РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

РЕШЕНИЕ

 

№ 472

 

гр. Пловдив, 14 март 2023 год.

 

 

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ състав, в открито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в състав:

                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ

ЧЛЕНОВЕ:          ТАТЯНА ПЕТРОВА

                             ПЕКТЪР КАСАБОВ

                  

                              

при секретаря Б.К. и участието на прокурора КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ, като разгледа докладваното от чл. съдията ТАТЯНА ПЕТРОВА к.а. дело № 3213 по описа за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбите и становищата на страните:

1. Производството е по реда на глава дванадесета от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

2. Образувано е по две касационни жалби:

2.1. От И.К.В., с ЕГН **********, чрез процесуалния си представител адв. С., с адрес ***, против Решение № 1855 от 26.10.2022 г. на Административен съд – Пловдив, Х с., постановено по адм. дело № 856 по описа на съда за 2022 г. в отхвърлителната му част.

Иска се отмяна на оспореното решение и постановяване на ново, с което искът да бъде уважен изцяло с присъждането на лихви и разноски.

Ответникът по касационната жалба – Главна дирекция “Изпълнение на наказанията“ гр. София, счита касационната жалба на В. за неоснователна. Съображения в тази насока са изложени в писмен отговор вх. № 21445/15.11.2022 г. по описа на съда.

2.2. Втората касационна жалба е предявена от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) гр. София към Министерство на правосъдието, чрез ст. юрисконсулт Ч., против Решение № 1855 от 26.10.2022 г. на Административен съд – Пловдив, Х с., постановено по адм. д. № 856 по описа на съда за 2022 г., в частта, с която ГДИН – София е осъдена да заплати на И.К.В. сумата в размер на 1 380 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени му в Арест Пловдив за периодите от 25.09.2020 г. до 31.03.2021 г. и от 31.03.2021 г. до 30.03.2022 г. вкл. за престоя му в Затвора  Пловдив, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 30.03.2022 г. до окончателното изплащане на сумата. Иска се решението на Административен съд – Пловдив да бъде отменено в осъдителната му част, респективно съдът да постанови ново решение, с което да бъдат отхвърлени претенциите на ищцовата страна или решението да бъде отменено в частта му, с която ГДИН е осъдена да плати обезщетение за сумата над 500 лв. до присъдения размер от 1 380 лв.  Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Твърди се най-общо в тази насока, че при постановяване на решението съдът не е съобразил действителната фактическа обстановка, съответно не са установени по категоричен начин реално претърпени вреди и причинната връзка между конкретно изразено бездействие от страна на административния орган от структуралната на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, в резултат на което да са причинени неимуществени вреди.

Ответникът по тази касационна жалба – И.К.В., не взема конкретно становище по касационната жалба на ГДИН - София.

3. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че жалбите са неоснователни, поради което решението на първата инстанция следва да бъде оставено в сила.

ІІ. За допустимостта:

4. Касационните жалби са подадени в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същите се явяват ДОПУСТИМИ.

ІІІ. За фактите:

5. Административен съд - Пловдив е разгледал по реда на глава единадесета от АПК, във връзка с чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, искова молба предявена от И.К.В., изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в затвора в гр. Пловдив, срещу ГД "Изпълнение на наказанията", с която на основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС се претендира обезщетение в размер на 40000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба (30.03.2022 г.) до окончателното й изплащане, за нанесени му неимуществени вреди - болки и страдания за здравето и живота му, обида, възмущение, стрес, притеснения, психологичен дискомфорт, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на мярка за неотклонение „задържане под стража“ за периода от 25.09.2020 г. до 31.03.2021 г. в Арест - Пловдив и в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в Затвор – Пловдив през периода от 31.03.2021 г. до 30.03.2022 г., изразяващи се в: липса на достатъчно жилищна площ (пренаселеност на килиите – „падат се под 3 кв. м. нетна площ на човек“); лоша хигиена – наличие на дървеници, хлебарки, гризачи; липса на течаща топла и студена вода и санитарен възел; неосигуряване на престой на открито (не го извеждали на каре); работата на ищеца била свързана с търкане на пластмасови кутии, при което се отделял прах, а липсвали респиратори, маски и работно облекло; в Арест - Пловдив му давали храна с изтекъл срок на годност, а в статията му имало една маса и два стола за трима човека.

6. С оспореното съдебно решение, постановено в производството по реда на чл. 203 от АПК, във връзка с чл. 284 и сл. от ЗИНЗС, първоинстанционният съд е осъдил Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията“ - София, да заплати на И.К.В., сумата от 1380 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди по време на престоя му в Арест Пловдив и в Затвор Пловдив, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 30.03.2022 г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, като е отхвърлил исковата претенция в останалата част до пълния предявен размер от 40 000 лв. като неоснователна.

7. За да постанови този резултат, с цел установяване на фактите по делото, освен представените по делото писмени доказателства (справки, писма, становища, докладни записки от различни служители в Затвора Пловдив и Арест - Пловдив), съдът е допуснал изслушването на свидетелски показания на свидетелите М.Р.Л. и Г.Д.И. и изготвянето на съдебно-техническа експертиза във връзка с установяване условията по охрана и безопасност на труда, при които ищецът е осъществявал трудовите си функции в Затвора Пловдив .

Въз основа на събраните по делото доказателства (писмени и гласни доказателствени средства), съдът е установил, че е налице незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на ответника ГД „Изпълнение на наказанията“ само по отношение на конкретно установени факти по делото, а именно относно: пренаселеността на помещенията (в които е бил настанен ищеца при изтърпяване на наложената му мярка „задържане под стража“) в Арест - Пловдив за периода от 25.09.2020 г. и 28.09.2020 г., пренаселеността на помещенията (в които е бил настанен ищеца при изтърпяване на наложената му наказание „лишаване от свобода“) в Затвора гр. Пловдив за периода от 31.03.2021 г. и 05.04.2021 г. и липсата на здравословни и безопасни условия на труд в помещението, в което В. *** считано от 01.11.2021 г. (когато В. е назначен на работа като работник по дезинфекция на 3-ти пост) до датата на депозиране на исковата молба.  

При това положение съдът е формирал извод, че за посочените периоди ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с разпоредбата на чл. 3 ЕКЗПЧОС. Останалите оплаквания на ищеца са приети за неоснователни.

ІV. За правото:

8. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, при приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и при съобразяване разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е направил верни правни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК Това прави излишно тяхното преповтаряне.

9. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, а съгласно тази на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС - нарушения на забраната осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко отношение включително и по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, а именно забрана за поставянето им в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Според чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.

10. Правилен е извода на административния съд, изведен от установената по делото фактическа обстановка, че в случая са налице законовите предпоставки, обуславящи частична основателност на предявения иск за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от неблагоприятни условия при изтърпяване на наказание лишаване от свобода от ищеца в периодите предмет на исковата молба.

Несъстоятелни са твърденията както в касационна жалба на ГДИН, така и в касационната жалба на В., че решението е необосновано. Първоинстанционният съд е дал ясен и конкретен отговор кои факти, релевантни за спора приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. В решението е изведен правилния извод, че частично са доказани изложените в исковата молба обстоятелства, които съответно обуславят частично уважаване на исковата претенция, т.е. присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон, но не в пълния претендиран размер. Несъгласието на страните с изводите на съда не основава твърдяната необоснованост на обжалваното решение. Съдът в изпълнение на изискванията на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС е изискал от специализирания орган по изпълнение на наказанията да предостави информация от значение за правилното установяване на фактите по делото, като съобразно съдържанието й е приел за доказани част от твърдените в исковата молба факти.

Доводите наведени в касационната жалба на В. са наведени и пред първоинстанционния съд, който в решението си ги е обсъдил подробно. Както вече бе казано, фактическите констатации и правните изводи формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция, което прави излишно тяхното преповтаряне.

11. Първоинстанционният съд след като е направил съвкупна преценка на доказателствата по делото, правилно е приел за основателни и доказани оплакванията за пренаселеността на помещенията (в които е бил настанен ищеца при изтърпяване на наложената му мярка „задържане под стража“) в Арест - Пловдив за периода от 25.09.2020 г. и 28.09.2020 г., за пренаселеността на помещенията (в които е бил настанен ищеца при изтърпяване на наложената му наказание „лишаване от свобода“) в Затвора гр. Пловдив за периода от 31.03.2021 г. и 05.04.2021 г. и за липса на здравословни и безопасни условия на труд в помещението, в което В. ***, считано от 01.11.2021 г. (когато В. е назначен на работа като работник по дезинфекция на 3-ти пост) до датата на депозиране на исковата молба. Всичко това от своя страна обосновано е квалифицирано като нарушение на забраната на чл. 3 ЗИНЗС. Правилен е и извода на съд, че останалите оплаквания на В. за лоши битови и хигиенни условия, са недоказани и неоснователни.

12. Доколкото в случая са налице кумулативно елементите от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на държавата по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, това че е доказана само една част от оплакванията, техният вид и характер, съобразявайки кумулативното въздействие на неблагоприятните условия върху личността на ищеца, интензивността и продължителността на това въздействие (само 10 дни е бил настанен в пренаселени спални помещения и 4 месеца е работил при липса на здравословни и безопасни условия на труд), както и жизнения стандарт в страната през исковия период (минималната работна заплата през 2020 г. – 610 лв., през 2021 г. – 650 лв., а 2022 г. - 710 лв.), настоящата касационна инстанция намира, че справедлив размер на обезщетението за исковия период е именно сумата от 1380 лв., каквато е била преценката на първоинстанционния съд.

13. Изложеното до тук налага да се приеме, че обжалваното пред касационната инстанция решение на първоинстанционния съд като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Това от своя страна обосновава извод за неоснователност на касационните жалби, с които е сезиран съда.

 

Така мотивиран, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Пловдивският административен съд, ХIХ касационен състав,

 

            Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1855 от 26.10.2022 г. на Административен съд – Пловдив, Х с., постановено по адм. дело № 856 по описа за 2022 г. на същия съд.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                       ЧЛЕНОВЕ : 1.

                                                                        

                                                                                       2.