Р
Е Ш Е
Н И Е №
1207
24.10.2019 г., гр. Пловдив
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Въззивно гражданско отделение, VІІ състав,
в открито съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
ВИДЕЛИНА
КУРШУМОВА
при участието на секретаря Ангелина
Костадинова, като разгледа докладваното от съдия Куршумова въззивно
гражданско дело №1420/2019г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от
ГПК.
Делото е образувано
по въззивна жалба на Община Пловдив,
чрез пълномощника юрк. Т. Т., против
Решение №1793 от 10.05.2019г., постановено по гр.д. №17993/2018г., по
описа на Районен съд- Пловдив, VIII гр.с., с което Община Пловдив е
осъдена да заплати
на “Смарт Лайф” ЕООД – гр.
Варна, ЕИК *********, представлявано от управителя Г. М. Г., сумата от 2 857 лева, представляваща
обезщетение за причинените на ищеца имуществени вреди от падането на 25.05.2018
г. около 04.37 ч. на дърво, намиращо се на около 10 метра от източната стена на
блока, находящ се в гр. Пловдив, ул. „***“ № 8, на северозападния ъгъл на
паркинга на Съдебната палата – гр. Пловдив, в близост до неработещата бариера,
върху собствения на ищеца лек автомобил „Рено Еспейс“ с рег. № В 7954 РМ,
намиращ се към момента на падането на дървото в гр. Пловдив, на ул. “***” № 13,
изразяващи се в стойността на настъпилите щети върху автомобила следствие
падането на дървото върху него, заедно с мораторна лихва върху тази сума за
периода от 25.05.2018 г. до 07.11.2018 г. в размер на 132, 80 лева; сумата 50
лева, представляваща обезщетение за причинените на ищеца имуществени вреди
от падането на дървото, изразяващи се в стойността на заплатената от ищеца
такса на Общинско предприятие „Паркиране и репатриране“ за издаден пропуск за
ползване на синя зона за периода от 25.09.2017 г. до 26.09.2018 г.; сумата от 220 лева, представляваща
обезщетение за причинените на ищеца имуществени вреди от падането на дървото,
изразяващи се в заплащането на експерт за изготвяне на оценъчен доклад за
щетите по автомобила, както и сумата от
1 350 лева, представляваща обезщетение за причинените на ищеца
имуществени вреди от падането на дървото, изразяващи се в стойността на
платените от ищеца наемни цени по сключен между него и И. Р. А. на 01.06.2018
г. в гр. Пловдив Договор за наем за ползване на закрито охраняемо паркомясто за
съхранение на увредения автомобил, за девет месеца, считано от сключването на
Договора, заедно със законната лихва върху четирите главници, считано от
12.11.2018 г., до окончателното им изплащане, както и направените разноски за
производството по делото в размер на 884, 28 лева. В жалбата
се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, като
се иска отмяната му
и отхвърляне на предявения
иск.В съдебно заседание се претендира юрисконсултско възнаграждение.
Ответната страна
по въззивната жалба- “Смарт Лайф” ЕООД – гр. Варна, ЕИК ********* с управител Г. М. Г., чрез
пълномощника адвокат С.М.,
оспорва същата като неоснователно и иска
оставянето й без
уважение. Претендира разноски в производството.
Пловдивският
окръжен съд, след като провери обжалваното
решение съобразно правомощията
си по чл.269
от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията
на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана
страна, с правен интерес от обжалването, чрез надлежно упълномощен процесуален
представител, против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
С
предявения иск ищецът “Смарт Лайф” ЕООД – гр. Варна е
изложил твърдения, че на 25.05.2018 г. около 04.37 часа са нанесени щети върху собствения му лек автомобил
„Рено Еспейс“ с рег. № В 7954 РМ от паднало дърво, намиращо се на адрес гр.
Пловдив, ул. „***“ № 13. Посочва,че за периода 25.09.2017 г. до 26.09.2018 г.
за посочения автомобил на дружеството е заплатена такса от 50 лв на
ОП“Паркиране и репатриране“ и Община Пловдив е издала пропуск за паркиране на
синя зона. Дружеството се е обърнало към автотехническа експертиза, която e установила, че възстановяването на щетите на
автомобила е икономически нецелесъобразно, същите се равняват на „икономически тотал“, поради
което е определил стойност на щетите на автомобила в размер на 2 857 лв.
За изготвяне на доклад по щетите експертът е издал Фактура № **********/05.10.2018
г. за сумата от 220, 00 лв., която е заплатена с платежно за кредитен превод на
15.10.2018 г. Предвид обстоятелството, че поради наличието на тотална щета
автомобилът не е бил в движение, дружеството се е принудило да сключи Договор
за наем от 01.06.2018 г. на закрито и охраняемо паркомясто, където да се
съхранява увреденото МПС срещу заплащането на наемна цена от 150 лв. на месец,
като към датата на предявяване на иска са заплатени шест наемни месечни вноски
в общ размер на 900 лв., за което се представят квитанции. Позовава се на чл.61
от ЗУТ и Наредба за развитие, поддържане и опазване на зелената система на
Община Пловдив, а така и на задължението на Общината да стопанисва, изгражда и
поддържа зелената система за терен общинска собственост, каквито са улиците.
Намира, че Община Пловдив като собственик и оказваща, чрез служителите си,
непосредствен надзор над зелената система в гр.Пловдив, следва да отговаря за
претърпените вреди. Позовава се и на покана от 13.06.2018 г. до Община Пловдив
за заплащане на нанесените щети на автомобила от 2 857 лв. и отказа на
Общината да заплати същите, поради което претендира и законна лихва за забава в
размер на 132, 80 лв., считано от 25.05.2018 г. - датата на настъпване на
деликта, до 07.11.2018г. Искането на ищеца е за постановяване на решение от съда,
с което да осъди ответната Община да му
заплати сумата 2 857 лева, представляваща обезщетение за причинените на
ищеца имуществени вреди от падането на дървото, изразяващи се в стойността на
настъпилите щети върху автомобила следствие падането на дървото върху него,
заедно с мораторна лихва върху тази сума за периода от 25.05.2018 г. до
07.11.2018 г. в размер на 132, 80 лева; сумата 50 лева, представляваща
обезщетение за причинените на ищеца имуществени вреди от падането на дървото,
изразяващи се в стойността на заплатената от ищеца такса на Общинско
предприятие „Паркиране и репатриране“ за издаден пропуск за ползване на синя
зона за периода от 25.09.2017 г. до 26.09.2018 г.; сумата 220 лева,
представляваща обезщетение за причинените на ищеца имуществени вреди от
падането на дървото, изразяващи се в заплащането на експерт за изготвяне на
оценъчен доклад за щетите по автомобила, и сумата 1 350 лева,
представляваща обезщетение за причинените на ищеца имуществени вреди от
падането на дървото, изразяващи се в стойността на платените от ищеца наемни
цени по сключен между него и И. Р. А. на 01.06.2018 г. в гр. Пловдив Договор за
наем за ползване на закрито охраняемо паркомясто за съхранение на увредения
автомобил за девет месеца, считано от сключването на Договора, заедно със
законната лихва върху четирите главници.
Ответникът
Община Пловдив – гр. Пловдив е оспорил обективно съединените искове по
основание и по размер. Оспорва посочените от ищеца обстоятелства за
настъпването на инцидента и намира, че не е налице увреждане, което да е в
причинна връзка с поведението на Община Пловдив и/или с
действията/бездействията на нейни служители. Позовава се на доброто
фитосанитарно състояние на дървесната растителност на процесната улица.
Посочва, че не е изяснена каква е била метеорологичната обстановка в деня на
настъпване на инцидента и намира, че ако същата е била влошена, то описания в
исковата молба инцидент не се дължи на бездействието на общината, а по - скоро
на случайно събитие.
С молба от 06.02.2019 г. ищецът е изменил фактическите
твърдения на предявения иск като е посочил, че дървото, от което са причинени
вредите на “Смарт Лайф” ЕООД се е намирало на около 10 метра от източната стена
на блока, находящ се в гр. Пловдив, ул. „***“ № 8, на северозападния ъгъл на
паркинга на Съдебната палата – гр. Пловдив, в близост до неработеща бариера, а
не на № 13 на ул. „***“. В молбата е посочил, че дървото е означено на № 7 в
представената от Община Пловдив скица и Приложение № 2: Паспорт на картотекирана
дълготрайна декоративна растителност, в който състоянието му е означено с код
2, който означава „Дървото е в лошо състояние, но е живо, има значителни
повреди по стъблото и короната, в която са живи по-малко от 50 % клонове.Върхът
е изсъхнал.“ С определение в о.с.з.на 06.02.2019 г. първостепенният съд е
допуснал изменение на обстоятелствената част на исковата молба съобразно
извършеното уточнение с молбата от 06.02.2019 г. С
определение в същото с.з. съдът е допуснал изменение на исковата претенция за
заплащане на имуществени вреди за период от 9 месеца в размер на 1350 лв. Следва да се отбележи, че последното не съставлява
същинско изменение, изменението се отнася до размера на иска, тъй като както с
първоначалната искова молба, така и с допълнителната молба ищецът претендира
паричната сума като обезщетение от увреждането, настъпило от противоправното
бездействие на Общината / аргумент за това се извлича от Решение № 214/22.01.2018 г. по гр.д.№1213/17
г. на III гр.с. на ВКС./
ПРС е уважил предявените искове като е приел, че
ответникът като собственик на вещта (въпросното дърво), причинила увреждането,
следва да носи отговорност за причинените от падането на дървото вреди по
автомобила на ищеца, на основание чл.50 от ЗЗД и чл.61 от ЗУТ. Поради това районният
съд е осъдил Община Пловдив да заплати на ищеца обезщетение за причинените му
имуществени вреди в размер на 2 857 лв. като се е позовал на приетата
САТЕ, според която вредите са настъпили вследствие на падналото дърво и са в
по-висок размер от претендирания, ведно с обезщетението за забава върху
главницата в размер на 132, 80 лв. Уважил е и иска за заплащане на обезщетение
в размер на 50 лв. - платена от ищеца на Общинско предприятие „Паркиране и
репатриране“ за издаден пропуск за ползване на синя зона за периода от
25.09.2017 г. до 26.09.2018 г. за мястото, където е бил паркиран автомобила при
падането на дървото, също е уважил и иска за заплащане на сумата от 220 лв.
- платена на 05.10.2018 г. за изготвяне на оценъчен доклад за щетите по
автомобила, както и иска за заплащане на обезщетение от 1 350
лева, съставляваща стойността на наемни вноски по договор за наем от 01.06.2018
г., сключен за ползване на закрито охраняемо паркомясто в с. Костиево, на което
ищецът е оставил за съхранение след инцидента увредения автомобил.
На основание чл.269 от ГПК, въззивният съд се
произнася служебно по валидността на обжалвания съдебен акт, както и по
допустимостта му – в обжалваната му част, като по правилността на решението е
ограничен от наведените в жалбата оплаквания. При извършената служебна проверка
на постановеният първоинстанционен акт, въззивният съд намира, че решението е
валидно и допустимо, поради което следва да се провери неговата правилност по изложените
във въззивната жалба доводи, като въззивната инстанция
се произнесе по правния спор
между страните.
Съдът
въз основа на събраните по делото доказателства установява следното от
фактическа страна:
От
представения по първоинстанционното дело препис от свидетелство за регистрация
І част е видно, че “Смарт Лайф” ЕООД е собственик на лек автомобил „Рено Еспейс“ с рег. № В 7954 РМ, тъмно зелен металик. Съгласно служебна бележка рег. №657/25.15.2018 г., изд. от МВР, Първа районна служба "Пожарна безопасност и
защита на населението" на 25.05.2018 г. в 14.37ч. е получено
съобщение за паднало дърво върху лек
автомобил на адрес в гр. Пловдив, ул.“***“
№ 13, при което са нанесени щети на лек автомобил Рено Еспейс“ с рег. № ***,
собственост на “Смарт Лайф” ЕООД. Отразено
е, че произшествието е ликвидирано (отстранено е падналото дърво от автомобила)
от екип на Първа РСПБЗН- Пловдив. Представен е доклад за техническа експертиза
от инж.В. С., възложена от ищеца, за изготвянето на която “Смарт Лайф” ЕООД е заплатило сумата от 220 лв.
по фактура № **********/05.10.2018 г., платена с платежно нареждане за
кредитен превод на 15.10.2018 г., представени по делото. От представения от
ищеца фискален бон и квитанция, издадени на 25.09.2017 г.от ОП „Паркиране и
репатриране“ Пловдив се удостоверява заплащането на 25.09.2017 г. на 50 лв. за
ползването на синя зона за срок до 26.09.2018 г. на автомобил с рег. № В 7954
РМ. С договор за наем от 01.06.2018 г., сключен в гр.Пловдив между И. Р. А.,
ЕГН: ********** като наемодател и “Смарт
Лайф” ЕООД като наемател, наемодателят е отдал под наем на ищец закрито
охраняемо паркомясто в с.Костиево за съхраняването на повреден автомобил, който
не е в движение, собственост на наемателя срещу заплащането на цена от 150 лв.
на месец. Съгласно чл.2.5 от договора за наем при сключване на договора
наемодателят дава 5 месеца гратисен период за изплащане на дължимата цена, а
именно 750 лв., която съгласно чл.2.6 се дължи до 15.10.2018 г. Представени са квитанция
№ 001/15.10.2018 г. за заплащане на наем от 750 лв. и квитанции №
002/05.11.2018 г., № 003/05.12.2018 г., № 004/04.01.2019 г., № 005/01.02.2019 г. за заплащане на наем от
150 лв. за месеци ноември, декември, януари и февруари.С покана от 13.03.2018
г. от “Смарт Лайф” ЕООД до Община Пловдив, ищецът е поискал от ответника да му
заплати имуществените вреди от падането на дървото върху лек автомобил „Рено
Еспейс“ с рег. № ***. В отговор на поканата Община Пловдив е уведомила ищеца да предяви претенциите си по общия исков
ред.
Представено е
писмо изх.№ 18Ф4786/1/05.12.2018 г. от Община Пловдив със справка /таблична и кадастрална/,
заверени копия на месечни справки за извършените дейности, записка на
картотекираната дълготрайна растителност на уличното озеленяване по ул.“***“,
район Централен, актуални към 2016 г. Приложен е договор № 15 ДГ 686/30.07.2015
г. между Община Пловдив и „Стамов“ ЕООД“ с предмет: „Актуализация на паспортите
на зелените площи за широко обществено ползване /улично озеленяване/на
територията на р-н „Централен“. Представени са писма вх.№ 17 РЦ 636 от дата
13.09.2017 г. и от дата 11.12.2017 г. от кмета на район Централен за извършени
дейности по издадени заповеди през месец август и месец ноември 2017 г. Със
Заповед вх.№ 17 РЦ 636/ 07.08.2018 г. на кмета на район Централен е наредил на
кметовете на райони назначаването на комисии за определяне на фитосанитарното
състояние на декоративната дървесна растителност. Прието е писмо от 17.12.2018 г. от кмета на район
Централен на Община Пловдив, в което е отразено, че в двегодишен период назад
до датата на произшествието /25.05.2018 г./ не са постъпвали заявления, сигнали
или молби за резитба на декоративната дървесна растителност на ул.“***“ № 13,
както и че на този адрес се намират 2 бр.декоративни дървета липа и американски
ясен, които към 11.12.2018 г. са в задоволително физиологично състояние, както
и не се наблюдават следи от съществуването на декоративно дърво, което да е
паднало на посочения адрес.Със Заповед № РД -18-944/29.08.2018 г. на кмета на
район Централен е наредено да се премахнат сухи клони и да се отсече дърво на
ул.“***“ № 15 в гр.Пловдив, а със Заповед № ТД -16-413/17.05.2016 г. и Заповед
№ РД -17-865/07.08.2017 г. да се оформят корони и да се премахне дървесна
растителност на ул.“***“ № 1 в гр.Пловдив.
От писмо от НИМХ – филиал Пловдив
касателно датите 24.05.2018 г. и 25.05.2018 г. се установява усложнена
метеорологична обстановка на 25.05.2018 г. в периода от 16.40 ч. до 17.15 ч. от
интензивен валеж от дъжд с гръмотевици и силен вятър.
Съгласно удостоверение за техническа
изправност на ППС, при преглед извършен на 13.12.2017 г. е установена
техническата изправност на процесното МПС.
От заключението на вещото лице С. М. по назначената съдебно авто-техническа експертиза,
което съдът кредитира като компетентно дадено и неоспорено от страните се
установява, че повредите върху автомобила
са настъпили в следствие на падане на дърво върху автомобила и не може да са
настъпили поради дефект, има причинно - следствена връзка между описания
механизъм на произшествието и вредите, които са нанесени на автомобила. Вещото
лице е установило, че стойността на ремонта за пълното възстановяване на
автомобила е 13 500 лв. Средната пазарна стойност на автомобила към датата
на събитието е била 3 420 лв. Тъй като стойността на ремонта е 13 500
лв. и надвишава 70 % от пазарната стойност, която е 2 394 лв., вещото лице
е посочило, че възстановяването на автомобила е технически възможно, но е
икономически нецелесъобразно, т.е. касае се за икономически тотална щета.
Според вещото лице стойността на щетата е 2 907 лв.
За установяване на фактите по делото са събрани гласни
доказателства. От разпита на водения от ищцовата страна свидетел – Б. Ж. Х. се установява, че същият на 25.05.2018 г. е бил
пазач на паркинг срещу Съдебната палата в Пловдив, на която дата в 7.15 ч. сутринта
е констатирал паднало дърво. Падналото дърво е било смазало „Рено Еспейс“,
зелено на цвят. Дървото се е намирало на ул.“***“, до неработеща бариера.
Колата е била паркирана зад инвалидно място преди завоя с ул.“Йоаким Груев“.
Колата е била толкова смазана, че тавана и предния капак са били с 4 пръста над
земята. Свидетелят заявява, че няколко седмици преди инцидента са идвали да
режат дърветата, същият е обърнал внимание, че дървото ще падне и е получил
отговор, че ще уведомят „Екология“ -та. Посочва, че дървото се е държало на
корен от 30-35 см., било е напълно изсъхнало, имало е много малко живи клони.
От разпита на призования по искане на ответната страна
свидетел В. Т. Д. - началник на Първа районна служба „Пожарна безопасност и
защита на населението“ - гр.Пловдив, на който е представена издадената от тази
служба служебна бележка, се установява,
че същата е изготвена въз основа на телефонограма, с която е регистрирано
произшествието, без същото да е посетено лично същото и по такъв начин е станал
инцидента на ул.“***“ № 13.
Съдът въз основа
на събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните прави
следните правни изводи:
Настоящият състав
приема, че претенцията на ищеца, доколкото в
исковата си молба акцентира върху неизпълнението
от Община Пловдив на задължението й да оказва чрез служителите си надзор над
зелената система в града, намира правното си основание в разпоредбата на чл. 49
от ЗЗД, а не както е приел районният съд
в чл.50 от ЗЗД. Съгласно чл.3, ал.1 от Наредбата за
развитие, поддържане и опазване на зелената система на Община Пловдив – Община
Пловдив чрез упълномощените за този вид дейност структури стопанисва, изгражда
и поддържа зелената система – за терените общинска собственост. По смисъла на
чл.2 от същата Наредба в зелената система се включва и уличното озеленяване,
част от което са и дървесната растителност на ул.“***“ в гр.Пловдив. Община Пловдив носи отговорността за
поддържането на зелената система, уличното
озеленяване и декоративната растителност на територията на общината, чрез упълномощените за този вид дейност
служби (структури)
и в конкретния случай се претендира
неизпълнение от Община Пловдив на това й задължение, респективно бездействие от
нейните служби при изпълнението на посоченото задължение, довело до падането на
дървото. Поради това предявеният иск следва да се разгледа на основание чл.49
от ЗЗД, тъй като регламентираната в тази разпоредба отговорност изключва
отговорността по чл. 50 от ЗЗД, защото последната е
безвиновна отговорност и може да се търси тогава, когато не са налице виновни
действия или бездействия по смисъла на чл. 49 от ЗЗД във вр. с чл. 45 от ЗЗД. Неправилното определяне на правната квалификация в
съдебното решение не води до недопустимост на същото, а е налице нарушение
на материалния закон, което
следва да бъде поправено от
въззивната инстанция като даде
вярната правна квалификация на предявените искове и се произнесе по тяхната
основателност. В случая, както вече беше посочено, предявените искове намират
своето основание в разпоредбата на чл.49 от ЗЗД, при преценката на която въззивният
съд ще се произнесе по тяхната основателност.
От събраните по
делото доказателства се
установява по безспорен
начин осъществяването на всички елементи от
фактическия състав на деликтната
отговорност по чл.49
във връзка с
чл.45 от ЗЗД-
противоправно деяние,
извършено от длъжностните
лице на ответната община при
или по повод на възложената им
работа, вина, която се предполага
до доказване на противното
съгласно чл.45, ал.2 от
ЗЗД, настъпили вреди
и причинно- следствена
връзка между деянието и
вредите.
Ищецът успешно
доказва,
че е собственик на лек автомобил с марка „Рено
Еспейс“ с рег. № ***, тъмно зелен металик, видно от представеното по делото свидетелство за
регистрация, част І. Твърдяната от
собственика увреда се доказва от събраните по делото свидетелски показания и
заключение на САТЕ. Доказва се, че върху лекият автомобил е
паднало дърво, намиращо се на ул.“***“ № 8 в гр.Пловдив. От показанията на св. Б. Ж. Х. се установява, че падналото дърво се е
намирало на горепосочената улица до неработещата бариера и автомобилът, върху
който е паднало дървото е с марка „Рено Еспейс“ със зелен цвят. Според
показанията на свидетеля автомобилът е бил паркиран зад инвалидното място преди
завоя с ул.“***“. Предвид на тези показания, които съдът кредитира като достоверни,
тъй като са вследствие на непосредствените впечатления на свидетеля, и доколкото
№ 8 на ул.“***“ се намира от страната на неработещата бариера до Съдебната
палата в гр.Пловдив по делото се доказва ищцовото твърдение за
местонахождението на падналото дърво. Неоснователни са оплакванията на
въззивника, че първостепенният съд е дал превес на показанията на св.Х. пред
тези на св.Д., и в тази връзка неоснователно е и позоваването на издадената служебна
бележка от Първа районна служба "Пожарна безопасност и защита на населението", според
която паднало дърво е на адрес в гр. Пловдив,
ул.“***“ № 13. Св.Д. като издател на служебната бележка е заявил в своите
показания, че не е посетил лично мястото на произшествието, а е издал документа
въз основа на телефонограма, с която то е регистрирано. Според показанията на св.Д. служебната бележка възпроизвежда
съдържанието на телефонограма, а не съдържа удостоверителното изявление на
издателя на документа след проверка от него на произшествието. Същевременно по
делото са събрани гласни доказателства, които са следствие на личните,
непосредствени и преки наблюдения на св.Х. за местонахождението на падналото
дърво, поради което при преценка на доказателствения материал по делото първостепенният
съд правилно е кредитирал показанията на този свидетел.
По делото безспорно се установява и причинно - следствената връзка между падането на дървото и причинената вреда. Според показанията на свидетеля Х. автомобилът е бил смазан по такъв
начин от дървото, че тавана и предния капак са били с 4 пръста над земята. В заключението
на САТЕ категорично се посочва, че повредите върху автомобила са настъпили в
следствие на падане на дърво върху автомобила и не може да са настъпили поради
дефект, както и че има причинно - следствена връзка между описания механизъм на
произшествието и вредите, които са нанесени на автомобила.
При така установените по делото факти,
въззивният съд намира, че след като на Община Пловдив е вменено задължението
да поддържа зелената система, уличното озеленяване и декоративната
растителност на територията на общината, чрез упълномощените за този вид дейност
служби (структури),
при
неизпълнението на посоченото задължение се
поражда отговорността й по чл. 49 от ЗЗД.
Отговорността на Община Пловдив е безвиновна,
гаранционно-обезпечителна отговорност /ППВС № 7/1959 г./ за поведението на
служителите, които при изпълнение на възложената им работа са били длъжни, но не са премахнали своевременно дървото, което впоследствие е паднало върху
автомобила на ищеца. Въззивникът неоснователно
се позовава на представените справка - записка /писмо изх.№ 18Ф
4786/1/05.12.2018 г. от Дирекция „Екология“ и справка от район „Централен“ под
изх.№ О 10-21218/14.12.2018 г., тъй като същите се отнасят до дървесната
растителност на ул.“***“ № 13, а падналото дърво се е намирало на ул.“***“ №
8. Неотносими са и Заповед № РД
-18-944/29.08.2018 г., Заповед № ТД
-16-413/17.05.2016 г. и Заповед № РД -17-865/07.08.2017 г., тъй като първата от
тях се отнася до дървесната растителност на ул.“***“ № 15 в гр.Пловдив, а
другите две на ул.“***“ № 1 в гр.Пловдив. Твърдението на ответника, че не носи
отговорност не може да се възприеме, въпреки представените доказателства, че Община
Пловдив е сключила на
30.07.2015г. договор за възлагане
на обществена поръчка
със „Стамов“ ЕООД с
предмет „актуализация на паспортите на зелените площи за широко
обществено ползване /улично
озеленяване/ на територията на
р-н „Централен“, Община
Пловдив“, както и че
са извършени дейности за установяване на фитосаниторното състояние на
дървесната растителност, премахване и оформяне.
В случая е безспорно, че
настъпилият инцидент се
дължи на паднало
поради състоянието си дърво,
за което от
показанията на разпитания по
делото свидетел Б. Х.се установява, че е
било напълно изсъхнало и е имало много малко живи клони. В нарушение на задължението
си по Наредбата за развитие, поддържане и опазване
на зелената система на Община Пловдив, общината не е взела необходимите
мерки за обезопасяването на дървото, независимо, че няколко седмици преди
инцидента свидетелят е обърнал внимание на служителите на общината на
състоянието на дървото, когато същите са идвали да режат други дървета. При
това положение се
налага изводът, че е
налице бездействие на
длъжностните лица от ответната
община, които отговарят за поддържането на
декоративната растителност, което
с оглед настъпилите
последици следва да се
прецени като противоправно. Като неоснователни следва
да се преценят
и доводите на
ответника, че в
случая било налице случайно събитие. Справката от НИМХ –
филиал Пловдив установява усложнена метеорологична обстановка на 25.05.2018 г.
в периода от 16.40 ч. до 17.15 ч. от интензивен валеж от дъжд с гръмотевици и
силен вятър, а съгласно свидетелят Ханджиев дървото вече е било паднало върху
колата на 25.05.2019 г. в 7.15 сутринта, към който момент и преди това не се установява влошаване на
метеорологичната обстановка. Това обстоятелство в случая дори е без значене, доколкото преди
настъпване на инцидента е било
налице виновно бездействие
на служителите на
ответната община, които не
са взели своевременно
необходимите мерки за отрязване на изсъхналото дърво,
поради което не може
да се приеме, че
настъпилия вредоносен
резултат се дължи
на случайно събитие.
Неоснователни са и доводите
във въззивната жалба
срещу размера на присъденото
обезщетение за претърпените
от ищеца имуществени
вреди. Същото е
определено въз основа на заключението
на приетата авто- техническа експертиза,от което се
установява, че възстановяването
на автомобила е икономически
нецелесъобразно, налице е тотална
щета, както и че стойността на щетата е 2 907 лв.
С оглед на изложеното въззивният съд
намира,
че в настоящия случай са доказани изискуемите предпоставки за уважаване на иска за заплащане на обезщетение за причинени на ищеца
имуществени вреди от падането на дървото,
изразяващи се в стойността на
настъпилите щети върху автомобила, които с оглед диспозитивното начало в
процеса ищецът е претендирал в размер на 2 857 лв. като тази сума се дължи
ведно със законна лихва за забава от датата на увреждането до окончателното
изплащане на сумата. Доказват се и
предпоставките по чл.49 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за причинени на
ищеца имуществени вреди от падането на дървото в размер на 50 лв.,
представляващи стойността на платената такса на Общинско предприятие „Паркиране
и репатриране“ за издаден пропуск за ползване на синя зона за периода от
25.09.2017 г. до 26.09.2018 г., както и в размер на 220 лв.- платена сума от
ищеца на експерт за изготвянето на оценъчен доклад по щетите на автомобила. По
делото се доказва противоправното бездействие от служителите на общината, които
своевременно не са обезопасили изсъхналото дърво, претърпяната от ищеца увреда
като ищецът е заплатил сумата от 50 лв. за паркирането на автомобила на синята
зона през горепосочения период, през който е настъпило увреждането, както и сумата
от 220 лв. на експерт за оценка на щетите на автомобила като последица от
падането на дървото.
По делото се доказват и предпоставките
за уважаване на претенцията за заплащане на обезщетение за претърпени от ищеца
имуществени вреди, претендирани в размер на платените наемни вноски за
съхраняването на автомобила на закрито паркомясто. Доказва се сключването на договор
за наем от 01.06.2018 г. на закрито паркомясто с предмет съхраняване на
повреден автомобил и заплащането на наемни вноски в размер на 1 350 лв. Във
въззивната жалба неоснователно се оспорва причинно - следствената връзка между
деянието и вредата. По делото се
установява, че ищецът е дружество със седалище и адрес на управление в гр.Варна.
През периода 25.09.2017 г. до 26.09.2018 г. дружеството е заплатило на Община
Пловдив такса за паркирането на автомобила на синя зона. В заключението на САТЕ
е констатирано увреждането на автомобила
от падналото дърво, от което съдът намира, че същият е бил компрометиран и е
следвало да бъде запазен от външни въздействия /метеорологични условия и
човешко въздействие/, не е било допустимо паркирането му на синята зона в
гр.Пловдив, а е следвало да се съхранява на закрито паркомясто. Предвид на това
и тъй като седалището и адреса на управление на дружеството е в гр.Варна, а
автомобилът не е бил в движение,
сключването на договор за наем е
последица от противоправното бездействие, при което е настъпило увреждане на
автомобила и същият е следвало да се съхранява на закрито паркомясто.
С оглед на изложеното, предвид
съвпадение на крайните изводи в настоящото решение с тези в първоинстанционното
решение, последното ще бъде потвърдено, а въззивната жалба ще се остави без
уважение.
С
оглед изхода на спора и направеното от въззиваемата
страна искане за присъждане на разноски, настоящият състав намира, че Община Пловдив следва да бъде осъдена да
заплати на “Смарт Лайф” ЕООД разноските
за въззивното производство в размер на 520лв. - адвокатско възнаграждение по
представения договор за правна защита и съдействие от 10.06.2019 г., което е
заплатено в брой.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение №1793 от 10.05.2019г., постановено по
гр.д. №17993/2018г., по описа на Районен съд-
Пловдив, VIII гр.с
ОСЪЖДА Община Пловдив,
да заплати на “Смарт Лайф” ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Варна, район Младост, ж.к.Трошево, ул.“Добрин Василев“ № 17,
ет.3, ап.4, с управител Г. М. Г., сумата от 520
лв. /петстотин и двадесет лева/ - разноски във въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.