Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 14
гр. Свищов, 21.03.2012
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Свищовският районен съд в
публично заседание на 05.03.2012 година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : МАРИЕТА СПАСОВА
при секретаря А. Е., като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 4 по описа на съда за 2012 г., за да се произнесе
взема предвид:
Иск за
развод по чл. 49, ал. 1 от Семейния кодекс СК).
Ищецът К.М.П.
твърди, че с ответницата Б.С.П. са съпрузи. Бракът им бил сключен на *******************.
Заявява, че от брака имат родено дете – М., на ***********г. Посочва, че
страните живели заедно до преди пет години, когато ответницата заминала да
работи в И.. Заявява, че с течение на времето ответницата започнала да се
отчуждава от съпруга и детето си. Моли съда да прекрати с развод брака на
страните като дълбоко и непроправимо разстроен без да се произнася по въпроса
за вината относно това състояние на брака с произтичащите от това последици.
Ответницата в дадения от съда
срок не е депозирала отговор на исковата молба. В съдебно заседание, редовно
призована, не се явява и не взема становище по делото.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства, намери за установено:
Страните
по делото са законни съпрузи от ***********г., видно от приложеното
удостоверение за граждански брак, издадено от община Свищов по акт № ************г.
Видно от представените по делото
удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № ***********г.
на община Свищов страните са родители на М. К. П., роден на ***г.
По
делото е приложена служебна бележка от *********** гр. В. Търново относно
брутните трудови доходи на ищеца за периода от м. 10.2010г. до м. 09.2011г.
За отношенията на страните се
събраха доказателства, посредством показанията на свидетелите Г. В., приятели на страните. От техните
показанията съдът установи, че ответницата живее в И. от 4 години. През това
време бащата се грижи за детето, а ответницата се е дезинтересирала от него.
Съдът,
преценявайки доказателствата в тяхната
съвкупност намира, че бракът на страните е дълбоко и непоправимо разстроен.
Отношенията между тях са променили естественото съдържание на брачните
отношения според морала през 2008г., когато се установи, че е настъпила
фактическа раздяла между страните. През следващите години противоречията
помежду им не са се изгладили, а напротив задълбочили са се. Между тях липсва
взаимност и кризата в отношенията им не може да се преодолее. Брачната им
връзка съществува само формално и в случая не става въпрос за едно временно,
преходно явление, а за трайно състояние, сочещо на пълен и окончателен разрив
между съпрузите.
По делото се установи безспорно,
че страните не се възприемат вече като семейство и са се разделили окончателно.
Не поддържат отношения помежду си. Това обстоятелство сочи нежеланието и на
двете страни да направят опити за поддържане на нормални брачни
взаимоотношения. Тези отношения между страните в продължение на един дълъг
период от време са лишили брака от естественото му съдържание, унищожили са
уважението и доверието между тях, поради което бракът следва да се прекрати с
развод.
По делото не е направено искане
по чл. 49, ал. 3 от СК от страните, поради което съдът не следва да се
произнася по въпроса за вината за разстройството на брака.
Упражняването на родителските
права върху детето на страните - М., роден на ***г. следва да се предостави на
бащата, тъй като към настоящия момент и до сега по време на фактическата
раздяла именно той се е грижил за него.
При вземането на това решение съдът съобрази още пола и възрастта на детето. Местоживеенето
на детето следва да се определи на адреса на бащата. С оглед интересите на детето
и на основание чл. 59, ал. 2 от СК на ответницата следва да се определи режим
на лични контакти с детето всяка първа и трета неделя от месеца от 8 до 18
часа, както и по 20 дни през лятото, когато бащата не е в годишен отпуск.
При определяне на издръжката на родените
деца от брака на страните, съдът взема предвид разпоредбата на чл. 142, ал. 2
от СК, че минималната издръжка е равна на една четвърт от минималната работна
заплата. По делото не се събраха доказателства за доходите на ответницата. В
чл. 143, ал. 2 от СК обаче е предвидено, че родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си. Воден от горното съдът определя средномесечна нужда
на 10-годишният М. в размер на 250 лв. От тях 150 лв следва да се дължат от
бащата, като същият продължи да полага лични грижи по отглеждането и
възпитанието на детето. Майката следва да бъде осъдена да заплаща разликата в
размер на 100 лв, като искът в останалата му част до пълния предявен размер от 150
лв следва да бъде отхвърлен, като недоказан. Така определената издръжка за детето
на страните следва да се заплаща ежемесечно, считано от датата на влизане на
съдебното решение в сила до настъпване на законоустановени причини за изменение
или прекратяване, със законните последици при просрочие. На основание чл. 242,
ал. 1 от ГПК следва да се допусне предварително изпълнение на решението в
частта относно присъдената издръжка.
По отношение претендираната
издръжка за минало време настоящият състав на съда намира, че следва да се
определи към минималния размер. За периода, за който се претендира тази
издръжка, детето е било на 9 години. Действително няма данни майката да е давала
ежемесечна издръжка за отглеждането му. Следователно издръжка за минало време –
една година преди предявяване на иска се дължи от ответницата. По отношение
размера на тази издръжка съдът намира, че същата следва да се съобрази с
нуждите на детето и доходите на родителите. Няма данни за този период от време
доходите на страните да са различни от тези посочени по-горе. Детето обаче е
било по-малко, поради което общият
размер на издръжката следва да бъде определен на 170 лв. С оглед на това, като
съобрази нуждите на детето и доказателствата за доходите на родителите, съдът
счита, че майката следва да заплати
ежемесечна издръжка за минало време в размер на 70 лв месечно или за
претендираният период общо сума в размер на 840 лв. Така определеният размер на
издръжката попада в границите определени от СК, действал към момента на
дължимост на издръжката. В останалата част до разликата от 150 лв искът следва
да бъде отхвърлен като недоказан.
По
въпроса за семейното жилище, съдът счита, че ползването на същото следва да
бъде присъдено на ищеца. Съдът взе предвид, че същият живее понастоящем в това
жилище. Ответницата го е напуснала и няма претенции в тази насока.
След
развода ответницата следва да носи предбрачното си фамилно име – Б..
Разноски
не са претендирани и не следва да бъдат присъждани.
При този
изход на делото ищцата и ответникът следва да заплатят допълнителна държавна
такса в размер на по 15 лв всеки, както и по 5 лв - такса за издаване на
изпълнителен лист. Ответницата следва да заплати държавна такса върху размера
на присъдената издръжка от 144 лв, както и държавна такса върху присъдената
издръжка за минало време от 33,60 лв.
Водим от
горното и на основание чл. 49, ал. 1 от СК, съдът
Р Е
Ш И :
ПРЕКРАТЯВА
с развод брака между К.М.П., с ЕГН **********,*** и Б.С.П., с ЕГН **********,***,
сключен с акт № ***************г. на община *******, КАТО ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО
РАЗСТРОЕН.
Относно упражняването на
родителските права – родителските права по отношение на малолетното дете на страните М. К. П.,
ЕГН ********** се предоставят на бащата К.М.П., с ЕГН **********,***.
Местоживеенето на малолетното дете се определя на адреса на бащата в гр. *****************************.
Като при промяна на този адрес детето ще има местоживеенето си на новия адрес
на бащата.
Относно
режима на личните контакти – Б.С.П., с ЕГН **********,***, като майка, ще
осъществява лични контакти с малолетното дете М. К. П., ЕГН ********** при
следния режим : всяка първа и трета неделя от месеца от 8 до 18 часа, както и
по 20 дни през лятото, когато бащата не е в годишен отпуск.
ОСЪЖДА Б.С.П.,
с ЕГН **********,***, като майка, ДА ЗАПЛАЩА на К.М.П., с ЕГН **********,***,
като баща и законен представител на малолетното дете М. К. П., ЕГН ********** ежемесечна
издръжка в размер на 100 (сто) лв, считано от датата на завеждане на иска (04.01.2012г.)
до настъпването на законоустановени причини за нейното изменение или прекратяване,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от датата на
просрочието до окончателното изплащане. В останалата част за разликата до
пълния предявен размер от 150 лв ОТХВЪРЛЯ иска, като НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Б.С.П.,
с ЕГН **********,***, като майка, ДА ЗАПЛАТИ на К.М.П., с ЕГН **********,***,
като баща и законен представител на малолетното дете М. К. П., ЕГН **********
сумата от 840 лв – издръжка за минало време, считано от 04.01.2011г. до
04.01.2012г. В останалата част за разликата до пълния претендиран размер
ОТХВЪРЛЯ иска като НЕДОКАЗАН.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта относно присъдената
издръжка.
След
влизане на решението в сила жената ще носи предбрачното си фамилно име Б..
ПРЕДОСТАВЯ
ползването на семейното жилище на страните, находящо се в гр.************************************
на К.М.П..
ОСЪЖДА К.М.П.,
с ЕГН **********,*** да заплати по сметка на Свищовския районен съд допълнителна
държавна такса в размер на 15 (петнадесет) лв, както и 5 (пет) лв – такса за
издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Б.С.П., с ЕГН **********,***
да заплати по сметка на Свищовския районен съд допълнителна държавна такса в
размер на 15 (петнадесет) лв, държавна такса върху размера на присъдената
издръжка от 144 (сто четиридесет и четири) лв, държавна такса върху присъдения
размер на издръжката за минало време от 33,60 лв (тридесет и три лв 60 ст), както
и 5 (пет) лв – такса за издаване на изпълнителен лист.
Решението
подлежи на обжалване чрез Свищовския районен съд пред Великотърновския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: