№ 16
гр. София, 03.01.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20211110156447 по описа за 2021 година
Делото е образувано по искова молба от В. Ат., роден на 02.09.1981г., гражданин на
Руската федерация, срещу „Б.“ ЕООД. Исковата молба е редовна и предявения с нея иск е
допустим.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Страните са представили документи, които са допустими, относими и необходими за
изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени
доказателства. На ищеца следва да бъдат дадени указания да завери приложените към
исковата молба писмени документи, както и да представи превод на български език на
представените документи на чужд език.
С исковата молба е направено искане за допускане на СТЕ, което с оглед
възраженията на ответника съдът намира за ненеобходимо.
В отговора на исковата молба е направено искане ищецът да предостави банково
удостоверение, че приложената банкова сметка е на последния, което искане съдът намира
за ненеобходимо, поради което следва да бъде оставено без уважение.
Относно искането по чл. 190 ГПК съдът да задължи ищеца да представи билетите на
В. Ат. съдът намира искането за допустимо и относимо, поради което следва да бъде
уважено.
Направено е искане за назначаване на съдебно-графологична експертиза, която да
установи дали представените по делото пълномощни са действително подписани от ищеца.
Съдът намира искането за неоснователно, тъй като съдът извършва проверка за наличието и
обема на представителна власт на предявилия иска пълномощник, като тази проверка е
ограничена само до установяващото се от съдържанието на пълномощното, но не и дали
удостовереното с него изявление на упълномощителя действително е направено. Доколкото
извършените от пълномощника процесуални действия обвързват само представляваната от
него страна и пораждат действие само по отношение на нея, интерес от отпадането на
обвързващата сила на извършени от пълномощник без представителна власт действия има
1
само лицето, което се счита за обвързано от тях. Поради това за насрещната страна не
съществува правен интерес да оспорва съществуването на упълномощителната сделка чрез
оспорване на съдържанието на пълномощното или на положения от упълномощителя
подпис.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 09.03.2022г. от 09:30 часа, за когато да се
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца- препис
от отговора на исковата молба и приложенията.
ПРИЛАГА ч. гр. д. № 29983/2021г. по описа на СРС, 31-ви състав по настоящото
дело за послужване.
ПРИЕМА представените от страните документи като писмени доказателства по
делото, като ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца в срок до първото по делото съдебно
заседание да завери приложените към исковата молба документи с „вярно с оригинала“,
както и на основание чл. 185 ГПК да представи превод на български език на приложените
към исковата молба документи на чужд език. При неизпълнение на указанията на съда,
документите, приложени към исковата молба ще бъдат изключени от доказателствата по
делото.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК В. Ат. да представи самолетен билет за
полет № LB228, с дестинация гр. Москва, Внуково до гр. Бургас, България, предвиден за
изпълнение на 03.06.2018г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите искания на страните.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и
ал. 2 ГПК:
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 7, § 1, б. „б“ от
Регламент /ЕО/ 261/2004г. и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от В. Ат. срещу „Бул Ер“ ЕООД, за признаване
за установено, че „Б.“ ООД дължи сумата от 400 евро, представляваща обезщетение на
основание чл. 7, параграф 1, буква "б", от Регламент (EO) 261/2004г. за закъснял полет №
LB228, с дестинация гр. Москва, Внуково до гр. Бургас, България, предвиден за изпълнение
на 03.06.2018г., ведно със законната лихва за забава от 27.05.2021г. до окончателното
изплащане на задължението, за която сума е била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 29983/2021г. по описа на СРС, ГО, 31-ви
състав.
Ищецът твърди, че е закупил билет за полет № LB228 по направление летище
Москва, Внуково (VKO) –летище Бургас (BOJ) на 03.06.2018г. с планиран час на кацане
21:00 часа местно време на 03.06.2018г., който в действителност пристигнал в 03:30 часа на
04.06.2018г. Твърди, че в деня на полета се е явил на навреме и преминал надлежно всички
контролни и регистрационни процедури. Поради виновно забавяне на изпълнението на
договора за въздушен превоз, бил пристигнал в крайния пункт с повече от 3 часа закъснение
спрямо планираното разписание, като по разписание следвало да кацне в 21.00 часа местно
време на 03.06.2018г., но реално кацнал едва в 03:30 часа на 04.06.2018г. Твърди, че на
08.04.2021г. на ответника била връчена покана за извънсъдебно уреждане на претенции за
изплащане на обезщетения по Регламент № 261/2004г., изпратена от Адвокатско дружество
2
„В. и партньори“. Поддържа, че между страните е била водена електронна кореспонденция,
като ищецът поканил ответника да му заплати обезщетение в размер на 400 евро. В резултат
на проведената електронна кореспонденция от страна на ответника било отправено
предложение за провеждане на видео-конферентен разговор, който се състоял на
21.04.2021г. в 16 часа чрез платформа „Zoom“. На проведената среща ответникът заявил
съгласие за сключване на извънсъдебно споразумение с цел заплащане на дължимите
обезщетения за пътниците, посочени в приложение към изпратената от процесуалния
представител на ищеца покана. На 27.04.2021г. ответникът изпратил информация относно
пътниците и полетите, за които твърди, че са изпълнени навреме и/или със закъснение до 3
часа, поради което и не се дължи обезщетение съгласно регламента. Твърди, че по
отношение на всички останали пътници в първоначално изпратения списък от 07.04.2021г.
ответникът не е направил оспорване относно дължимостта, поради което ищецът излага
твърдения, че ответникът признава претенциите на всички останали пътници от
приложението към поканата, в това число и на ищеца. Поддържа, че получаването на
проекта на споразумението, ведно със списъка към него, било потвърдено от ответника на
29.04.2021г., като ответникът поел ангажимент след 11.05.2021 г. да бъде сключено
споразумение. На 14.05.2021г. ответникът заявил, че за част от пътниците по приложението
са налице данни за изплатено обезщетение, като ищецът твърди, че той не бил сред тези
лица. Същият ден до ответника било изпратено потвърждение, че за лицата, за които е било
извършено плащане ще бъдат извадени от списъка. След тази дата ответникът преустановил
всякакви контакти с ищеца и неговия процесуален представител. Ищецът поддържа, че са
налице всички правни предпоставки за уважаване на иска. Между ищеца и ответника бил
сключен валиден договор за въздушен превоз. Ищецът се представил навреме на гишето за
регистрация, вследствие на което му била издадена бордна карта и бил допуснат до борда на
самолета. Налице било закъснение на полета, довело до закъснение в крайния пункт на
пристигане повече от три часа. Разстоянието от летище Москва, Внуково (VKO) до летище
Бургас (BOJ) било 1 611 км, изчислено по метода на дъгата на големия кръг. Искането към
съда е да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, който
оспорва иска по основание и размер. Оспорва валидността на представителната власт на
процесуалния представителна ищеца, който от името на ищеца е подал исковата молба и
подписал същата. Твърди, че ищецът бил упълномощил юридическо лице „Компенсер“
ЛТД, със седалище и адрес на управление в гр. Лондон, Великобритания, което от своя
страна било упълномощило адв. В., като „Компенсер“ ЛТД не попадало сред изрично
изброените в чл. 31, т. 1- 5 ГПК лица, поради което не можело да извършва процесуално
представителство пред съд срещу ответника. Оттук следвало, че „Компенсер“ ЛТД не може
да преупълномощи адв. К.В. с права, които няма, като твърди, че „Компенсер“ ЛТД няма
право да представлява пред съд ищеца. Не било представено удостоверение за актуално
състояние на „Компенсер“ ЛТД, от което можело да се установи дали дружеството изобщо
съществува. Навежда възражение за изтекла погасителна давност, като твърди, че към
датата на подаване на исковата молба правото на иск е било погасено съгласно чл. 135 ЗГВ.
Твърди, че законодателното изменение от 2021г., с което предвиденият двегодишен срок, с
изтичането на който се погасява правото на иск срещу превозвача по международни
преводни договори, се скъсява на една година, било приложимо и в настоящия случай.
Твърди, че в конкретния случай правото на обезщетение на ищеца е станало изискуемо от
момента на осъществяването на полета, т. е. от 03.06.2018г., а заявлението за издаване на
3
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е било подадено след изтичане на този срок. Излага и
твърдения, че фактическият състав, при осъществяване на който възниква правото на
обезщетение по Регламент № 261/2004г. не бил осъществен. Ответникът оспорва между
страните да е било налице валиден договор за международен превоз, като оспорва
авторството на приложената към исковата молба бордна карта. Твърди, че същата не следва
да бъде приложена като доказателство по делото, доколкото е на чужд език и не е
придружена с превод на български език. Оспорва твърдението на ищеца, че се явил навреме
за регистрация. Излага твърдение, че съгласно Регламент № 261/2004г. пътникът следва да
се яви не по-късно от 45 минути преди обявения час на излитане. Твърди, че правото на
обезщетение по регламент (ЕО) 261/2004г. възниква при осъществяване на фактически
състав, който включва наличие на валиден договор за превоз между пътник и авиокомпания,
потвърдена резервация, явяване 45 минути преди уговорения час на полета, осъществяване
на закъснение към момента на кацане с 3 или повече часа. Твърди, че обезщетение не се
дължи, при липсата на която и да е предпоставка от фактическия състав. Оспорва
твърдението на ищеца за наличие на извънсъдебно признание, направено от страна на
ответника относно вземането на ищеца. Искането към съда е да отхвърли иска.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент (ЕО)
261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при
отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети в тежест на ищеца е да
докаже наличието на валидно сключен договор за въздушен превоз между страните за полет
№ LB228 по направление летище Москва, Внуково (VKO) –летище Бургас (BOJ), който е
следвало да се изпълни на 03.06.2018г. и с планиран час на кацане 21:00 часа местно време
на 03.06.2018г., че се явил за регистрация най-малко 45 минути преди обявения час на
излитане, както и закъснение на същия с повече от три часа до крайния пункт на
пристигане, размер на претендираното обезщетение, включващо разстоянието между двете
летища, изчислено по метода на дъгата на големия кръг.
В тежест на ответника е да докаже наличието на наведените в отговора на исковата
молба правоизключващи обстоятелства.
С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца
е да докаже факти и обстоятелства, с които законът свързва спирането или прекъсването на
давността.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
4
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5