Р Е Ш Е Н И Е
№ 386/11.5.2021г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Пазарджик в открито съдебно заседание от дванадесети
април,
две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИАНА ШОТЕВА
и
секретар: Тодорка Стойнова,
постави за разглеждане докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм.д. № 69 на Административен съд Пазарджик по описа за 2021 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.215 от ЗУТ.Образувано е въз
основа на жалба подадена от Н.М.И. ***, чрез адв.П.Г. против Заповед №
2519/30.12.2020г. издадена от Кмета на Община Пазарджик, с която заповед е
наредено да се спре изпълнението на строеж „Жилищна сграда в строеж“, с адрес
с.****“.
С процесната заповед е спряно изпълнението на строеж: "Жилищна сграда в
строеж", находящ се в поземлен имот с идентификатор 53335.700.749 по КККР
в местност „Дъба", землище на с.Огняново, общ.Пазарджик от Н.М.И. с адрес:
***.
На основание чл. 224а, ал.6 от ЗУТ, във връзка с чл. 224а,
ал.5 от ЗУТ е забранен:
1. Достъпът до
строеж: "Жилищна сграда в строеж", находящ се в поземлен имот с
идентификатор 53335,700.749 по КККР в местност „Дъба", землище на
с.Огняново, общ.Пазарджик.
2. Определен е 14 (четиринадесет) дневен срок за
доброволно изпълнение на заповедта от датата на връчването й, като в същия срок
Н.М.И. следва да вземе мерки за обезопасяване на
строежа. При неспазване на срока за доброволно изпълнение е посочено,
че ще бъде извършено принудително изпълнение за сметка на извършителя на
строежа.
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.
В жалбата И. моли да бъде отменена процесната заповед,
тъй като на първо място не той бил възложител и изпълнител на строежа.От друга
страна твърди, че не бил нов строеж е укрепване на стара кирпичена къща,
останала в наследство от баща му.Счита, че строежа не е опасен и няма какво да се
обезопасява. Моли жалбата му да бъде удовлетворена, т.е. да бъде отменена
заповедта.
С оглед разпореждане дадено от АС Пазарджик е изпратена
цялата административна преписка.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от
адв.Г., която поддържа жалбата, сочи доказателства. В писмено становище моли
заповедта да бъде отменена, тъй като била издадена при съществени процесуални
нарушения, както и при нарушение на материалния закон.
Ответникът кмета на Община Пазарджик се представлява от
юриск.В., която моли жалбата на И. да бъде отхвърлена като неоснователна и
недоказана. В писмена защита излага подробни съображения. Претендират
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът извърши проверка за наличието на изложените в жалбата
основания за отмяна на процесната заповед,а на основание чл.168, ал.1, във вр.
с чл.146 от АПК провери служебно действителността и законосъобразността на
всички, посочени в този текст, основания.
От фактическа и правна страна съдът установи наличието на
следната обстановка:
Административното производство е отпочнато във връзка с
жалба с вх. №44-3452/06.11.2020г. от А.А.В. от с.Огняново,общ.Пазарджик относно
незаконен строеж.Извършена е проверка на място и по документи от служители на
Община Пазарджик – Л. Х. – гл.специалист „СК“ в Дирекция „архитектура“ при
община Пазарджик и И. К – гл.специалист „СК“ в Дирекция „Архитектура“ при
община Пазарджик - на строеж и е
съставен констативен акт №48/21.12.2020год., с който е установен незаконен
строеж: "Жилищна сграда в строеж", собственост на Н.М.И., в поземлен
имот с идентификатор 53335.700.749 по КККР в местност „Дъба", землище на
с.Огняново, общ.Пазарджик.
Имотът е собственост на Община Пазарджик - публична
общинска собственост, Земеделска територия, с начин на трайно ползване -
Пасище.
Със съставения констативен акт №48/21.12. 2020год. е
установено, че:
Започнато е строителство на жилищна сграда с размери в
план 8,50м./8,70м., като са изпълнени ивични бетонови основи на височина 60см
над терена.
Изградени са частично тухлени зидове: вътрешни и външни
със средна височина до 2,30м. Заложени са фусове за колони.
Строежът не е захранен с вода и електричество.
От извършената проверка било установено, че извършител и
собственик на незаконния строеж е Н.М.И. с адрес: ***.
Строителството се извършва без одобрени проекти и без
разрешение за строеж , което е в нарушение чл.148 ал.1 от ЗУТ и в чужд имот,
без учредено право на строеж, в нарушение на чл.182 от ЗУТ.
Съставен констативен акт №48/21.12.2020год.
Така изпълненото строителство е строеж от пета категория
съгласно чл.137, ал.1 т.5 от ЗУТ.
Установено било, че строежът е изпълнен през 2007г., не е
завършен и за него са неприложими разпоредбите на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ и §
127, ал. 1 от ПЗР ЗИД на ЗУТ за търпим строеж.
Констативен акт №48/21.12.2020год. е връчен лично на
извършителя на 22.12.2020 г., като в законоустановения срок не е постъпило
възражение срещу него, видно от приложения констативен протокол от 30.12.2020г.
С оглед на гореизложеното била издадена и процесната
заповед.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните изводи:
Жалбата е подадена от правоимащо лице, чийто интерес е
засегнат от оспорения индивидуален административен акт, в установения от чл.
149, ал. 1 от АПК преклузивен срок за обжалване и отговаря на изискванията на
чл. 150 и чл. 151 от АПК, вр. с чл. 228 от ЗУТ. Посочените обстоятелства обуславят
процесуалната допустимост на жалбата. Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
След служебно извършена проверка съдът установи, че
обжалваната заповед на кмета на Община Пазарджик е издадена от оправомощен
орган и в рамките на неговата материална компетентност. Съгласно чл. 224а, ал.
5 от ЗУТ, в приложимата редакция, заповедта за спиране на незаконен строеж се
издава от кмета на общината или упълномощено от него длъжностно лице, а
съгласно алинея шеста от същия член, със заповедта за спиране по ал. 5 се
забранява достъпът до строежа. Съобразно цитираните разпоредби, Заповед № 2519/30.12.2020
г. на кмета на Община Пазарджик е издадена при редовно упражняване на
нормативно възложени правомощия. Заповедта е издадена в предвидената от закона
писмена форма и в нея са посочени фактическите и правни основания за издаването
й, и доказателствата въз основа на които е направен изводът за извършен
незаконен строеж, възложителя на строителството и строителя. Правилността на
тези изводи не касае формалната законосъобразност на акта, а съответствието му
с материалноправните разпоредби на закона.
При издаване на заповедта са спазени съответните
процедурни правила, като в хода на производството от служители на Община Пазарджик
е съставен констативен акт по чл. 224а, ал. 2 от ЗУТ, след оглед на процесния
строеж на място, който констативен акт е връчен на жалбоподателя. На
установеното като изпълнител на строежа лице е дадена възможност да се запознае
с констатациите на проверяващите, да изрази становище по тях и да подаде
възражение, от която възможност жалбоподателя
не се е възползвал. Съдът намира, че при издаването на административния
акт не са допуснати процесуални нарушения от категорията съществените, които да
обуславят неговата отмяна.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че единият
от служителите, които са съставили Констативния акт не е бил оправомощен, не е
имал качеството на лице което може да извърши проверката.До този извод
жалбоподателя е стигнал, с оглед не поставянето на дата на връчване на
длъжностната характеристика на Х..Настоящият съдебен състав счита, че това не
може да е основание за незаконосъобразност на процесната заповед, още повече,
че липсата на дата на подписване на длъжностната характеристика, не води до
извода, че същата е подписана на маного по-късна дата. Освен това дали лицето е
подписало или не длъжностната си характеристика не води до извода, че то не е
запознато с нея или че не е изпълнявало задълженията посочени в нея.
Производството по чл. 224а от ЗУТ се провежда за спиране
на строежи и забрана на достъпа до тях в две хипотези – при констатирани
нарушения по смисъла на чл. 224, ал. 1 от ЗУТ или при установен незаконен
строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2 от същия закон. Оспорената заповед на кмета
на общината е издадена на основание чл. 224а, ал. 5 от ЗУТ, която разпоредба
дава право да бъдат спирани строежи, както и отделни строителни и монтажни
работи, приети за незаконни при условията на чл. 225, ал. 2 от същия закон. За
разлика от чл. 224а, ал. 3 от ЗУТ, издадена при нарушения на чл. 224, ал. 1 от ЗУТ, чл. 224а, ал. 5 от ЗУТ не предвижда като задължително съдържание на
административния акт указания за отстраняване на причините за спиране на
строителството и срок за тяхното изпълнение. Това законодателно разграничение
има своята логика, доколкото строежите с нарушения по чл. 224, ал. 1 от ЗУТ
/какъвто не е настоящият случай/ се спират временно, тъй като по презумпция не
страдат от толкова съществени недостатъци, че да не подлежат на отстраняване.
Не така стои въпросът с незаконните строежи, които по дефиниция не подлежат на
поправяне, а тяхното спиране е само временна мярка до издаване на заповед и
премахването им. Именно поради това и даването на указания за отстраняване на причините,
довели до спиране на строителството, е лишено от смисъл.
Обжалваната заповед е издадена в съответствие с
материалния закон.
Събраните по делото доказателства установяват по
достатъчно категоричен начин, че строежът "Жилищна сграда в строеж",
собственост на Н.М.И., в поземлен имот с идентификатор 53335.700.749 по КККР в
местност „Дъба", землище на с.Огняново, общ.Пазарджик е извършен без
одобрен инвестиционен проект и без издадено разрешение за строеж. Такива не са
били представени пред административния орган, не се представиха и в съдебната
фаза на производството, като следва да се отбележи че от жалбоподателя не се и
твърди да са били издаване строителни книжа от вида на посочените. Обратно на
поддържаното от него, изпълнението на процесния строеж не представлява текущ
ремонт на съществуващата на място жилищна сграда, за него е било е задължително както
одобряването на инвестиционен проект, така и издаването на разрешение на
строеж. Липсата на такива прави строежа незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2,
т. 2 от ЗУТ, което от своя страна е основание за спирането му и за забрана на
достъпа до него, съгласно цитираните по-горе разпоредби на чл. 224а, ал. 5 и
ал. 6 от ЗУТ. От наличните в делото писмени доказателства, вкл. от констативни
актове ,които са официални свидетелстващи документи е видно, че процесният
строеж не е бил реализиран окончателно преди издаването на заповедта.
Неоснователни са изложените от жалбоподателя възражения
за търпимост на строежа. Доказателствения материал по далото сочи момент на
изграждането на процесния строеж далеч след крайните дати, установени в § 16,
ал. 1 – ал. 3 от ПР на ЗУТ, а също и след 31.03.2001 г. - датата установена в §
127 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ /обн. ДВ бр. 82 от 2012 г. /, което обуславя извод,
че по отношение на него е неприложим режим на търпимост. Освен това, за да бъде
един строеж търпим, е необходимо при изпълнението му да са спазени определените
за това към него момент законови изисквания, или да съответства на разпоредбите
на ЗУТ /в конкретния случай това са едни и същи норми/. Поради това настоящият
състав счита, че по отношение на процесния строеж е неприложим режим на търпимост
и е невъзможно неговото узаконяване по реда на 127, ал. 2 и сл. от ПЗР към ЗИД
на ЗУТ /обн. ДВ бр. 82 от 2012 г. /, вр. с § 184 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ /обн. ДВ
бр. 65 от 2003 година/.
На първо място неоснователно е твърдението, че
жалбоподателя не е възложител и изпълнителна строежа, а неговия баща- видно от
приложения снимков материал, а и от констатациите в Констативен акт №
48/21.12.2020г., става въпрос за съвсем нов строеж, с бетонни основи, а не за
надграждане на керпичена къща, каквато е била къщата на бащата на
жалбоподателя.Това твърдение не се обори по никакъв начин от показанията на
разпитания по делото свидетел.
От друга страна е без значение дали е плащан данък или не
за съответната сграда,а плащането на вода и ток, е неоснователно възражението,
защото се установи, че този строеж, не е захранен с вода и ток.
Настоящият състав счита, че оспорената заповед
съответства и на целта на закона, доколкото ЗУТ застъпва принципа за
нетърпимост към незаконното строителство, като във всички случаи засягащо по
негативен начин важни обществени интереси, противопоставими на тези на
собственика на незаконния строеж.
Съобразно изложеното съдът намира, че оспорената заповед,
е валиден, формално и процесуално законосъобразен административен акт, издаден
при законосъобразно прилагане на материалноправните разпоредби на ЗУТ и в
съответствие с целта на закона. Същата не страда от твърдяните от оспорващите
пороци, поради което жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
При този изход на делото разноски на жалбоподателя не
следва да се присъждат. Основателно е искането на ответника за присъждане в
полза на Община Пазарджик на сторените по делото разноски, представляващи
юрисконсултско възнаграждение. Предвид липсата на изрична уредба в АПК, същото
е дължимо на основание субсидиарното приложение на чл. 78, ал. 8 от ГПК и
определено по реда на чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Предвид това, че казусът не се отличава с висока фактическа и правна сложност,
съдът счита, че следва да се присъди на ответника сумата от 100 лв. -
минималния предвиден в наредбата размер.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
вр. с чл. 228 от ЗУТ, съдът
РЕШИ:
Отхвърля жалбата, подадена от Н.М.И. ***, чрез адв.П.Г.
против Заповед № 2519/30.12.2020г. издадена от Кмета на Община Пазарджик, с
която заповед е наредено да се спре изпълнението на строеж „Жилищна сграда в
строеж“, с адрес с.Огняново, ул.“Бузлуджа“№8“б“.
Осъжда Н.М.И. *** да заплати на Община Пазарджик,
разноски по делото в размер на 100, 00 /сто/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на
преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/