№ 98
гр. Монтана, 19.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ДАНИЕЛ ПСАЛТИРОВ
при участието на секретаря ТОДОРА ВЛ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛ ПСАЛТИРОВ Административно
наказателно дело № 20251630200456 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59, ал. 1 и сл. от ЗАНН.
С Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № ХХХХХХХ, издаден
от ОД на МВР - Монтана на В. Г. А. ЕГН ********** от гр. София, за
нарушение на чл. 21, ал. 2 в вр. с чл. 21ал.1 от ЗДвП, на основание член 189,
алинея 4, във връзка с чл.182, ал.2 т.2 от ЗДвП, е наложено административно
наказание – глоба в размер на 50,00 лева.
Недоволен от така издадения Електронен фиш А., чрез процесуалния си
представител адв. Б. С. , обжалва същия с оплакване за неправилност и
незаконосъобразност. Предвид на това моли съда да му наложи минимално
наказание. В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се
явява. Не се явява и негов представител.
Въззиваемата страна редовно призована не се явява.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни
доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания,
намира за установено следното:
Обжалваният ЕФ за налагане на глоба Серия К № ХХХХХХХ е
издаден, за това че на 06.08.2024 г., в 06:22 часа, в област Монтана, РП 2-81,
при км. 96.988, МПС - полуремарке ШМИТЦ КАРГОБУЛ СЦБ СЗБ, с
регистрационен номер С ХХХХ ЕС при ограничение на скоростта от 60 км/ч
за извън населено място, се е движило с 78 км/ч. Нарушението е установено и
заснето с автоматизирано техническо средство ATCC Sitraffic ERS 400 №
003059047В8D. След заснемане на нарушението било установено, че
процесното полуремарке е собственост на „ГБ“ ЕООД с ЕИК ХХХХХХХХХ,
1
поради което електронният фиш е издаден на В. Г. А. с ЕГН**********, като
законен представител на „ГБ“ ЕООД, за извършено нарушение на чл.21, ал.2,
във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП във връзка
с чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 50 лева. Така
издадения ЕФ бил връчен на 17.04.2025 г., след което бил платен, но в
законоустановения за това срок, срещу неговото издаване била подадена
жалбата, въз основа на която е образувано настоящето производство.
Описаната фактическа обстановка се установява от доказателствата
събрани в хода на настоящето производство. Писмени доказателства относно
всички тези обстоятелства се съдържат в кориците на делото.
Разглеждайки подадената жалба, съдът намира, че същата е
ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:
При така установената фактическа обстановка съдът приема, че при
издаването на електронния фиш от една страна са допуснати съществени
процесуални нарушения, водещи до отмяна на последния и нарушаващи
правото на защита на жалбоподателя. От приложената по делото разпечатка
от паметта на автоматизирано техническо средство– преносима система за
контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване
на номера и комуникации тип АТСС Sitraffic ERS 400 № 003059047В8D, съдът
приема за безспорно установено, че на посочената дата и час по РП 2-81, при
км. 96.988, процесното полуремарке ШМИТЦ КАРГОБУЛ СЦБ СЗБ, с
регистрационен номер С ХХХХ ЕС, при ограничение от 60 км/ч за извън
населено място се е движило с 78 км/ч. По делото са приложени
доказателства, че посоченото техническо средство представлява одобрен тип
средство за измерване и отговаря на метрологичните изисквания. Същото е
преминало успешно последваща проверка и е в изправност. Системата е
заснела и записала скорост на движение на посоченото по-горе МПС от 81
км/ч, която след отчетен толеранс е пресметната на 78 км/ч. По делото е
приложен снимков материал, изготвен чрез системата за видеоконтрол, от
който е видно, че регистрираната скорост на движение е именно на МПС-то,
във връзка с който е издаден обжалвания електронен фиш. Доколкото
посочените снимки са изготвени с преносима система, заснемаща и записваща
датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното
превозно средство, същите се явяват веществени доказателства по смисъла на
чл. 189, ал. 15 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 6 и т. 7 от
ЗДвП, нарушенията на скоростта се установяват с техническо средство или
системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или
регистрационния номер на моторното превозно средство. Предвид това съдът
намира, че полуремарке ШМИТЦ КАРГОБУЛ СЦБ СЗБ, с регистрационен
номер С ХХХХ ЕС действително се е движило извън населеното място с
посочената по-горе скорост.
Същевременно при издаването на електронния фиш е допуснато
съществено нарушение на правилата за неговото издаване, водещо до отмяна
2
на последния. Обжалваният акт съдържа всички предвидени реквизити в
разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗАНН, съгласно която разпоредба, при
нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се
издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за
доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от
министъра на вътрешните работи.
В Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014г., постановено по т.д. № 1
по описа на Върховния административен съд за 2013 г. е пояснено, че
„… електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и
санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но
само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП),
не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това
следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване
на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са
неприложими по отношение на електронния фиш. Относно формата на
електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в
чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП реквизити, поради което в електронния фиш не
следва да се изписва името на издателя му и негов подпис, а само
териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено
нарушението. Електронният фиш се издава след протичане на съкратено
производство, което с оглед ускорената процедура няма състезателен
характер, като изразът „в отсъствие на контролен орган и на нарушител”
по чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП се отнася до издаването на електронния фиш.
При електронния фиш са силно стеснени възможностите за защита на
собственика на МПС, респективно лицето, посочено от собственика като
нарушител. От гледна точка на адресатите електронният фиш е акт със
санкционно значение, поради което като вид държавна принуда чрез него се
налагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер. С
оглед на тази своя характеристика при издаването на електронния фиш
следва да намери проява общият принцип, че
административнонаказателната отговорност не може да бъде обоснована
чрез разширителното тълкуване или чрез тълкуване по аналогия (чл. 46, ал. 3
от Закона за нормативните актове)…“.
По мотива от горното е видно, че електронния фиш е властнически акт,
посредством който се осъществява административно наказателната
3
отговорност на конкретния правен субект. Относно неговата форма,
съдържание и реквизити са установени нарочни, специални правила, които
именно с оглед характеристиката му на акт с който се осъществява
юридическа отговорност, не могат да бъдат тълкувани и прилагани
разширително. В този смисъл, съгласно чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП в
електронния фиш следва да бъде вписан регистрационния номер на моторно
превозно средство е императивно. Изискването на закона е ясно, точно и
конкретно – електронния фиш следва да съдържа данни, не за нещо друго, а
именно за регистрационния номер на моторното превозно средство. Това
изискване е правно логически свързано със следващото – електронния фиш да
съдържа данни за собственика, на когото е регистрирано превозното
средство, като тук не става реч за пътно превозно средство, а именно за
моторното превозно средство, посредством което е извършено нарушението. В
този контекст, следва да бъде съобразено, че наказателно отговорен по
смисъла на чл. 182 от ЗДвП е водача, а според §6, т. 25 от ДР на ЗДвП, „водач“
е лице, което управлява пътно превозно средство. Съответно според § 6, т. 17
от ДР на ЗДвП, „ремарке“ е пътно превозно средство, предназначено да бъде
теглено от моторно превозно средство. Към ремаркетата се приравняват и
полуремаркетата. Т.е. отделното физическо лице не може да бъде водач на
ремарке, а само на моторно превозно средство, което тегли ремарке.
В настоящия казус, разбирането, че нарушението на материалните
правила установени в чл. 21 от ЗДвП е възможно да бъде извършено
посредством полуремарке очевидно не е в съответствие с разпоредбите на
ЗДвП.
На следващо място, според чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, електронният фиш по
ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 по един от начините по чл.
186а. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или
предоставя в съответната териториална структура на Министерството на
вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило
нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно
превозно средство.
Цитираният текст съставлява оборима презумпция, която предвижда при
проявлението на факта – движение на моторно превозно средство с
превишена скорост, да се приеме за проявен и факта, че водач на моторното
превозно средство е неговия собственик. Ясно е обаче, че възможна и твърде
често срещана хипотеза е случая при който собственика на моторното
превозно средство и собственика на тегленото от него ремарке да са различни
правни субекти. В този казус, разбирането, че нарушението на материалните
правила установени в чл. 21 от ЗДвП е възможно да бъде извършено
посредством ремарке, явно елиминира възможността от приложение на
цитираната законова презумпция.
Със съставяне на обжалваният електронен фиш на собственика на
полуремарке ШМИТЦ КАРГОБУЛ СЦБ СЗБ, с регистрационен номер С
4
ХХХХ ЕС е нарушено императивното изискване за съдържанието на
реквизитите на ЕФ – а именно да се посочи за регистрационния номер
на моторно превозно средство и съответно същият да бъде съставен на
неговия собственик.
В изложения до тук смисъл относно приложението на чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП са например Решение № 715 от 23.11.2023 г., постановено по к.а.н. дело
№ 840 по описа на Административен съд Пазарджик за 2023, Решение № 197
от 11.04.2019 г., постановено по к.а.н. дело № 298 по описа на
Административен съд Плевен за 2019 г.; Решение № 461 от 19.07.2019 г.,
постановено по а.н. дело № 1199 по описа на Районен съд Шумен за 2019 г.
По гореизложените мотиви настоящият съд намира, че обжалваният ЕФ
е изцяло незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
В хода на производството разноски са претендирани от жалбоподателя за
адвокатско възнаграждение, поради което се дължат от страна на въззиваемата
страна. Като взе предвид фактическата и правна сложност на делото,
материалния интерес, броя съдебни заседания и обстоятелството, че
процесуалния представител на жалбоподателя не се яви в съдебно заседание,
следва да се присъдят разноски за адвокатски хонорар в размер на 200,00 лева
в полза на жалбоподателя.
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
Районен съд - Монтана
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба Серия К №
ХХХХХХХ, издаден от ОД на МВР – Монтана, с който на В. Г. А. ЕГН
********** от гр. София, за нарушение на чл. 21, ал. 2 в вр. с чл. 21ал.1 от
ЗДвП, на основание член 189, алинея 4, във връзка с чл.182, ал.2 т.2 от ЗДвП,
е наложено административно наказание – глоба в размер на 50,00 лева.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Монтана да заплати на В. Г. А. ЕГН
********** от гр. София, разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
200,00 /двеста лева/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-
дневен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
5