№ 1133
гр. Стара Загора, 03.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно частно
гражданско дело № 20225500500591 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по частна жалба от Д. О. С. от
гр. С.З. против определение № 1869/05.07.2022 г., постановено по гр.д. №
2865/2022 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което
първоинстанционният съд е приел, че не е компетентен да разгледа
посоченото гражданско дело за развод и предявените заедно с него искове по
чл.59, ал.2 СК, и е прекратил производството.
Частната жалбоподателка счита, че определението е незаконосъобразно,
постановено в нарушение на материалния закон и неправилно. Счита, че в
случая е приложимо националното законодателства на Р България, тъй като
бракът й с ответника бил сключен в Р България и не бил регистриран в Р
Германия, поради което следва да бъде прекратен от български съд. Твърди,
че съдебната практика приемала, че предпоставките за уважаване на иска по
чл.59 СК са две – родителите и детето да са български граждани. Нямало как
делото да е международно подведомствено на чужд съд, тъй като по
въпросите относно компетентността, признаването и изпълнението на
съдебните решения и сътрудничеството, свързани със задължения за
издръжка и режим на лични отношения между родител и дете бил приложим
Регламент (ЕО) № 4/2009 г. на съвета от 18.12.2008 г. Съгласно чл.3, б.“а“
компетентен по искове за задължения за издръжка в държавите членки е
съдът по обичайното местопребиваване на ответника, но дори и да не е
налице компетентността по чл.3 и тя да не произтича от други разпоредби,
компетентен е съдът на държавата членка, пред който се явява ответникът не
за да оспори компетентността на съда. В случая би следвало ответникът да
получи съдебните книжа и ако оспори подсъдността относно частта за детето,
да се разгледа въпроса кой съд е компетентен. Иска се съдът да отмени
обжалваното определение.
Частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
1
Старозагорският районен съд е бил сезиран с искова молба от Д. О. С.
против ответника Д. Б., с която са били предявени иск за развод и искове по
чл. 59, ал. 2 СК - за предоставяне упражняването на родителските права,
режима на лични отношения и издръжката на малолетното дете М. Б.. В
исковата молба е посочено, че с ответника са сключили брак на 30.08.2019 г. в
гр. С.З.. От сключването на брака до сега живели заедно с детето им в
Германия. Били във фактическата раздяла от 01.06.2022 г., когато той взел
детето, спестяванията им и напуснал семейното жилище. Поради липса на
средства се наложило баща й да я прибере в България.
За да приеме, че не е международно компетентен да разгледа и реши
спора първоинстанционният съд е приел, че според нормата на чл. 3, §1, б. „а“
и „б“ от Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27.11.2003 г. относно
компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по
брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, компетентни да
разглеждат делата, свързани с развод, са съдилищата на държавата – членка,
на чиято територия съпрузите имат обичайно местопребиваване; са имали
последното обичайно местопребиваване, ако един от тях все още живее там;
ответникът има обичайно местопребиваване; в случай на обща искова молба и
единият от съпрузите има обичайно местопребиваване; ищецът има обичайно
местопребиваване, ако е живял там поне една година непосредствено преди
предявяването на иска; ищецът има обичайно местопребиваване, ако е живял
там поне шест месеца непосредствено преди предявяването на иска и е
гражданин на въпросната държава-членка; ако се отнася до Обединеното
кралство или Ирландия, има „domicile" там; съдилищата на държавата-
членка, чиито граждани са двамата съпрузи, или ако се отнася до
Обединеното кралство или Ирландия, където те имат „domicile“. Приел е, че
от данните в делото е видно, че ищцата е български гражданин, а ответникът
гражданин на Германия и няма данни да имат друго гражданство, като се е
позовал на чл. 3, §1, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 2201/2003, според който от
значение за компетентността на съда е обичайното местопребиваване на
съпрузите и детето им. Приел е, че всички факти, на които ищцата се
позовава в исковата молба, сочат на трайното й установяване, на ответника и
детето им в Германия, поради което към датата на сезиране на
Старозагорския районен съд, страните и детето им нямат обичайно
местопребиваване в Република България, а в друга държава-членка на ЕС.
Приел е, че не е налице нито една от хипотезите на чл. 3, §1, б. „а“ и „б“ от
Регламент (ЕО) № 2201/2003. ). Приел е, че не е компетентен да се произнесе
и по исковете, свързани с родителската отговорност за детето, защото то
няма обичайно местопребиваване в България по времето, когато съдът е
сезиран. Позовал се е на чл. 8 от Регламент (ЕО) № 2201/2003, според който
международно компетентен да разгледа предявените от ищцата искове по чл.
59, ал. 2 СК за упражняването на родителските права и режима на лични
отношения с това дете, е съответният съд в Германия, а не сезираният
Старозагорски районен съд. Приел е, че в случая няма данни за приложение
2
на някое от изключенията на това правило, предвидени в чл. 9 и 10 от
регламента, нито са налице условията за пророгация на компетентност по чл.
12.
Определението е правилно.
Съгласно чл.3, §1 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от
27.11.2003 г.относно компетентността, признаването и изпълнението на
съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската
отговорност (приложим към момента на предявяването на исковата молба и
постановяване на обжалваното определение), компетентни да разглеждат
дела, свързани с развод, законна раздяла на съпрузите и унищожаване на
брака, са съдилищата на държава, на чиято територия съпрузите имат
обичайно местопребиваване; са имали последното обичайно
местопребиваване, ако един от тях все още живее там; ответникът има
обичайно местопребиваване; в случай на обща искова молба и единият от
съпрузите има обичайно местопребиваване; ищецът има обичайно
местопребиваване, ако той е живял там поне една година непосредствено
преди предявяването на иска; ищецът има обичайно местопребиваване, ако е
живял там поне шест месеца непосредствено преди предявяването на иска и е
гражданин на въпросната държава-членка или, ако се отнася до Обединеното
кралство или Ирландия, има „domicile" там, както и чиито граждани са
двамата съпрузи, или ако се отнася до Обединеното кралство или Ирландия,
където те имат „domicile“. В случая по делото е установено, че съпрузите
последно (преди фактическата раздяла) са имали обичайно местопребиваване
на територията на Р Германия и единият от тях (ответникът) все още живее
там. Не е налице хипотезата на чл.3, §1, б.“б“, тъй като нито в исковата молба,
нито в частната жалба ищцата твърди, че и двамата с ответника са български
граждани, поради което съдът приема, че ответникът няма такова качество.
Българският съд е компетентен да се произнесе по иска за развод между
български граждани с обичайно местопребиваване в чужбина.
Обстоятелството, че бракът е сключен в Р България и не е регистриран в Р
Германия, е ирелевантно, защото, както е видно и от текста на регламента,
такава хипотеза не е предвидена. Регламентите са актове с общо приложение
във всички държави членки и разпоредбите им имат приоритет пред нормите
от българското законодателство.
Българският съд не е компетентен да се произнесе по споровете за
родителска отговорност и издръжка на детето, ако не са налице условията по
чл. 9, 10, 12 или 15 от Регламент /ЕО/ 2201/2003 г., съответно чл. 3 б. "г" или
чл. 5 от Регламент /ЕО/ 4 2009 г. Съгласно чл. 8 Регламент /ЕО/ 2201/2003 г.
по споровете за родителска отговорност е компетентен съдът на държавата, в
която е обичайното местопребиваване на детето, а съгласно чл. 3 б. "а" и "б"
Регламент /ЕО/ 4/2009 г. спорът за издръжката е подведомствен на съда по
обичайното местопребиваване на взискателя или на ответника. По
настоящето производството е установено, че детето на страните има обичайно
местопребиваване в Република Германия, поради което сезираният съд не е
3
компетентен да се произнесе по споровете за родителската отговорност.
Съгласно чл. 8 Регламент /ЕО/ 2201/2003 г. делата по такива спорове са
подведомствени на германския съд - съдилищата на държава-членка са
компетентни по делата, свързани с родителската отговорност за детето, ако
детето има обичайно местопребиваване в тази държава-членка по времето,
когато съдът е сезиран. Не са налице обстоятелства, които да обуславят друга
компетентност поради местене на детето (чл. 9) или поради отвличането му
(чл. 10), нито има акт за прехвърляне на компетентност от германски съд (чл.
15. Поророгация на компетентност по чл. 12, ал. 1 Регламент /ЕО/ 2201/2003
г. също няма, тъй като не е налице условието по б. "б" - тя да е приета от
страните недвусмислено към момента на сезирането на българския съд.
Неоснователно частната жалбоподателка черпи аргументи от Регламент
(ЕО) 4/2009 от 18.12.2008 г. относно компетентността, приложимото право,
признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по
въпроси, свързани със задължения за издръжка. Спорът по съединения иск за
издръжката на детето също не е подведомствен на българския съд, тъй като е
налице предпоставката по чл. 3, б."а", "в" и "г" от този регламент, според
които компетентен по искове за задължения за издръжка в държавите-членки
е съдът по обичайно местопребиваване на ответника; съдът, който по силата
на закона на съда е компетентен да разглежда иск за гражданското състояние
на лицата, когато искът за издръжка допълва този иск, освен ако
компетентността не се основава единствено на гражданството на едната от
страните, или съдът, който по силата на закона на съда е компетентен да
разглежда иск за родителска отговорност, когато искането за издръжка
допълва този иск, освен ако тази компетентност не се основава единствено на
гражданството на едната от страните.
В заключение въззивният съд намира, че необходимо, с оглед
наведените в частната жалба оплаквания във връзка с изпращане на
съдебните книжа за становище на ответника, че когато пред съд в държава-
членка е заведено дело, по което той по силата на Регламент (ЕО) №
2201/2003 на Съвета от 27.11.2003 г. относно компетентността, признаването
и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с
родителската отговорност не е компетентен, а компетентността принадлежи
на съда на държава-членка по силата на този регламент, той служебно
прогласява, че не е компетентен – чл.17 от регламента. С други думи той не е
задължен да извършва проверка на компетентността си само след като му
бъде направен отвод от ответника, както претендира частната
жалбоподателка. В този смисъл е и чл.10 от Регламент (ЕО) 4/2009 от
18.12.2008 г. относно компетентността, приложимото право, признаването и
изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси, свързани
със задължения за издръжка - когато съд на държава-членка бъде сезиран по
дело, което не попада в неговата компетентност по силата на настоящия
регламент, той сам обявява, че не е компетентен.
С оглед на изложеното, Старозагорският окръжен съд намира, че
4
първоинстанционният съд е имал основание да се десезира от разглеждането
на предявените от Д. О. С. против Д. Б. искове за развод и за предоставяне
упражняването на родителските права, режима на лични отношения и
издръжката на малолетното дете М. Б. и правилно е прекратил
производството по делото.
Воден от горните мотиви, Старозагорският окръжен съд, в настоящия
състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1869/05.07.2022 г., постановено по
гр.д. № 2865/2022 г. по описа на Районен съд – Стара Загора.
Определението може да бъде обжалвано в 1-месечен срок от
съобщението, с което е връчено на страните, пред ВКС при наличие на
предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5