Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 28.09.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е въззивен
състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и шести юни две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при участието на
секретаря Елеонора Г., като разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр.
д. № 16728 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 ГПК – чл. 273 ГПК.
С решение № 449492/12.07.2018 г., постановено по гр. д. № 4610/2018 г. по описа на СРС, III ГО, 85 състав, А.Т.С. е осъден да заплати на Б.С.Ж. сумата от 7 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 05.07.2017 г. до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане, извършено от ответника в периода 06.07.2018 г. - 04.11.2017 г., като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер като неоснователен. Ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 725, 57 лв., представляваща сторени по делото разноски, съразмерно с уважената част от иска. Ищцата е осъдена да заплати на ответника сумата от 1 391, 30 лв., представляваща сторени по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.
С определение № 526404/06.11.2018 г., постановено по гр. д. № 4610/2018 г. по описа на СРС, III ГО, 85 състав, е оставена без уважение молбата на ищцата за изменение на съдебното решение в частта за разноските.
С решение № 261113/31.10.2019 г., постановено по гр. д. № 4610/2018 г. по описа на СРС, III ГО, 85 състав, е оставена без уважение молбата на ищцата за поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното по делото съдебно решение.
Срещу постановеното съдебно решение от 12.07.2018 г. в
частта, с която е отхвърлен предявения иск, е депозирана въззивна
жалба Б.С.Ж.. Излага съображения, че решението в обжалваната част е
необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Счита,
че решаващият съд правилно е възприел фактическата обстановка по делото въз
основа на ангажираните по делото доказателства, но неправилно е определена
стойността на претърпените от жалбоподателката болки
и страдания. Необосновано съдът е достигнал до извода, че не е доказала по
делото по - особена интензивност или задълбоченост на преживените душевни болки
и страдания. Счита, че от ангажираните по делото свидетелски показания се
установява изключително неприятни интензивни страдания - паник
атаки, притеснение, тремор при споменаване на
ситуацията, липса на сън, самоизолация, ограничаване
на кръга на социалните контакти. Също така и понастоящем тези притеснения не са
отшумели и не са превъзмогнати. С оглед на това счита, че претърпените от нея
вреди са по - големи от обичайните, поради което присъденото обезщетение не е в
състояние в достатъчна степен да репарира вредите, които ответникът по делото й
е причинил. Моли съда да отмени решението в обжалваната част, като уважи изцяло
предявения иск. Претендира сторените по делото разноски, като прави възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от насрещната страна.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника А.Т.С., с който я оспорва.
Излага съображения, че решението в обжалваната от ищцата част е правилно и
законосъобразно. Счита, че показанията на разпитаните свидетели не са били
обективни, поради което не съставляват годно доказателство за установяване
обективното състояние на ищцата. Свидетелят е изразил мнение в качеството си на
криминален психолог, но същият не е назначен по делото за вещо лице. Поради
близките му отношения с ищцата свидетелят е проявил предубеденост. По делото
липсват данни за психичното състояние на ищцата, въз основа на които да се
направят изводи, каквито е направил свидетеля. Въпреки заявените от ищцата
неимуществени вреди, същата не е ползвала услугите на психолог, нито личния си
лекар. Въпреки твърденията за избягване на социални контакти, свидетелските
показания установяват, че в разглеждания период ищцата е ходила на сватба. Свидетелят
не е виждал ищцата в периода между скандала с К.и пленарното заседание на
06.07.2017 г., поради което не би могъл да знае кое събитие е породило
описаното от него емоционално състояние. Счита, че тези емоции може да са
резултат от публикациите за нея от други общественици и журналисти, за които не
може да носи отговорност. Показанията на разпитания свидетел не се подкрепят от
останалите ангажирани по делото доказателства. Позовава се на решение на КС №
7/1996 г., както и на практиката на СЕС, съгласно която всеки опит за
подчиняване на свободното изразяване на мнение с оглед прекомерната защита на
репутацията, и то на публична личност, може да доведе до нарушение на чл.10
ЕКЗПЧОС. Също така границите на допустимата критика са по - широки, когато
същата е насочена към публична фигура, каквато е ищцата. Наказание в размер,
който би могъл да накара един журналист да замълчи и да спести на обществото
информация, засягаща правото му на информираност, би могло да ограничи свободата
на изразяване на мнение. Поддържа, че медиите следва да разпространяват
информация, а публичните личности - да преценяват поведението и изказванията си
с оглед отговорната им роля в обществото. Счита, че в процесните
статии и изказвания не се съдържат твърдения на факти, които могат да бъдат
проверявани за истинност, а съставляват мнение, оценка за качествата на ищцата
като човек и член на медиен регулатор. С оглед на това те не подлежат на
проверка относно верността им, а следва да бъдат преценявани дали са обидни. Написаното
счита, че представлява коментар, даден да насочи общественото мнение по дадена
тема, която дори да излиза от добрия тон чрез употребата на хиперболи и сатира,
не би могъл да бъде окачествен като непристоен. Посочените думи и изрази са извадени
от контекста на статиите. Неправилно ищцата счита, че авторите на статиите я
идентифицират с някои от посочените изрази. Ако тя се отъждествява по някакъв
начин с тези цитати, то това е в резултат на нейното субективно преживяване,
отражение на личния мироглед и ценностна система и съществува изцяло в нейното
съзнание. Счита, че по делото не е установено, че е автор на процесните статии, но дори и да е техен автор, то
публичните личности следва да имат по - висока степен на поносимост
на обществена критика. Моли съда да потвърди решението в обжалваната от ищцата
част, като му присъди сторените по делото разноски.
Постъпила е въззивна жалба и
от ответника срещу горепосоченото съдебно решение в частта, с която е уважен
предявеният иск. Излага съображения, че решението в обжалвана част е
необосновано и неправилно. Изводите на решаващия съд относно релевантните за
спора факти не са подкрепени от събраните по делото доказателства. Счита, че
свидетелските показания са преценени от решаващия съд едностранчиво, поради
което са обосновани неправилни изводи. Съдът не е взел предвид уведомленията от
страна на „Информационна агенция Блиц“ ЕООД относно статията от 23.06.2017 г.
„БСП скочи на Ж., иска оставката й“, както и на “Еврокариери“
ЕООД относно статията от 17.10.2017 г. „Края на мумията и медийното блато“. Счита, че тези
уведомления потвърждават, че статиите представляват препечатка, поради което не
би могло да се твърди авторството на ответника, което не е доказано по делото.
Не са ангажирани и доказателства, че процесната фейсбук страница е на ответника. По делото е установено, че
има два профила с името на ответника. СРС не е съобразил представените по
делото становища на Съюза на българските журналисти, Асоциацията на
европейските журналисти в България и Съюза на издателите в България. Преди
изказването на ответника ищцата е била обект на скандал - обстоятелство, което
не се оспорва от ищцата. Именно този скандал е довел до дискутиране на поведението
й в качеството й на част от един държавен орган. Неправилно съдът е приел, че
разглежданите изрази са крайно непристойни. Поддържа, че написаното съставлява
коментар, целящ да насочи общественото мнение по дадена тема, който дори да
излиза от добрия тон, чрез употребата на хиперболи и сатира, не би могло да бъде
окачествен като непристоен. Моли съда да отмени решението в обжалваната част,
като му присъди сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор
на въззивната жалба от ищцата, с който я оспорва. Излага
съображения, че решението в обжалваната от ответника част е правилно и
законосъобразно. СРС е направил анализ на събраните по делото доказателства.
Ответникът не е отрекъл, че е автор на изявлението, направено на 06.07.2017 г.
от трибуната на Народното събрание. Публично отправените изявление на
18.07.2017 г., 23.08.2017 г. и 04.11.2017 г. от фейсбук
профила на ответника по адрес на ищцата, е доказано по делото, че е направено
от ответника. Това обстоятелство не е било и оспорено, както и са направени
признания за това в публикацията от 23.02.2018 г. Поддържа, че описаните в
исковата молба изявления от страна на ответника са накърнили по недопустим
начин честта, достойнството и доброто име на ищцата. Счита, че специалната цел,
с която ответникът е отправил спрямо ищцата изявленията по неин адрес, е била
не само да засегне честта и достойнството й, но и да я дискредитира в
обществото като човек и като личност. Изнесеното от процесните
изявления засяга не само самооценката на ищцата, която се е почувствала и
обидена, тъй като изреченото е крайно непристойно и унизително, но и оценката
на обществото спрямо нея, предвид отправянето на изявления публично и сред
неограничен кръг от лица - от трибуната на законодателния орган на РБ -
Народното събрание, от фейсбук, както и чрез публикуването
им в известни електронни медии, с цел да се урони авторитета й в обществото.
Излага съображения, че ангажираните по делото свидетелски показания са доказали
по безспорен начин претърпените от нея неимуществени вреди. Показанията на
свидетеля Т.Т.са свързани с реално претърпените вреди
от процесния деликт. Тъй
като показанията на свидетеля са подробни и непротиворечиви, правилно са
кредитирани от съда. Неправилно ответникът счита, че показанията на свидетеля
са като вещо лице. Професията на свидетеля е криминален психолог, което
единствено е способствало за по - добро възприятие и оценка на състоянието на
ищцата и начина, по който се е почувствала след изнасянето на изказванията по
неин адрес от ответника. Възникналият медиен скандал с К.К.,
в който ищцата единствено е целяла да защити близък човек и приятел - Е.З.,
счита, че не дава право на ответника да накърнява личната й сфера. Поддържа, че
коментирането на важни за обществото въпроси не може да бъде правено чрез
изнасянето на клевети или обиди спрямо
дадено лице. Твърди, че нищо от изреченото спрямо ищцата не е истина.
Изявленията му предизвикват негативна еднозначна оценка на обществото спрямо
ищцата и са накърнили нейната чест, достойнство и добро име. Счита, че по
делото са доказани всички елементи за ангажиране деликтната
отговорност на ответника. Моли съда да потвърди решението в обжалваната от
ответника част, като й присъди сторените по делото разноски.
Срещу постановеното на 31.10.2019 г. съдебно решение
по реда на чл.247 ГПК е депозирана въззивна жалба от
ищцата. Излага съображения, че обжалваното решение е неправилно, постановено в
нарушение на материалния и процесуалния закон, тъй като в основното съдебно
решение е налице несъответствие между формираната истинска воля на съда и
нейното външно обективиране в писмения текст на
решението. В мотивите на съдебното решение от 12.07.2018 г. съдът е приел, че
отговорността на ответника следва да се ангажира за всички посочени в исковата
молба изказвания и статии. Също така съдът е приел, че деликтите
са извършени в периода 23.06.2017 г. – 04.11.2017 г. В исковата молба обаче е
посочен като първи по време деликт е описан такъв,
който е извършен на 06.07.2017 г. Не са изложени мотиви, че не следва да се
ангажира отговорността на ответника за извършения на 06.07.2017 г. деликт. По този начин неправилно е посочен и началния
момент, от който се дължи законна лихва – от 06.07.2017 г., не както е посочено
от 23.07.2017 г. Счита, че обжалваното съдебно решение не е обосновано, тъй
като съдът не е изложил мотиви, въз основа на които е приел, че не е налице
очевидна фактическа грешка в постановеното на 12.07.2018 г. съдебно решение.
Моли съда ад отмени обжалваното решение, постановено по реда на чл.247 ГПК и да
уважи молбата за отстраняване на допусната очевидна фактическа грешка в
решението от 12.07.2018 г.
В срока по чл.263 л.1 ГПК е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от ответника, с който я оспорва.
Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Счита,
че от твърденията на жалбоподателя следва, че е налице непълнота на съдебното
решение от 12.07.2018 г., тъй като не е налице формирана воля относно част от
предявените искове. По тази причина поддържа, че жалбата е недопустима. В мотивите
на посоченото съдебно решение съдът е съобразил изказването в Народното
събрание на РБ, направено на 06.07.2017 г. Пропускът на съда при формиране на
волята не съставлява очевидна фактическа грешка. Моли съда да потвърди обжалваното съдебно
решение, постановено по реда на чл.247 ГПК, като му присъди сторените по делото
разноски.
Съдът, след като прецени представените по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК
и чл. 235, ал.2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
СРС е сезиран с иск с правно основание чл.45 ЗЗД и
чл.86 ЗЗД. Ищцата твърди, че на 06.07.2018 г. от трибуната на Народното
събрание на РБ ответникът е отправил публично, пред всички присъстващи в
парламентарната зала на състоялото се на посочената дата пленарно заседание
следните обидни изрази спрямо нея: „Това не е поведение на регулатор, това е
поведение на комендант в концлагер. Така се говори на концлагеристи, но не и на
журналисти“, като ответникът е имал предвид поведението и личността на ищцата.
Тези изрази са станали достояние не само на присъстващите в пленарната зала, но
и до неограничен кръг лица, тъй като това пленарно заседание е било отразено от
редица медии, както и било излъчено на живо в сайта на Народното събрание. Изречените
обиди от ответника е можело да се видят както в сайта на Народното събрание,
така и в следните статии: в статия със заглавие „С., стегни си сценария“ – ГЕРБ
и БСП в сблъсък за СЕМ, публикувана на интернет сайта www.webcafe.bg на 06.07.2017
г.; в статия със заглавие „С.Д.: Очаквах Ж. като интелигентна жена да напусне СЕМ“,
публикувана на интернет сайта www.glasove.com на 06.07.2017 г.; в статия със заглавие „А.С.: Б.Ж.
показа поведение на надзирател в концлагер“, публикувана на интернет сайта www.glasove.com на 06.07.2017 г.; в статия със заглавие :А.С.: Б.Ж.
показа поведение на надзирател в концлагер. Това е бич за свободата!“,
публикувана на интернет сайта www.epicenter.bg на 06.07.2017 г.;в статия със заглавие „Управляващи и
опозиция затънаха в аферата „Б.Ж.“, публикувана на интернет сайта www.clubz.bg на 06.07.2017 г.; в статия със заглавие „БСП: СЕМ загуби
своята обществена легитимност“, публикувана на интернет сайта www.19min.bg на 06.07.2017 г.; в статия със заглавие „Депутатите превърнаха НС в
цирк, заради казуса „Ж.“, публикувана на интернет сайта www.segabg.bg,
на 06.07.2017 г., брой 5920 (154); в статия със заглавие „От БСП скандираха
„оставка“ за Б.Ж. в парламента“, публикувана на интернет сайта www.cros.bg,
на 06.07.2017 г.; в статия със заглавие „Люта свада в НС! БСП поиска оставката
на Ж.. Държала се като надзирател в концлагер“, публикувана на интернет сайта www.rns.bg, на
06.07.2017 г.; в статия със заглавие „Скандал н ВС: БСП поиска оставката на Ж.
със снимки“, публикувана на интернет сайта www.dnes.dir.bg, на 06.07.2017 г.; в статия със заглавие „Снимки на Ж.
в парламента породиха мъжки коментари. Скандали огласиха залата“, публикувана на
интернет сайта www.epicenter.bg, на 06.07.2017 г.; в статия със заглавие „Скандали в
парламента заради Б.Ж.“, публикувана на интернет сайта www.banker.bg, на 06.07.2017 г.; в статия със заглавие „Скандали в
парламента заради Б.Ж.“, публикувана на интернет сайта www.frognews.bg,
на 06.07.2017 г., както и в много други подобни в медийното пространство. На
18.07.2017 г. от личния профил в социалната мрежа фейсбук
ответникът е отправил публично сред неограничен кръг лица редица обидни думи и
изрази към ищцата, както следва: „Охоо, човек може
откровено да заподозре , че Ж. търси начин да тъпче с токче
интернета“; „Съскащата се опитва да предизвика съчувствие. Чак да му се догади на
човек“ (имало се предвид ищцата). “Тази жена е бедствие. Колкото по – бързо
хвърли оставка, толкова по – добре за всички в тази държава“. Твърди, че
обидите, изречени от ответника и разпространени в интернет, са намерили широк
медиен отзвук, като са били публикувани в редица известни новинарски електронни
сайтове – статия със заглавие „НОВ СКАНДАЛ“ Депутатът А.С. разобличи „госпожа Б.“:
Ж. търси начин за тъпче с токче интернета, иска да
цензурира социалните мрежи! Гади ми се от тази жена“ на 18.07.2017 г. в сайта www.pik.bg. На 23.07.2017 г. от личния си профил в социалната
мрежа фейсбук ответникът е отправил публично сред
неограничен кръг лица други обидни за
ищцата думи по неин адрес във връзка с избора на новия шеф на БНТ – „…фактът,
че Б.Ж., съскащият фюрер на компанията, го подкрепи, ме кара да изпитвам
опасения …“. Твърди, че това обидно за нея изявление също е било разпространено
и отразено от редица електронни сайтове – статия от 23.08.2017 г. на сайта www.factor.bg със заглавие „С.С., по гаменски: Б.Ж. е
съскащият фюрер на СЕМ“; статия със заглавие „Депутат от БСП след избора на К.
за шеф на БНТ: Това си беше назначение, триумф на статуквото“, публикувана на
23.07.2017 г. на интернет сайта www.glas.bg и статия със
заглавие „ПЪРВО В ПИК! Депутатът А.С. изригна срещу СЕМ: Фактът, че съскащият
фюрер на компанията Б.Ж. подкрепи К., ме кара да изпитвам опасения …“, на
23.08.2017 г. Твърди, че на 04.11.2017 г. отново от профила си във фейсбук ответникът я обидил публично, като написал
следното: „Ж. да хленчи за агресията е все едно член на Ислямска държава да чете
лекции за човешките права“ „… тази е аналог на В.С.и като цинизъм, и като
бруталност, и като абсолютно неразбиране на това какво означава свобода на
словото.“. Това изказване на ответника е
било публикувано в интеренет пространството. В статия
със заглавие „Диктатурата на Бетинките: Госпожа Регулаторката се държи като Годзила,
атакувала модерен мегаполис“, публикувана на 28.06.2017 г. на електронния сайт www.retro.bg, на
която ответникът е автор. В статията се сочело: „Госпожа Медийната регулаторка се раздаде докрай и демонстрира
мелодраматичните дълбини на собствената си истерия от екрана на почти всяка телевизия“.
„Вместо това обаче, записите показват, че госпожа Б. започва да кипва и да се
поти като банков обирджия, спипан от охраната…“ „И
продължи да се държи като Годзила, която е атакувала
модерен мегаполис с небостъргачи.“ . „Но ние и по морал сме леко встрани и
заради това госпожа Б. и нейната орда от десни тролове
сигурно пускат радостни слюнки и си представят как ще продължи да безчинства
едни още безкрайни години в СЕМ. „Точно заради това отказът на Ж. да подаде
оставка, да събере нещата си от СЕМ и да се изнесе с пета космическа, е друга
част от нейния морален фалит“. „А именно овластени
хора като госпожа Б. сриват държавата. Защото една чиновничка в регулатор се
чувства длъжна да съска заплахи, когато някой въпрос я поизпотил Това е психопатично поведение.“ Обидните изказвания на ответника
са били преповторени на електронния сайт на www.pik.bg в статия от 01.07.2018 г., на която той е автор със
заглавие „САМО В ПИК И „РЕТРО“! А.С. с ексклузивен коментар: Диктатурата на Бетинките – госпожа регулаторката
се държи като Годзила, атакувала модерен мегаполис“,
на 30.06.2017 г. в блога на ответника – alexsimov.blogspot.bg, в негова статия със заглавие „Диктатурата на Бетинките“, както и на 01.07.2017 г. в сайта www.pogled.info в негова
статия със същото заглавие. В статия със заглавие „БСП скочи на Ж., иска
оставката й“, публикувана в електронния сайт www.blitz.bg в интервю за
електронната медия ответникът отново е изрекъл обидни думи: „Всяка партия,
която не се изкаже по отношение на това скандално и мафиотско поведение, по
същество става съучастник на цензурата“; „Госпожа Б. вече е напълно
дискредитирана като професионалист и като човек. Тя няма място в СЕМ и
оставането й там ще е морално престъпление“. Твърди, че в статия със заглавие
„Краят на мумията и медийното блато“, публикувана на 17.10.2017 г. на
електронния сайт www.pogled.info,
на която ответникът е автор, е поместено: „Класически случай не само за опит за
цензура, но и на властови натиск върху медиите. Все едно виждаме В.С.в
пола.“Статия със същото заглавие е била публикувана и на интернет сайта www.dnes.co.uk. Твърди, че се почувствала обидена и огорчена след
като е гледала на живо пленарното заседание, провело се на 06.07.2017 г. по Канал
3 и след като е прочела и узнала в интернет пространството за изречените обидни
думи и изрази, отправени от ответника по неин адрес. Засегнат е бил личния и
професионалния й авторитет, чест, достойнство и добро име. Ответникът създал
невярна негативна представа за личността й пред неограничена аудитория. Било
създадено силно негативно отношение към ищцата не само от нейни приятели,
познати и колеги, но и от неограничена аудитория. Авторитетът й бил необратимо
уронен, а доброто й име – накърнено. Посредством изречените от ответника обидни
изрази ищцата била изключително силно дискредитирана и злепоставена в
обществото. Множеството последвали
негативни коментари по отношение на нея силно я разстроили. Нанесените от ответника обиди повлияли на
психическото й равновесие и самочувствието й както в професионален, така и в
личностен план. Изпаднала в силно депресивно състояние, свързано със силни
негативни психически преживявания. Станала по – затворена в себе си, по –
неуверена, избягвала близки и познати. Имала проблеми със съня, породило се
чувство за малоценност. Счита, че
изречените от ответника обиди засягат личната и професионалната й сфера по един
язвителен и унизителен начин, като този подход не е бил необходим и приемлив
при обсъждането на професионалното й развитие. Поддържа, че е недопустимо
журналистиката да бъде принизявана до ниво на неглижиране
на етичните норми и добрия тон в общуването. Счита, че горепосочените думи,
фрази и изрази, употребени от ответника, са имали за цел умишлено да обидят и
унизят ищцата и да я дискредитират като човек, професионалист и личност. Сравняването
й с комендант в концлагер счита, че представлява грубо, непристойно, лишено от
всякаква етика и морално укоримо незаконосъобразно
погазване на личното достойнство и чест на ищцата. Изказването, че търси начин да тъпче с токче интернет предполага поведение на цензор от нейна
страна спрямо интернет пространството. Твърди, че не е имала такова
поведение. Определението „съскаща“ е
обидно за нея и накърнява личното й достойнство, тъй като съскането е присъщо
за животинския свят. Така ответникът умишлено е целял да накърни достойнството
на ищцата. Като обиден е възприела изразът „бедствие“, тъй като действията и
личността й не могат да се определят по този начин. Определя като изключително
обидно определението „съскащ фюрер“, тъй като нейната личност по никакъв начин
не може да се свърже с това определение. Счита за обидно и сравнението с
Ислямска държава. Обиден счита и израза „истеричка“, тъй като не страда от това
психично заболяване, за да бъде наричана по този начин, нито имала някакви
поведенчески нарушения. Сравнението „банков обирджия“
възприема като недопустимо, несъответстващо на поведението на ищцата в
медийното пространство. Като обидно е възприела и сравнението с Годзила – влечуго с огромни размери, въплъщение на
разрушителните стихии. Ищцата е възприела като обидни изразите „орда от десни тролове“, че сигурно тя и ордата „пускат радостни слюнки“,
„морален фалит“ че тя „съска заплахи“. Също така поведението й е било
окачествено като „мафиотско“. Като обиди е възприела и изказванията на
ответника, че тя упражнява „властови натиск върху медиите“. Моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата от общо
23 000 лв., уточнени по пера съобразно описаните в исковата молба
изявления на ответника, ведно със законната лихва, считано от съответната дата
на изказванията и публикациите. Претендира сторените по делото разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор
ответникът оспорва предявения иск. Към исковата молба не са представени
доказателства за авторството на статиите. Представеният констативен протокол не
може да удостовери верността на написаното. Изключение правят цитатите от
проведеното на 06.07.2017 г. пленарно заседание по приемането и обсъждането на
отчета на СЕМ за 2016 г., както и статията в личния блог
на ответника. Твърди, че поводът за изказването му е следният: след въпрос на
журналистката К.К., насочен към ищцата в качеството й
на член на СЕМ по време на заседание на комисията по културата и медиите в НС
във връзка с казуса около „Радио България“, вместо отговор ищцата е казала
„Подозирам, че ме вкарвате в някаква интрига.“ На реплика на журналист: „В нищо
не Ви вкарвам. Съобщих информация, която имам от първо лице.“, ищцата
отговорила: „Много внимателно! Ама много внимателно! Значи, който се е опитал
да ме вкара в интрига, , не е прокопсал. Те поне
знаят (посочва към служители на СЕМ, които стоят наблизо и чуват разговора).
Много внимателно! Ама много внимателно с мен специално!“. Журналистката пита:
„Това какво значи – заплаха ли е?“. Ищцата отговорила „Абсолютно. Пред всички.“.
След това ищцата добавила: „Ако си отворите устата още веднъж за мен, ще видиш
какво става“. Твърди, че е изказал публично възмущението си от действията на
ищцата, които са станали публично достояние на заседанието на парламентарната
комисия по култура и медиите в сградата на Народното събрани. Съюзът на
българските журналисти, Асоциацията на европейските журналист в България и Съюзът
на издателите в България също са взели отношение по този скандал. Счита, че
направеното от него изказване на 06.07.2017 г. е емоционално, но не съдържа
обида, както и не сочи факти. То е израз на политическа и журналистическа
позиция на ответника по отношение на горепосочения повод. Изразил е мнение
относно начина на говорене на член на СЕМ, но не и за личността на ищцата.
Счита, че използваното сравнение не е грубо или непристойно, а олицетворява
какво впечатление са оставили думите на регулатора в един страничен наблюдател.
По отношение на цитатите от 18.07.2017 г., 23.08.2017 г. и от 04.11.2017 г.,
посочени като такива от фейсбук страницата на
ответника твърди, че те не изхождат от него. Липсват ангажирани по делото
доказателства в тази насока. Изказването, че „човек може откровено да
заподозре, че Ж. търси начин да тъпче с токче
интернета“, макар и неприятно за ищцата, изразява мнението на автора и в него
счита, че липсват обидни думи и констатации. Определението „съскаща“ поддържа,
че е художествена форма на предупредително говореща. Счита, че дори да се
използвани изразни средства, излизащи от добрия тон и демонстриращи крайно
негативно отношение, доколкото не осъществяват състава на престъплението обида
и клевета, не могат да съставляват основание за ангажиране на деликтната му отговорност. Изложените съображения счита, че
намират приложение и по отношение на изразите „тази жена е бедствие“, „Б.Ж.,
съскащият фюрер на компанията“. Тъй като фюрер в превод от немски език означава
водач, лидер, счита че няма обиден характер. В цитираните изказвания в исковата
молба ищцата не е наречена член на Ислямска държава, а е използван
журналистически епитет, опит да се изрази мнение за парадокс в поведението на
ищцата. Също така цитатът е изваден то контекст. Поддържа, че не мнението и
оценката на един журналист за качествата на дадена обществена личност я
определят като такава. Твърди, че реакцията на ищцата по отношение свободата на
словото е предизвикала в съзнанието на автора асоциации и размисли, които
счита, че не могат да се квалифицират с обида. Макар тонът в статията от
28.06.2017 г. да е жлъчен, в нея един журналист изразява мнението си по
наболели политически теми. Поддържа, че аналогията с Годзила
има по – дълбок смисъл от възприетия от ищцата. Счита, че Годзила
е символ, въплъщение на разбунтувалата се природа, която помита предизвикалите
я човешки същества. Приел е, че това е удачна интерпретация на изказването на
ищцата, с което е обявила, че ще съди журналистката К.К.по
отношение свободата на словото, чийто стожер е ищцата. Ищцата не е посочена
като десен трол, а критериите за морален фалит и психопатично поведение за всеки човек са различни.
Поддържа, че написаното съставлява коментар, който дори да излиза от добрия
тон, не съставлява обида или клевета. Журналистите могат да ползват изразни
средства, включително и крайни, когато е необходимо да се насочи общественото
мнение по дадена тема. В статиите от 23.06.2017 г. и 17.10.2017 г. не се
съдържат твърдения за факти, които могат да се проверяват за истинност, а
съдържат мнение и оценка за качествата на ищцата като човек и член на медиен
регулатор. Счита, че изказванията в
статиите нямат обективно позорен и злепоставящ характер спрямо конкретно лице,
е без значение как ищцата ги е възприела. Твърди, че възникналият с ищцата
скандал е довел до дискутиране на нейното поведение в качеството й на част от
държавен орган, който заради своята несменяемост предполага един по – висок
морал в членовете му при изпълнение на възложените им функции. С поведението си
ищцата е дала повод за публични дискусии. В условията на евентуалност поддържа,
че претендираното обезщетение е завишено по размер. Твърденията на ищцата за
претърпени неимуществени вреди не са подкрепени с доказателства. Моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли предявения иск, като му присъди
сторените по делото разноски.
По делото е представен констативен протокол от
15.01.2018 г. на помощник – нотариус при нотариус Б.Н.– СРС, в който са
посочени интернет адреси, съдържащи 29 броя изявления на А.С. по отношение на
госпожа Б.Ж., които са принтирани и приложени към констативния протокол.
Съгласно стенограма от пленарното заседание от
06.07.2017 г. на Народното събрание на РБ ответникът се е изказал във връзка с
отчета на СЕМ и и изказването на ищцата спрямо журналист, който задава въпроси
– „Ако си отворите устата още веднъж за мен, ще видиш какво става“. Това изказване е коментирано от ответника по следния начин –
Това не е поведение на регулатор, това е поведение на комендант в концлагер.
Така се говори на концлагеристи, но не и на журналисти“… „това е откровена
заплаха, това е откровен бич за свободата на свободното слово, това е
недопустимо поведение за един човек, изпратен да отбранява свободното слово.“ …
„Това е недопустимо поведение и точно заради това, когато говорим, че България
пада в класациите за свободата на словото, трябва да попитаме такива като
госпожа Ж., дават ли си сметка за тяхната отговорност за това?“.
Към констативния протокол са приложени също така
цитираните в исковата молба статии на електронни издания, в които се съдържат
описаните изрази и изразни средства. Тези статии са по повод изказването на
ответника в горепосоченото пленарно заседание на Народното събрание.
Приложени са и извлечения от фейсбук
профила Alexander Simov, както и в блога alexsimov.blogspot.bg. В тях се съдържат описаните в исковата молба
изявления.
По делото е представено становище на Комисията по
журналистическа етика на СБЖ по повод изложение на К.К.,
отговорен редактор на сайта на СБЖ, по повод отправени към нея от члена на СЕМ Б.Ж.
заплати по време на заседание на Комисията по култура и медиите към Народното
събрание на 15.06.2017 г. във връзка с казуса около „Радио България“. Комисията
е счела за недопустими заплахите и агресивните реплики, отправени към
известната и уважавана журналистка К.К.при изпълнение
на професионалните й задължения от страна на член на СЕМ – регулаторен орган,
чиято задача е да защитава свободата и плурализма на словото и информацията.
Прието е също така, че подобно поведение е неприемливо и е в разрез с основни
принципи на журналистическата етика и на свободата на словото – фундаментални
ценности във всяко демократично общество. Възприето е мнението, че въпросът е
етичен и журналистически, а не политически. Изразено е смущение, че г-жа Ж.,
която години наред е била журналист, медиен експерт и дипломат, може да изтърве
реплики, които са цитирани и съвпадат с посочените в писмения отговор на ответника,
описани по – горе. Прието е, че цялостното поведение и стилистиката на г-жа Ж.
е в разрез с основополагащия принцип на Етичния кодекс на българските медии,
към който член на СЕМ би трябвало да се
придържа, както и че г-жа Ж. би трябвало да преосмисли поведението си и да
поднесе извинения пред К.и цялата журналистическа колегия.
Представено е становище на Асоциацията на европейските
журналисти в България, в което е прието за недопустимо член на СЕМ да отправя
заплахи към журналисти по какъвто и да бил повод. Дори информацията, върху
която е поставен въпросът, да не е вярна, отговорът трябва да бъде по същество
и в никакъв случай да не съдържа лични нападки и заплахи.
По делото е ангажирана е позицията на Съюза на
издателите в България по горепосочения случай, в която е посочено, че заплахите
към журналисти винаги са насочени срещу свободата на информацията, а когато са
изразени от член на независимия регулатор, се явяват форма на институционален
натиск и засягат устоите на публичната среда, превръщайки неприемливото в
правило.
От показанията на разпитания по делото свидетел Т.Б.Т.се
установява, че познава лично ищцата. Свидетелят е криминален психолог, вещо
лице, преподава в НИП, както и в Дипломатическия институт. Имал добро
приятелство с ищцата. Съветвала се с него, когато не се чувствала в кондиция.
През м.06.2017 г. гледал изказванията в Народното събрание, които са били по
адрес на ищцата. В този момент работел от къщи. Когато започнало изказването,
се обадил на ищцата. Свидетелят чел и написнато във фейсбук. Разбрал за статиите от ищцата. Тя се чувствала
ужасно. Първоначално възприемала нещата с чувство за хумор, но не се чувствала
добре. Разговаряли по телефона късно вечер. Започнала да не може да спи.
Описвала на свидетеля симптоматика, която приличала на паник
атаки. Това започнало след като излъчили изказванията в Народното събрание.
Видели се няколко пъти. Свидетелят препоръчал на ищцата да ползва терапевт, тъй
като ситуацията й оказва влияние. Когато разговаряли за ситуацията, ищцата
получавала лек тремор в гласа и на ръцете,
насълзявали се очите й. Преживявала вътрешно ситуацията. Това състояние
продължило доста дълго. В момента, в който се актуализирала ситуацията, ищцата
преживявала същото. Ищцата споделяла със свидетеля, че се чувствала обидена,
което било очевидно. Споделяла по телефона, че прекъснала постоянните си контакти
с членовете на семейството й. Искала да се откъсне и да се затвори в себе си.
Обсъдил със сестрата на ищцата с какво биха могли да й бъдат полезни.
Свидетелят направил кризисна интервенция, която се отразила добре на ищцата.
Поканил ищцата да отиде с него на сватбата на приятел на свидетеля.
Първоначално реагирала отрицателно, но после се съгласила. Всеки един от
присъствалите на сватбата дошъл при ищцата, за да й каже, че се радва, че я
познава, въпреки това, което се говори. След
скандала ищцата не е споделяла със свидетеля за журналиста К.К.. Чувал се с ищцата във връзка с този скандал. Времето
между него и изказването на ответника било кратко. Свидетелят не си спомня в периода
между скандала с К.и С. дали са се виждали. Разговаряли са по тези теми, но не
си спомня дали лично или по телефона. След скандала с изказването на ответника
се виждали няколко пъти, но повечето време разговаряли по телефона.
Съгласно писмо от Н.Й., като управител на „ПИК НЮЗ“
ЕООД, автор на публикацията на 28.06.2017 г. в сайт www.retro.bg със
заглавие „Диктатурата на Бетинкител Госпожа Регулаторката се държи като Годзила,
атакувала модерен мегаполис“, е А.С.. Статията е била изпратена за публикуване
в редакцията на вестник „Ретро“ и е била поместена в
онлайн изданието на същия.
По делото е представено писмо от Информационна агенция
„Блиц“, съгласно което статия със заглавие „БСП скочи на Ж., иска оставката й“,
е препечатка от сайта на Канал 3. В статията е бил посочен първоизточникът и не
е провеждано интервю с А.С..
Съгласно писмо от „Еврокариери“
ЕООД статията „Краят на мумията и медийното блато“, публикувана на електронен
сайт www.pogled.info на 17.10.2017 г., представлявала препечатка от друг
сайт, в който за автор на същата е бил посочен А.С..
Постъпило е и писмо от МВР – ГД „Борба с
организираната престъпност“, съгласно което в деловодната система на ГДБОП-МВР
няма регистриран сигнал от ответника.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхождат от легитимирани страни и са процесуално допустими. Разгледани
по същество, жалбата на ищцата срещу решението по чл.247 ГПК е неоснователна,
срещу основното решение е неоснователна, а жалбата на ответника е основателна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси
той е ограничен от посоченото в жалбата.
По въззивната жалба срещу
решението, постановено по реда на чл.247 ГПК:
С обжалваното решение
съдът е оставил без уважение молбата на ищцата за поправка на очевидна
фактическа грешка в постановеното на 12.07.2019 г.съдебно решение. Съдът е
приел, че се ангажира деликтната отговорност на
ответника за причинени неимуществени вреди от негови изказвания в периода
06.07.2017 г. – 04.11.2017 г. Началната дата е 04.07.2017 г., когато ответникът
е използвал в пленарната зала на Народното събрание изразите „Това не е
поведение на регулатор, това е поведение на комендант в концлагер. Така се
говори на концлагеристи, но не и на журналисти“, а крайната дата е 04.11.2017
г., когато отново от профила си във фейсбук
ответникът е написал за ищцата „Ж. да хленчи за агресията е все едно член на
Ислямска държава да чете лекции за човешките права. Тази е аналог на В.С.и като
цинизъм, и като бруталност, и като абсолютно неразбиране на тона какво означава
свобода на словото.
Нормата на чл. 247,
ал.1 ГПК предоставя възможност на съда
да поправи допуснатите в решението очевидни фактически грешки. По смисъла на
горната разпоредба очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие между
действително формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в
писмения текст на решението.
Жалбоподателката поддържа, че в решението от 12.07.2018 г. СРС е
приел, че отговорността на ответника следва да се ангажира за всички, посочени
в исковата молба изказвания и статии, а в диспозитива
е посочил само част от периода, през който те са направени.
В мотивите на решението от 12.07.2017 г. съдът е приел,
че във всички посочени в исковата молба изказвания и статии се съдържат
твърдения по отношение на ищцата, уронващи престижа и доброто й име.
Изказванията на ответника не отразяват обективно фактите, свързани с
поведението на ищцата. Посочено е, че всички изрази, използвани от ответника,
съдържат негативно отношение за ищеца, изразено чрез употребата на крайно
непристойни изрази. Ответникът, в качеството си на народен представител, не е
спазил и предвидените в Правилника за дейността на народното събрание норми на
етично парламентарно поведение. Поради това съдът е приел, че с изказванията и
с публикуваните статии в периода 06.07.2017 г. – 04.11.2017 г. ответникът е
накърнил по недопустим начин доброто име, честта и достойнството на ищцата. Именно
този период е посочен и в диспозитива на посоченото
съдебно решение.
Предвид изложените от решаващия съд мотиви за наличие
на предпоставките за ангажиране отговорността на ответника за негови изказвания
и статии в периода 06.07.2017 г. – 04.11.2017 г., както и обстоятелството, че в
диспозитива на съдебното решение е посочен същият
период, се налага извода, че не е налице несъответствие между действително
формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст
на решението. С оглед на това молбата на ищцата за поправка на очевидна
фактически грешка в съдебното решение от 12.07.2018 г. се явява неоснователна. Въпросите,
свързани с наличието или липсата на предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност на ответника по отношение на този
период, както и по отношение на описаните деликтни
състави от 28.06.2017 г и от 23.06.2017 г., касаят правилността на съдебното
решение от 12.07.2018 г., но нямат отношение към производството по чл.247 ГПК. За
пълнота следва да се отбележи, че е неоснователен доводът на ответника, че е
налице непълнота на основното съдебно решение. Решаващият съд е приел, че искът
е частично основателен и го е уважил в тази му част, като е отхвърлил за
разликата до пълния предявен размер, включително и за претендираните
вреди от статиите от 23.06.2017 г. и от 28.06.2017 г.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат,
решението от 31.10.2019 г., постановено по реда на чл.247 ГПК, следва да се
потвърди.
По релевираните доводи относно правилността на
решението от 12.07.2018 г.:
При извършена служебна проверка въззивинят
съд установи, че обжалваното съдебно решение е валидно, като същото е
процесуално допустимо.
Ищцата се стреми да ангажира деликтната
отговорност на ответника във връзка с негови изказвания в Народното събрание на
РБ, публикувани статии в електронни сайтове, във фейсбук
страницата на ответника, както и в неговия блог,
подробно описани в исковата молба. Деликтната
отговорност няма субсидиарен характер, поради което
не е необходимо клеветата и обидата да са установени с влязла в сила присъда,
за да се ангажира отговорността за обезвреда (решение
№ 242/06.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4431/2008 г. на ВКС, ГК, ІV ГО; решение
№ 12/06.02.2013 г., по гр. д. № 449/2012 г. на ВКС, ГК, ІІ ГО, постановени по
реда на чл.290 ГПК). Това обуславя допустимостта на производството по делото.
Ето защо, като е разгледал спора по същество, решаващият съд е посатновил допустим съдебен акт. С оглед на това следва да
се разгледал релевираните от страните доводи относно неговата правилност.
Спори се между страните в
производството дали са налице предпоставките за ангажиране деликтната
отговорност на ответника по реда на чл.45 ЗЗД.
Нормата на чл.39, ал.1 от Конституцията на РБ провъзгласява основното право на гражданите да изразяват
мнение и да го разпространяват чрез слово – писмено или устно, чрез звук,
изображение или по друг начин. Така признатото и гарантирано от Конституцията
на РБ право не е абсолютно и неговите предели са установени в ал.2 на
посочената норма – правото на свободно мнение и изразяване не може да се
използва за накърняване на правата и доброто име на другиго. Конституцията на РБ признава и гарантира също така правото на всеки да
търси, получава и разпространява информация, като осъществяването на това право
не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на другите граждани, както
и срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала.
Свободата на изразяването на мнения, включително
свободата да отстоява своето мнение, да получава и разпространява информация и
идеи без намесата на държавните власти са регламентирани и в чл.10, ал.1
КЗПЧОС. Пределите, до които се простира тази свобода, се определят от възможността
да бъдат засегнати неоправдано честта и достойнството на гражданите.
Ограничения на тези права и свободи са предвидени и в
текста на чл.10, т.2 КЗПЧОС, който допуска ползването на свободата на
изразяване на мнения да бъде обусловено от процедури, условия, ограничения или
санкции, които са предвидени в закона, необходими са в едно демократично
общество и са в интерес на надлежно указаните цели. Сред ценностите, чиято
закрила е основание за ограничаване на правото на свобода на изразяване на
мнения, основният закон изрично посочва присъщите на личността чест,
достойнство, добро име. Те именно са обект на посегателство при нанасяне на
обидата -умишленото унижаване достойнството на дадено лице посредством
неприлично отнасяне с него, както и на клеветата - съзнателното разгласяване на
неистински позорни обстоятелства за дадено лице или приписване на престъпление
другиму. С оглед на това гражданската отговорност за обида и клевета като
средство за защита на честта, личното достойнство и доброто име представлява
такова ограничение на правото на свобода на изразяване на мнения, което е
допустимо, както от КРБ, така и от КЗПЧОС.
В случая ищцата поддържа, че описаните в исковата
молба изрази и изразни средства са обидни и са насочени срещу нейната личност.
При очертаване предмета на доказване следва да се съобрази,
че на проверка за истинност подлежат фактическите твърдения. В случай, че
същите са неверни и позорят адресата, това може да послужи като основание за
ангажиране отговорността на лицето, автор на изказването. Мненията и оценките
от своя страна не подлежат на проверка за вярност, тъй като не представляват
конкретни факти от обективната действителност, поради което те могат да
ангажират отговорността на журналиста, само ако представляват обида. В този
смисъл са разясненията, дадени с постановени по реда на чл.290 ГПК съдебни
решения -решение № 85 от 23.03.2012 г.
по гр. д. № 1486/2011 г., ГК, ІV ГО, на ВКС; решение № 86 от 29.012010 г. по
гр. д. № 92/2009 г., ГК, ІІ ГО; решение № 62 от 06.03.2012 г. по гр. д. №
1376/2011 г., ГК, ІV ГО на ВКС и др. Съдът е длъжен във всеки конкретен случай
да подложи на изследване и преценка дали конкретно изказване или публикация с
негативно спрямо засегнатото лице съдържание освен оценка и мнение по обществен
въпрос, не обективира и твърдение за конкретен
злепоставящ факт. Само при наличие на твърдение за факт, което е невярно,
следва да се прецени дали разгласяването му е противоправно
и виновно, дали съставлява злоупотреба с право извън горепосочените нормативно
установени предели.
Следва да се отбележи също така, че правно релевнтни са само изказванията, статиите и публикациите,
които изхождат от ответника, но не и тези статии в електронни медии, които са
препечатки, респ. не изхождат от ответника. Това е така, защото отговорността
по чл.45 ЗЗД е за лични действия. Ето защо описаните в исковата молба статии,
които отразяват изказванията на ответника в пленарното заседание на 06.07.2017
г., имат отношение към факта на узнаването на това изказване от неограничен
кръг лица, но те не могат да послужат като самостоятелно основание за
ангажиране деликтаната отговорност на ответника.
Жалбоподателката – ищца поддържа, че по делото не е оспорено
обстоятелството, че посоченият в исковата молба профил във фейсбук
е на ответника. С постъпилия в срока па чл.131 ГПК писмен отговор на исковата
молба това обстоятелство е своевременно оспорено от ответника, поради което
този факт е част от спорния предмет по делото. Посоченият профил във фейсбук носи името на ответника. Също така изразените мнения
в него са публикувани в описаните в исковата молба статии, в които ответникът
се сочи като автор на тези изявления. Ответникът не твърди и съответно не е
установено по делото това авторство да е било оспорено извънсъдебно от него,
както и същият да е сигнализирал компетентните органи за извършване на проверка
относно публикувани изказвания от негово име, на които той не е автор. Това
налага извода, че автор на изявленията в посочения от ищцата фейсбук профил изхождат от ответника. Последният не е ангажирал
доказателства по делото, които да разколебаят или опровергаят този извод. Ето
защо доводите на ответника, че не е доказано описаният от ищцата фейсбук профил да е негов и изказванията да изхождат от
него, се явяват неоснователни.
По делото не се спори относно изказването на ответника
от 04.07.2017 г. в пленарното заседание на Народното събрание. Също така се
установи, че ответникът е автор на статията, публикувана на 28.06.2017 г. в
електронния сайт www.retro.bg, а
статията, публикувана на електронен сайт www.pogled.bg на 17.10.2017 г., съставлява препечатка от друг сайт,
в която за автор на същата е бил посочен ответникът.
Относно наличието на основание за ангажиране на деликтната отговорност на ответника правно релевантни са
изрично посочените от ищцата конкретно изрази и действия на журналиста, от
които тя е засегната, а не всички изнесени факти в изказванията на ответника и процесните материали. Само въз основа на заявените от ищеца
в исковата молба конкретни изрази съдът следва да извърши преценката дали
същите пряко засягат неговото достойнството или не, както и дали във връзка с
тях е претърпял претендираните по делото
неимуществени вреди.
Описаните в исковата молба изказвания на ответника и
негови статии са свързани с конкретен повод – изказване на ищцата по въпрос на
журналистката К.К.. Наличието на описания от
ответника в писмения отговор на исковата молба конкретен повод, не се оспорва
от ищцата, а и се подкрепя от ангажираните по делото доказателства. В
разглежданите изказвания и статии ответникът е дал оценка на изказванията на
ищцата по поставени въпроси от горепосочения журналист.
Съгласно трайната и непротиворечива практика на ВКС,
когато не се касае за превратно упражняване на правото по чл.39, ал.1 от Конституцията на РБ и свободата на мнение не е използвана, за да се увреди
доброто име на другиго, твърдения и оценки чрез печатно произведение могат да
се разпространяват свободно. Не е противоправно
поведението при изказани мнения с негативна оценка, пряко или косвено засягащи
конкретно лице, когато името му се коментира или се предполага във връзка с
обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или занятие (решение № 209 от
27.09.2013 г. по гр. д. № 1747/2013 г., на ВКС, ГК, ІІІ ГО; решение №
484/9.06.2010 г. по гр. д. № 1438/2009 г., ГК, ІІІ ГО на ВКС; решение №
62/6.03.2012 г. по гр. д. № 1376/2011 г., на ВКС, ГК, ІV ГО и др.).
В описаните от ищцата изрази и изразни средства в
изказванията на ответника, негови статия и личния му фейсбук
профил и блог се съдържат крайно негативни оценки за ищцата,
които обаче се явяват реакция на конкретни изказвания на ищцата. При извършване
на преценка дали правото, регламентирано в нормата на чл.39, ал.1 от Конституцията на РБ за изразяване на мнение и неговото разпространяване, е
упражнено превратно или не, следва де се
съобрази обстоятелството, че ищцата е председател на СЕМ и като такъв е
публична личност, която изпълнява изключително важна роля в обществения живот. Същевременно
по отношение публичните личности границите на допустимата критика са по – високи.
Разглежданите изрази и изразни средства, макар и
крайно негативни за ищцата, съставляват метафорични и алегорично сравнения, чрез
които е изразена субективната оценка на ответника спрямо ищцата във връзка с
нейни изказвания по поставен журналистически въпрос в качеството й на
председател на СЕМ. Съгласно цитираната съдебна практика конституционното
ограничение по чл.39, ал.2 не е нарушено, когато изразеното мнение или оценка -
дори и крайно негативни, се основават на верни факти и обстоятелства. Оценките,
направени при спазване на ограниченията по чл.39, ал. 2 КРБ, колкото и
негативни да са, не пораждат деликтна отговорност.
В разглеждания случай не е налице невярно представяне
на фактите във връзка с конкретния повод за изразената оценка на ответника
спрямо ищцата, която оценка от своя страна не може да бъде проверявана.
Оценъчните съждения на ответника, макар и силно негативни, изразени
експресивно, не подлежат на ограничения, доколкото са направени в рамките на
гарантираното от Конституцията на РБ право на всеки да изразява свободно
мнението си.
Безспорно негативната оценка на ответника пряко засяга
ищцата. Последната обаче е обект на коментар и оценка във връзка с обществен
въпрос, свързан със заеманата от нея отговорна държавна длъжност – председател
на СЕМ. Важността на обсъждания от ответника повод се потвърждава от широкия
обществен отзвук по темата, изразените позиции на Комисията по журналистическа
етика на СБЖ, на Асоциацията на европейските журналисти в България и както и на
Съюза на издателите в България.
Журналистите, какъвто е и ответникът, имат право на
коментар и мнение. Това субективно право обаче не може да бъде използвано, за
да се унижава достойнството на коментираното лице или да се засяга честта му с
изнасяне на невярна позоряща информация. В случая ответникът е изразил мнението
си по отношение изказване на ищцата. Въззивният съд
счита, че негативните, критични оценъчни съждения на ответника, описани от
ищцата в исковата молба, са свързани с насочване на публичното внимание към
определен обществено значим въпрос, а не се цели засягане на нейната чест и
достойнството. Същата не е оценявана като личност, а е обект на критика като
обществена фигура във връзка със заеманата от нея държавна длъжност и
направените в това й качество изказвания. Като председател на СЕМ ищцата е
обществена фигура и е обект на обществен и журналистически интерес, включително
и на критично обсъждане на нейни публични изказвания. След като мнението на
ответника е основано на действително осъществени факти и оценките му са
насочени срещу изказванията на ищцата в качеството на публична личност, макар
езиковият стил на да е жлъчен и агресивен, оценъчният елемент в съжденията на
ответника не подлежи на проверка за правомерност. Дори тези изводи да са
причинили неимуществени вреди, поведението на журналиста не е противоправно.
Нужно е да се отбележи, че съгласно формираната
практика във връзка с приложението на КЗПЧОС, възприета и от ВКС, границите на приемливата критика по отношение на политик,
на обществена или държавна фигура са значително по - широки, в полза на
обществения контрол и политическия дебат (решение
№ 110 от 25.05.2017 г. по гр. д. № 2808/2016 г., на ВКС, ГК, ІV ГО). В
решението по делото „Лингенс срещу Австрия“, както и
в решение от 23.05.1991 година по делото Обершлик
срещу Австрия е посочено, че границите на допустимата критика към един политик
са по - широки, отколкото критиката към частни лица. В същия смисъл се е
произнесъл и Конституционният съд на Р България с решение № 7 от 04.06.1996 г.
по к. д. № 1/1996 г. В него е посочено, че изказванията, които засягат
дейността на държавните органи, или съставляват критика на политическите
фигури, държавни служители или правителството, заслужават по - високо ниво на
защита. Оттук може да се заключи, че държавната власт като цяло, както и
политическите фигури и държавни служители могат да бъдат подложени на
обществена критика на ниво, по - високо от това, на което са подложени частни
лица.
По изложените съображения въззивният съд счита, че посредством описаните в исковата
молба изрази и изразни средства, на които автор е ответникът, не е нарушен
балансът между правото на същия като журналист и политик да постави на
обсъждане обществено значими въпроси, да критикува председателя на регулаторен
орган за негови изказвания в това му качество от една страна и достойнството и
честта на ищцата – от друга страна. По делото не е установено процесните изрази и изразни средства целенасочено да са
използвани за накърняване на доброто име на ищцата, а същите са израз на субективна
оценка на конкретни обстоятелства със значим обществен интерес, насочена срещу
обществена личност, натоварена с отговорни държавни функции.
По изложените съображения въззивният съд счита, че не са налице предпоставките за
ангажиране деликтната отговорност на ответника.
За пълнота на изложението и независимо от
изложеното следва да се обсъдят доводите на ответника относно доказателствената
стойност на ангажираните по делото свидетелски показания. Действително
експертните познания на едно лице могат надлежно да се ценят в съдебния процес
по надлежния процесуален ред – посредством изслушване на експертиза. Така
страните в спорния процес имат възможност да направят отвод на вещото лице при
наличие на предпоставките за това, да формулират конкретни въпроси към него, да
посочат материали, които вещото лице да ползва, да оспорят експертното
заключение, да поискат изслушване на допълнителна или повторна експертиза. Ето
защо показанията на разпитания пред СРС свидетел, съдържащи професионалните
изводи на същия, не могат да се ценят, доколкото не са събрани по надлежния
процесуален ред. По тази причина показанията на свидетеля в тази им част не са
обсъдени в настоящото решение, като процесуално недопустими. Показанията на
разпитания пред СРС свидетел Т.Т.в частта относно
личните му впечатления и възприятия обаче са събрани по установения процесуален
ред и въз основа на тях могат да се правят изводи във връзка с подлежащите на
доказване факти по делото.
По изложените съображения и доколкото не са налице
всички елементи от сложния правопораждащ фактически
състав на чл.45 ЗЗД, които следва да участват в условията на кумулативност, предявеният иск се явява изцяло
неоснователен.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат частично,
решението от 12.07.2018 г. следва да се отмени в частта, с която е уважен
предявеният иск и същият следва да се отхвърли в тази му част, а решението в
частта, с която е отхвърлен предявеният иск, следва да се потвърди.
По
разноските по производството:
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на жалбоподателя – ответник следва да се присъдят сторените във въззивното производство разноски. Техният размер възлиза на
2 140 лв., от която: 2 000 лв. – заплатено възнаграждение за един
адвокат за осъществяване на процесуално представителство на страната във въззивното производство, както и 140 лв. – заплатена
държавна такса за въззивно обжалване.
Насрещната страна своевременно е направила възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Нормата на чл.78, ал.5 ГПК регламентира,
ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по - нисък размер на разноските в тази им част, но
не по - малко от минимално определения размер съобразно чл.36 ЗАдв. Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 6
от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, основанието по чл.78,
ал.5 ГПК се свежда до преценка на съотношението на цената на адвокатската
защита и фактическата и правна сложност на делото, като съдът следва да
съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите
правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай. След
тази преценка, ако се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и
усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява договорения
адвокатски хонорар.
В
конкретния случай усилията на процесуалния представител на жалбоподателя – ответник
се свеждат до: изготвяне на въззивна жалба; писмен
отговор на въззивна жалба, депозирана от ищцата срещу
основното съдебно решение; писмен отговор на въззивната
жалба срещу решението, постановено по реда на чл.247 ГПК, явяване в проведените
две открити съдебни заседания, представяне на списък на разноските по чл.80 ГПК
и доказателства относно техния размер. Предвид установеният минимален размер в
разпоредбата чл.7, ал.2, т.4 и чл.9, ал.1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия
адвокатски съвет, в приложимата към момента на сключване на договора за правна
защита и съдействие редакция, който общо възлиза на 1 610 лв., както и фактическата
и правна сложност на делото, въззивният съд счита, че
с оглед обсъдените по – горе усилия на защитата при упражняване на
процесуалните права, следва да се приеме, че не са налице основания за намаляване
на адвокатското възнаграждение. Ето защо на жалбоподателя ответник следва да се
присъди сумата от 2 000 лв. – заплатено възнаграждение за един адвокат,
като общият размер на сторените в настоящото производство разноски възлиза на
2 140 лв.
Обжалваното решение следва ад се отмени и в частта, с
която в тежест на ответника е възложена сумата от 725, 57 лв. – разноски
съразмерно уважената част от иска., като следва да му се присъди сумата от още 608,
70 лв.
Воден от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 449492/12.07.2018 г., постановено по гр. д. № 4610/2018 г. по описа на СРС, III ГО, 85 състав, В ЧАСТТА, с която А.Т.С., ЕГН **********, е осъден да заплати на Б.С.Ж., ЕГН **********, сумата от 7 000 (седем хиляди) лв., ведно със законната лихва, считано от 06.07.2017 г. до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане, извършено от ответника в периода 06.07.2018 г. - 04.11.2017 г., както и В ЧАСТТА, с която А.Т.С., ЕГН **********, е осъден да заплати на Б.С.Ж., ЕГН **********, сумата от 725, 57 (седемстотин двадесет и пет лева и петдесет и седем стотинки) лв., представляваща сторени по делото разноски, съразмерно с уважената част от иска, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Б.С.Ж., ЕГН **********, с адрес *** и съдебен адрес ***
– адв. М.М., срещу А.Т.С.,
ЕГН **********, със съдебен адрес ***, офис 4 – адв. Р.Г.,
с правно основание чл.45 ЗЗД – за заплащане на сумата от 7 000 (седем хиляди) лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено
увреждане, извършено от ответника в периода 06.07.2018 г. - 04.11.2017 г., като
неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 449492/12.07.2018
г., постановено по гр. д. № 4610/2018
г. по описа на СРС, III ГО, 85 състав, В
ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261113/31.10.2019 г., постановено по гр. д. № 4610/2018
г. по описа на СРС, III ГО, 85 състав.
ОСЪЖДА Б.С.Ж., ЕГН **********, с
адрес *** и съдебен адрес *** – адв. М.М., да заплати на А.Т.С., ЕГН **********, със съдебен адрес
***, офис 4 – адв. Р.Г., на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 2 140 (две
хиляди сто и четиридесет) лв., представляваща сторени разноски във въззивното производство, както и да заплати, на основание
чл.78, ал.3 ГПК, сумата от още 608, 70 (шестстотин и осем лева и седемдесет стотинки) лв.,
представляваща сторени разноски в производството пред СРС.
Решението подлежи на
обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните, при
условията на чл.280, ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.