената от него служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съдът, констатира наличието съществено процесуално нарушение при издаването на наказателното постановление, обуславящо незаконосъобразност на обжалваното НП, изразяващо се в неспазване на императивните изисквания на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.

В НП липсва мястото на извършване на нарушението.

В АУАН мястото на извършване на нарушението е посочено по следния начин: „…на път III 5504 разклона с път II-55 на бензиностанция „АМК - 2002” ООД, посока запад изток…”. В НП, обаче, мястото на извършване на нарушението е посочено по следния начин: „ … разклон с път II-55 на бензиностанция „АМК - 2002” ООД, посока запад - изток…”.

Съгласно действащата към момента на извършване на нарушението редакция на разпоредбата на чл.150 от ЗДвП: „Всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл.152, ал.1, т.3 и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл.152, ал.1, т.4”.

От посоченото в НП, място на извършване на нарушението - „ … разклон с път II-55 на бензиностанция „АМК - 2002” ООД, посока запад - изток…”, не може да се прецени къде е извършено нарушението.

На първо място, между АУАН и НП липсва единство относно мястото на нарушението. В АУАН се твърди, че жалбоподателят е управлявал МПС на разклона образуван от път III 5504 с път II-55. В НП, обаче е отразено, че е управлявал МПС на разклона образуван от път II-55 и бензиностанция „АМК - 2002” ООД.

 

На следващо място, републикански път II-55 е второкласен път, част от Републиканската пътна мрежа на България, преминаващ по територията на области Велико Търново, С.З., Сливен и Хасково. Дължината му е 190 километра. Къде по цялата дължина на този път се намира разклона образуван от път II-55 и бензиностанция „АМК - 2002” ООД не е ясно.

Разпоредбите на закона са категорични наказателното постановление трябва да съдържат точно и ясно описание на нарушението с всички негови съставомерни признаци и обстоятелствата, при които е извършено, дата и място на извършването му, по начин небудещ никакво съмнение. Тези реквизити на НП не може да бъдат извличани по пътя на формалната или правна логика, като това би имало за последица неопределеност на регламентацията на обществените отношения, и в сериозна степен би застрашило правото на защита на привлеченото към отговорност лице. Правоприлагането не може да почива на предположения, а на конкретни факти и обстоятелства.

Допуснатото процесуално нарушение е съществено, тъй като е неотстранимо в съдебната фаза. Законът не предвижда възможност нередовностите, допуснати в наказателното постановление да бъдат санирани, каквато възможност е предвидена по отношение на АУАН. Неспазването на изискванията на чл. 57 от ЗАНН води до незаконосъобразност на наказателното постановление и същото следва да бъде отменено само на това процесуално основание, без да се разглежда спорът по същество.

Следва да бъде отбелязано, че административно-наказващият орган не е изпълнил задължението си, визирано в чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, а именно, преди да се произнесе по преписката да провери акта, с оглед на неговата законосъобразност, обоснованост и правилност и да прецени събраните доказателства, а когато е необходимо, да извърши и разследване на спорните обстоятелства. Неизпълнението на това задължение от страна на наказващия орган в конкретния случай е довело до издаване на едно неправилно и незаконосъобразно наказателно постановление. В изпълнение изискванията на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН е следвало да се извърши разследване на неясните обстоятелства /в случая е налице очевидна оскъдица относно местоизвършване на нарушението/ и при нужда да бъдат събрани допълнителни доказателства, тъй като тежестта на доказване в тези случаи лежи върху административно - наказващия орган.

Поради изложеното съдът намира, че НП следва да бъде отменено, като незаконосъобразно.

С оглед на уважаването на жалбата, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените от него разноски за възнаграждение на един адвокат. От представените по делото доказателства в тази насока – списък с разноски, договор за правна защита и съдействие с № 0206720 от 19.02.2020г., се установява, че заплатеното възнаграждение възлиза на 300 / триста / лева, което е минималното по закон възнаграждение за един адвокат.

Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1 АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от допълнителните разпоредби на АПК "поемане на разноски от административен орган" означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Следователно в случая разноските следва да бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е част административно наказващия орган, а това е ОДМВР – С.З., по аргумент от чл.37, ал.2 и чл. 43 от ЗМВР.

 

Воден от горното, съдът    

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0447-000033 от 31.01.2020г. на Светослав Петров Боев –Началник РУ към ОД на МВР – С.З., РУ Г., упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи, с което на С.Ю.С. с ЕГН **********, на основание чл.177, ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 /сто/ лева, за извършено нарушение по чл.150 от ЗДвП.

 

ОСЪЖДА ОДМВР С.З., да заплати на С.Ю.С. с ЕГН **********, сумата от 300 /триста/ лева, представляваща направени разноски за възнаграждение на един адвокат в производството по АН Дело № 38/2020г. по описа на Районен съд - Г..

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от съобщаването му пред Aдминистративен Съд – С.З..

                                  

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ:..........................                                                                                     

                                                                                                         / Хр.Ангелов /