РЕШЕНИЕ
№ 807
гр. Варна, 14.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ивелина Христова - Желева
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно
наказателно дело № 20223110201461 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Т. КР.
Т., ЕГН **********, с адрес: гр.Варна ул.”Свобода” № 35 ет.4 ап.7, депозирана чрез
пълномощник - адвокат Г.А. - АК- Варна бул.”Вл.Варненчик” 106 офис № 3 против
Наказателно постановление № 21-0819-005860/09.03.2022 год.на Началник група в ОД
на МВР-Варна, сектор “Пътна полиция“, с което са му наложени: 1/ административно
наказание „глоба“ в размер на административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лв.
и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца на основание чл.174,
ал.3 от ЗДвП, за нарушение на същия текст; 2/ административно наказание „глоба“ в
размер на 200 лв. на основание чл. 179, ал.2, пр.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.20, ал.2
от ЗДвП.
Със същото НП на възз. са наложени административно наказание „глоба“ в размер на
10 лв. на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1,
пр.1 от ЗДвП и административно наказание „глоба“ в размер на 10 лв. на основание чл.
183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП, като в тази
част НП не е обжалвано и е влязло в сила .
1
В жалбата се сочи, че издаденото НП е необосновано, издадено в нарушение на
административно процесуалните правила и в нарушение на закона, поради което се
моли за неговата отмяна. В жалбата се твърди, че от административното разследване не
ставало ясно как е установено, че възз. е блъснал паркираните автомобили. АНО не
бил взел в предвид и че на 03.12.21г. възз. бил задържан в Трето РУ-Варна за срок от
24 ч. и бил в обективна невъзможност да бъде подложен на медицинско
освидетелстване. С тези аргументи се моли за отмяната на НП.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв.А.,
който поддържа жалбата, като уточнява, че обжалва единствено пунктове първи и
втори от НП. В пренията по съществото на делото се сочи, че възз. е бил задържан в
23.10ч. на 03.12.21г. и е бил освободен в 06.00ч. на 04.12.21г., поради което от
обективна страна не е могъл да изпълни предписанието за медицинско изследване.
Поради това счита, че НП е незаконосъобразно и той не следва да носи
административно-наказателна отговорност.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща
представител. По делото е ангажирано писмено становище на надлежно упълномощен
процесуален представител-юрисконсулт. В становището се моли за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Жалбоподателят Т. КР. Т. е правоспособен водач на МПС за категория „В” от 2015г.
През годините, в периода 2005г. до 2021г., срещу него били издадени общо 24
наказателни постановления за различни нарушения на ЗДвП, като 22 от тях влезли в
сила. Срещу възз. били съставени и два фиша за дребни нарушения на ЗДвП. Към
месец декември 2021г., той управлявала автомобил марка „Джип Патриот” с рег.№
В9905ТХ,, собственост М. Г. Г., с която Т. живеел на семейни начала.
На 03.12.2021г. жалбоподателя управлявала горепосочения автомобил в гр.Варна.
Около 22:00ч. възз. се движел с управлявания от него автомобил по бул.“Цар
Освободител“ посока магазин „Метро“. В това време св.И.В. се намирал в дома си в
ж.к.“Младост“, като апартаментът му се намирал на 8 етаж от жилищна сграда. Св.В.
чул удари и погледнал през прозореца. От прозореца си той виждал бул.“Цар
Освободител“. Тогава видял, че тъмен, голям автомобил /джип/ извършва неадекватни
движения по пътното платно, като се движел първо в лявата част на платното, после в
дясната част, качил се на тротоара и ударил знак от спирка „Г. Г.“, продължил
движение слязъл на платното, после пак се качил на тротоара и ударил паркирани
автомобила, след което продължил движение посока намиращата се в близост
бензиностанция и там преустановил движение. Възприетото накарало св.В. да подаде
сигнал на тел.112, в който посочил видяното от него.
2
По така подадения сигнал, мястото на произшествието било посетено от
полицейски служители при Сектор ПП-Варна -св.Г.П. и Г.Г.. Органите на реда
установили, че възз. Т. се намира в автомобила си и спи на шофьорската седалка. Било
установено, че в района на спирката има блъснати два паркирани автомобила –
л.а.“Пежо 306“ с рег.№В6335НА и л.а.“Хюндай Гетц“ с рег.№ В0543ВР, както и пътен
знак Г-9 и метална тръба от вертикалната сигнализация на спирка „Г.Г.“.
Полицейските органи установили щетите по двата блъснати автомобила, както и
щетите по знака и сигнализиращата тръба и съставили протоколи за ПТП. Обяснили
на възз., че следва да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство
алкотест дрегер, но възз. отказал. Тъй като бил в неадекватно състояние, задържан и
отведен в най-близкото РУ, а именно Трето РУ-Варна.
В 22.40ч. възз. бил задържан на основание чл.72, ал.1, т.4 от ЗМВР от полицейски
орган при Трето РУ-Варна със заповед за задържане №439зз-926/21г. Спрямо него бил
извършен и личен обиск по ЗМВР, при който било констатирано, че той няма в себе си
никакви лични вещи. В РУ отново бил направен опит за изпробване на въззивника с
техническо средство дрегер за употребата на алкохол, но същият отказал. Предвид
отказа на водача, св.Г. издал на възз.талон за медицинско изследване №1335511, в
което вписал, че в 22.40ч. той отказва да бъде тестван с алкотест дрегер 7510 с
фабричен номер АRNА 0167, както и че трябва да се яви във МБАЛ „СВ.Анна“-Варна
до 45 мин от връчване на талона. Възз. отказал да подпише и получи талона за
изследване, като неговият отказ бил удостоверен с подписа на свидетел. В 23.10ч.
възз. бил настанен в помещението за настаняване на задържани лица в Трето РУ-Варна
и бил освободен от там в 06.00ч. на 04.12.21г.
На 04.12.21г. собственика на управлявания от възз.автомобил- М.Г., декларирала в
полицията, че възз. е управлявал автомобила, като представила всички документи за
автомобила. На същата дата срещу жалбоподателя бил съставен АУАН, в който св.Г.Г.
описал допуснатите според него от възз. нарушения на чл.20, ал.2, чл.174, ал.3, пр.1 и
чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Актът бил предявен на въззивника, който отказал да го
подпише и това обстоятелства било отразено в него и удостоверено с подписа на
св.Г.П.. Възражения срещу акта не били депозирани, като такива не постъпили и в
срока по чл.44 от ЗАНН.
АНО изцяло възприел фактическите и правни констатации на актосъставителя. Била
извършена допълнителна проверка, констатирала, че възз. не е изпълнил
предписанието за медицинско изследване дадено с талон №№1335511. Впоследствие
АНО срещу възз. атакуваното НП, с което й били наложени: 1/ административно
наказание „глоба“ в размер на административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лв.
и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца на основание чл.174,
ал.3 от ЗДвП, за нарушение на същия текст; 2/ административно наказание „глоба“ в
3
размер на 200 лв. на основание чл. 179, ал.2, пр.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.20, ал.2
от ЗДвП; 3/ административно наказание „глоба“ в размер на 10 лв. на основание чл.
183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП и 4/
административно наказание „глоба“ в размер на 10 лв. на основание чл. 183, ал.1, т.1,
пр.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП. НП било връчено лично
на жалбоподателката на 30.03.2022г.
В хода на съдебното следствие бе приобщена служебна бележка изх.
№197/03.05.2022г. на Отделение по съдебна медицина при МБАЛ „Св.Анна“-Варна, от
която е видно, че кръвна проба за възз. не е постъпвала в лабораторията за изследване
на етилов алкохол.
В хода на съдебното следствие бяха изискани и приобщени писмо от Трето РУ при
ОД на МВР – Варна № 439000-12014 от 25.05.2022г. ведно със заверени за вярност
копия от: заповед за задържане от 03.12.2021г., протокол за личен обиск от
03.12.2021г., декларация от 03.12.2021г. подписана от Т. КР. Т. и извадка от книгата за
задържани лица, от които е видно че възз. Т. е бил задържан в Трето РУ-Варна в
22.40ч. на 03.12.21г. за срок до 24 ч. на осн. чл.72, ал.1, т.4 от ЗМВР и е бил освободен
на 04.12.21г.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по
делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно свидетелски
показания, писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, справки за
нарушител/водач, протоколи за ПТП, фотоснимки, декларация, служебна бележка от
МБАЛ Св.Анна-Варна, заповед за задържане №439зз-926/21г., протокол за личен
обиск, декларация, копие от книгата за задържани лица и др.които съдът кредитира
изцяло като достоверни и непротиворечиви.
Като искрени, непротиворечиви, конкретни и логични, съдът кредитира показанията
депозирани в с.з. от свидетелите Г.П., Г.Г. и И.В.. Техните показания изцяло
кореспондират с останалите гласни и писмени доказателства по делото. От показанията
на св.П., съдът не кредитира единствено частта, в която същият сочи, че възз. не е бил
задържан от органите на полицията, тъй като в тази част те противоречат с писмените
доказателства по делото- заповед за задържане на Т. от 03.12.2021г., разписка, извадка
от книгите за задържани лица, от които е видно, че същият е бил задържан в Трето РУ-
Варна в часовия интервал от 22.40ч. на 03.12.21г. до 06.00ч. на 04.12.21г.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок /на 12.04.2022г. видно от
входящия печат на Сектор „ПП“/ от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено
4
атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП, срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на
твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана
по същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник група в
Сектор „ПП“ при ОД на МВР, съгласно заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на
Министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган –
младши автоконтрольор при сектор „ПП, оправомощен съгласно същата заповед.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и
3 от ЗАНН.
Действително АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но съдът намира,
че това макар и формално да съставлява нарушение на разпоредбата на чл.40, ал.3 от
ЗАНН, също не е съществено, т.к. не ограничава правото на защита на наказания
субект да разбере в какво е обвинен . А значение в административно наказателния
процес имат нарушения които реално, а не формално рефлектират върху правата на
наказания субект. Затова и възражението в жалбата съдът прие за неоснователно.
При цялостната проверка на атакуваното НП в обжалваната му част по пунктове първи
и втори , настоящият съдебен състав, констатира следното:
По пункт първи от НП: административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 лв. и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца на основание чл.174, ал.3
от ЗДвП, за нарушение на същия текст
При проверка на атакуваното НП в тази част, настоящият съдебен състав не
констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на
нарушенията. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и
мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени
са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя - трите имена, адрес и ЕГН.
Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57,
ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно
описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на
доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.
В АУАН и НП ясно и недвусмислено е посочено, че въззивникът е отказал да му бъде
извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство. От фактическите
обстоятелства в АУАН и НП недвусмислено става ясно, че АНО е приел, че е налице
отказ от извършване на проверка с техническо средство. От съдържанието на двата
акта е безспорно ясно за какво нарушение е наказан възз., макар в НП да е било
посочено освен, че е отказал да му бъде извършена проверка с тест за употреба на
5
алкохол и че не е изпълнил предписанието за медицинско изследване. Според чл. 174,
ал. 3 от ЗДвП водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина,
който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му
и/или наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две
години и глоба 2000 лв. Законодателят е въвел две форми на изпълнителното деяние на
посоченото нарушение: 1. отказ да бъде извършена проверка с техническо средство
и/или с тест за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или
техни аналози; 2. неизпълнение на предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му,
и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата
на наркотични вещества или техни аналози.
В АУАН описаното адм. нарушение е управление на лек марка „Джип Патриот” с
рег.№ В9905ТХ на 03.12.2021г, около 22.30 ч. гр.Варна и отказ да бъде извършена
проверка за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с
фабричен номер 0167.
Същите фактически обстоятелства се съдържат в обстоятелствената част на НП с
допълнителна информация, че лицето не е изпълнило предписанието за медицинското
изследване, което му е било издадено.
В мотивите на НП буквално е възпроизведено административнонаказателното
обвинение по АУАН. За по-голяма яснота предвид алтернативните форми на изп.
деяние по чл. 174, ал.3 от ЗДвП наказващият орган е посочил изрично, че извършеното
нарушение от Т. се състои в отказ да му бъде извършена проверка с техн.средство за
употреба на алкохол. Поради тези обстоятелства е налице яснота относно
формулираното по този пункт административно обвинение.
Събраните доказателства са еднозначни и липсва основание за извеждане на друг
извод, различен от направения, а именно, че към момента на проверката от органите
на полицията, жалбоподателят е имал качеството на водач на МПС. По смисъла на
легалната дефиниция на ЗДвП -§6, т.25 от ДР на ЗДвП, "Водач" е лице, което
управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което
води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата.
Безспорно в случая към момента на проверката възз. е имал качеството на водач на
МПС. Същият е бил възприет да управлява МПС от св.В., който безспорно е възприе
движение на превозното средство управлявано от възз. по бул.“Цар Освободител“.
Възз е бил заварен в автомобила и от полицейските служители, пристигнали на място,
6
като в декларацията попълнена от собственика на автомобила – М.Г. също е безспорно
ясно, че автомобилът се управлявал от възз. Т.е. налице е верига от преки и косвени
доказателства обосноваващи изводът, че възз. е бил водач на автомобил в процесната
нощ.
Въпреки горните констатации, съдът изведе следните правни изводи:
Според настоящия съдебен състав от съвкупната преценка на събраните писмени и
гласни доказателства не се налага несъмнен извод, че въззивникът е осъществил от
обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 174, ал.3 от ЗДвП.
Показанията на разпитаните свидетели – полицейски служители са последователни,
логични и в пълнота разкриват проверката, която е извършена на възз., както и отказът
му да бъде изпробван с техническо средство. Въпреки всичко, тези свидетели са
категорични, че възз. не е бил задържан, а освободен от полицията, което
обстоятелство не се подкрепя от приложените по делото писмени доказателства. От
последните е видно, че възз. е бил задържан в поделенията на МВР за срок до 24ч. още
в 22.40ч. на 03.12.21г., като е настанен в арестните помещения в 23.10ч. на същата дата
и е освободен едва в 06.00ч. на 04.12.21г. За същият е било обективно невъзможно да
изпълни предписанието за медицинско изследване, на каквото основание се позовава
наказващия орган за издаване на настоящото НП предвид алтернативните форми на
изпълнителното деяние. Няма как да се иска от възз. да изпълни предписанието за мед.
изследване дадено с талон №133511 предписващо му даване на кръвна проба в 45 -
минутен срок от 22.40ч. на 03.12.21г., тъй като още в 22.40ч. той е бил задържан, а
преди изтичане на този срок от 45 минути, в 23.10ч. е бил настанен в арестното
помещение на Трето РУ-Варна. Ирелевантно е обстоятелството, че същият е отказал да
подпише талонът за медицинско изследване, тъй като дори и в този случай органите на
полицията са били длъжни да му осигурят възможност да даде кръвна проба. От
доказателствата по делото е ясно, че същият не е бил отведен за даване на кръвна
проба, където същият разбира се отново би могъл да откаже да даде кръв за
изследване, но така или иначе такава възможност не му е била осигурена, макар да е
било възможно дори и при задържано лице същият да бъде отведен, за да му се осигури
тази възможност.
Цитираното в чл. 174, ал.3 от ЗДвП правило за поведение предоставя възможност на
всеки водач да избира дали да се подложи на проверка на място с техническо средство
"или" да изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на
алкохол в кръвта си, което следва да му се издаде както в случай, че се съгласи на
първата проверка, така и ако не се съгласи да бъде тестван на място. Право на водача е
да избере кои и колко от посочените в закона способи да избере. В този смисъл е и
константната съдебна практика - например Решение № 2221 от 04.12.2020 г. по к. а. н.
д. № 1847 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 2401
7
от 21.11.2019 г. по к. а. н. д. № 2105 / 2019 г. на XIX състав на Административен съд –
Пловдив и много други.
В процесния случай безспорно се доказа, че възз. е отказал да му бъде извършена
проверка с техническо средство, установено от показанията на полицейските органи П.
и Г.. Сам по себе си обаче този факт не е достатъчен, за да бъде ангажирана
отговорността му по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, тъй като целта на проверката би могла да
бъде правомерно постигната и под друг начин– като водачът се яви за медицинско
изследване в посоченото в талона в лечебно заведение. С Наредба № 1 от 19.07.2017 г.
за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози се урежда редът, по който се установява
концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни средства
(МПС), трамваи или самоходни машини и/или употребата от тези водачи на
наркотични вещества или техни аналози. Съгласно чл.1, ал.3 от тази Наредба
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози се установява чрез използване съответно на технически средства,
тестове, медицински, химически или химико-токсикологични изследвания. Съгласно
чл.3 при извършване на проверка на място от контролните органи концентрацията на
алкохол в кръвта се установява с техническо средство, а употребата на наркотични
вещества или техни аналози – с тест. Съобразно наредбата контролните органи са
длъжни да издадат предписание за медицинско изследване, както при извършване на
проверка с техническото средство, така и при отказ на водача да бъде изпробван на
място. Установено е по делото, че в изпълнение на законовата процедура след отказа
на възз. да бъде изпробван с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 му е издаден
талон за изследване. В същия са определени лечебното заведение и срока за явяване, в
които Т. е могъл да се възползва от правото си на даване на кръвна проба за
медицинско изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му.
Това той е могъл да стори, като се яви в МБАЛ "Св.Анна" ЕАД-Варна в срок до 45
минути от момента на връчването на екземпляр от талона. Предвид факта, че
последният е отказал да получи талона за медицинско изследване, органите на
полицията е следвало да се уверят, че той отказва да даде кръв за изследване, като му
дадат възможност да отиде до лечебното заведение или го отведат до там. При така
установените по делото факти основното възражение на възз., че е бил в обективна
невъзможност да даде кръвна проба за изследване, тъй като до изтичането на
определения в талона срок е бил задържан, което е ограничило и изключило
възможността му да се яви за медицинско изследване. Съдът намира за доказано, че
възз. Т. е бил задържан за срок до 24 часа на процесата дата, по реда на ЗМВР със
заповед за задържане на лице. Установява се и че жалбоподателят е бил освободен на
едва в 06.00ч. на 04.12.21г., следователно това е станало след изтичането на
определения в талона за изследване срок за явяване в лечебното заведение, към което е
8
бил насочен. Доказа се още, че жалбоподателят е бил задържан още в момента на
съставянето и връчването на екземпляр от талона. Прави впечатление и
обстоятелството, че възз. е подписал заповедта за задържане, протоколът за личен
обиск и декларацията към нях, а е отказал да подпише талона за медицинско
изследване, което идва да покаже, че той е бил наясно, че няма как да изпълни
предписанието на полицейските органи, тъй като е бил задържан. Следва да се обърне
внимание и че в декларацията съставена от Т. е вписан и точният час на нейното
попълване - в 22: 40 часа на 03.12.2021 г., а самата декларация се попълва от лице,
което вече е задържано. Следователно към 22.40 часа на 03.12.2021 г. възз. вече е бил
задържан за срок до 24 часа, което задържане е продължило до 06.00ч. часа на
следващия ден. Това означава и че към момента на издаването и връчването на талона
за изследване фактът на задържането на жалбоподателя е бил известен, което е
следвало да бъде съобразено. Задържането за срок до 24 часа представлява форма на
държавна принуда спрямо задържаното лице, чието съдържание включва забрана за
последния да се придвижва свободно за определен времеви интервал. Същевременно
изпълнението на медицинското предписание с талона за изследване е изисквало от
лицето именно в упражняване на правото си на свободно придвижване да се яви в
определеното лечебно заведение в указания срок. Задържането не може да бъде
поставено под условие или изпълнението му да бъде временно отложено самоволно от
задържаното лице, за да изпълни предписанието за медицинско изследване.
Следователно дали задържаното лице ще се яви в лечебното заведение, а оттам и
обстоятелството дали предписанието ще бъде изпълнено в срок или няма да бъде
изпълнено, са отнети от свободната воля на задържания и поставени в зависимост от
чуждо поведение – дали ще бъде отведен там от полицейските служители, което обаче
не е било сторено. На следващо място в чл.3а, т.1 (Нов – ДВ, бр. 81 от 2018 г.) от
Наредбата е разписан редът, по който се установява концентрацията на алкохол в
кръвта, когато лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест,
или когато физическото му състояние не позволява извършване на проверка с
техническо средство или тест. Това става с доказателствен анализатор, показващ
концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и
отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен
анализатор), който ред на наредбата също не е бил спазен.
По делото е доказано, че предписанието за медицинско изследване не е изпълнено,
тъй като в определения с талона времеви интервал възз. е бил задържан. Съдът приема
обаче, че неизпълнението на предписанието не се дължи на съзнателно и виновно
поведение на жалбоподателя, който предвид факта на задържането си е бил поставен в
обективна невъзможност да изпълни медицинското предписанието. Следва да се отчете
и обстоятелството, че към момента на отказа за изследване с техническо средство е
нямало как да предвижда, че това е била последната му реална възможност да се
9
подложи на проверка за установяването на концентрацията на алкохол в кръвта му.
Всъщност установява се, че на жалбоподателя е разяснено, включително и чрез талона
за изследване, че ще има възможност да се подложи на медицинско изследване и сам
по себе си отказът от изпробване с техническо средство не означава окончателен отказ
от изследване и още не влече окончателните неблагоприятни правни последици за
него. По време на връчване на талона обаче той е бил лишен от разяснената му, а и
законово предвидена възможност за медицинско изследване. Този начин на
процедиране съществено е нарушил правото на защита на санкционираното лице. Щом
към момента на съставянето на талона за изследване водачът вече е бил задържан, то
това обстоятелство е трябвало да бъде предвидено и лицето да бъде отведено до
лечебното заведение в рамките на посочения в талона срок, за да прецени то дали да
упражни следващите му се права, или талонът е следвало да бъде връчен след
освобождаването на водача. При всяко положение съставянето и връчването на талона,
с който лицето се насочва към медицинско изследване, не е едно самоцелно действие,
формално действие /доколкото е предвидено в наредбата/, а елемент от предвидена в
закона процедура и в тази връзка е било нужно контролните органи да положат
дължимата грижа, за да се обезпечи реалната възможност на жалбоподателя ако желае
да даде кръвна проба за изследване. На санкциониране подлежи неговият съзнателен
отказ, тъй като именно тогава е налице противоправно и общественоопасно поведение,
а не лишаването му от право да извърши изследването по чужда воля. В този смисъл е
и съдебната практика. Предвид и изложените по-горе от съда намира, че за
контролните органи е имало множество и все законосъобразни опции, от които обаче
не е спазена нито една. След като възз. е бил задържан, то изпълнението на
предписанието за медицинско изследване е поставено в зависимост от това дали той е
отведен от органите на МВР до лечебното заведение или не. Едва след отвеждането му
и неговият отказ при така предоставената му допълнителна възможност следва да се
приеме, че нарушението е довършено, а поведението на лицето е съставомерно.
Настоящият състав намира, че именно по така описания начин е следвало да се
процедира и в процесната хипотеза. Ако на възз. беше предоставена възможност да
даде кръвна проба чрез фактическото му завеждане в лечебното заведение и същият
откаже да даде кръв за иследване, то нарушението би било извършено. Тази
възможност за законосъобразно развитие на производството обаче е пропусната. В
Наредбата ясно е регламентиран начинът, по който се удостоверява отказът на водача
да бъде изследван. Съгласно чл. 15, ал. 7 от Наредба № 1/19.07.2017 г. отказът на
лицето да бъде изследвано се отразява от медицинския специалист по чл. 12, ал. 1 в
амбулаторния журнал на лечебното заведение и в протокола по чл. 14, ал. 2, като се
удостоверява с подписа на изследваното лице, а при отказ на последния да подпише
изготвения протокол за медицинско изследване това се удостоверява с подписа на един
свидетел. Видно от постъпилата служебна бележка от МБАЛ възз . въобще не е
10
отвеждан за даване на кръвна проба. Това означава и че липсва негов отказ. Нито едно
от останалите събрани по делото доказателства също не доказват факта на извършен от
жалбоподателя отказ от изследване. Установява се, че в случая такава възможност
изначално му е отнета, доколкото той е бил задържан.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че действително от доказателствата
по делото /показанията на св.П. / се прави обосновано предположение за това
жалбоподателят Т. да е управлявал МПС след употреба на алкохол. Такова деяние
безспорно е морално укоримо, а при наличие на съставомерна концентрация би
представлявало и административно нарушение или престъпление по НК. Тази
обществена укоримост обаче не може да бъде основание за игнориране на допуснатите
съществени нарушения в процедурата по установяване на процесното деяние.
Спазването на установените в закона и подзаконовите норми правила е гаранция за
законосъобразното реализиране на отговорността лицата. Противното би
представлявало несъвместим и нетърпим от правния ред произвол. Нещо повече,
настоящото производство изначално не се води по обвинение за нарушение, изразило
се в управление на МПС след употреба на алкохол, а за отказ на водач да бъде
изпробван за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Следователно
съдът се концентрира именно около обстоятелството дали има съзнателен и виновен
отказ от страна на жалбоподателя Т. да бъде извършено посоченото изследване. Такъв
виновен отказ не се доказа по делото, поради което деянието му е несъставомерно по
чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
В заключение съдът приема, че жалбоподателят е наказан за деяние, което не е
доказано, че е извършил виновно. Той е бил лишен от възможност да изпълни
предписанието за медицинско изследване, с което съществено е нарушено правото му
на защита. По този начин изначално е опорочено цялото развило се впоследствие
производство, по което е издадено и обжалваното наказателно постановление.
Последиците от незаконосъобразно проведената процедура по установяване на
нарушението няма как да бъдат отстранени едва в съдебната фаза на процеса. Това
налага обжалваното наказателно постановление да бъде отменено по този пункт от НП.
По пункт втори от НП: административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. на
основание чл. 179, ал.2, пр.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Служебната проверка на въззивния съд констатира още, че в хода на проведеното
срещу въззивника административно – наказателно производство по този пункт е
допуснато съществено процесуално нарушение, касаещо описанието на нарушението,
дадено както в АУАН, така и в обжалваното наказателно постановление. За да
гарантират в пълна степен правото на нарушителя на защита, както актосъставителя,
така и административно – наказващият орган имат задължението да дадат конкретно,
11
ясно и точно описание на допуснатото нарушение, по начин, че то да може да се сведе
до конкретна правна норма, която се твърди, че е нарушена. Нещо повече -
законосъобразното издаване на наказателното постановление изисква пълно
съответствие между описанието на нарушението, дадено в АУАН и това, отразено в
НП. Със съставения акт на въззивника е предявено обвинение за нарушение на чл. 20,
ал. 2 от ЗДвП. Цитираното правило обхваща широк спектър от дължимо поведение на
водача и затова може да има най - разнообразни конкретни проявни форми. Същото
вменява задължение за водачите на ППС при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с конкретно посочени обстоятелства, а именно - с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост. В АУАН и НП е записано, че при управление „…..не съобразява скоростта
си на движение, излиза вдясно от платното за движение и блъска……възниква ПТП с
материални щети….“. Точното описание на нарушението очертава обхвата на
фактическото и юридическото обвинение против нарушителя и е от значение не само
за пълноценното реализиране на правото му на защита, а и за правилната преценка за
неговата виновност, респ. невиновност. Такова именно описание липсва в процесните
АУАН и НП и затова въззивникът е поставен в невъзможност да разбере ясно, по какъв
начин се твърди, че е извършено съответното нарушение, а това реално и съществено е
ограничило възможността да реализира пълноценно правото си на защита. В случая
нито в акта, нито в НП е посочено с кой от посочените фактори не е съобразил
скоростта си на движение - с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението или пък с конкретните условия на видимост. Не е
посочено и каква с каква скорост е управлявал автомобила си въззивникът. Скоростта
на движение не е установени от показанията на разпитаните по делото свидетели.
Съгласно константната съдебна практика, за да е налице описание на нарушението
следва в обстоятелствената част да се съдържат обстоятелства и факти, които описват
нарушението с неговите обективни и субективни признаци. Нарушителят се защитава
срещу фактите, а не срещу правната квалификация на нарушението, а понятието
„несъобразена скорост” не е факт, а правен извод.
На следващо место, в НП е отразено, че при така посоченото управление в процесните
дата и част и място жалбоподателят е осъществил ПТП с материални щети. В тази
връзка следва да се посочи, че съгласно разпоредбите на чл. 42, т. 9 от ЗАНН в АУАН
следва да бъдат описани имената и точните адреси на лицата, които са претърпели
имуществени вреди. Както в АУАН, така и в НП липсват данни относно
обстоятелствата посочени по-горе - липсват данни за кого са настъпили материалните
щети.
При така изтъкнатите съображения, съдът намира, че констатираните съществени
12
нарушения на процесуалните изисквания по чл.42 т.4 и чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН по този
пункт от НП представляват самостоятелно основание за отмяна на обжалваното НП
поради процесуална незаконосъобразност.
Воден от задължението си за цялостна проверка на обжалвания акт съдът счита за
нужно да обсъди и неговата материално - правна законосъобразност и обоснованост:
Както бе изтъкнато, твърдяното като неизпълнено от въззивника изискване по чл.20
ал.2 от ЗДвП обхваща широк спектър от дължимо поведение на водача. Но
доказателства за каквото и да е обективирано поведение на въззивника, което да се
намира в пряка причинно -следствена връзка с настъпилото ПТП, в настоящото
производство не са представени. Не са и не могат да бъдат събрани доказателства за
скоростта, с която възз. се е движел, за да може да се направи преценка доколко същата
е била несъобразена по смисъла на чл. 20 ал. 2 от ЗДвП. А без този факт не би могъл
да се направи извод съобразена ли е била тази скорост с конкретната пътна обстановка
и каква е следвало да бъде, за да се предотврати възникването на ПТП. Факти и
обстоятелства за скоростта на движение липсват в АУАН и НП, такива не са били
събрани и в досъдената фаза, а и е недопустимо съставомерни факти от предмета на
доказване да се установяват за пръв път в съдебно заседание.
Настъпването на съставомерен резултат – ПТП поради несъобразена скорост,
съставлява нарушение на чл. 179, ал.2, пр.1 ЗДвП, а не на сочената като нарушена в
АУАН разпоредба на чл. 20, ал.2 ЗДвП. Непълното описание на фактическата
обстановка и противоречивото посочване на нарушената правна разпоредба водят до
ограничаване правото на защита на нарушителя, поради което представляват
съществено процесуално нарушение. Непълното описание на нарушението от
фактическа страна, непосочването на всички факти, касаещи съставомерните признаци
на нарушението и на доказателствата, които го подкрепят, представляват съществени
нарушения на процесуалните правила, тъй като ограничават възможността
нарушителят да разбере в извършването на точно какво нарушение е обвинен и по този
начин адекватно да организира защитата си. Горното съставлява съществено
нарушение на процесуалните правила и води до отмяна на НП като незаконосъобразно.
Освен горното, в НП не е посочено и нито едно доказателство/ с изключение на АУАН/
подкрепящо нарушението по този пункт от НП.
Предвид изводът на съда за незаконосъобразност на НП поради допуснати множество
съществени процесуални нарушения на административнонаказателните правила и
поради неправилно приложение на материалния закон, съдът намира, че не дължи
произнасяне досежно наличието или липсата на хипотезата чл.28 от ЗАНН в
конкретния случай.
Пункт трети и пункт четвърти от НП, с който на възз. са наложени административно
наказание „глоба“ в размер на 10 лв. на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП, за
13
нарушение на чл.100, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП и административно наказание „глоба“ в
размер на 10 лв. на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.100,
ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП не са обжалвани и НП по тези пунктове е влязло в сила.
Относно искането на страните за присъждане на разноски.
Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г.) в производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от
23.12.202 г. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда,
когато страните са поискали това.
Разпоредбата на чл. 63д, ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на учреждението или
организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг
служител с юридическо образование. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143, ал.1 от ЗАНН сочи, че когато
съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В разпоредбата на
чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският
процесуален кодекс.
В случая от процесуален представител на ОД на МВР – Варна, в писмените бележки
депозирани по делото, е направено искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Едновременно с това е направено искане за присъждане на такива
разноски в минимален размер спрямо насрещната страна, при отчитане на
фактическата и правна сложност на случая. Искането за присъждане на разноски от
страна на процесуалния представител на ОД на МВР– Варна е направено
своевременно. Същото обаче предвид изхода на спора /НП следва да бъде отменено/,
по арг. на противното на чл.78, ал. 8 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, е неоснователно и се
отхвърля от съда.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
14
РЕШИ:
ОТМЕНЯ пункт първи и втори от Наказателно постановление № 21-0819-
005860/09.03.2022 год.на Началник група в ОД на МВР-Варна, сектор “Пътна
полиция“, с което на Т. КР. Т., ЕГН **********, с адрес: гр.Варна ул.”Свобода” № 35
ет.4 ап.7 са наложени: 1/ административно наказание „глоба“ в размер на
административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лв. и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 24 месеца на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП, за нарушение
на същия текст; 2/ административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. на
основание чл. 179, ал.2, пр.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП.
В останалата част / по пункт 3 и пункт 4/ НП не е обжалвано и е влязло в сила.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
15