№ 5406
гр. София, 27.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20241110170928 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД.
Производството е образувано по предявени от А. Н. И. срещу „СТИК -
КРЕДИТ“ АД иск за прогласяване нищожността на сключения между страните
договор за потребителски кредит № 936197/10.03.2023 г., а в условията на
евентуалност – за прогласяване нищожността на чл.29 от договор за потребителски
кредит от разстояние № 936197/10.03.2023 г., предвиждаща заплащане на
възнаграждение за предоставяне на обезпечение.
В исковата молба ищецът твърди, че на 10.03.2023 г. сключил договор за
потребителски кредит от разстояние № 936197 със „СТИК - КРЕДИТ“ АД за сумата от
450,00 лева, при уговорен ГПР от 42,58% и лихвен процент в размер на 36%. Общият
размер на сумата, която следвало да се върне, възлизал на 463,50 лева. Поддържа още,
че съгласно чл.19 от договора същият следвало да бъде обезпечен с гарант, отговарящ
на определени условия за доход, или банкова гаранция. Съгласно чл.29, ако
обезпечението не бъде предоставено, заемателят дължал неустойка в размер на 0,9%
от стойността на усвоената сума, като в договора било отразено, че страните се
съгласяват, че непредоставянето на обезпечение причинява на заемодателя вреди в
този размер. Така на ищеца била начислена неустойка от 99,00 лева, като така общата
сума, която следвало да върне, възлизала на 562,50 лева. Ищецът излага доводи, че
договорът бил нищожен, тъй като не била спазена законовата му форма. Липсвал
представен начин на изчисляване на ГПК, а посоченият процент не бил верен, тъй като
трябвало да включва и неустойката. Задължение на кредитора преди отпускането на
заема било да извърши оценка на кредитоспособността на заемателя. Уговорената
1
неустойка противоречала и на добрите нрави, както и на ЗЗПотр и ЗПКр. Уговорената
възнаградителна лихва също била нищожна поради противоречие с добрите нрави.
Касаело се за заблуждаваща търговска практика. Налице били неравноправни клаузи.
Дори и целият договор да не бил нищожен, то нищожна била клаузата за неустойка.
По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищецът моли за уважаване на
предявените искове и присъждане на направените по производството разноски.
В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор от ответното дружество се
изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове.
Твърди се, че договорът е сключен по инициатива на ищеца, като е бил наясно с
условията по него и клаузите му, като е изразил изрично съгласие с тях. Предоставена
му била съответната преддоговорна информация. Неустойката била само възможност,
но не и задължение за кредитора да я претендира. Обосновава се законосъобразност на
клаузите на договора, както и липса на противоречие с добрите нрави и правилата за
защита на потребителите. По изложените в писмения отговор съображения, се иска
отхвърляне на предявените искове.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
По делото не е спорно, а и от представения по делото договор за потребителски
кредит се установява, че на 10.03.2023 г. между страните е сключен договор, по силата
на който ответникът е предоставил на ищеца потребителски кредит под формата на
кредитна линия в общ размер от 450 лева, при лихвен процент от 36 %, при ГПР 42,58
%.
Видно от договора е, че съгласно чл.29, ал.1 от същия е уговорено заплащането
на неустойка в размер на 0,9 % от усвоената сума за всеки ден, през който не е
предоставено някое от договорените в чл.19 обезпечения. В чл.19, ал. 1 е предвидено,
че ако страните са договорили обезпечение, потребителят следва в срок до 3 дни от
сключване на договора да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се
в сключване на договор за поръчителство в полза на кредитора, с което да отговоря за
изпълнение на задълженията по потребителя по договора, или да предостави банкова
гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на
кредитора всички задължения на потребителя в срок от един работен ден от
получаване на писмено искане от кредитора. В ал.2 е посочено, че третото лице –
поръчител и банковата гаранция трябва да отговорят на изискванията, посочени в ОУ
и се одобряват от кредитора, като преценката е изцяло негова.
Между страните не се спори, че сумата по договора е усвоена.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза,
в което вещото лице е посочило, че единствения разход, който е включен при
изчисляване на ГПР е възнаградителната лихва, като при направените изчисления
2
вещото лице е констатирало, че ГПР отговаря на посочения в договора. Вещото лице е
посочило още, че случай, че при изчисляване на ГПР се вземе предвид размера на
изплатената сума по договора за главница и възнаградителна лихва в общ размер на
463,50 лева, начислената неустойка в размер на 99,00 лева и срока на договора от 30
дни, то ГПР ще е в размер на 1355,19 %.
Други относими и допустими доказателства не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Сключеният между страните договор за потребителски кредит, предоставен от
разстояние, попада в обхвата на чл.9, ал.1 ЗПК и има характеристика на потребителски
договор, тъй като заемателят е потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и § 13, т. 1
ДР ЗЗП. Следователно за него се прилагат защитата по ЗПК и разпоредбите на чл. 143
и чл. 146 ЗЗП.
За неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи
служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива
възражения или не (в този смисъл е решение № 23/07.07.2016г. по т.д. №
3686/2014г., I т.о. на ВКС). Доколкото в случая се касае за приложение на
императивни материалноправни норми, за които съдът следи служебно по аргумент от
т. 1 на ТР № 1 от 09.12.2013г., постановено по тълк.д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК,
нищожността на уговорките в процесния договор за кредит може да бъде установена и
приложена служебно от съда без от страните да е наведен такъв довод.
Според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.
1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Според чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит
се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч.
тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. В процесния договор за
потребителски кредит е посочен процент на ГПР 42,58%, т. е. формално е изпълнено
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава максималния
допустим по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява реалният такъв, тъй като
не включва част от разходите по кредита, които се включват в общите разходи по
кредита по смисъла на легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Съгласно
§ 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по
3
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Процесната неустойка представлява разход, свързан с договора за потребителски
кредит и следва да бъдат включена в ГПР, като същата е била изначално известна на
кредитора. Видно е, че тази неустойка е била начислена още при сключване на
договора и е включена в погасителния план към него, като размерът на месечната
погасителна вноска е определен и съгласно начислената неустойка. В посочения в
договора за кредит ГПР е включен само размерът на възнаградителната лихва, което
очевидно цели заобикаляне на императивните изисквания и умишлено въвеждане в
заблуждение на потребителя относно реалните разходи по кредита.
При това положение се налага изводът, че договорът за потребителски кредит
не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него липсва
действителният процент на ГПР. Текстът на тази норма не следва да се тълкува
буквално, а именно - при посочен, макар и неправилно определен ГПР, а
нормативното изискване следва да се приеме за изпълнено, когато е посочен както
подробният начин на формиране на ГПР, така и действителният му размер, за да бъде
потребителят добросъвестно информиран и да не бъде въвеждан целенасочено в
заблуждение. Годишният процент на разходите е част от същественото съдържание на
договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта
за потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и
икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни
продукти и да направи своя информиран избор. След като в договора не е посочен
ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му компоненти, което
води до неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е
спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Последица от неспазване изискването на
чл.11, ал. 1, т. 10 ЗПК е, че същият се явява недействителен – чл. 22 ЗПК.
Следва да се има предвид още, че включването на клаузи в договора за кредит,
в които се уговарят такси и неустойки при неизпълнение на несъществени задължения,
представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по
кредита и да доведе единствено до извличане на по-голяма облага на кредитора от
договора - в този смисъл е Решение от 21.03.2024г. по дело № C-714/2022г. на Съда на
Европейския съюз, което има задължителен характер за всички съдилища и
учреждения – чл. 633 ГПК. В случая чрез добавяне на неустойката реалният годишен
4
процент на разходите надвишава значително максимално допустимия такъв според чл.
19, ал. 4 ЗПК. Налице е съществено нарушение на императивните законови
изисквания, водещо до нищожност на договора съгласно чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.
22 ЗПК.
По изложените съображения, съдът намира предявеният установителен иск за
нищожност на договора за потребителски кредит за основателен. Предвид
уважаването на главния иск, не са налице вътрешно-процесуалните предпоставки за
разглеждане на предявения в условията на евентуалност иск.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК право на разноски има
ищецът. Видно от приложения по делото списък на разноските по чл.80 ГПК е, че
ищецът претендира разноски за държавна такса в размер на 50,00 лева,
възнаграждение на вещо лице в размер на 340,00 лева и адвокатско възнаграждение в
размер на 1800,00 лева. По делото не е релевирано възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение, поради което съдът не разполага с
възможността да намали размера му служебно.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен от А. Н. И., ЕГН **********
срещу „СТИК-КРЕДИТ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Шумен, пл. „Оборище“ № 13Б, установителен иск, че сключеният между страните
договор за потребителски кредит № 936197/10.03.2023 г. е нищожен на основание
чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.22 ЗПК.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „СТИК-КРЕДИТ“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, пл. „Оборище“ № 13Б да заплати на
********** сумата от общо 2190,00 лева, представляваща направени разноски в
производството пред първоинстанционния съд.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5