РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 31.07.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, ІV
състав, в публично заседание на 18 юни през две хиляди и двадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: ИНА РАЙЧЕВА
при
секретаря ДИАНА МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от съдия РАЙЧЕВА
адм. дело № 61 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 118 от
Кодекса за социално осигуряване (КСО) във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.
Ю. Ал. Н. ***,
чрез адвокат-пълномощник е оспорила решение № 2153-17-92/20.12.2019 г. на
Директора на ТП на НОИ гр. Русе, с което е отхвърлена жалбата й и е потвърдено разпореждане
№ 6/27.09.2019 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване. С това разпореждане
на жалбоподателката
е възобновено, считано
от 31.10.2016 г., изплащането на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст,
отпусната по чл.68в, ал.1 КСО. Оспорващата
твърди, че оспореното
решение е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния
закон и процесуалните правила, като сочи съображенията си за това и акцентира
върху обстоятелството, че при отпускане на личната пенсия не й била определена
добавка от Учителския пенсионен фонд, заради което през м. декември 2016 г. се
е отказала да упражни правото си на такава пенсия, а на 03.09.2019 г. подала ново
заявление за отпускане на пенсия за стаж и възраст с добавка от фонда. Иска
обжалваното решение да бъде отменено и да й бъде отпусната пенсия за стаж и
възраст на основание чл.68, ал.1 КСО.
Ответникът
по оспорването – Ръководителят на ТП на НОИ – Русе, чрез процесуалния си представител, намира жалбата
за неоснователна и иска от съда да я отхвърли и да потвърди обжалваното
решение.
Съдът, като обсъди становищата на страните,
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, и като направи
проверка по реда на чл. 168 от АПК, приема за установено следното:
С жалбата се оспорва акт на органите по социално
осигуряване, за който законът изрично предвижда съдебен контрол, подадена е чрез
куриер на 17.01.2020 год.(
л.6 от делото), в 14-дневен срок от получаване на
решението – л.3 от преписката, т.е. при спазване срока по чл.117, ал.2, т.1 КСО, депозирана е от лице с правен интерес-адресат на неблагоприятен за него акт,
поради което съдебното оспорване е процесуално допустимо.
На 31.10.2016 г. жалбоподателката подава заявление,
вх.№2113-17-2142, л. 4-6 от преписката, за отпускане на лична пенсия за стаж и
възраст, към което прилага две трудови книжки и удостоверение УП-3. След
направени описи на осигурителен стаж и осигурителен доход и преценка за
навършена към този момент възраст от 58 год., 8 м., на 30.11.2016 г. е издадено
разпореждане №11, протокол №01459, л.33 от преписката. С това разпореждане е отпусната
пожизнена лична пенсия за стаж и възраст на основание чл.69в, ал.1 и ал.2 КСО,
но първоначално пенсията е определена в минимален размер по чл.70, ал.9 КСО (в действащата през 2016 г. редакцията
на нормативния акт в Д.в. бр.61/2015 г.). Разпореждането от 30.11.2016 год. е
изпратено като препоръчана пощенска пратка, получено е от съпруга на
оспорващата на 08.12.2016 г.– л.34 от преписката. Липсват данни то да е било
оспорено по административен и по съдебен ред.
На 12.12.2016 г. Ю.Н. подава заявление, вх.№2123-17-68, (л.35 от преписката), с което иска прекратяване на
отпусната пенсия, считано от 31.10.2016 год. Заявлението е попълнено върху
формуляр, съдържащ като правно основание текста на чл.96 КСО, но
жалбоподателката саморъчно е написала, че не желае да получава пенсия.
С разпореждане №2146-17-318 от 19.12.2016 г.- л.36 от
преписката, е спряна, считано от 31.10.2016 г. личната пенсия за осигурителен
стаж и възраст на Н., като е вписано основанието по чл.95, ал.1, т.1 КСО. За
така постановеното спира с цитирания акт липсват данни да е било съобщено на Ю.Н.,
но съдържанието му е възпроизведено, чрез ръкописно добавяне на текст в следващ
акт на пенсионния орган.
На 24.02.2017 г. с разпореждане №6, протокол №01075, е
определен действителен размер на личната пенсия, отпусната на 30.11.2016 г.
–л.37 от преписката. В него именно се съдържа ръкописния текст, възпроизвеждащ
предходно произнасяне - от 19.12.2016 г. на ръководителя по пенсионно
осигуряване. Разпореждането е връчено на
жалбоподателката на 09.03.2017 г.(л.38 от преписката) и за него също не са налице данни за
оспорването му пред горестоящия орган и пред съда.
На 03.09.2019 г. жалбоподателката подава ново заявление,
вх.№213-17-1551, л.39-41 от преписката, с искане за отпускане на отпускане на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към него не са приложени
документи.
Ръководителят на пенсионното осигуряване в ТП на
НОИ-Русе издава разпореждане №6, протокол №01365 на 27.09.2019 г., с което на
осн. чл.97 КСО възобновява личната пенсия за стаж и възраст, считано от
31.10.2016 год. Размерът на пенсията е преизчислен за целия период от
31.10.2016 г. до 01.07.2019 г. като изрично е посочен момента на навършване на
изискуемата възраст по чл.68, ал.1 КСО – 09.06.2019 г., от която дата пенсията
се изплаща изцяло, в пълен размер. С разпореждането е отказано ново отпускане
на пенсия за стаж и възраст по заявлението от 03.09.2019 год., тъй като вече е
било упражнено правото на отпускане на пенсия, поради което длъжностното лице
приема, че по това заявление следва да се възобнови пенсията, отпусната в
условията на чл.69в, ал.1 и ал.2 КСО.
Н. е обжалвала така издаденото
разпореждане пред директора на ТП на НОИ – Русе. В жалба се изтъква довод, че
отпуснатата по чл.69в, ал.1 КСО пенсия е отказана, но с нея жалбоподателката
губи привилегията да получава добавка от Учителски пенсионен фонд, поради което на 12.12.2016 г. е направила
отказ от право на лична пенсия и не е поискала спиране на тази пенсия.
Направено е искане разпореждането да бъде отменено и да бъде отпусната пенсия
на осн.чл.68, ал.1, ал.2 КСО.
Със сега оспореното Решение №
2153-17-92/20.12.2019 г. ръководителят на териториалното поделение отхвърлил
жалбата и потвърдил разпореждането. Проследени са хронологично депозираните от
жалбоподателката заявления и постановените актове, а за тези от м.ноември и
декември 2016 г. и м. февруари 2017 год. се сочи безспорния им стабилитет.
Изрично се съдържа позоваване на лимитативно изброените хипотези от
разпоредбата на чл.96, ал.1 КСО, уреждащи прекратяване на отпусната пенсия,
като заявлението от 12.12.2016 г. не сочи наличие на някои от тях. Директорът
на ТП на НОИ-Русе излага и съображения въз основа тълкуване на общата норма за
административно производство – чл.56, ал.1 от Административнопроцесуалния
кодекс, като счита, че наличието на влезли в сила разпореждания за отпускане на
пенсия за ранно пенсиониране по чл.69в, ал.1 КСО, представляват пречка за прекратяване
на производството по отпускане на пенсия. Така мотивиран, горестоящият орган е
приел жалбата за неоснователна.
По делото не се спори и не са
ангажирани доказателства, оборващи обстоятелството за влизане в сила на
разпорежданията на ръководителя по пенсионно осигуряване от 2016 г. и от 2017
г.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Оспореният в настоящото производство акт
е издаден от компетентен по материя и териториален
обхват орган, в изискуемата писмена форма, мотивиран е
и съдържа правни и фактически основания. При неговото постановяване
административният орган не е допуснал съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, които
нарушения биха се отразили върху същността на волеизявлението.
Спор по установените в производството
факти не е налице. Несъмнено жалбоподателката, преди навършване на изискуемата
по чл.68, ал.1 КСО възраст, е подала заявление за отпускане на лична пенсия за
стаж и възраст, каквото право за ранно пенсиониране на учителите, законодателят
е предвидил с нормите по чл.69в КСО. Основният спор между страните в случая се формира
във връзка с претендирания отказ да бъде отпусната пенсия по чл.69в, ал.1-2 КСО.
С жалбите си Ю.Н. поддържа довод, че заявлението й от 12.12.2016 г. представлява
отказ от правото на пенсия. Съдържанието на това заявление, включително
ръкописния текст „Не желая да получавам пенсия“, не сочи еднозначно на воля у
жалбоподателката за прекратяване на инициираното от нея пенсионно производство.
Тъй като ръкописният запис може да се тълкува и като отказ да се получава вече
отпусната пенсия (с разпореждане от 30.11.2016 г.), органът се е произнесъл с
разпореждането от 19.12.2016 г. за спиране на основание чл.95, ал.1, т.1 КСО.
При разминаване на произнасянето от
страна на пенсионния орган и действителната воля на жалбоподателката, тя е
разполагала с едномесечен срок да обжалва това произнасяне, чието начало е
съобщаването на разпореждането – в случая 09.03.2017 г., като заяви ясно пред горестоящия орган, директор на ТП на НОИ същността на искането. В случая това е
наложително, тъй като нарочно изготвения формуляр за прекратяване, не
съответства на искането й – тълкуване нормата на чл.96 КСО сочи, че се
прекратява вече отпусната пенсия –т.е влязло в сила разпореждане на
оправомощения ръководител по пенсионно осигуряване, докато Ю.Н. твърди, че не
желае да получава пенсия за ранно пенсиониране на учител по чл.69в, ал.1 КСО. С
подаване на искане 4 дни след съобщението за отпускане на пенсия по
разпореждането от 30.11.2016 г. (връчено на 08.12.2016 г. и заявление от 12.12.с.г.),
тя би могла да поиска прекратяване не на пенсия, а на производството
по отпускане на пенсия, защото към този момент не е налице акт, ползващ се
със стабилитет. Тъй като това не е било сторено, трите разпореждания на
пенсионния орган са влезли в сила и биха могли да бъдат отменени само при
наличието на условията по чл.99, ал.1 КСО. Настоящият случай не се обхваща от
хипотезите по цитирания текст.
С оглед на горните съображения,
настоящият състав намира, че като е отхвърлил жалбата на Н. срещу отказа да й
бъде отпусната пенсия за стаж и възраст по чл.68, ал.1 и 2 КСО, ръководителят
на ТП на НОИ-Русе е постановил решението си в съответствие с материалния закон.
При липса на пороци в обжалвания
административен акт, съставляващи основание по чл.146 АПК за отмяната му като
незаконосъобразен, оспореното решение следва да се потвърди.
На основание чл. 78, ал.8 ГПК,
приложим съгласно чл.144 АПК в тежест на жалбоподателката следва да бъдат
възложени деловодните разноски на ответната страна за защита от юрисконсулт в
хода на съдебното производство, чийто размер се определя съгласно чл.24 от
Наредбата за правната помощ в размер на 100 лв.
Мотивиран така и на основание чл. 118,
ал. 2 от КСО вр. с чл. 172, ал. 2, пр. второ АПК съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
оспорването по жалба на Ю.А.Н. ***-17-92 от 20.12.2019 г. на Директор на ТП
на НОИ гр. Русе като неоснователно.
ОСЪЖДА
Ю.А.Н., ЕГН ********** да заплати на Териториално поделение на Националния
осигурителен институт гр. Русе сумата от 100,00 (сто) лева разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен
съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: