Решение по дело №264/2019 на Окръжен съд - Хасково

Р  Е  Ш  Е  Н  И  E  № 179

гр. Хасково, 20.05.2019 год.

 

   В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Хасковският окръжен съд, първи въззивен граждански състав,

на осми май две хиляди и деветнадесета година,

В открито съдебно заседание, в следния състав :

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДЕЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА

 ТОДОР ХАДЖИЕВ

 

Секретар: Р.Р.

Прокурор: 

Като разгледа докладваното от член съдията СЕРАФИМОВА

в. гр. дело № 264 по описа за 2019 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е въззивно и е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 95/13.02.2019 г., по гр. д. № 2241/2018 г., Районен съд – Хасково е приел за установено, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, по отношение на ответника „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, представляванo от Р.Д. и Ж.П.С., че М.В.Т., с ЕГН: **********,***, не дължи сумата от 531,30 лв., представляваща корекция на сметка за електроенергия за минал период – 01.07.2016 г. – 29.09.2016 г., за имот, находящ се в гр.*** с клиентски № ***, с ИТН ***. Районен съд - Хасково  е осъдил „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД да заплати на ищцата М.В.Т. сумата в размер на 350 лв., представляваща направените разноски по делото.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД - гр. Пловдив, който го обжалва в законоустановения срок. Твърди, че решението на съда е неправилно, необосновано, постановено при непълнота на доказателствата и в нарушение на материалния закон, както и че фактическите констатации на съда не съответстват на обективната истина. Счита, че разсъжденията на съдебния състав са погрешни и противоречащи на новата правна уредба, касаеща обществените отношения относно неизмерването и неправилното измерване на ел.енергията от средствата за търговско измерване. Счита, че постановеното решение противоречи на смисъла на закона, а и на ПИКЕЕ. Във въззивната жалба въззивникът сочи, че има правно основание за извършване на едностранна корекция по смисъла на ПИКЕЕ в случаите, когато при проверка се установи, че средството за отчитане на ел.енергия измерва и отчита грешка извън допустимата. Моли въззивният съд да постанови решение, като се съобрази с новата практика на ВКС и отмени изцяло обжалваното решение и постанови ново, с което да отхвърли изцяло като неоснователен и недоказан иска, предявен от М.В.Т., като същата бъде осъдена за заплати и сторените по делото разноски на двете инстанции. Прави се възражение за прекомерност на претендирания от ищцата  адвокатски хонорар.

В срока по чл. 263 от ГПК е депозиран писмен отговор от М.В.Т. чрез пълномощника си адв. Ал. Т. на подадената въззивна жалба. В отговора се излага становище по съществото на спора. Моли въззивния съд да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди обжалваното решение в неговата цялост, като валидно, допустимо и правилно. Претендира разноски.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателят „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, редовно призован, не изпраща свой представител.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция въззиваемата М.В.Т. – редовно призована, не се явява. С молба-становище, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна, претендира потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноските пред втората инстанция.

Пред въззивната инстанция не са направени доказателствени искания и нови доказателства не са събирани.

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК,  от надлежна страна в процеса и срещу подлежащо на обжалване съдебно решение, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.

СЪДЪТ, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от М.В.Т., с ЕГН: **********,*** с искова молба, с която срещу „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД е бил предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК. Ищцата излага твърдения, че била потребител на електроенергия с клиентски № ***, за обект, находящ се в гр. ***, с ИТН ***. На 29.09.2017 г., при извършена проверка на измерването на електроенергията на обекта, за която не била уведомена и не присъствала, било констатирано, че електромерът не отчитал доставяната електроенергия. Допълнително й била начислена сумата в размер на 531,30 лв. Незаконосъобразно, в противоречие с разпоредбата на чл. 82 от ЗЗД, едностранно била извършена корекционна процедура, поради което и допълнително начислената сума в размер на 531,30 лв., представляваща корекция на сметка за минал период /от 01.07.2016 г. до 29.09.2016 г./, била недължима, поради начална липса на основание за начисляването й. Претендира се от съда да се приеме за установено по отношение на ответното дружество, че  ищцата не дължи на ответника сумата 531,30 лв., представляваща корекция на неотчетена и неплатена стойност на електроенергия за минал период, считано от 01.07.2016 г. до 29.09.2016 г., представляваща допълнително начислена електрическа енергия за клиентски номер ***, за обект с ИТН ***.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК, ответникът „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД е депозирал отговор на исковата молба, с който се оспорва исковата претенция като неоснователна. Възразява, че процесната сума била начислена и претендирана правомерно от ответника по процедура за корекция на сметка, намираща нормативна основа в ПИКЕЕ.

На 29.09.2017 г. служители на „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД извършили проверка на електромера, отчитащ доставената електроенергия в обекта на ищеца, при която установили, че електромерът не отчита доставяната електроенергия. Същият бил подменен с нов,а старият  бил демонтиран  и изпратен за извършване на метрологична експертиза в БИМ- Бургас. Извършените действия били закрепени в Констативен протокол за техническа проверка и подмяна на СТИ № 316370 от същата дата. Проверката била извършена в присъствието на двама свидетели. Едностранна корекция в настоящия случай била извършена по реда на гл. ІХ от ПИКЕЕ –  чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „б“ от ПИКЕЕ. След получаване на резултатите „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД определило количествата неизмерена електроенергия по методиката на цитираните текстове, предоставило информация на ответника, издал процесната фактура и с писмо уведомил клиента за извършеното допълнително начисление. Допълнително дължимата сума била в общ размер на 531,30 лв. с ДДС, представляваща стойността на допълнително начислените 3674 kWh електроенергия за процесния период от 01.07.2016 г. до 29.09.2016 г., който не надвишавал максималния период от 90 дни. Предвид изложеното, ответникът искал отхвърляне на предявения иск като неоснователен, както и присъждане на направените по делото разноски.

В хода на първоинстанционното производство съдът е събрал и обсъдил всички ангажирани от страните доказателства като е достигнал до правилен извод за основателност на иска, който извод на съда се споделя и от настоящата съдебна инстанция. По правилата за разпределяне на доказателствена тежест, ответникът е този който следва да докаже дължимостта на процесната сума, като проведе пълно и главно доказване, за да установи наличието на облигационна връзка с другата страна, основанието и размера на вземането си. В конкретният случай ответникът трябва да установи, че законосъобразно е коригирал сметката на абоната, начислявайки посочената във фактурата сума.

Не се спори по делото, а това се установява и от събраните доказателства, че ответното дружество е доставчик на електроенергия, а ищцата е потребител на същата въз основа на договор. Спорът е  относно начисляване на електроенергия, на стойност 531,30 лв., представляваща корекция за неотчетена и неплатена стойност на електроенергия за минал период – от 01.07.2016 год. до 29.09.2016 год.

Безспорно по делото е установено, че ищцата е потребител на електроенергия, с клиентски № ***, за обект, находящ се в гр.***, с ИТН ***.

Установено e от показанията на св. Г.С., както и от констативния протокол № 3116370 от 29.09.2017 г. за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване, в присъствието на двама свидетели, че на същата дата е извършена проверка на електромер с фабричен № 450239. Следствие на извършената проверка било извършено, на основание чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ, коригиране на сметката и определено количество консумирана енергия за доначисляване – за периода от 01.07.2016 год. до 29.09.2016 год., за 90 дни, на стойност 531,30 лв. с ДДС, за което била издадена фактура № **********/27.08.2018 г.

Видно от приетото по делото заключение на назначената пред първата инстанция съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните, методиката за изчисляване на неотчетено количество електроенергия е приложена неправилно. При нейното изчисляване са взети правилата за стопански, а не тези за битов обект, какъвто е процесният имот, поради което дружеството е начислило 828 kWh в повече, чиято стойност се равнява на 119,74 лв. От заключението на вещото лице се установява, че съгласно извършената експертизна проверка от БИМ – Бургас, електромерът не отчитал никакво количество електроенергия от 29.02.2016 г., което се дължало на външно неправомерно въздействие.

Настоящият състав на въззивния съд споделя изводите, които е направил районният съд, след като е констатирал, че по делото не са били ангажирани доказателства, от които да се установи, че е осъществен нерегламентиран достъп до СТИ от потребителя. В случая от показанията на св. С. се установява, че  при посещението от 29.09.2017 г., електромерът се е намирал в заключено ел. табло на партерния етаж на обекта.

Противно на възраженията на въззивника, настоящият съдебен състав намира, че отношенията между страните са договорни, поради което и не споделя тезата, че виновното поведение не е елемент от фактически състав, пораждащ правото му да извърши корекция на сметката. Независимо от уредената в ПИКЕЕ процедура без да е доказано виновно неизпълнение на поети договорни задължения не би могла да бъде ангажирана отговорността на ищцата. Следва още да се отбележи, че с Решение № 2315/21.02.2018 г., постановено от ВАС по адм. дело № 3879/2017г., обнародвано в ДВ, бр. 97 от 23.11.2018 г. са отменени разпоредбите на чл. 48 – чл. 51 от ПИКЕЕ, като решението е влязло в сила в деня на обнародването му и отмяната на цитираните норми има действие занапред.

Предвид гореизложените съображения и тъй като въззивникът не е установил при условията на пълно и главно доказване причинната връзка между определено поведение на ищцата и констатираната при проверката, извършена от служители на ответника, манипулация на електромера, отчитащ доставената до обекта му електроенергия, не би могло да се приеме, че в полза на въззивника е възникнало правото да начисли допълнителна сума за електроенергия за претендирания от него минал период, поради което и процесната сума се явява недължима от ищцата по делото и въззиваема страна в настоящото производство.

До същите крайни изводи е достигнал и първоинстанционният съд, поради което и предвид съвпадането на изводите и на двете съдебни инстанции, обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде потвърдено от настоящата въззивна инстанция, която на основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на същото.

Предвид изхода на делото и поради неоснователнността на въззивната жалба, на основание чл. 78 от ГПК, в тежест на дружеството-въззивник следва да се възложат сторените от въззиваемата страна разноски в производството пред настоящата инстанция, които съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК, възлизат на 300 лв. за адвокатско възнаграждение. Размерът на разноските се установява от представения договор за правна защита и съдействие, като същият служи и за разписка за действителното заплащане на адвокатския хонорар. В тази насока е задължителната практика на ВКС на РБ.

Съдът намира за неоснователно въведеното с жалбата възражение за прекомерност на заплатеното от въззиваемата адвокатско възнаграждение. Видно от разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. минималното възнаграждение за процесуално представителство, извършено от адвокат, по дела с материален интерес до 1 000 лв. е 300 лв. В настоящия случай материалният интерес на подадения иск попада в тези граници, а договореното адвокатско възнаграждение между ищеца и процесуалния му представител отговаря на минималното, което обуславя неоснователността на възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна.

На основание чл. 280, ал. 2 от ГПК въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.

Мотивиран така, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 95/13.02.2019 г. на Районен съд – Хасково, постановено по гр. д. № 2241/2018 г., по описа на съда.

ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, представляванo от Р. Д. и Ж.П.С. да заплати на М.В.Т., с ЕГН: **********,***, сумата в размер на 300 лв., представляваща направените във въззивната инстанция разноски - за адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                           ЧЛЕНОВЕ:      1.

 

 

 

2.