Номер 117522.10.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаIVа състав
На 28.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов
Ивалена О. Димитрова
Секретар:Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Ивалена О. Димитрова Въззивно гражданско
дело № 20203100501709 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по подадена въззивна
жалба от „Енерго-Про Продажби“ АД – гр. Варна, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, „Варна Таурс – Г“, чрез
адвокат М.Л., срещу Решение № 1999 от 27.05.2020 г., постановено по гр. дело №
20699/2019 г. по описа на ВРС, XLVII състав, с което е прието за установено в
отношенията между страните, че С. Д. С. , ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к.
„Младост“, бл. 149, вх. 5, ап. 7, не дължи на „Енерго-Про Продажби“ АД сумата в размер
на 1282,42 лева, представляваща начислена в резултат на извършена корекция на сметка
на потребителя стойност на електроенергия за периода от 5.02.2018 г. до 4.02.2019 г. за
обект, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Младост“, бл. 149, вх. 5, ап. 7, клиентски №
**********, абонатен № **********, за която сума е издадена фактура № ********** от
1.11.2019 г., на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Жалбоподателят „Енерго-Про Продажби“ АД счита постановеното решение за
незаконосъобразно и неправилно, като моли за неговата отмяна и присъждане на разноски.
Сочи, че е налице правно основание за съществуването на вземането на ответника, а
именно чл. 50 ПИКЕЕ, вр. чл. 200, ал. 1 ЗЗД. Излага, че са изпълнени всички предпоставки за
възникване на правопораждащия фактически състав – наличието на договорно отношение
между страните, изпълнение от страна на ответника на задълженията му по договора,
надлежно извършена проверка на СТИ на ищеца и документирането й, законосъобразно
изчисляване на количеството потребена електроенергия, остойностяването и
фактурирането й. Твърди, че към момента на проверката електромерът е бил в
метрологична годност и правилно е отчел изразходваната електрическа енергия в скрития
регистър 1.8.3 в размер на 6644 кВтч, на стойност 1282,42 лева. Сочи, че в случай че се
приеме, че чл. 50 ПИКЕЕ е неприложим, то тогава сумата се дължи съобразно чл. 183 ЗЗД.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият С. Д. С. не депозира писмен отговор. С молба вх.
№ 20990/28.09.2020 г. моли да му бъдат присъдени сторените по делото разноски.
1
В съдебно заседание за въззивника „Енерго-Про Продажби“ АД, редовно призован, се
явява адвокат М.Л., с която се осъществява видеоконферентна връзка. Поддържа
въззивната жалба.
В съдебно заседание въззиваемият С. Д. С. , редовно призован, не се явява, не се
представлява.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Първоинстанционното производството по делото е образувано по предявен от
ищеца С. Д. С. , ЕГН **********, срещу ответника „Енерго-Про Продажби“ АД – гр.
Варна, ЕИК *********, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за
установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата в
размер на 1282,42 лева, представляваща начислена в резултат на извършена корекция на
сметка на потребителя стойност на електроенергия за периода от 5.02.2018 г. до
4.02.2019 г. за обект, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Младост“, бл. 149, вх. 5, ап. 7,
клиентски № **********, абонатен № **********, за която сума е издадена фактура №
********** от 1.11.2019 г.
Ищецът С. Д. С. твърди, че на 4.02.2019 г., по информация от ответното
дружество, служители на „Електроразпределение Север“ АД извършили проверка на
адреса, където е домът му. Посочва, че е потребител на електрическа енергия, клиент на
ответното дружество, като на негово име е открита партида с клиентски № **********
и абонатен № **********. Оспорва протокола от извършената проверка, начина и
методиката на начисляване на процесната сума. Обосновава правния си интерес от иска с
възможността след начисляване на процесната сума да бъде спряно електрозахранването
в обекта му. Поддържа, че не е манипулирал СТИ и не е ползвал начислената
електроенергия, поради което не дължи процесната сума. Излага подробни съображения
за незаконосъобразност на корекционната процедура. Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на ответното дружество чрез
адвокат Н.Б. – ВАК, преупълномощен от Адвокатско дружество „Величков, Желязков и
партньори“, в който се излагат подробни доводи, че искът е неоснователен. Поддържа се,
че е налице правно основание за възникване на вземането – а именно чл. 50 ПИКЕЕ, вр. чл.
79, ал. 1, вр. чл. 200, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. Твърди, че Общите условия на
„Електроразпределение Север“ АД и „Енерго-Про продажби“ АД са годен източник на
облигационни задължения между ищеца и двете енергийни предприятия на основание чл.
20а, ал. 1 ЗЗД. Излага, че между страните е налице облигационно правоотношение по
договор за доставка на ел. енергия за обекта, посочен в исковата молба. Заявява, че
изпълнява задълженията си по договора добросъвестно и точно. Сочи, че на 4.02.2019 г. е
извършена техническа проверка на измервателната система в обекта на ищеца от
служители на „Електроразпределение Север“ АД в присъствието на двама свидетели,
като изтъква, че посоченото дружество няма вменено нормативно задължение
предварително да известява потребителите за проверките, които извършва, тъй като
подобно предизвестяване би обезсмислило усилията по предотвратяване на неправомерни
въздействия върху измервателните системи и средствата за търговско измерване.
Излага, че след проверката процесният електромер е демонтиран, подменен с нов такъв и
изпратен в Български институт по метрология, Регионален отдел – Варна, за експертиза,
при която е установено, че е осъществявана намеса в софтуера на електромера, в
резултат на което се установява преминаване на електроенергия в невизуализираната на
дисплея на СТИ тарифа 1.8.3 в размер на 6644,9 кВтч. Сочи, че установеното количество
2
електроенергия е реално доставено и потребено от абоната и съгласно разпоредбата на
чл. 200, ал. 1 от ЗЗД, купувачът е длъжен да плати неговата цена. Изтъква, че сумата е
дължима и на основание чл. 183 ЗЗД, доколкото в случая се касае за установено точно
количество реално потребена енергия, чието заплащане се дължи от абоната по силата
на установена между страните облигация по покупко-продажба на ел. енергия. Настоява
за допускане на съдебно-техническа експертиза по делото. Претендира присъждане на
съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание ищецът С. Д. С. , редовно призован, не се явява, представлява се
от адвокат Р.С. - ВАК, редовно упълномощена. Поддържа исковата молба.
В съдебно заседание ответникът „Енерго-Про продажби“ АД, редовно призован, се
представлява от адвокат М.Л. - ВАК, преупълномощена от адвокатско дружество
„Величков, Желязков и партньори“. Поддържа отговора на исковата молба.
Настоящият съдебен състав, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Безспорно по делото е обстоятелството, че страните са обвързани от валидно
договорно правоотношение, по силата на което ищецът е потребител на електроенергия за
битови нужди и клиент на ответното дружеството за описания в исковата молба обект на
потребление.
Видно от констативен протокол № М 1264296, на 11.12.2017 г. на обекта на ищеца от
служители на „Енерго-Про мрежи“ АД е монтиран електромер с фабричен № 7985363 и с
показания: 2800 кВтч по нощна тарифа и 10003 кВтч по дневна тарифа. В протокола не е
отразено какви са били показанията на електромера при неговия монтаж по отчетен
регистър 1.8.3.
От Констативен протокол № 1105421 се установява, че на 4.02.2019 г. служители на
„Електроразпределение Север“ АД са извършили техническа проверка на електромер със
същия фабричен номер на обекта на ищеца, при която са отчетени следните показания: по
нощна тарифа – 3918 кВтч; по дневна тарифа – 11697 кВтч. Електромерът е демонтиран и
подменен с нов. Демонтираният електромер е поставен в индивидуална опаковка,
запечатана с пломба № 588006, и изпратен за експертиза в БИМ - Варна. Протоколът е
подписан от двама свидетели.
В Констативен протокол № 2531/23.10.2019 г. – АУ – Е – 000029-8785/07.02.2019 г. на
БИМ – Варна, от метрологичната експертиза на електромера е отбелязано, че електромерът
не съответства на метрологичните характеристики и не отговаря на изискванията за
точност при измерването на електроенергия; при дневна часова зона електромерът не отчита
енергия на тарифа 1 и 2; в 9:05 ч. часовникът отчита 15:17 ч.; не е осъществяван достъп до
вътрешността на електромера. Посочено е, че при софтуерно четене е установена намеса в
тарифната схема на електромера, която за типа електромер АСЕ 2000 трябва да се състои от
две тарифи – Т1 и Т2, като действително потребената енергия се разпределя и върху
невизуализираната тарифа Т3 - 6644,9 кВтч.
Въз основа на горния протокол, на 29.10.2019 г. е издадено становище на
„Електроразпределение Север“ АД за начисление на електрическа енергия, с което е
одобрено начисляването на допълнително количество ел. енергия в размер на 6644 кВтч за
периода 5.02.2018 г. – 4.02.2019 г. За одобреното количество ел. енергия е издадена фактура
№ ********** от дата 1.11.2019 г. за сумата от 1282,42 лева с вкл. ДДС.
3
От заключението на изготвената пред първа инстанция СТЕ се установява, че
електромерът с фабричен № 7985363, монтиран на процесния обект, е от одобрен тип –
АСЕ 2000, преминал първоначална метрологична проверка през 2009 г. и последваща през
2017 г., преди да бъде монтиран, като срокът на метролочична годност за този тип
електромери е 6 години. На обекта на ищеца електромерът е монтиран повторно, с
показания: за Т1 - 2800 кВтч, за Т2 – 10003 кВтч. Основание за начисляването на корекцията
за минало време са констатациите в КП № 2531/23.10.2019 г. – АУ – Е – 000029-
8785/07.02.2019 г. на БИМ – Варна, според които е осъществена намеса в тарифната схема
на електромера, която за този тип електромер се състои от две тарифи Т1 и Т2, и се
установява наличие на преминала енергия по тарифа Т3 – 6644,9 кВтч, която не е
визуализирана на дисплея. Вещото лице уточнява, че при неманипулирана схема на
присъединяване на абонат към електроразпределителната мрежа на ЕРП, следва цялото
количество потребявана от абоната електроенергия да преминава през измервателната схема
на СТИ. В КП № 1105421 от 4.02.2019 г. на „Електроразпределение Север“ АД не е
констатирана намеса или промяна в схемата, следователно отчетените в тарифа Т3
количества електроенергия са преминали през процесния електромер, но се регистрират в
тарифа, която не се визуализира на дисплея и съответно записаната в нея електроенергия не
се заплаща. Извършените изчисления при корекцията за минало време, отразени в
процесната фактура, са математически точни, с правилно заложени цени, съгласно
определените от КЕВР за всеки от подпериодите. В отговор на въпроси в съдебно заседание
на 22.05.2020 г., вещото лице изяснява, че количеството електроенергия, установено в
невизуализиран регистър, се разпределя за период от една година по служебна причина и че
при този тип електромери няма опция при снемане на информация от тях да се отрази
моментът, в който е включена допълнителната трета тарифа.
С оглед на така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни
изводи:
Законовото си право за възникване на процесното вземане жалбоподателят обосновава
с чл. 50 ПИКЕЕ, вр. чл. 200, ал.1, предл. 1 ЗЗД. Съдът намира позоваването на чл. 50 ПИКЕЕ
в конкретния случай за неоснователно. Разпоредбите на ПИКЕЕ (ДВ, бр. 98 от 12.11.2013
г.), са отменени изцяло с Решение № 1500 от 06.02.2017 г. на ВАС по адм.д. № 2385/2016 г.
и Решение № 2315 от 21.02.2018 г. по адм.д. № 3879/2017 г. на ВАС, обнародвано в ДВ, бр.
97 от 23.11.2018 г. След отмяната им КЕВР е издала нови ПИКЕЕ, обнародвани в ДВ, бр. 35
от 30.04.2019 г. и влезли в сила от 03.05.2019 г. Следователно, към датата на процесната
проверка – 4.02.2019 г., ПИКЕЕ не са част от действащото право.
Поради гореизложеното, вземането няма как да бъде обосновано като законосъобразно
и с Общите условия на ДПЕЕЕМ.
Възможността за извършване на едностранна корекция от страна на
„Електроразпределение Север“ АД на количеството пренесена електроенергия за изминал
период при неизмерване или неправилно/неточно измерване на последната е обективирана
в чл. 37, ал. 1 от ОУ на ДПЕЕЕМ. Начините за изчисляване на неизмерената или
неправилно/неточно измерена електроенергия с оглед на различните хипотези, предвидени в
чл. 37, ал. 1, са уредени в чл. 38 на същите. Общите условия на ДПЕЕЕМ не са нормативен
акт и не са правно обвързващи за съда; за да имат правно действие, то трябва да им е
делегирано законово. Законовото основание крайният снабдител да коригира сметката на
клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел.енергия е предвидено със ЗИД на
Закона за енергетиката (публ. ДВ, бр.54 от 17.07. 2012 г.) в случаите, когато са налице две
кумулативни предпоставки: ако е изпълнено задължението по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 83, ал.
1, т. 6 ЗЕ за предвиждане в Общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента
4
при извършване на корекция на сметка и при наличие на правила за измерване на
количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, регламентиращи принципите на измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената електроенергия – в този
смисъл са и ред решения на ВКС (Решение № 115 от 20.05.2015 г. по гр.д. № 4907/2014 г.,
Решение № 111 от 17.07.2015 г. по т.д. № 1650/2014 г., Решение № 173 от 16.12.2015 г. по
т.д.№ 3262/2014 г. и др.). В чл. 24 и чл. 25 от действащите ОУ на ДПЕЕЕМ е предвиден ред
за уведомяване на клиентите. Към датата на процесната проверка обаче, както е посочено
по-горе, липсват ПИКЕЕ, които да са част от действащото право, вследствие от което
ответното дружество не може да се ползва от корекционната процедура, предвидена в чл. 37
и чл. 38 на ОУ на ДПЕЕЕМ.
При така създалата се временна липса на специални правни норми, по които ответното
дружество да търси правата си, остава възможността да го направи, позовавайки се на
общите норми.
Препращането към общата норма на чл. 183 ЗЗД води към цитирания от
жалбоподателя чл. 200, ал. 1 ЗЗД, относно задълженията на купувача, и към чл. 187 ЗЗД,
третиращ задълженията на продавача. Взети в тяхната съвкупност, трите разпоредби
обуславят извода, че договорът за продажба вменява задължения на продавача и купувача,
като купувачът е длъжен да плати цената единствено ако продавачът действително му
предаде вещта. В конкретния казус, ищецът е длъжен да плати за констатираното в
невизуализирания регистър 1.8.3 на електромера количество електроенергия в размер на
6644 кВтч само ако то действително му е доставено от ответното дружество и потребено от
абоната.
По делото липсват безспорни доказателства, от които да се установи при условията на
пълно доказване, че количеството ел. енергия в невизуализирания регистър 1.8.3 е
натрупано след като електромерът е монтиран на процесния обект. Съгласно изслушаното
заключение на вещото лице по изготвената пред първа инстанция СТЕ, е невъзможно чрез
снемане на информация от електромера да бъде установено кога е извършено
вмешателството в програмната му схема и съответно откога е започнало натрупването на
електроенергия в невизуализирания регистър. По делото няма представен констативен
протокол или друг документ от предшестваща проверка, който да удостоверява, че в даден
момент след монтажа на СТИ на обекта на ищеца показателите за регистър 1.8.3 са били
нулеви. Липсва и протокол от цитираната от ВЛ задължителна метрологична проверка,
извършена в сертифицирана ел. лаборатория или фирма преди повторния монтаж на
електромера през 2017 г., която да сочи нулево количество електроенергия в регистър 1.8.3.
В констативен протокол № М 1264296 за монтажа на процесния електромер на обекта на
въззиваемия-ищец на 11.12.2017 г. са отразени показания: 2800 кВтч по нощна тарифа и
10003 кВтч по дневна тарифа, но липсват показания по отчетен регистър 1.8.3; предвид
монтирането на вече употребявано на друг обект СТИ, няма доказателство, че и в регистър
1.8.3 не е имало предварително натрупана енергия. Видно от констативен протокол №
1105421 за извършената проверка и смяна на СТИ на на 4.02.2019 г., показанията в
невизуализираните регистри е възможно да бъдат измерени от служителите на оператора на
електроразпределителната мрежа и съответно вписани в протокола, както това е сторено за
монтирания нов електромер. Липсата им в протокола от 2017 г. оставя твърдението на
жалбоподателя, че натрупаната електроенергия в неактивирания за търговски отчет
регистър 1.8.3 в размер на 6644 кВтч е действително доставена от доставчика – въззивник и
ответник, и потребена от абоната – въззиваем и ищец, недоказано.
5
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че ищецът С. Д. С. ,
ЕГН **********, не дължи на ответника „Енерго-Про продажби“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, „Варна
Таурс – Г“, сумата от 1282,42 лева, представляваща начислена в резултат на извършена
корекция на сметка на потребителя стойност на електроенергия по фактура №
**********/1.11.2019 г. за периода от 5.02.2018 г. до 4.02.2019 г. за обект, находящ се в гр.
Варна, ж.к. „Младост“, бл. 149, вх. 5, ап. 7, клиентски № **********, абонатен №
**********.
Предявеният иск е основателен и като такъв следва да бъде уважен, а решението на
първоинстанционния съд - да се потвърди.
Относно съдебно-деловодните разноски:
Поради съвпадащ резултат от разглеждането на делото по същество, въззивният съд не
може да преразглежда произнасянето по отношение на разноските.
При този изход от делото, претенцията на въззиваемия за компенсация на разноските,
направени за защита във въззивното производство по неоснователна въззивна жалба, следва
да бъде уважена. Същият претендира разноски в размер на 350,00 лева, представляващи
заплатено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно приложения списък по чл. 80 от ГПК
и договор за правна защита и съдействие.
По възражението за прекомерност на възнаграждението:
Направеното от процесуалния предствител на въззивника възражение за прекомерност
на адвокатския хонорар на насрещната страна е неоснователно, тъй като претендираният
размер от 350,00 лева е съобразен с Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, настоящият състав на въззивния
съд
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1999 от 27.05.2020 г., постановено по гр. д. № 20699 по
описа за 2019 г. на Районен съд – Варна, XLVII състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК
10353369, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” №
258, „Варна Таурс – Г“, ДА ЗАПЛАТИ на С. Д. С. , ЕГН **********, с адрес: гр. Варна,
ж.к. „Младост“, бл. 149, вх. 5, ап. 7, сумата в размер на 350,00 лева, представляваща
сторени пред въззивния съд съдебно-деловодни разноски, включващи адвокатско
възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7