МОТИВИ към присъда, постановена на
04.11.2019 година по ВНОХД № 3296/2019 година по описа на СГС, НО, IV-ти въззивен състав
С присъда от 20.03.2018 година по НОХД №
5988/2015 година, СРС, НК, 18-ти състав, е признал подсъдимата Р.П.М. за виновна
в това, че за времето от 18.02.2011 г. до 25.05.2011 г. в гр. София, ТЦ София
1, ул. “********, в качеството на длъжностно лице на длъжност „организатор
работа с клиенти“, при условията на продължавано престъпление с повече от две
деяния, осъществяващи поотделно един и същи състав на едно и също престъпление,
извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и
при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите, е присвоила чужди пари,
собственост на „Ч.Б.” ЕАД - сумата от 860,21 лева, връчени ѝ в това
ѝ качество и поверени ѝ да ги пази и управлява, като за
улесняването му е извършено и друго престъпление, за което по закон не се
предвижда по-тежко наказание, а именно – престъпление по чл. 309, ал. 1 от НК,
изразило се в съставяне на неистински частни документи –
тринадесет броя разходни касови ордери, на които е придаден вид, че изхождат
(подписите са положени) от клиентите на “Ч.Б.” ЕАД, на имената на които са
издадени, които документи подсъдимата употребила, за да докаже, че не
съществува някое задължение, а именно – като разходно оправдателни документи за
платени суми от “Ч.Б.” ЕАД на клиентите, както следва:
1. На 18.02.2011 г. в гр. София, ТЦ
София 1, ул. „******** в качеството на длъжностно лице на длъжност „организатор
работа с клиенти” е присвоила чужди пари, собственост на „Ч.Б.” ЕАД – сумата от
36,41 лева, връчени ѝ в това ѝ качество и поверени ѝ да ги пази
и управлява, като за улесняването му е извършено и друго престъпление, за което
по закон не се предвижда по-тежко наказание, а именно – престъпление по чл.
309, ал. 1 от НК, изразило се в: съставяне на неистински частен документ –
разходен касов ордер, на който е придаден вид, че изхожда (е подписан) и от П.С.Н.,
който документ подсъдимата употребила, за да докаже, че не съществува някое
задължение, а именно - като разходно оправдателен документ за платена сума от „Ч.Б.”
ЕАД на П.С.Н. в размер на 36,41 лева;
2. На 18.02.2011 г. в гр. София, ТЦ
София 1, ул. „******** в качеството на длъжностно лице на длъжност „организатор
работа с клиенти” е присвоила чужди пари, собственост на „Ч.Б.” ЕАД – сумата от
22,79 лева, връчени ѝ в това ѝ качество и поверени ѝ да ги
пази и управлява, като за улесняването му е извършено и друго престъпление, за
което по закон не се предвижда по-тежко наказание, а именно – престъпление по
чл. 309, ал. 1 от НК, изразило се в: съставяне на неистински частен документ – разходен
касов ордер, на който е придаден вид, че изхожда (е подписан) и от И.Г.Г.,
който документ подсъдимата употребила, за да докаже, че не съществува някое
задължение, а именно – като разходно оправдателен документ за платена сума от „Ч.Б.”
ЕАД на И.Г.Г. в размер на 22,79 лева;
3. На 22.03.2011 г. в гр. София, ТЦ
София 1, ул. „******** в качеството на длъжностно лице на длъжност “организатор
работа с клиенти” е присвоила чужди пари, собственост на “Ч.Б.” ЕАД – сумата от
180,59 лева, връчени ѝ в това ѝ качество и поверени ѝ да ги
пази и управлява, като за улесняването му е извършено и друго престъпление, за
което по закон не се предвижда по-тежко наказание, а именно – престъпление по
чл. 309, ал. 1 от НК, изразило се в: съставяне на неистински частен документ – разходен
касов ордер, на който е придаден вид, че изхожда (е подписан) и от И.В.П.,
който документ подсъдимата употребила, за да докаже, че не съществува някое
задължение, а именно – като разходно оправдателен документ за платена сума от „Ч.Б.”
ЕАД на И.В.П.в размер на 180,59 лева;
4. На 29.03.2011 г. в гр. София, ТЦ
София 1, ул. „******** в качеството на длъжностно лице на длъжност „организатор
работа с клиенти” е присвоила чужди пари, собственост на „Ч.Б.” ЕАД – сумата от
61,54 лева, връчени ѝ в това ѝ качество и поверени ѝ да ги
пази и управлява, като за улесняването му е извършено и друго престъпление, за което
по закон не се предвижда по-тежко наказание, а именно: престъпление по чл. 309,
ал. 1 от НК, изразило се в: съставяне на неистински частен документ – разходен
касов ордер, на който е придаден вид, че изхожда (е подписан) и от М.Ц., който
документ подсъдимата употребила, за да докаже, че не съществува някое
задължение, а именно – като разходно оправдателен документ за платена сума от „Ч.Б.”
ЕАД на М.Ц. в размер на 61,54 лева;
5. На 31.03.2011 г. в гр. София, ТЦ
София 1, ул. „******** в качеството на длъжностно лице на длъжност „организатор
работа с клиенти” е присвоила чужди пари, собственост на „Ч.Б.” ЕАД – сумата от 29,28 лева, връчени ѝ в това ѝ
качество и поверени ѝ да ги пази и управлява, като за улесняването му е
извършено и друго престъпление, за което по закон не се предвижда по-тежко
наказание, а именно – престъпление по чл. 309, ал. 1 от НК, изразило се в:
съставяне на неистински частен документ – разходен касов ордер, на който е
придаден вид, че изхожда (е подписан) и от П.Б.М., който документ подсъдимата
употребила, за да докаже, че не съществува някое задължение, а именно – като
разходно оправдателен документ за платена сума от „Ч.Б.” ЕАД на П.Б.М. в размер
на 29,28 лева;
6. На 06.04.2011 г. в гр. София, ТЦ
София 1, ул. „******** в качеството на длъжностно лице на длъжност „организатор
работа е клиенти” е присвоила чужди пари, собственост на „Ч.Б.” ЕАД – сумата от
33,04 лева, връчени ѝ в това ѝ качество и поверени ѝ да ги
пази и управлява, като за улесняването му е извършено и друго престъпление, за
което по закон не се предвижда по-тежко наказание, а именно – престъпление по
чл. 309, ал. 1 от НК, изразило се в: съставяне на неистински частен документ – разходен
касов ордер, на който е придаден вид, че изхожда (е подписан) и от И.М.Д.,
който документ подсъдимата употребила, за да докаже, че не съществува някое
задължение, а именно – като разходно оправдателен документ за платена сума от „Ч.Б.”
ЕАД на И.М.Д. в размер на 33,04 лева;
7. На 13.04.2011 г. в гр. София, ТЦ
София 1, ул. „******** в качеството на длъжностно лице на длъжност „организатор
работа е клиенти”, е присвоила чужди пари собственост на „Ч.Б.” ЕАД – сумата от
46,07 лева, връчени ѝ в това ѝ качество и поверени ѝ да ги
пази и управлява, като за улесняването му е извършено и друго престъпление, за
което по закон не се предвижда по-тежко наказание, а именно – престъпление по
чл. 309, ал. 1 от НК, изразило се в: съставяне на неистински частен документ – разходен
касов ордер, на който е придаден вид, че изхожда (е подписан) и от К. Д. С.,
който документ подсъдимата употребила, за да докаже, че не съществува някое
задължение, а именно - като разходно оправдателен документ за платена сума от „Ч.Б.”
ЕАД на К. Д. С.в размер на 46,07 лева;
8. На 15.04.2011 г. в гр. София, ТЦ
София 1, ул. „******** в качеството на длъжностно лице на длъжност „организатор
работа е клиенти” е присвоила чужди пари, собственост на „Ч.Б.” ЕАД – сумата от
40,94 лева, връчени ѝ в това ѝ качество и поверени ѝ да ги
пази и управлява, като за улесняването му е извършено и друго престъпление, за
което по закон не се предвижда по-тежко наказание, а именно – престъпление по
чл. 309, ал. 1 от НК, изразило се в: съставяне на неистински частен документ -
разходен касов ордер, на който е придаден вид, че изхожда (е подписан) и от И.К.С.,
който документ подсъдимата употребила, за да докаже, че не съществува някое
задължение, а именно – като разходно оправдателен документ за платена сума от „Ч.Б.”
ЕАД на И.К.С. в размер на 40,94 лева;
9. На 21.04.2011 г. в гр. София, ТЦ
София 1, ул. „******** в качеството на длъжностно лице на длъжност „организатор
работа е клиенти” е присвоила чужди пари, собственост на „Ч.Б.” ЕАД – сумата от
94,08 лева, връчени ѝ в това ѝ качество и поверени ѝ да ги
пази и управлява, като за улесняването му е извършено и друго престъпление, за
което по закон не се предвижда по-тежко наказание, а именно – престъпление по
чл. 309, ал. 1 от НК, изразило се в: съставяне на неистински частен документ – разходен
касов ордер, на който е придаден вид, че изхожда (е подписан) и от К.С.А.,
който документ подсъдимата употребила, за да докаже, че не съществува някое
задължение, а именно – като разходно оправдателен документ за платена сума от „Ч.Б.”
ЕАД на К.С.А.в размер на 94,08 лева;
10. На 03.05.2011 г. в гр. София, ТЦ
София 1, ул. „******** в качеството на длъжностно лице на длъжност „организатор
работа с клиенти” е присвоила чужди пари, собственост на „Ч.Б.” ЕАД – сумата от
103,85 лева, връчени ѝ в това ѝ качество и поверени ѝ да ги
пази и управлява, като за улесняването му е извършено и друго престъпление, за
което по закон не се предвижда по-тежко наказание, а именно - престъпление по
чл. 309, ал. 1 от НК, изразило се в: съставяне на неистински частен документ – разходен
касов ордер, на който е придаден вид, че изхожда (е подписан) и от М.С.М.,
който документ подсъдимата употребила, за да докаже, че не съществува някое
задължение, а именно – като разходно оправдателен документ за платена сума от “Ч.Б.”
ЕАД на М.С.М. в размер на 103,85 лева;
11. На 04.05.2011 г. в гр. София, ТЦ
София 1, ул. „******** в качеството на длъжностно лице на длъжност „организатор
работа с клиенти”, е присвоила чужди пари собственост на „Ч.Б.” ЕАД – сумата от
133,07 лева, връчени ѝ в това ѝ качество и поверени ѝ да ги
пази и управлява, като за улесняването му е извършено и друго престъпление, за
което по закон не се предвижда по-тежко наказание, а именно – престъпление по
чл. 309, ал. 1 от НК, изразило се в: съставяне на неистински частен документ – разходен
касов ордер, на който е придаден вид, че изхожда (е подписан) и от И.Ж.А.,
който документ подсъдимата употребила, за да докаже, че не съществува някое
задължение, а именно - като разходно оправдателен документ за платена сума от „Ч.Б.”
ЕАД на И.Ж.А. в размер на 133,07 лева;
12. На 16.05.2011 г. в гр. София, ТЦ
София 1, ул. „******** в качеството на длъжностно лице на длъжност „организатор
работа с клиенти” е присвоила чужди пари, собственост на „Ч.Б.” ЕАД – сумата от
32,81 лева, връчени ѝ в това ѝ качество и поверени ѝ да ги
пази и управлява, като за улесняването му е извършено и друго престъпление, за
което по закон не се предвижда по-тежко наказание, а именно – престъпление по
чл. 309, ал. 1 от НК, изразило се в: съставяне на неистински частен документ – разходен
касов ордер, на който е придаден вид, че изхожда (е подписан) и отР.С.Д., който
документ подсъдимата употребила, за да докаже, че не съществува някое
задължение, а именно – като разходно оправдателен документ за платена сума от „Ч.Б.”
ЕАД на Р.С.Д.в размер на 32,81 лева;
13. На 25.05.2011 г. в гр. София, ТЦ
София 1, ул. „******** в качеството на длъжностно лице на длъжност „организатор
работа с клиенти” е присвоила чужди пари, собственост на „Ч.Б.” ЕАД – сумата от
45,74 лева, връчени ѝ в това ѝ качество и поверени ѝ да ги
пази и управлява, като за улесняването му е извършено и друго престъпление, за
което по закон не се предвижда по-тежко наказание, а именно – престъпление по
чл. 309, ал. 1 от НК, изразило се в: съставяне на неистински частен документ – разходен
касов ордер, на който е придаден вид, че изхожда (е подписан) и от В.П.П.,
който документ подсъдимата употребила, за да докаже, че не съществува някое
задължение, а именно - като разходно оправдателен документ за платена сума от „Ч.Б.”
ЕАД на В.П.П. в размер на 45,74 лева й престъпление по чл. 202, ал. 1, т. 1 вр.
чл. 201 вр. чл. 309, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
Наложеното наказание е лишаване от
свобода в размер на една година и три месеца, отложено на основание чл. 66, ал.
1 от НК с изпитателен срок от три години и лишаване от право да заема държавна
и обществена длъжност и да упражнява професия, свързани с отчитане на парични
или материални ценности за срок от година и шест месеца. Със същата присъда е
осъдена да заплати на гражданския ищец сумата от 860.21 лева, както и
направените по делото разноски.
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила жалба и
допълнение към нея от подсъдимата. Излагат се доводи относно недоказаност на
настъпила липса в патримонуима на гражданския ищец, причинена от престъпна
дейност, описана в обвинителния акт. Твърди се, че присъдата почива на
предположения, поради което се иска нейната отмяна и оправдаването на
подсъдимата.
В разпоредително
заседание въззивният съд по реда на чл. 327 и следващите от НПК е преценил, че
обжалваната присъда е от категорията актове, подлежащи на контрол пред
въззивния съд по съответния ред, поради което подлежи на разглеждане в открито
съдебно заседание. Приел е, че за изясняване на обстоятелствата от предмета на
доказване по делото, не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, както и
събирането на нови доказателства.
В съдебно
заседание упълномощеният защитник на подсъдимата – адв. Т., поддържа така
подадената жалба. Изразява несъгласие с извода на първоинстанционния съд, че
съдбно-икономическа експертиза не би могла да установи обстоятелства от
предмета на доказване по настоящото дело. Излагат се доводи за неустановени
щети за ЧЕЗ „България“. Във връзка с това счита, че
обстоятелствата по делото са останали неизяснени, а постановената присъда се
основава на предположения. Моли въззивният съд на осн. чл. 336, ал. 1, т. 3 от НПК да отмени атакуваната присъда и да признае подзащитната му за невиновна по
повдигнатото ѝ престъпление.
Представителят
на държавното обвинение моли присъдата на Софийски районен съд да бъде
потвърдена. Счита, че по безспорен начин е установено извършеното престъпление
и неговото авторство, като излага доводи за това.
Подсъдимата М. в
открито заседание пред въззивния съд заявява, че не е извършила така вмененото
ѝ престъпление. Посочва, че в някои случаи тя и колегите ѝ са
работили с едни и същи пароли по нареждане на ръководителите им.
Въззивният съдебен състав, след като
прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията изложени в
жалбата на подсъдимата, изложените искания и прения от страните в хода на
съдебното заседание пред въззивния съд и след като извърши цялостна служебна
проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 от НПК
намира, че са налице основания за неговата отмяна изцяло. При самостоятелния
анализ на доказателствената съвкупност по делото, въззивната съдебна инстанция
счита, че приетата от първостепенния съд фактическата обстановка не
кореспондира със събраните доказателства по делото, поради което в този смисъл
въззивният съд упражни правомощията си, визирани в чл.316 НПК.
Настоящата съдебна инстанция, след като
прецени събраните по делото доказателства от първата инстанция по реда на чл. 14
и чл. 18 от НПК, прие за установено следното от фактическа
страна:
Подсъдимата Р.П.М. е родена на *** ***,
българка, български гражданин, живееща на ул. „********, гр. Перник. Същата е
със средно-специално образование, омъжена. Не е осъждана и не е освобождавана
от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК.
На 27.12.2006 г. подсъдимата М. сключила
трудов договор с „Ч.Б.“ ЕАД, с който била назначена на длъжността „организатор
работа с клиенти/младши“ с място на работа гр. Перник. Съгласно трудовия
договор тя постъпила на работа на 01.01.2007 г. Впоследствие работното място на
подсъдимата било преместено в търговски център, находящ се на ул. „********,
гр. София, където тя работела до 01.12.2011 г. Ръководител в посочения център
била свидетелката Х.Ш., която била под прякото ръководство на свидетелката М.Н..
От 28.06.2010 г. подсъдимата заедно с М.М.и свидетелката В.А. били отговорни
служители от център обслужване на клиенти, които възстановявали суми на
клиенти. Към този момент подсъдимата М. не разполагала със собствена парола за
достъп до касовия модул, а единствено с индивидуална парола за достъп до
клиентската система. Поради това тя използвала паролите на колегите си М. и А.
при изпълнение на задълженията си като материално-отговорно лице, в това число
и при възстановяване на надвзети суми, докато не получила собствена парола. При
отсъствие на някоя от служителките техните пароли отново се използвали от
заместващия ги колега. По заместване в центъра, находящ се на ул. „********,
гр. София, през лятото на 2011 г. работили свидетелките Л.Я.и Д.Д.. Свидетелката
Я.работила там за период от около 2-3 месеца, а свидетелката Д.– за около две
седмици, през което време на работа и двете използвали чужди пароли за достъп
до касовия модул.
Задълженията по възстановяване на
надвзети суми, възложени на подсъдимата М. и изпълнявани от останалите
отговорни служители, се осъществявали при спазване на одобрена методика за
възстановяване на двойно платени суми, възстановяване на суми след корекция на
издаден документ за консумирана електрическа енергия, надвзети суми и
обезпечения в брой за клиенти на ЧЕЗ Електро България АД. С тази методика М.
била запозната на 04.01.2010 г. при връчване на новоизготвена длъжностна
характеристика. Съгласно методиката надвзетите суми се възстановявали след
подаване на заявление от клиента в „Център за обслужване на клиенти“, където
служителите окомлектовали документите – заявление от клиента и оригинален документ,
удостоверяващ плащането. След това служителите на Центъра за обслужване на
клиенти завеждали в регистъра заявлението с входящ номер и насочвали клиента
към отговорния служител на Центъра за обслужване на клиенти, който извършвал
проверка по основателност на искането за възстановяване на съответната сума. След
установяване самоличността на клиента, се изплащала надвзетата сума. При
изплащането ѝ системата генерирала разходен касов ордер (РКО), върху който се попълвали данните на
клиента и той се подписвал собственоръчно, че е получил конкретната сума. След
това отговорният служител заприходявал и архивирал РКО в специална книга.
При изпълнение на задълженията си
свидетелката Ш. констатирала нередности, свързани с работата на подсъдимата М.,
за което информирала прекия си ръководител – свидетелката Н.. В тази връзка те
уведомили ръководството, вследствие на което била издадена заповед № Ind 000 186/13.09.2011 г. от главен оперативен
директор П.Б.за извършване на инвентаризация на всички каси в търговските
центрове, обслужващи клиенти на ЧЕЗ Електро и ЧЕЗ Разпределение за установяване
на касовата наличност и счетоводните транзакции от 01.05.2010 г. към момента на
инвентаризацията. Като членове на инвентаризационната комисия били назначени
свидетелите Я.Д., П.Б.и К.П..
След извършената проверка свидетелите Д.,
Б. и П. установили нарушения във връзка с възстановяване на суми, изразяващи се
в липса на собственоръчно подписани заявления от клиенти за възстановяване на
суми и неподписани разходни касови ордери. Те установили, че в търговския
център счетоводната касова книга не е била водена според изискванията за касова
отчетност, липсвали начално салдо и приходен оборот. Били отразени само
върнатите суми, поради което крайното салдо не отговаряло на салдото в
сметката. Книгата за дневните касови отчети също не е била водена съгласно
изискванията на Наредба Н-18. Проверката установила и наличието на операции в
системата с потребителско име на служител, който е бил в отпуска и е отсъствал.
Нередности били установени и при
следните 13 разходни касови ордери, тъй като клиентите, освен свидетеля И.Г.,
твърдели, че не са получили съответните суми:
1. На 18.02.2011 г. бил издаден РКО за сумата
от 36, 41 лева, удостоверяващ изплащането ѝ на П.С.Н.. Върху касовия
ордер били изписани имената и ЕГН-то на клиента.
2. На 18.02.2011 г. бил издаден РКО за
сумата от 22,79 лева, удостоверяващ изплащането ѝ на И.Г.Г.. Върху
касовия ордер били изписани имената и ЕГН-то на клиента. Той бил подписан от
подсъдимата М..
3. На 22.03.2011 г. бил издаден РКО за
сумата от 180,59 лева, удостоверяващ изплащането ѝ на И.В.П.. Върху
касовия ордер били изписани имената и ЕГН-то на клиента.
4. На 29.03.2011 г. бил издаден РКО за
сумата от 61,54 лева, удостоверяващ изплащането ѝ на М.Ц.. Върху касовия
ордер били изписани имената и ЕГН-то на клиента.
5. На 31.03.2011 г. бил издаден РКО за
сумата от 29,28 лева, удостоверяващ изплащането ѝ на П.Б.М.. Върху
касовия ордер били изписани имената и ЕГН-то на клиента.
6. На 06.04.2011 г. бил издаден РКО за
сумата от 33,04 лева, удостоверяващ изплащането ѝ на И.М.Д.. Върху
касовия ордер били изписани имената и ЕГН-то на клиента.
7. На 13.04.2011 г. бил издаден РКО за
сумата от 46,07 лева, удостоверяващ изплащането ѝ на К. Д. С.. Върху
касовия ордер били изписани имената и ЕГН-то на клиента.
8. На 15.04.2011 г. бил издаден РКО за
сумата от 40,94 лева, удостоверяващ изплащането ѝ на И.К.С.. Върху
касовия ордер били изписани имената и ЕГН-то на клиента.
9. На 21.04.2011 г. бил издаден РКО за
сумата от 94,08 лева, удостоверяващ изплащането ѝ на К.С.А.. Върху
касовия ордер били изписани имената и ЕГН-то на клиента.
10. На 03.05.2011 г. бил издаден РКО за
сумата от 103,85 лева, удостоверяващ изплащането ѝ на М.С.М.. Върху
касовия ордер били изписани имената и ЕГН-то на клиента.
11. На 04.05.2011 г. бил издаден РКО за
сумата от 133,07 лева, удостоверяващ изплащането ѝ на И.Ж.А.. Върху
касовия ордер били изписани имената и ЕГН-то на клиента.
12. На 16.05.2011 г. бил издаден РКО за
сумата от 32,81 лева, удостоверяващ изплащането ѝ наР.С.Д.. Върху касовия
ордер били изписани имената и ЕГН-то на клиента.
13. На 25.05.2011 г. бил издаден РКО за
сумата от 45,74 лева, удостоверяващ изплащането ѝ на В.П.П.. Върху
касовия ордер били изписани имената и ЕГН-то на клиента.
Всички те били подписани от подсъдимата М..
След извършване на проверката подсъдимата М. била дисциплинарно уволнена на
01.12.2011 г.
Така възприетата от въззивната инстанция
фактическа обстановка се установи въз основа на събрания в хода на
първоинстанционното следствие доказателствен материал, а именно: гласни
доказателствени средства – обяснения на подсъдимата М. и показанията на
свидетелите Х.Ш. и надлежно приобщените ѝ показания на осн. чл. 281, ал.
4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК (т. 3, л. 1, т. 5, л. 50 от ДП); М.Н., Л.Я., Д.Д. и
надлежно приобщените ѝ показания на осн. чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 2
от НПК (т. 3, л.6 от ДП), В.А. надлежно приобщените ѝ показания на осн.
чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК (т. 3, л. 7 от ДП); Р.Д., Ф.Г., Я.Д., К.П.,
П. Б., Б.Б., Л.Б.,Т.С., И.Г., В.П., К.В., А.В.както и приобщените на осн. чл.
373, ал. 1 вр. чл. 283 показания от
досъдебната фаза на свидетелите В.П., М.Б., П.Н., К.А.; писмени доказателства и
доказателствени средства: копие от трудов договор № 306 от 27.12.2006 г.; копия
от длъжностна характеристика за длъжност „организатор работа с клиенти“ (л. 3,
т. 1 и л. 52, т. 5 от ДП); заповед № HR-517/01.12.2011
г.; заповед № IND 000-186/13.09.2011 г. за извършване на
инвентаризация; доклад с вх. № 000-186(1)/09.11.2011г.
от ръководител направление „Счетоводство ЧЕЗ България и свързани компании“;
доклад от 28.10.2011г. от инвентаризационна комисия; декларация от М.М., В.А., Р.М.,
Л.Я., Д.Д. (л. 110, т. 1 от ДП); методика за възстановяване на двойно платени
суми, възстановяване на суми след корекция на издаден документ за консумирана
електрическа енергия, надвзети суми и обезпечения в брой за клиенти на ЧЕЗ Елeктро България АД; РКО 2020460/18.02.2011г.; РКО
2020464/18.02.2011г.; РКО 2023082/22.03.2011г.; РКО 2023567/29.03.2011г.; РКО 2023840/31.03.2011
г.; РКО 2024187/06.04.2011 г.: РКО 2024557/13.04.2011 г.;
РКО 2024780/15.04.2011 г.; РКО
2025224/21.04.2011 г.; РКО 2025793/03.05.2011
г.; РКО 2025877/04.05.2011г.; РКО
2026569/16.05.2011
г.; РКО
2100476/25.05.2011
г.; справка за съдимост и други; както и приетата експертиза: заключението на
изготвената в хода на досъдебното производство графическа експертиза.
Въззивната инстанция счита, че от
съществено значение за настоящото производство са обясненията на подсъдимата,
които следва да бъдат внимателно и задълбочено анализирани. Съгласно чл. 55,
ал. 1 от НПК едно от основните права на подсъдимия е да дава обяснения, каквито
намери за добре. Законодателят го е освободил от задължението да казва
истината, поради което на неговото право да дава обяснения кореспондира
задължението на държавните органи да проверят чрез начините и способите,
предвидени в НПК, дали обясненията могат да бъдат ценени като годно
доказателствено средство по смисъла на чл. 115 от НПК или същите представляват
средство за защита. Поради това достоверността на обясненията относно фактите,
предмет на доказване, се оценява на общо основание в светлината на събрания по
делото доказателствен материал. За да бъдат преценени като средство за защита
обясненията на подсъдимия съгласно константната съдебна практика, трябва да
бъдат опровергани по категоричен начин от доказателствената съвкупност. В
светлината на изложеното настоящият съдебен състав намира, че анализът на
обясненията на подсъдимата М. изисква прецизната им съпоставка с останалия
доказателствен материал с оглед установяване на тяхната доказателствена
стойност, какъвто районният съд не е извършил.
Въззивният съд констатира, че в
по-голямата си част обясненията на подсъдимата не само че не се опровергават,
но и намират опора в доказателствената съвкупност. На първо място, съдът подложи
на анализ твърдението, че подсъдимата не е разполагала с индивидуална парола, посредством
която да упражнява възложените ѝ задължения на материално-отговорно лице,
а такава получила след неопределен период от време. Разглеждайки тази
информация съвкупно с показанията на свидетелката А., съдът установява, че
служителите са разполагали с два вида пароли. Всеки от тях е имал индивидуална
парола за достъп до клиентската система, но до касовия модул е била необходима
друга. Именно такава парола не е била издадена на подсъдимата с първоначалното
възлагане на съответните задължения. Посоченото обстоятелство намира подкрепа в
показанията на свидетелката Ш., която потвърждава, че към момента на възлагане
на задълженията на подсъдимата М. като материално-отговорно лицеq тя не е получила лична парола за достъп до касовия
модул. Подобна организация на работа наложило подсъдимата да упражнява
задълженията на материално-отговорно лице с чужда парола, както самата тя
твърди. Внимателен анализ изисква и изложеното от подсъдимата М., че когато е
излизала отпуск или болничен, с нейната парола са работели заместващите я
колеги. От доказателствения материал по делото не може да се уставни с точност
кога подсъдимата е получила индивидуалната лична парола за достъп до касовия
модул, въпреки това самата тя не отрича този факт. Твърдението, че заместващите
я колеги са използвали нейната парола, се потвърждава от свидетелките Л.Я.и Д.Д.,
както и от изготвената от служителите декларация, намираща се на л.110, т.1 от
досъдебното производство. И двете свидетелки Я.и Д.са категорични, че в
търговския център, находящ се на ул. „********, гр. София, са замествали колеги
в отпуск, поради което са използвали техните пароли.
Не могат да бъдат опровергани по
категоричен начин и твърденията на подсъдимата М. относно постоянни проблеми с
надвзети суми пари, както и с принтирането на съответния документ от фискалното
устройство. Напротив, тази информация намира косвена подкрепа в извършената
инвентаризационна проверка от свидетелките Д., П. и Б., по време на която те са
установили нередовно и неправилно водене на счетоводната книга и книгите за
дневните касови отчети. Констатираните нарушения по време на проверката биха
могли да бъдат резултат именно от проблемите, посочени от подсъдимата, но
доколкото липсват доказателства в тази насока, то това обстоятелство не може да
бъде доказано или опровергано по категоричен начин. Вследствие на проблемите с
фискалното устройство, според подсъдимата М., оставали неподписани разходни
касови ордери, поради което тя се допитала до колега, какво следва да се
направи. Полученият отговор бил да се подпишат по някакъв начин. От изготвената
по делото графическа експертиза се установява, че инкриминираните документи са
подписани именно от подсъдимата М., но не може да се докаже по категоричен
начин кога точно са положени подписите – в деня на отпечатване или на по-късен
етап, както твърди тя в обясненията си. Това е така, тъй като по отношение на
РКО 2025877/04.05.2011 г. относно възстановена сума в размер
от 133,07 лева свидетелят Г. потвърждава пред първоинстанционния съд, че е
получил посочената сума. Потвърждава още, че подписът не е негов, което косвено
подкрепя твърдението на подсъдимата, че РКО са подписвани на по-късен етап. На
следващо място, видно от декларацията, подписана от служителите М., А., Я., Д.и
подсъдимата в периода 26.04.2011 г.-05.05.2011 г. с паролата на подсъдимата М.
е работила свидетелката Д.. В този период са издадени два от инкриминираните
разходни касови ордери, а именно РКО 2025793/03.05.2011 г. и РКО 2025877/04.05.2011г. Това обстоятелство разколебава
извода, че подсъдимата е генерирала чрез системата тези два документа, от една
страна. А от друга – косвено подкрепя твърдението, че разходните касови ордери
са подписани по-късно във времето.
С оглед гореизложения анализ на
обясненията на подсъдимата М. въззивната инстанция намира, че неправилно
районният съд е приел нейните обяснения за средство за защита в конкретни части.
Анализът на контролирания съд е фрагментарен и се основава върху твърдения за
нелогичност на обясненията при липса на съпоставката им с целия събран
доказателствен материал. В противоречие с основополагащи принципи в
наказателния процес, първоинстанционният съд е тълкувал обясненията
едностранчиво и превратно. В мотивите на
атакуваната присъда е коментирано, че ръкописното изписване на погрешна фамилия
на свидетеля Г. в съответния разходен касов ордер логически не съответствал с
изложената от подсъдимата версия. Подобен аргумент на първата инстанция не
почива върху събрания доказателствен материал по делото. Свидетелят Г. споделя,
че фамилията му е била сбъркана, поради което същият е давал заявление да бъде
поправена. В част от свидетелските показания се посочва, че в някои случаи не
клиентът, а служителят изписвал имената. Следователно, ако към момента на
издаване на съответния РКО фамилията на Г. не е била променена в система и
служителят е изписал имената му, то логично е да е изписана грешната фамилия.
Тези аргументи в същото време са в сферата на предположенията, от една страна,
като настоящият съд не счита, че посоченото обстоятелство сочи на нелогичност
на обясненията – още повече при потвърждение от страна на свидетеля Г., че
същият е получил инкриминираната сума в размер от 133,07 лева. Останалите
аргументи за нелогичност на обясненията на контролирания съд също са
аргументирани с вероятни хипотези и версии, а не със задълбочен анализ на
обясненията и при липса на съпоставка с останалите доказателства и
доказателствени средства. Ето защо настоящата инстанция за разлика от районния
съд намира, че обясненията на подсъдимата не могат да бъдат опровергани от
останалата доказателствена съвкупност, поради което същите следва да се
разглеждат като годно доказателствено средство.
На следващо място, въззивната инстанция
намира за необходимо да отбележи, че показанията на свидетелите Ш., Н., А., Я.и
Д.са еднопосочни, логични, последователни, вътрешно непротиворечиви и
кореспондиращи по между си. Единствено споделената информация от Ш. и Н.,
свързана с плащане на фактура за цена за присъединяване в размер на 2316 лева
на 15.07.2011 г., съдът не намира за необходимо да подлага на анализ.
Инкриминираният период обхваща 18.02.2011 г.-25.05.2011 г., поради което
посочените обстоятелства излизат извън предмета на доказване. От обсъжданите
гласни доказателствени средства се установява структурата на организация на
работата в центъра, находящ се на ул. „********, както и процедурата по
възстановяване на надвзети суми на клиенти на ЧЕЗ България. Показанията на
свидетелите относно процедурата за изплащане на надвзети суми кореспондира с
приобщената по делото методика за възстановяване на двойно платени суми,
възстановяване на суми след корекция на издаден документ за консумирана
електрическа енергия, надвзети суми и обезпечения в брой за клиенти на ЧЕЗ Електро
България АД. Показанията на свидетелите А., Д., Я.и обясненията на подсъдимата М.
се намират в хармонично единство относно използваните пароли за достъп до
касовия модул. В същото време свидетелката А. посочва, че извършено изплащане
на конкретна сума на клиент се отразява от касиера в информационната система.
Всяка парола е регистрирана на конкретно лице и след въвеждането ѝ в
системата излиза името на служителя, за когото е издадена паролата. Въпреки
това обаче пред настоящия съдебен състав стои невъзможността да установи кой
точно касиер е извършил съответното плащане, тъй като служителите са работели с
чужди пароли. Затова и след като достъп до паролата са имали повече лица, то не
може да се установи с категоричност от кого са издадени инкриминираните
разходни касови ордери.
На следващо място, съдът се довери на
показанията на свидетелите Я.Д., К.П. и П. Б., извършили инвентаризационната
проверка. От посочените гласни доказателствени средства съдът извлича
информация досежно резултатите от извършената проверка, като показанията им
кореспондират както по между си така и с приобщените по надлежния ред протоколи
и доклади от проверката. В хода на съдебното следствие, на свидетелката Д. е
предявен доклад от инвентаризационната комисия (л.128-130 от ДП), за който тя
потвърждава, че е изготвен от нея. От тях се установява нередовно водено
счетоводство, както и неправилно възстановяване на надвзети суми при липса на
задължителни документи. В същото време, видно от изготвените доклади,
проверяващите не са взели под внимание обстоятелството, че служителите са работели
с чужди пароли, което води до неправилно установяване на лицето, извършило
нарушението. Поради това съдът се довери на изложеното от свидетелите и
докладите единствено относно същността на допуснатите от служителите нарушения.
Пред първоинстанционния съд като
свидетели са разпитани и лицата Л.Б. (дъщеря на М.С.М.), Т.С. (син на И.С.), В.П.,
К.В., А.В.(дъщеря на Р. Д.) и са приобщени на осн. чл. 373, ал. 1 вр. чл. 283
показания от досъдебната фаза на свидетелите В.П., М.Б., П.Н., К.А., като всеки
един от тях отрича да е получил съответната сума, за която е бил издаден
разходен касов ордер. Единствено свидетелят И.Г. потвърждава, че е получил
обратно надвзетата сума от 133,07 лева. На всеки един от свидетелите е предявен
съответния РКО, като те отричат да са го подписвали. Настоящият съдебен състав
се довери напълно на посочените свидетели, тъй като намира същите за обективни
и безпристрастни, споделящи известната им информация досежно случилото се. В
същото време съдът констатира, че лицата И.П., П.М., И.Г.и И.Д.са починали
преди инкриминираното деяние, като не са установени техните наследници, за да
бъдат разпитани получили ли са те сумата, за която е издаден РКО или не.
Въпреки това настоящият съдебен състав не намери за необходимо да изследва това
обстоятелство, доколкото от доказателствата по делото не може да се установи по
категоричен начин лицето, издало инкриминираните разходни касови ордери.
Показанията на свидетеля Г. са носител
на производна информация досежно неполучените от клиентите надвзети суми, за
които е имало издадени разходни касови ордери. Свидетелят споделя, че е дал
становище за прекратяване на трудовия договор на подсъдимата, който на 01.12.2011
г. е бил прекратен. От показанията на свидетелката Б. единствено се извлича
информация относно реда за възстановяване на надвзети суми, която кореспондира
със заявеното от останалите свидетели.
На следващо място, съдът констатира, че
от показанията на свидетеля Р.Д. не може да се извлече съществена информация,
относима към предмета на доказване, поради което не намира за необходимо да
обсъжда същите.
Не на последно място, настоящата
инстанция се довери на заключението на изготвената в хода на досъдебното
производство съдебно-графическа експертиза. То е изготвено от компетентни вещи
лица с необходимата квалификация, които са го защитили убедително пред
първоинстанционния съд. Същите са отговорили изчерпателно и обосновано на
поставените въпроси, поради което съдът го използва при формиране на
фактическите си и правни изводи. От заключението се установява, че
инкриминираните разходни касови ордери са подписани от подсъдимата М..
При така извършения самостоятелен анализ
и с оглед така възприетото от настоящата инстанция от фактическа страна,
въззивният съд от правна страна възприе, че не са налице достатъчно убедителни
доказателства, които да установяват, че с деянията си подсъдимата Р.М. е
осъществила от обективна и субективна страна престъплението по чл. 202, ал. 1,
т. 1 вр. чл. 201 вр. чл. 309, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
Непосредственият обект на защита на
длъжностното присвояване е комплексен, като от една страна се охраняват
обществените отношение, свързани с нормалното упражняване на правото на
собственост. От друга страна, с оглед особения субект на престъплението този
род посегателства засягат и специфични отношения по служба.
Субект на престъплението може да бъде
само длъжностно лице.
Предмет на длъжностното присвояване са
чужди пари, вещи или други ценности, които са били връчени на длъжностно лице в
това му качество или са му били поверени да ги пази или управлява. Изпълнителното
деяние се изразява във външно проявена промяна на отношението на субекта към
повереното му имущество, което той владее за сметка на определено дружество, лице
или организация, изразяваща се във фактическо или юридическо разпореждане с
поверената му вещ в свой личен или чужд интерес. Противозаконното разпореждане,
било то фактическо или юридическо, винаги предполага ощетяване патримониума на
дружеството. Следователно престъплението длъжностно присвояване е резултатно и
негов престъпен резултат е причиняването на имотна щета на собственика на
имуществото, което настъпва в резултат на акта на имуществено разпореждане.
За да бъде осъществен квалифицирания
състав по чл. 202, ал. 1, т. 1 от НК е необходимо другото престъпление, за
което по закон не се предвижда по-тежко наказание, да е улеснило присвояването
на чуждото имущество. Практиката е константа, че престъплението е съставно и е
налице, когато изпълнителното деяние включва осъществяването на две различни по
вид престъпления, които са функционално свързани, като улесняващото
престъпление е осъществено с цел да бъде извършено присвояването.
От субективна страна длъжностното
присвояване може да бъде осъществено при форма на вината пряк умисъл. Деецът
трябва да осъзнава, че предметът на престъплението е имущество на работодателя,
че същият му е връчен за пазене или управление или му е поверен поради
качеството му на длъжностно лице, както и че в резултат на разпоредителните
действия ще ощети патримониума на собственика.
В конкретния случай настоящият съдебен
състав намира, че безспорно подсъдимата М. е имала качеството на длъжностно
лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „б“ от НК. По силата на трудово
правоотношение и уточнени в длъжностната характеристика задължения подсъдимата
е встъпила в длъжност „организатор работа с клиенти“. Впоследствие
ръководителят на подсъдимата – свидетелят Ш. е издала устна заповед, въз основа
на която М. е придобила качества на материално-отговорно лице, като започнала
да осъществява задълженията си по възстановяване на надзети суми и работа с
касата. Съгласно ППВС № 3/1970 г. лицето може да придобие длъжностно качество
по смисъла на чл. 93 НК не само след писмена, но и след устна заповед, какъвто
е и случаят. От този момент подсъдимата се е превърнала в материално-отговорно
лице и е управлявала наличните суми в касата, извършвайки различни операции с
тях, включително възстановяване на надвзети суми от ЧЕЗ „България“ на
съответните клиенти.
Въззивният съд, придържайки се към
установената съдебна практика, счита, че индивидуализацията на всички
фактически и/или правни разпоредителни действия (по време, място, механизъм на
осъществяване), се явяват задължителен реквизит при обвинение за присвояване. В предмета на
доказване се включва установяването на факти по въпроса как длъжностното лице е
присвоило (как се е разпоредило) с предмета на престъплението, но не и за какво
са била изразходвани присвоените средства. За обективната съставомерност на
длъжностното присвояване е необходимо да се установят разпоредителните действия
на дееца, с които съответното имущество е отклонено от патримониума на
собственика в интерес на дееца или на други лица. С оглед анализираните до
момента доказателства по настоящето дело не се доказа по изискуемия от НПК
начин, че подсъдимата М. е присвоила чужди пари, поверени ѝ да ги
управлява, създавайки разходни касови ордери за връщане на надвзети суми на
клиенти. В процесния случай не се касае за констатирани липси на парични
средства, т.е. в случая не е налице щета за дружеството с неустановен произход.
От доказателствата по делото се установява както произходът на щетата за ЧЕЗ
„България“, така и размерът и начинът на възникване. Щетата се изразява в
изплащане на надвзети суми по инкриминираните касови ордери (с изключение на
РКО 2025877/04.05.2011г., в който случай свидетелят е получил
надвзетата сума), които суми не са получени от съответните клиенти. В
производствата по доказване на подобен род престъпления от съществено значение
е съдебно-счетоводната експертиза, която би могла да установи размера на
щетата. Въпреки това, при нередовно водено счетоводство счетоводната експертиза
не би могла да даде един изчерпателен, обоснован и категоричен отговор относно
начин на възникване на щетата. В допълнение към това доказателствата и
доказателствените средства в наказателния процес не се ползват с формална
доказателствена сила, поради което обстоятелството дали е настъпила щета в
патримониума на собственика или не подлежи на установяване със всички средства
и способи, предвидени в НПК. Следователно посоченото обстоятелство би могло да
бъде установено посредством свидетелски показания и платежни документи, какъвто
е случаят. От инкриминираните разходни касови ордери се установява, че
съответните суми са изплатени, тоест те са излезли от патримониума на
гражданския ищец. В същото време от показанията на клиентите се установява, че те,
с изключение на свидетеля Г., не са получили надвзетите суми. Следователно за
гражданския ищец е възникнала щета в размер от 727,14 лева (изключвайки РКО 2025877/04.05.2011г., в който случай свидетелят е получил
надвзетата сума) , в резултат от присвоителни действия. Въпреки това не може да
се докаже с необходимата категоричност и безпротиворечивост, че именно
подсъдимата М. е осъществила разпоредителните действия. От доказателствената
съвкупност по делото не може да се направи единствен извод, че подсъдимата М. е
генерирала инкриминираните разходни касови ордери, с които обвинението
претендира да са присвоени конкретни суми, както неправилно е приел първоинстанционният
съд. Държавното обвинение не успя да докаже, че единствено подсъдимата М. е
имала достъп до касата със съответната индивидуална парола. От материалите по
делото се установи, че в инкриминирания период 18.02.2011 г. до 25.05.2011 г. в
търговския център, находящ се на ул. „********, гр. София, като
материално-отговорни служители са работели освен подсъдимата М. и свидетелите А.,
Я.и Д.. Както подсъдимата, така и свидетелите са осъществявали действия по
връщане на надвзети суми на клиентите. При осъществяване на тези свои задължения,
подсъдимата М., докато е нямала собствена парола за осъществяване на касови
операции, е използвала паролата на колегите си А. или М.. Свидетелите Я.и Д., от
своя страна, са работели за кратък период в по-горе посочения център, когато се
е налагало да заместват конкретен служител, поради което използвали чужди
пароли за достъп. Подобна организация на работа налага извода, че паролите за
достъп до касови операции макар и индивидуални, били доведени до знанието на
всяко едно от материално-отговорните лица. След като всеки един от служителите
е имал достъп до индивидуалните пароли на колегите си, то остава основателно
съмнението, че именно подсъдимата М. е генерирала инкриминираните разходни
касови ордери за върнати надвзети суми.
В същото време по делото безспорно се
установява, че подсъдимата М. е подписала инкриминираните документи. С оглед
изложения доказателствен анализ не може да се установи, кога са положени
подписите от подсъдимата – към момента на генериране от системата на
съответните разходни касови ордери или на по-късен етап. Правилно
първоинстанционният съд е приел, че инкриминираните документи са частни такива,
макар и да не е аргументирал изводите си. Единствено посочването на конкретни
разпоредби не може да бъде тъждествено на обоснована аргументация. В конкретния
случай разходните ордери са частни документи, доколкото за издаването им не
съществуват установени ред и форма. В действителност те се издават от
длъжностни лица в кръга на службата им, но това обстоятелство само по себе си
не ги превръща в официални документи. На следващо място, единствено
подписването на инкриминираните частни документи не обуславя съставомерност на
документно престъпление. В процесния случай не се доказа по категоричен начин,
че документите са използвани от подсъдимата с цел присвояване на чуждо
имущество, както и че изобщо е имало престъпен умисъл за тяхното съставяне.
С оглед недоказаност на авторството,
безпредметно се явява обсъждане на останалите елементи от обективна и
субективна страна на престъплението.
В заключение съдът намира за необходимо
да посочи, че осъдителна присъда трябва да почива на категорични,
непротиворечиви доказателства, които без съмнение доказват осъщественото
изпълнително деяние, авторството и вината. Тежестта за доказване лежи върху
държавното обвинение, което в настоящият случай не успя да наведе убедителни
доказателства в подкрепа на обвинителната теза. Липсата на такива обуславя по
аргумент от противното на осн. чл. 303, ал. 2 НПК постановяване на оправдателна
присъда.
Предвид основанието за оправдаване на
подсъдимата отпадат предпоставките за ангажиране на гражданската отговорност по
отношение предявения граждански иск от ощетеното юридическо лице ЧЕЗ „България“
за обезщетение за нанесени имуществени вреди, претърпени вследствие на
извършеното деяние. Гражданският иск в наказателното производство има акцесорен
характер. За да бъде уважен следва да бъде налице деликт, какъвто е престъплението.
Това е част от фактическия състав на отговорността по чл. 45 от ЗЗД. Недоказаност
на авторството на инкриминираното деяние води и до недоказаност на основателността
на гражданския иск. Подсъдимата не може да бъде осъдена да възстанови имуществени
вреди, за които не може да се докаже, че именно тя е причинила. Гореизложеното
мотивира настоящата инстанция да отмени първоинстанционната присъда в
гражданско-осъдителната част и да отхвърли в цялост предявеният граждански иск
за претърпени имуществени вреди като неоснователен.
С оглед изхода на делото въззивната
съдебна инстанция намира, че направените по делото разноски на основание чл.
190 от НПК следва да останат за сметка на държавата.
Така мотивиран въззивният състав
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.