Р Е Ш Е Н И Е
№ 167
гр. Русе, 07 юни 2022 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенски административен съд, в публичното
заседание на 01 юни 2022 год. в състав:
Председател: ДИАН ВАСИЛЕВ
Членове: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
ДИАНА КАЛОЯНОВА
при секретаря ………. Мария Станчева………и в присъствието на прокурора ………
Пламен Петков като разгледа докладваното от ………
съдията Василев ……… к.н.а.х.д. №199…… по описа
на съда за 2022 година,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е
касационно по чл. 63в ЗАНН(Закон за административните нарушения и наказания)
във вр. чл. 208 и сл. по глава XII от Административно-процесуалния кодекс
(АПК).
Делото е образувано е след постъпила жалба от „А-И Бяла“ ЕООД,
седалище гр. Бяла, насочена срещу решение №19 от 23.02.2022 год. на Районен съд
Бяла, постановено по а.н.д №331/2021г. по описа на съда. С решението е потвърдено
наказателно постановление (НП) № 18-2100002 от 28.10.2021г., издадено от
директора на Дирекция „ИТ“ гр. Русе, с което на дружеството, в качеството на
работодател е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер
на 1 500 лева, за нарушение на чл.62, ал.1, вр. с чл.61, ал.1 от КТ (Кодекс
на труда).
В жалбата са изложени оплаквания, че решението на съда е постановено при неправилно приложение
на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила и норми. Касаторът счита, че факта на извършване на нарушението, за
което е наказан в проведеното административно-наказателно производство не бил
безспорно установен и доказан. Районният съд неправилно тълкувал събраните по
делото доказателства, което е довело до погрешния извод за законосъобразност на
наказателното постановление.
Иска се отмяна на въззивното
решение и отмяна на НП.
Ответникът по касационната жалба я оспорва като неоснователна и предлага да
бъде оставена без уважение.
Представителят на прокуратурата счита жалбата за неоснователна.
След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните и
събраните по делото доказателства и след касационна проверка съгласно чл. 218
от АПК, Административният съд намира следното:
Касационната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна и
производството е процесуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
За да постанови своето решение, районният съд е установил от фактическа
страна следното:
При извършена на 09.08.2021г. проверка по
работни места в с. Щръклево, за спазване на трудовото законодателство от „А-И
Бяла“ ЕООД, в обект на контрол-склад за алкохолни и безалкохолни напитки,
находящ се в гр. Бяла, длъжностни лица към Д “Инспекция по труда“ установяват,
че в този обект лицето П. Т. осъществява трудова дейност като „помагам на стаж“
без сключен писмен трудов договор с работодателя. От Т. била попълнена декларация,
в която се сочи, че няма сключен трудов договор, но желае да сключи, полага
труд при определено работно време, има и уговорено възнаграждение. За
проверката бил съставен и протокол, изх. №ПР-2126493 от 10.09.2021г.
Въз основа на тези констатации ИТ издала и
постановление от 09.08.2021г. по реда на чл.405а от КТ, с което е обявила
трудовото правоотношение между страните за възникнало от датата на издаването
му. Това постановление било връчено на дружеството на същия ден.
Изложеното по-горе е дало основание за
съставянето на АУАН от 09.10.2021г., а административното нарушение е
квалифицирано като такова по чл.62, ал.1, вр. с чл.61, ал.1 от КТ. Тези констатации
са възприети изцяло от АНО, който независимо от подаденото срещу акта възражение,
на основание чл.414, ал.3 от КТ, с процесното НП е наложил на „А-И Бяла“ ЕООД,
в качеството му на работодател административно наказание „имуществена санкция“
в размер на 1 500 лева.
При така установената фактическа обстановка, БРС е приел атакуваното пред
него наказателно постановление като правилно и законосъобразно издадено и
отхвърлил жалбата като неоснователна.
Административният съд споделя изцяло мотивите и правните съображения,
изложени в проверяваното решение и на основание нормата на
чл.221, ал.2, изр. 2-ро от АПК се позовава на изложените във въззивното решение
мотиви на Русенски районен съд относно доказаността на деянието, осъществяващо
състава на чл.62, ал.1, вр. с чл.61, ал.1 от КТ, неговият нарушител и необходимостта
от налагане на санкция по чл.414, ал.3 от КТ на дружеството-работодател, с
оглед осъществяване на целите на административните наказания, разписани в чл.12
от ЗАНН.
За пълнота на изложението :
На датата, на която е извършена проверка от Д „ИТ“- 09.08.2021г. е издадено постановление
по реда на чл.405а от КТ, с което е обявено трудовото правоотношение
между страните за възникнало от същата дата. Това постановление не се твърди да
е оспорено по надлежния ред и е влязло в законна сила. Посоченото постановление
е властнически акт. По правната си природа то е индивидуален административен
акт, който поради необжалване от адресата му е влязъл в сила. Стабилният
административен акт е породил целените с него конститутивни правни последици –
съществуване на трудово правоотношение, считано от 09.08.2021г. При наличие на
влязъл в сила административен акт, с който е обявено съществуването на трудово
правоотношение, съдът не може да не се съобрази с него. Налице е трудово
правоотношение и формално е нарушена нормата на чл.62, ал.1, във вр. с чл.61,
ал.1 от КТ, тъй като работникът е полагал труд без да има сключен писмен трудов
договор. Още повече, че от попълнената от Т. декларация на основание чл.402,
ал.1, т.3 от КТ е видно, че са налице всички елементи на правоотношение по
трудов договор.
При преценка на наказателното постановление районният съд правилно е
установил, че същото е законосъобразно. Както при съставянето на АУАН, така и
при издаването на санкционния акт са спазени всички процесуални правила и
норми. Същите са постановени от оправомощени лица, в кръга на тяхната
материална и териториална компетентност, при спазване на изискванията за форма
и съдържание. Посочените в НП фактически обстоятелства са безспорно установени и
в хода на съдебното производство. Правилно са приложени и съотносимите законови
разпоредби към установеното административно нарушение. Санкционираното ЕООД, в
качеството си на работодател е нарушил разпоредбите на чл.62, ал.1 от КТ, с
което е осъществен от обективна страна състава на нарушението по чл.414, ал.3
от КТ, за което и правилно и законосъобразно е наказан. Спазени са и
изискванията на чл. 27, ал. 1 и 2 ЗАНН, имуществената санкция е в рамките на
закона, в минимално установения размер.
Съобразявайки гореизложеното, касационният състав оставя в сила атакуваното
решение, а жалбата като неоснователна, при липсата на сочените в нея касационни
основания се отхвърля.
С оглед изхода на делото и на основание чл.143, ал.3 от АПК, вр. чл.63д, ал.1 и ал.4 от ЗАНН в полза на
ответника по касация следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за
осъщественото процесуално представителство в касационното производство, чийто
размер, съгласно чл.63д, ал.5 от ЗАНН и чл.27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ, съдът определя на 80 лева.
Възнаграждението следва да се присъди в полза на юридическото лице, в чиято
структура се намира представляваният от юрисконсулта едноличен административен
орган, т.е. в полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, която
има качеството на юридическо лице съгласно чл.2, ал.1 от Устройствения
правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.
Мотивиран така и на осн. чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №19 от 23.02.2022 год. на Районен съд
Бяла, постановено по а.н.д №331/2021г. по описа на съда.
ОСЪЖДА „А-И Бяла“ ЕООД, седалище гр. Бяла, ЕИК *********, представлявано
от М.Г., да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, със
седалище в гр. София, бул. "Княз Александър Дондуков" № 3, представлявана
от изпълнителния директор Е.А., сумата от 80
лева – юрисконсултско възнаграждение в касационното производство.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.