Номер 34602.11.2020 г.Град Сливен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – СливенIV състав
На 23.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Цанка Г. Неделчева
Секретар:Галина Е. Пенева
като разгледа докладваното от Цанка Г. Неделчева Административно
наказателно дело № 20202230201130 по описа за 2020 година
Производството е образувано по повод жалба от А. П. А. с ЕГН ********** от с.
Блатец, общ. Сливен, против НП № 1115 от 27.03.2020 год., издадено от Началник РУ
на ОД МВР - Сливен, с което на жалбоподателя е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 500,00 лева на основание чл. 264, ал. 1 от ЗМВР за
нарушение на чл. 264, ал. 1 от ЗМВР. Моли атакуваното наказателно постановление да
бъде отменено.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с процесуален
представител, който поддържа жалбата и моли издаденото НП да бъде отменено.
В с.з. административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща
представител, който да изрази становище по жалбата.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята
съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото,
съдът намира за установено следното от фактическа страна:
На 13.03.2020 год. бил съставен АУАН с фабр. № 717187 против жалбоподателя
за това, че на 12.03.2020 год. около 23,00 часа в с. Блатец, общ. Сливен, ул.
„Карандила” пред кметството не изпълнил даденото законово полицейско
разпореждане, издадено със стоп палка по образец, като напуска автомобила и бяга и
по този начин осуетява полицейската проверка и съзнателно попречил на
полицейските служители да изпълнят задълженията си по служба, в качеството му на
водач на автомобил. В акта било посочено, че е нарушена разпоредбата на чл. 264, ал.
1 от ЗМВР. Актът бил връчен при отказ от страна на нарушителя на 13.03.2020 год.,
1
което било удостоверено с подпис и трите имена на един свидетел (л. 4 от делото).
Въз основа на акта било издадено процесното НП № 1115 от 27.03.2020 год.,
издадено от Началник на РУ на ОД МВР – Сливен, с което на жалбоподателя било
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 500,00 лева на основание
чл. 264, ал. 1 от ЗМВР за нарушение на чл. 264, ал. 1 от ЗМВР. НП било връчено лично
на жалбоподателя на 19.08.2020 год. (л. 7 от делото).
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от
събраните по делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея направи
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена в законния срок от лице, имащо
правен интерес от обжалване, а разгледана по същество е основателна.
Тъй като съдът констатира нарушения на процесуалните правила и то от
категорията на съществените, които са основание за отмяна на НП, няма да се спира на
това дали е доказано извършването на описаното в АУАН и НП нарушение от
жалбоподателя или не.
Съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН, когато нарушителят откаже да
подпише акта, това се удостоверява чрез подписа на един свидетел, името и точният
адрес на който се отбелязват в акта. В настоящия случай видно от съставения акт,
свидетелят при установяване на нарушението и при съставянето на акта е посочен и
като свидетел на отказа на нарушителя да подпише акта. В Решение № 232/14.01.2011
год. по КАНД № 204/2010 год. по описа на СлАС изрично е посочено, че ЗАНН
урежда четири категории свидетели, които е допустимо да присъстват при съставяне на
акта и да го подпишат: първата - свидетели, присъствали при извършване на
нарушението, а именно лицата, възприели пряко и непосредствено един или повече
елементи от състава на нарушението и/или личността на нарушителя, и които в най-
голяма степен биха могли да допринесат за изясняване на обективната фактическа
обстановка; втората - свидетели, присъствали при установяване на нарушението, а
именно лицата, възприели факти и обстоятелства относими към датата, мястото и
условията, при които съответния контролен орган е възприел елементи от състава на
нарушението или данни за неговия извършител, и чиито показания биха могли да дадат
ясна престава за това, дали възприетите факти и обстоятелства са надлежно
обективирани в акта; третата - свидетели, присъствали при съставяне на акта, а именно
това са лица както от посочените по-горе две групи, така и лица, които не са възприели
нито факта на извършване на нарушението, нито условията, при които то е било
установено, а единствено обстоятелствата, свързани с реда на изготвяне на акта и
четвъртата - свидетели на отказа на нарушителя да подпише акта, а именно това са
лица, чието участие се налага, само в случай, че лицето, посочено като нарушител, се
2
възползва от процесуалната възможност по чл. 43, ал. 2 от ЗАНН. В решението на
СлАС е посочено още, че тези четири категории свидетели, удостоверяват различни
факти и обстоятелства; както и че за да не възникнат съмнения в обективността и
безпристрастността на актосъставителя и в истинността на отразеното от него в
обстоятелствената част от акта, свидетелят по чл. 43, ал. 2 от ЗАНН следва винаги да е
лице, различно от свидетелите по чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН; както и че според
нормата на чл. 42, т. 7 от ЗАНН като реквизит на акта следва да бъдат посочени
имената, точните адреси и ЕГН на свидетелите по акта. В същото решение е посочено,
че съгласно чл. 43, ал. 2 от ЗАНН, когато нарушителят откаже да подпише акта, това се
удостоверява чрез подписа на един свидетел, имената и точният адрес на който се
отбелязват в акта; че по аргумент от последното, и след като съгласно чл. 42, т. 7 от
ЗАНН в акта като негов реквизит се посочват данните на лицата, свидетели при
извършване, респективно при установяване или при съставяне на АУАН, то следва
единствения извод, че свидетелят при отказа следва да е лице различно от другите по -
горе посочени свидетели; както и че нарушението на това правило представлява
процесуално нарушение, което е самостоятелно основание за отмяна на процесното
наказателно постановление.
Процедурата по съставяне и връчване на акта гарантира и обезпечава правото на
защита на наказаното лице, в това число да се запознае с акта, да направи възражения в
дадения му по закон срок, да поиска събирането на други доказателства. Процедурата
по предявяване и подписване на акта не е формално задължение за
административнонаказващия орган, а е гаранция за осъществяване на правото на
защита на наказаното лице. В този смисъл след като в акта едно и също лице е
посочено и като свидетел при установяване на нарушението и съставянето на акта, и
като свидетел на отказа на нарушителя да го подпише, означава, че не е спазена
процедурата по съставяне и връчване на акта на наказаното лице, което ограничава
неговото право на защита.
Констатираното от съда нарушение на процесуалните правила е от категорията на
съществените, които не могат да бъдат преодолени по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН.
Съгласно цитираната разпоредба наказателно постановление се издава и когато е
допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването
на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. С израза „нередовност
в акта” законодателя е предвидил нередовност в съдържанието на акта, но не и
нередовност в процедурата по съставянето му, каквато безспорно е налице в настоящия
случай.
Административнонаказващият орган следвало да спази всички изисквания на
нормите на ЗАНН, включително и разпоредбите на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН, като
3
неспазването на това изискване води до незаконосъобразност на наказателното
постановление и същото следва да бъде отменено само на това процесуално основание,
без да се разглежда спорът по същество.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 1115 от 27.03.2020 год., издадено от
Началник РУ на ОД МВР - Сливен, с което на А. П. А. с ЕГН ********** от с. Блатец,
общ. Сливен, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 500,00 лева
на основание чл. 264, ал. 1 от ЗМВР за нарушение на чл. 264, ал. 1 от ЗМВР, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред СлАС в 14 – дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
4